Koobenot

Много яко, следващият challenge е с distortion "ЗЕСТ Милин Камък" ...

Забавен обзор от Джак Стратън за аудио стрийминг платформите.

^ Никой не твърди, че всички лютиери са добри, както сам спомена случая с LTD-то. Освен това аз не виждам разлика в това да не ти пасва заводска или лютиерска китара, силно се съмнявам тази лютиерската, на която си свирил, да е била изработена специално за теб. А това един музикант да има претенции и да може да ги задоволи финансово са две много различни неща.

Тази стратегия пропадна откакто започнаха знаменитостите в YouTube и тяхната надпревара за ревюта на техника. Точно и поради тази причина NAMM изложенията са доста по-оскъдни отколкото преди 15 години.

@lyubohar Колега, да попитам от любопитство, какво означава терминът "жабка"?

^ Защото не е икономически изгодно нито за майсторът, нито за магазинът. Първо, как можеш да сравниш тиражът, в който оперира една китайска фабрика и едно ателие, където работи само един човек? Във фабриката има поточни линии, екипи от хора, които се занимават с проектиране, сглобяване, контрол на качеството, продажби, маркетинг, ИТ и т.н. и накрая да сложат цена, която хем да може да продаде инструментът, хем и да останат някаква печалба за магазините. Да речем, че един лютиер ще си играе цял месец да измайстори една китара, ще вложи цялата си енергия/труд/експертиза и ще изпипа всичко до най-малкият детайл и накрая за тази бройка ще иска 3000 лв. (измислих си го, нямам представа как вървят цените) и да речем, че иска да я сложи в един Софийски магазин, както ти казваш. Да, ама магазинът пък би имал условия от своя страна, примерно: "искаме поне 50 бройки от моделът" "искаме да наложим печалба от 10% от всяка бройка (примерно)" И какво се получава накрая? Нито лютиерът може да им насмогне на изискванията, нито пък ще иска някой да печели на негов гръб, при положение, че е майсторил толкова много време ... ами няма да излезне сметката. Проблемът не е свързан с експертизата на лютиерите, а с начинът, по който функционира търговията. Освен това колко хора могат да си позволят лютиерска китара, особено в условията на тази криза/инфлация и българският стандарт на живот? Масово ще предпочетат нещо от Томан, не защото не ценят лютиерската китара, а защото просто не могат да си я позволят. Влезте в едно ателие за картини – нима са грозни или зле изрисувани? Не, просто 250-те лв., които е заделил някой няма да отидат за картина, а ще гледа да си купи някакъв електроуред/ремонт/нещо за колата и т.н. ... въпрос на мироглед и средства. Все пак, преимуществата да си купиш лютиерски инструмент според мен са: персонално отношение към инструментът, който ще си закупиш – при положение, че е за теб, човекът ще се съобрази с цвят/дърво/електроника/сетъп/екшън и т.н., за да може ти да си доволен като клиент ... бизнесът му е пряко зависим от качеството, а него като при Стаг "колко бройки ще продадем за това четиримесечие" ... шанс за схемо-технически по-добре сглобен инструмент, както и поставянето на стандартна електроника – нито ще видиш някаква гъжва от кабели при адаптерите, нито пък ще ти сложи някакъв изчанчен потенциометър със странни характеристики и размери, дето ако се повреди, ще се чудиш как да замениш ... има ли сме такъв казус тук във форума, с някакъв Бугера усилвател беше, дето са сложили такива елементи, че накрая да го направят "неремонтируем" стимулиране на местната икономика и производство – печелиш си парите в България, харчиш ги отново в България, че дори има шанс да изхраниш нечие семейство Та така. P.S. Погледнете тази статия за печалбата на Томан към днешна дата – цък. 1.4 милиарда евро. Трудно ми е да си представя в какви количества се продават инструменти, да не говорим каква прашинка в морето сме ние, като изписваме нещо от тях.

^ Ако визираш "безмозъчното" разхождане по грифа нагоре-надолу и назубрянето на пентатониката във всички тоналности съм съгласен, че е ограничаващо ... аз все пак винаги се впечатлявам от майсторството и бързината на свирача.

Важното е да стържем, грешките се оправят ... гледа ли го при Рик Биато, много интересно интервю:

Браво, много яко си докарал саунда и пипането е 6 точки!

Е то винаги е за кефа на музициращият ... Гери Муур добре го обобщи в това интервю – цък.

