Koobenot

"Да се занимаваш с обвързано момиче е по-лесно, защото там конкуренцията е 1:1, иначе със свободните - 1:20."

Хм, като се замисля, тези които смесват метъл са доста облагодетелствени, защото там супер-високите не са прецедент (и то пак обобщено, модерните djent групи звучат в пълния си спектър, явно е някаква мода) ... виж ако става дума за funk/fusion/jazz (от части) нещата стоят по различен начин.

^ Наистина ли толкова лесно ли се трошат?

Periphery - Marigold (Превод) Текст: Адам "Ноли" Гетгууд, Миша "Бълб" Мансуур Приковани сме към тоз' живот … като смъртоносна хватка, доволни сме от светското и гледаме безизразно, все още млади сме, все още млади сме, и ангелите бихме подминали, бихме скрили ги в килера, захлопнали вратата … изоставили ги. И сега се взираме във гробът мъртво, вкочанено, газейки през стръкчета невен, докато слънцето все още грее, все още млади сме, все още млади сме, газейки през стръкчета невен … смачканите си души дано сломим. Това място ме обесбва … прескочѝ въжето … нека бъде достоверно … щом кръвта наоколо е само … животът е непоносим. Поредният си ти безцелно газещ чак до гроба, знаците на времето надвиснали над всички нас са, кървим за утрешният ден, сучейки от цицата на Майка Смърт, изпълнена със скръб, но няма страшно … ще се научим, преди да си отидем, със счупен врат … като ги следваме … брадичката нагоре, сега въжето затегни … нека всичко да остане кухо. Смъртта прокрадва се тъй бавно, като ураган свистящ, над часовника надвиснали сме ний и стрелката бързичко се движи, нещастието полека ме убива, дайте ми искрица … за да се сборя. Без погребение, и без клада тлееща останала, тялото е песъчинки във вятъра, който в миналото изфучава, нещастието полека ме убива, дайте ми искрица … за да се сборя.

Periphery - Priestess (Превод) Текст: Спенсър Сотело, Джейк Боуен, Матю Халпърн, Марк Хюлет Холкомб, Миша "Бълб" Мансур, Адам Ноли Гетгууд Сянка между тези четири стени, да ... това е моето лице, затвор дълбоко изпод крепостни земи, там душата на Човека все кърви, за втори шанс в живота единствено копнеех ... но тук съм пак - между тези четири стени. Седнал надалеко, гледам мракът приближава, под камъка какво стои - не зная, тоз' живот живеем го съвсем сами, излез в дъжда, във теб скръбта дълбоко да изгаря, от пътят тесен се прокрадват светлини. Понякога добротата със езици на една от тях говори, любовта съзирам в нейните очи, и ако падна, смъртта ръка не ще протегне, нито пък ще спори, намирам аз опора в нейните лъжи, за втори шанс в живота единствено копнеех ... но тук съм пак - между тези четири стени. Седнал надалеко, гледам мракът приближава, под камъка какво стои - не зная, тоз' живот живеем го съвсем сами, излез в дъжда, във теб скръбта дълбоко да изгаря, от пътят тесен се прокрадват светлини. Оковите са част от мен, въздух застоял дълбоко вдишвам тук, и трябва да намеря път, дето води надалече, за втори шанс в живота единствено копнеех ... на кръста разпнат аз горя. Седнал надалеко, гледам мракът приближава, под камъка какво стои - не зная, тоз' живот живеем го съвсем сами, излез в дъжда, във теб скръбта дълбоко да изгаря, от пътят тесен се прокрадват светлини.

От мелодична гледна точка съм съгласен, само че подозирам, но ако става дума за народно пеене с VST много трудно ще постигнеш тази орнаментика, а то това е най-интересното според мен, което може да се ползва като семпли.

Страничен въпрос: каква е разликата в удобството между това да се купят права върху една песен и директно да се ползват семпли от нея и това да се купи VST инструмент със семпли от различни песни? По-лесно уреждане на права? Многообразие на звуци за експерименти?

Предполагам Евто иронизира автора на темата, защото вече е пуснал такава.

Така, да оставя и аз своите 5 стотинки по темата. След като приключихме с класическите напъни на 13 годишна възраст и смених гимназията, бяхме решили със съучениците, че ще ставаме блус/рок звезди и подкарахме репертоара на Deep Purple/Stevie Ray Vaughan/John Mayer/Hendrix ... както виждате, предимно китарджийски истории, та моята роля там беше да свиря Hammond organ/Electric piano/Wurlitzer. Както се досещате, учителите за съвременни кийборди са някакъв кът, та от тогава я карам на самообучение. Ключова роля в развитието ми изигра програмката Synthesia, където зареждаш MIDI файл и се появяват падащи клавиши, та можеш да ги връщаш, забавяш, луупваш, докато се получи резултат. Имаше и състезателен елемент, където ако олучиш клавиша ти даваше точки, но това ме е дразнело и никога не съм го ползвал. Осъзнах, че ми е по-лесно самостоятелно да връщам до безкрай, отколкото някой да ми обяснява и да ме притеснява ... та това сработи при мен, не съм убеден, че работи при всеки, защото се изисква сериозна самоинициатива и все пак някаква база по познаване на инструмента, иначе можеш да имаш проблеми с постановката, пръстовката и т.н.

За тази цел бях взел Behringer UCA222, върши работа, не е като професионален дек с USB, но пък и касетките, които дигитализирах не бяха с кой знае какво качество ...

Брей, това е интересен похват.

Знанието е сила, независимо от предметната област ... а пък и подписът ти подтиква и към по-висши идеали.

