Koobenot

Е щом е "нещо рокаджийско/балади някакви" клоним по-скоро към акустична китара, като тази, например. От столицата/провинцията ли сте? Ако не сте от София и е трудно на място да се чуе/подбере нещо, може да се изпише инструмент и от Томан на по-добра цена. Колегите могат да кажат какъв им е опита с китарите от там.

Разгледайте форумните правила, възможно е да сте цитирала предходното мнение, което не е позволено. Ако искате да го цитирате, просто поставете символ стрелка нагоре: ^

Привет, посочената китара е класическа. Ето нагледна илюстрация, основната разлика е, че акустичната има по-тънък гриф и звучи по-звънливо и силно (относително казано). Не споменахте каква музика ще свири съпругът ви.

Зависи по какво си пада човекът, ако е рок/поп/джаз – акустична ("уестърн"), ако е фламенко/класика – класическа. Дайте някакъв ориентировъчен бюджет, за да сме полезни на макс.

Списание "Rolling Stone" отдавна не е отправна точка за мен, лично. Като ги класифицират, освен майсторлъка и иновативността при свиренето, включват много други фактори – продажби, маркетинг, цялостен принос за епохата, бунтарство в текста, възприятието на публиката и прочие други измишльотини, които нямат нищо общо с музикалното майсторство. Ще дам пример с една от другите им класации - 500 Best Songs of All Time. Отиваме в челната десетка и положението е близко до потресаващо – няма Queen, Led Zeppelin, AC/DC, Michael Jackson, дори на Боб Дилън са избрали "Like A Rolling Stone", а не "Knockin' On The Heaven's Door". Или пък на Beatles са избрали "Strawberry Fields", вместо "Imagine/Let It Be/Yesterday" и т.н. (само да не скочат отгоре ми Beatles феновете сега). Аз ли нещо не разбирам или ми се струва, че тия класации не се правят от меломани и музиканти, ами от маркетингови специалисти и шмекери?

Прав си, трябва да ми стане като закон да ги чета преди да поръчвам.

Избрах си този модел, заради LDAC-а и 3D бутона (подозирам, че ще разширява стереото, а може и да има v-shaped EQ крива), ще видим какво ще стане като дойде и ще му направя по-обстойни тестове.

Разгледай YouTube каналът на DylanTalksTone, на много човешки език ги обяснява нещата, примерно ей това клипче за теория на потенциометрите.

Така е, бленди се намират трудно, трябва да обърнеш целият Google и да се разтърсиш добре. Преди всичко трябва да си зададеш въпроса какви бленди точно търсиш – някой липсващ инструмент, ориенталски бленди или нещо друго. Ако са ориенталски за народна/поп-фолк музика шансовете клонят към нула, защото синтезаторът не е предназначен за това и тогава трябва или сам да си ги изработиш или да откриеш някой другар, дето да ти помогне и има богат опит в правенето на бленди. Освен Google, може също да опиташ също Rambler и DuckDuckGo, понякога се появяват интересни резултати. Колкото до MIDI-OX съм го ползвал за изпращане на бленди до Roland D-50 и Korg M1, и в двата случая не съм изпитвал проблеми. Единствено си спомням, че от опциите беше важно да се настрои скоростта на трансфер, защото ако нещата се случват твърде бързо програмата дава грешка и не се получава. Все пак, успех в търсенето!

По случай споменатия Кирил Котрулев – "Кико", историята зад емблематичната "Батальонът се строява":

От години насам попадам наляво-надясно из YouTube за въпросният режим на EQ-тата. Или е цъкалка на вече съществуващо EQ (Fab Filter Pro Q2/3 да речем) или си е EQ, което работи само в този режим. Все пак навсякъде съветват, че linear phase не означава по-добър звук и е логично да е така. Преди всичко трябва да разберем според мен спрямо какво точно ще ни е линейна фазата на сигнала – ами окей, в контекст на барабани, където множество микрофони записват един и същи сигнал и има шанс за дефазиране или пък китарен кабинет записан с два микрофона ... да речем, че там ще се опитам да приложа линейно-фазов еквилайзер и примерно бих направил един render на стемовете за да видя с очите дали наистина двата сигнала вървят "във фаза", както ми обещава EQ-то или просто прави някаква шмекерия и я flip-ва. Другото, което ме притеснява е, че недостатъкът с който идва е "preringing" – страничен ефект, който например при каса или соло-барабан ще навреди повече отколкото да помогне и другото е, че има latency, защото му е нужно време да оправи фазата на сигнала. Общо взето за индивидуалните тракове шансът да спечелиш/загубиш е 50/50, като без A/B тестове и критично слушане и на двата материала в контекста на цялата творба, смисъл няма. Та да питам направо – освен за mastering има ли някакъв сценарий, при който сте ползвали линейно-фазов еквилайзер и ви е вършило работа? Примерно да речем за индивидуален трак някакъв и в комбинация с какви други сигнали? В скромната ми практика не ми се е налагало да го ползвам, винаги съм си решавал проблемите със zero latency EQ-та и съм бил доволен.

Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

След 3 годишна ожесточена борба с аудио софтуер, безсънни нощи и известна координация, първият студиен албум на група Сакар излезна на бял свят. Микс, мастеринг и част от продуцентската работа са мое дело ... Тъй че, енджой! Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

, тактов размер 21/8-ми.

Според мен е окей за старт, повечето в този ценови клас са еднакви. Ако много държиш да вземеш "най-доброто за цената", отидете с дружка до магазин, който има опит с китарите и той на място да чуе и да ти подбере нещо. Отдели си още 100 лв. за лютиер, да ти направи начален сетъп, да може всичко да е изправно, виж само да е проверен човек, че скоро се оплакваха в тази тема от издевателства върху инструменти. Другото ще дойде с времето си, ако си мераклия, като свириш повече ще я опознаеш и ще имаш вкус и идеи какъв да е следващият инструмент! Дерзай!

Първата ти стъпка е да идентифицираш точният модел на потенциометъра - някакъв datasheet или упътване на китарата, след това размери, шлици, импеданс, работни напрежения, логаритмична/линейна характеристика ... може би попитай в някакъв Jackson форум? Чак тогава, като имаш всички параметри изоснови, можеш да откриеш точния потенциометър. Освен това в тези големи магазини за електроника ще намериш по-евтино въпросният модел, ако му знаеш параметрите, отколкото да пазаруваш "потенциометър за Jackson XXX", обикновено са по-скъпи така, защото някой си е направил труда вместо теб да го "match"-не по параметри.

В тоя диапазон всичките са г/д един дол дренки. Каква музика ще свириш точно?

Имаш ли точния модел? Търси ли в големите дилъри като ТМЕ, Фарнел и прочие? На времето поръчвах през българските магазини Елимекс/Радимекс, смятаха цената по някакъв коефициент, за да включат доставката, но беше поносимо, до 1-2 седмици идват.

За тия 5 секунди аз по-скоро бих изгенерирал нещо от някой LLM модел (аналог на ChatGPT за музика) с параметър "Sci-Fi", не вярвам някой да седне да се занимава да ти генерира пегели с дължина от 5 секунди ...

И така, мили ми, на 28 октомври излиза албума (линк към представянето), ще постна всички парчета с техните финални версии. "Мастеринг-а" ми представляваше да се подсигуря, че всичко свири на -13/14 dB LUFS, единствено като напънат барабаните може би става -12.5 dB LUFS ... Като честоти единствено една от песните ми звучеше "по-мътна" спрямо другите, та бутнах високите на Master EQ-то и така, знам че е компромисно решение, но след толкова работа мисля, че е най-добрият начин да се синхронизират като EQ парчетата. Доста неща ми станаха ясни околко този албум, но най-ярките от тях са: успехът се таи 100% в идеята, записът и изпълнението - с маалко по-компромисни тракове, било то като интонация, тайминг, фийлинг, грешно EQ и т.н. процесът на смесване се усложнява и отнема повече време, като в някои случаи нещата са непоправими в процесът на смесването можеш да "излъскаш" траковете ако сложиш 5 ексайтера и 3 EQ-та едно върху друго и внимателно им подбереш настройктие ... да, ще звукне двойно по-добре, но не и осморно, входният материал не го позволява ако вече смесваш и имаш проблеми с идеята на по-генерално ниво - липсващо соло, липсващи вокали и т.н. губиш време, защото трябва да чакаш тези файлове да ти се пратят и съответно да изкараш нова версия изкарването на MIDI от барабаните и DI за китарите е печеливша стратегия, защото при запис нещата може да не са окей и това ти дава поле за поправяне, особено при барабаните - при такъв тежък стил неконситентите каси и соло барабанчета лъсват, та тригирането на семпли в комбинация с оригиналните overhead микрофони е супер ... ако нещата са наистина трагични, по-добре само MIDI и заглушаване на основните тракове като се ремонтира тайминг и velocity на съответните kit pieces все някога трябва да му удариш края - след всяка експортирана версия ще чуваш още и още недъзи и така на практика може и да изкараш 100 версии, но да речем след 10-тата нещата звучат г/д еднакво, щото почваш да се втеляваш в микродетайли, които нямат нищо общо, ако проблемът е в изпълнението ... по-добре смеси нещо друго и се върни на това парче по-късно ако нямаш толкова голям опит с цял албум (какъвто е и моят случай) има шанс последните песни да звучат по-добре от първите ... трябва да се върнеш и да оправиш първите, за да има някаква консистентност ако си пристинат от срок за издаване на албума, правиш компромиси - гледаш какво може да се реши за този период от време като проблеми по материала и издаваш така