Има различни китове в Томан, разгледай и си харесай нещо. Може и да има други магазини за китове, аз лично се сещам за този. Тука сме писали за поръчките – цък – ако нещо не е ясно, питай. P.S. Ако обичаш не цитирай предходното мнение, а слагай стрелка нагоре (^)

Абе хора, ние хубаво се лигавим, ами изтървахме негово величество Allan Holdsworth, няма светило, като Вай, Сатриани и т.н., което да не се кланя на изчанчените му мелодии, сега, ако класацията таргетира само shredder-и, няма да мине номерът, съгласен съм.

^ Ако Ерик Джонсън ни чуе какви ги говорим, ще се обади лично до властите да ни отнемат естрадната категория за изява по заведенията ...

Айде бе, няма ли? По тази логика hollow body китарите нямаше да съществуват, както и безбройните приперни кое дърво как звучи, да не говорим че някой модели китари имат от един и същи модел по няколко вида дърво. Ако говорим за тежък метъл и някакви активни адаптери, да, важността на дървото намалява, но при пасивни адаптери и по-леки стилове оказва ОГРОМНО влияние за тон, sustain, усещане и т.н. - цък. Не е въпрос до пари, а до експертиза. Калпав лютиер може да ти вземе малко пари, калпав дърводелец също. Разликата е, че шансът първия да разбира от китари е сравнително по-голям от дърводелецът, който прави основно мебели, да речем. Не че е невъзможно да има дърводелец лютиер, но е по-скоро изключение. Аз имам друг въпрос. Толкова ли не ти хареса някоя готова вече китара, изработена от лютиер, че имаш нужда от нещо толкова поръчково, щом твърдиш, че дървото няма значение? P.S. Ако имаш толкова мерак да сглобяваш и цената е под въпрос, едно ей такова комплектче според мен ще ти е супер – цък.

С любезното съдействие на @kitaratapesho

Относно новите политики на YouTube към потребителите с AdBlock

Едва сега ми загря реотанът какво точно имаш предвид ... Възможно е, кой знае ...

Хвана ме, признавам си. Иначе благодаря за добрите думи, с YouTube канал ще се разминем засега, повече ми доставя удоволствие да пиша. Колкото до високите честоти, при всички entry level серии на PA системите обикновено високите и баса са дефицит и за тези пари общо взето избираме най-малкото зло. Не вярвам от Mackie нарочно да са направили "глухи" озвучителни тела, че при високи нива на усилване на компенсират Fletcher-Munson ефект или други подобни аномалии. Все пак добре проектираното озвучително тяло трябва да свири линейно при всички нива на усилване. По-скоро за тая цена са сложили такава хорна, колкото да се чуват някакви високи. Колкото до подаване на високи от еквилайзера на миксера, гледам да съм внимателен и пестелив с тези начинания и всяко подаване над 2-3dB гледам да го избягвам. В случая съм облагодетелстван, че има многолентов лимитер в LD Systems-а и шансовете да претоваря нещо намаляват, но в зората на моята "озвучителна кариера" работих с едни български правени колони и доста съмнителни хорни, и наистина, подадох 8-10dB високи от миксера, къде от липса на опит, къде от бунтарско въодушевление по свръх-компенсиращите техники на Chris Lord Algee, горе-долу излезнаха някакви високи и след 2 часа и половина хорните изгоряха. От тогава съм се поучил, че високочестотният спектър е коварен при PA системите и няма нищо общо със смесването на музика – за разлика от баса, където ако подадеш повече почват чуваеми изкривявания и претоварвания, с високите нещата не стоят точно по този начин и гледам да съм пестелив в "подаванките". Ако високи липсват по някаква причина гледам първо източника, да не е някакъв запис на Балкантон от 60-та година, нещо дефектно по веригата или не дай си Боже дефектна хорна/пищялка.

Тук казват за България Мол и Терминал 2 на летището, поне преди 11 месеца са били там ...