Ами, доволен съм ... след като взех кабелите предложени от колегата @yamaha, дори в контекст от 10 човека, кийбордът се чува, прикачвам веществени доказателства. Видеоклип от WhatsApp на 2023-06-11 в 14.37.06.mp4

@savov Можеш ли да я дигитализираш и качиш някъде като публично достояние? Би било интересно да чуем, стига да не се нарушават някакви права/закони ...

@Maestroto Съгласен съм, ама признай си, трябва да си вещ експерт да достигнеш до отговор при такива размити аранжименти ...

@Maestroto Както споменах, експертизата по кръчмарския репертоар ми е ограничена.

Don Henley - The Boys Of Summer <-> The Midnight - Days Of Thunder

Със слушалките от супермаркета чувам до около 16 kHz в приложения от теб запис, трябва да пусна Beyerdynamic-а и тогава пак да опитам. Причините да не чуваш определени честоти са: липса на познания - чуваш нещо, но не можеш да го дефинираш какво е като честота компромисна техника - калпавите слушалки/монитори не могат да възпроизвеждат пълния честотен спектър и често имат не само ограничен обхват, но и долове и хълмове в честотната характеристика, което прави задачата още по-объркваща проблеми със слуха - с годините горна и долната граница се свиват, но не фрапантно, макар че Chris Lord-Alge е на 60 години, това не му пречи отново да прави миксове със супер качество, защото знае какво иска да постигне, наясно е ако има слухови проблеми и все пак гледа метрика P.S. качи си примера, да чуем кое не му е наред, никой няма да хвърля камъни по теб ...

Ще разделя темата, защото е интересна и ми се ще да изговорим още някои неща по нея.

@korifei Никой не оспорва факта, че има музикални самородни гении - Erroll Garner е бил нотно неграмотен и до ден днешен се смята за един от най-великите джаз пианисти. Не е това идеята на темата. В случая се опитваме да дадем съвет относно музикална традиция, която е изпитана, работи, има определена методология и се прилага от 17 век до ден днешен. Възможно е, че при определени хора индивидуалните подходи, които си споменал по-горе може да сработят. В случая става дума за дете, което иска да свири и прохожда в музиката. Хайде да помислим рационално и критично - не е ли по-добре първо да се опита подход, който е граден с векове и има традиции в него и едва тогава, ако той не сработи, да търсим индивидуално уникално решение? Повтарям отново, говоря от позицията на човек, който 5 години от живота си е прекарал с класическо пиано и за да не съм голословен, ето мой аранжимент на българска народна песен.

И аз съм на абсолютно на същото мнение като Евто, бидейки хоби музикант единствено мога да се наслаждавам на хората, които са стигнали до някъде в музиката и са я избрали за свой професионален/непрофесионален път. С годините се научих да не съдя и мразя, всеки си има своят път живота и успява по различен начин, гледам да подобрявам собствените си умения и се радвам ако някой друг е сътворил нещо. А че я няма романтиката в този проект съм съгласен и епохата е друга и музикантите също. Неслучайно преди години бистрихме в една тема за смъртта на електрическата китара и превръщането на рокенрола в елитарен жанр и това в световен мащаб, какво ли остава тогава за пределите на нашата скромна държава. Така че, let it be.

Линк към темата, породила дискусията: цък. Защото такава е класическата музикална традиция. Говоря от позицията на човек, който от 8 до 13 годишна възраст е свирил класика. Проблемите с разперванията и пръстите се решават постепенно - почва се с по-прости етюди, в две октави, че да можеш да си разпериш ръцете, в по-бавно темпо, с по-ниска динамика за да няма изненади. По онова време мисля, че свирих Карл Черни. Освен това, дори да си нисък малчуган, има регулируеми столове или просто столът се подбира така, че да стигаш и педалите на пианото. 88-те клавиша са абсолютно задължителни, защото макар и да не можеш да удариш от най-долната до най-горната октава едновременно, когато не репетираш активно пиеса, любопитството те гложди и започваш да ги натискаш и да експериментираш с тях - колкото повече клавиши, толквова повече възможности, идеи, респективно - по-богата мисъл, включване на повече мозъчни центрове и цялостно по-добро възприятие за музиката и нейното богатство. Тежката клавиатура от своя страна допринася за правилното разбиране на думата динамика при пианото. Забелязвал съм свирачи, които почват с лека/полулека клавиатура как мажат, не тоноизвличат правилно, просто защото не им е бил даден подходящ старт с правилното разбиране за динамика. В класическата музикална традиция "забавление" и "развлечение" не съществуват. Философията е дисциплина, постепепенно напредване и богатство на тоноизвличането. Говорейки от позицията на хоби музикант смея да твърдя, че ако не беше класическата музика нямаше да съм на това ниво в момента. Така че тя дава солидна база, дисциплина и перспектива за по-нататъчното развитие на всеки като музикант и най-вече като човек.

Сега ги пуснаха IMP. Звучат доста професионално и изпипано, няма нищо общо с халтурата.

Привет. Както сме и писали и в другите теми от клавишният форум, най-важното нещо за едно дете на крехка възраст е да не му се повреди пръстовката. Единственият избор за този случай е сравнително реалистична hammer-grade action клавиатура ("тежка" клавиатура). Най-евтиното, което си струва е Casio CDP-S110 BK. От марките, които сте предложили нищо не ми вдъхва доверие, свирил съм лично на Alesis Recital и макар, че не съм класически музикант/пурист, клавиатурата е трагично зле - пружинираща, отскачаща и трудна за навигиране. Другите фирми, които сте изброила са доста невзрачни и не ми вдъхват доверие и предполагам, че ситуацията там ще е сходна.