Увод Покрай Черният петък реших да наточа и тазгодишната сабя на финансовото разхищение и да се "самопочерпя" за Коледа с две активни 15" широколентови озвучителни тела. Мотивацията ми за покупката беше свързана с факта, че понякога при живи участия PA системата на мястото или е невзрачна, или е несъществуваща, или липсват монитори ... та по-добре да имаме нещо свое, отколкото да зависим от случайността или да се молим на хората за техника. 😉 Изисквания Та, заложих следните параметри при изборът си на озвучителни тела: Ще се ползват предимно за жив звук – пиано, акустични китари, дръм машина, глас. Вграден усилвател – за посоченият бюджет няма как да се вместим с отделен усилвател и пасивни колони, а и трябва да се предвидят кабели. Големина на широколентовият говорител – 15". Става както за правене на дискотеки така и за живо свирене. Големина на високочестотният говорител – 1" и нагоре. Програмна мощност – 2 x 300W и нагоре. Чувствителност на озвучителното тяло – 96dB SPL и нагоре. Честотна характеристика – 20Hz-20kHz, стремим се към идеалното, леки разлики в диапазона не са проблем. Възможност за честотна корекция – дали DSP за bass/middle/treble, дали предефинирани криви със заложено EQ ... при различните сценарии е нужно различно EQ. Идеята е да стават както за дискотеки, така и за жива свирня. Входове на 1/4" жак както и XLR-и, при различни сценарии трябва да могат да функционират с различни миксери. Тегло – до 25 кг., не съм културист и трябва да мога да ги нося сам 🙂 две на брой – лява и дясна страна, стерео режим. Цена – до 2000 лв. за двете. Ловът И така, моята сага започна отваряйки Thomann – видях, че Mackie Thumb 215XT са на прИмоция, а цената за LD Systems ICOA 15A е еквивалентна. Реших да поръчам и от двата типа, та който ми хареса по-малко – връщаме. Mackie Thumb 215XT Материали и изработка Дойдоха първи по UPS. Относително леки, 16 килограма бройката, разпечатах ги от кашона и реших да ги пусна. Широколентовият 15" говорител Eminence е от ламарина, а хорната е с големина 1". Няма и как да се очаква за тази цена широката лента да е от алуминий, който би трябвало да има по-малко резонанси, но ако трябва да спазваме инженерната философия – цялостното изпълнение на озвучителното тяло е по-важно от съставните му детайли. Корпусът е полипропиленова пластмаса с решетка отпред. На предният панел също има приятна индикаторна лампа, светеща в тематичното зелено на Mackie, че озвучителното тяло е пуснато. Може да се изгаси чрез бутон от задният панел при желание. На дъното има вертикален отвор за пилони. Усилвателен модул, звукова картина, DSP Забелязах, че още при натискането на power button-а, при намален gain и master се появи лек високочестотен "бял шум" в говорителите, технологичен недъг на изпълнението, предполагам. Както при повечето активни озвучителни тела, за всяка лента има по един усилвател – за високочестотният говорител, както и за широколентовият такъв. Консумираната мощност е 75W, като дойдоха с кабел тип шуко 3×1мм². Това, което ми направи впечатление беше, че дори при ниски нива на усилване, широколентовият говорител слиза изключително ниско – чуват се 35-40Hz, като се създава илюзията, че работим с sub/bass озвучителни тела. Нискочестотният усилвателят е сравнително "пъргав", а резонансовата честота на цялото тяло е ниска, чува се как касата удря при 55-60Hz, като различните режими на DSP-то подчертават този характер, например при режим "Club", където има bump в честотната лента на баса и високите честоти, ярко се забелязва дизайна на звуковата картина. За жалост обаче хорната не е толкова детайлна и качествена – макар, че в характеристиките ни обещават 40Hz- 23kHz, убийте ме, но аз тези 23kHz не можах да ги чуя. Според мен е комбинация от малък размер на хорната, недостатъчна чувствителност, непрецизно центриране или цялостно ниско качество. Високи се чуват, но не са чисти и достатъчни. Честотата на отделяне между широката лента и високочестотният говорител е 2.1kHz. Цялостната картина звучи като при метъл банда в ъндърграунд клуб – гръмко, но относително мътно в областта на високите. Разликата на този модел спрямо чистото Mackie Thumb 215 е, че вграденото DSP има няколко криви на EQ-то, бутон за auto-ducking на музиката ако е пуснат микрофон, outdoor mode – вкарва някаква паралелна крива на EQ-то и добавя бас и високи (на слух казано), feedback eliminator, който подтиска микрофонията при наличие на такава. Самo по себе си DSP-то идва с няколко режима на EQ, които могат да бъдат избрани ръчно и са готови настройки, манипулация не е възможна. Подчертаните честоти са илюстрирани в книжката, както и на задният панел. Използваеми са, но в сценариите, в които трябва да се постигне по-прецизна настройка трябва да се ползва смартфон приложението. Разполагат с вграден Bluetooth, който така и не успях да пусна, като имат и функция да се "link"-нат по между си и да си "говорят", без свързване на допълнителни кабели за L/R и на двете колони. Bluetooth-ът функционира с Android приложение, което няма добри рейтинги в Google Play магазинът и подозирам, че комбинацията от евтиният ми смартфон плюс лошата имплементация доведе до това, че цялата система е нефункционална, отначало се появяваше като устройство за сдвояване после се скри ... за мен е смешно да се разчита толкова много на потребителско устройство за манипулация на функционалности в самото озвучително тяло. Един прост дисплей с 2 бутона щеше да е много по-адекватно решение ... може би ако имах последен iPhone можеше и да стане номерът. Все пак Bluetooth-ът не ми беше от първостепенна важност, защото в голяма част от случаите ще ги ползвам за живо свирене, а и мога да сложа Bluetooth receiver от страната на смесителният пулт. Повече ме вълнуваха кривите на EQ-то и бутонът outdoor mode. Има два входни канала с комбинирани женски XLR/1/4" жак входове, като подозирам, че импедансите им също са различни – вход 1 е по-тих от вход 2. Освен това има и Aux In със стерео малък жак 3.5mm. Другото, което ми направи впечатление е цялостното усещане за моделът по описанието, книжката, кашоните – "Build-Like-A-Tank!", невероятни функционалности, умни режими и т.н. Наистина ловят окото на пръв поглед, но погледнато в дълбочина човек остава с противоречиви впечатления. LD Systems ICOA 15A Mатериали и изработка Тези озвучителни тела дойдоха втори по UPS, като тежат цели 23 килограма! Ако човек не е тренирал скоро, може доста да се изпоти и да псува. 🙂 Отново широколентовият 15" говорител Eminence е от ламарина, а хорната е от титан с големина 1.4". Интересно е, че магнитът е огромен, което е и една от основните причини цялото озвучително тяло да тежи толкова много. Хорната може да се върти по вертикалата и хоризонталата след демонтиране на фронталната решетка с цел да се постигне различна дисперсия на високите. Разбира се това се определя "на вкус" от озвучителя. Тя е разположена в центъра на озвучителното тяло, точно пред широколентовия говорител. Корпусът отново е от полипропиленова пластмаса с решетка отпред. На дъното има два отвора за пилони, единият с наклон от 5 градуса, другият вертикален. Идеята е да се ползва при седяща или правостояща публика. Усилвателен модул, звукова картина, DSP За разлика от Mackie, при пускането на power button-а и двете озвучителни тела са "убийствено" тихи ("dead silent"). Трябваше да си опра ухото до решетката, че да чуя някакъв едвам доловим "бял шум". Както и при Mackie имаме два усилвателя – за широколентовия говорител и за високочестотния такъв. Озвучителното тяло не разполага с вентилатори, а радиатор, който е в близост до захранващия модул. Затопля след като е пуснат известно време, но не грее/пари или други нежелани такива ефекти. Отново усилвателните модули са два – за хорната и широката лента, като този път нискочестотният усилвател е сравнително по-ленив от Mackie-то, няма такава голяма атака, резонансовата честота е по-висока – около 80Hz и освен това ниската граница не е толкова дълбока. Създава усещането за по-обемен, топъл и неагресивен бас. Консумираната мощност е 150W, като дойдоха с кабел тип шуко 3×0.75мм² дебелина на проводника. За разлика от Mackie-то, при това озвучително тяло се наблюдава по-широк и детайлен спектър на високите честоти, било то дори в режим flat на еквилайзера. Независимо от нивата на усилване, хорната "цъка" приятно и възпроизвежда относително вярно високите и средните честоти. От една страна това се дължи на по-големият размер на хорната, от друга страна правилната конструкция и качество. Честотата на отделяне между широката лента и високочестотният говорител е 2kHz, за разлика от Mackie-то, където е 2.1kHz. Това лично според мен се дължи на факта, че размерът на хорната е по-голям (1.4", за разлика от Mackie – 1"), може да възпроизвежда акуратно по-широк спектър и умишлено инженерите са подбрали по-ниска разделителна честота. DSP-то идва с трилентов еквилайзер – bass, middle, treble, input gain за двата входа и master volume. Еквилайзерът е с приятна крива, +/- 10dB за всяка лента, които могат да свършат работа за доста сценарии, било то широколентов режим, мониторна система, само сателит и т.н. Все още не съм разузнал каква е средната точка на всяка честотна лента и с какво Q точно режем и подаваме, но може да драсна един e-mail и да разбрем и това (стига и от LD System да знаят, де 😅). Има няколко готови presets, както и при Mackie-то, но човек може да си направи нещо и ръчно. Освен това DSP-то има приятен дисплей и за разлика от Mackie-то, където потенциометърът се върти свободно, тук има деления, които ясно се виждат на екрана и можем да сме сигурни, че двете озвучителни тела ще звучат с еднаква сила. В тих стаен режим работят добре със следните настройки: Bass +5dB Middle +5dB Highs +9dB Input sensitivity – minus 35dB Причината за тези повдигания на бас, среди и високи е, че поради големият размер на хорната и широколентовото тяло, не могат да излъчват добре при ниски нива на усилване и трябва да се направи тази честотна компенсация. Разбира се, при по-високи нива на усилване бих ги настроил на flat за всички ленти и бих коригирал от там. Подбраните стойности са на слух, без да съм ползвал кондензаторен микрофон / "розов шум" / спектрален анализ. Само по себе си EQ-то е приятно, като дори при екстремни повдигания кривата му на работа функционира приятно и по-скоро променя характерът на честотната лента, отколкото да преекспонира определен честотен спкетър, както е при SSL студийните channel strip-ове. Освен това съществува и функция за delay на звуковият сигнал от 0 до 10 м., когато озвучителното тяло се ползва в тандем от по-сложна многолентова система и има разлики в позициите на озвучителните тела, които могат да бъдат компенсирани по този начин. Интересна функционалност, макар че лично аз бих разчитал на външен активен crossover, който да се грижи за забавянето и честотното отделяне. За разлика от Mackie-то, където са подбрали различни импеданси за всеки вход, тук входовете са еквивалентни по чувствителност. Недостатъкът им е, че предусилвателите им са сравнителни слаби и микрофон пуснат директно не би звучал "уау", по-скоро сигналът трябва да им дойде "сготвен" от външно устройство (миксер най-често) с правилно отрегулирани нива и EQ. Има два входни канала с комбинирани женски XLR/1/4" жак входове, с еднакви импеданси и чувствителност. Освен това има и Aux In със стерео малък жак 3.5mm. Цялостното впечатление относно упътването, изработката и възможностите е, че няма гръмки заглавия както при Mackie, а по-скоро това озвучително тяло е таргетирано за по-профилирана и професионална употреба предвид възможностите на DSP-то, въртящата се хорна и цялостната изработка. Външният вид напомня активните серии озвучителни тела на Electrovoice. Тестове и сравнения Тестовата постановка се състоеше от пускане на микрофон и дигитално пиано в смесителен пулт, както и музика от лаптоп като изходите на XLR заминават към озвучителните тела. При тест на микрофона в LD Systems ми се стори, че все едно някой е пуснал умерен exciter спрямо Mackie-то – има обем, говори/пее се леко и звучи реалистично, без да прилагам някакви специални предусилватели върху самият микрофон. Разбира се, при толкова чувствителна хорна трябва да се подбере добро местоположение на озвучителните тела и музициращият, за да се избегнат микрофониите. При пианото ефектът беше подобен - тествайки всички клавиши нямаше такива, които да изпъкват или да глъхнат, което означава, че филтърът между двата високоговорителя е правилно подбран в комбинация с честотната им характеристика и чувствителността на усилвателите. Същото важи и при пускането на музика – честотната лента е детайлна и реалистична. За Mackie, не мога да кажа същото – микрофонът се чува, но някак си обемът липсва, преобладават някакви високи среди, които в даден контекст може и да изкарват гласът напред, но като цяло при по-ниска чувствителност на хорната се пее по-трудно и с повече въздух. При пианото високите клавиши глъхнат, "по средата" между двата говорителя има спадове на силата и като цяло се усеща по-ниското качество на честотната лента. Музиката при Mackie-то, както и се очаква от описанието по-горе, има удар и дефиниция в областта на ниските, но липсва яснота при високите. При LD Systems е обратното – по-широка честотна лента, за сметка на по-нисък SPL и агресия. Заключение В този ценови диапазон идеално озвучително тяло няма – или избираме малко по-висок SPL с подчертана атака в ниските или цялостно сравнително изравнена честотна картина с малко по-лениви ниски и по-висока резонансова честота. Все пак, ако трябва да търсим практически, бих взел Mackie-то, ако: през тях ще се слуша metal/drum and bass/rock/electronica и искам да се подчертае агресията на тези стилове основно за дискотеки, не толкова за жив звук не се вълнувам толкова от качеството на високите или ще ги коригирам от външен EQ модул не желая да мъкна тежки озвучителни тела и респективно бих избрал LD System, в случай че: искам да постигна висока вярност на честотната лента, която да пасва за всеки стил, за сметка на пъргавина на усилвателя ще се ползват за живо свирене/пеене не желая на всяка цена да имам агресивни и подчертани ниски килограмите за мен не са проблем Поради изброените причини изборът ми се спира върху LD Systems. Засега мирясахме и туширахме G.A.S. синдрома ... до следващият път, в другият спектакъл ... 😀

Абсолютно, ето го и при Рик Биато.

Една от младите надежди, дето ме кефят как пипа, че дори идва и до БГ на "A to Jazz Festival" у София миналото лято е Матео Манкузо: