Koobenot

От скромния ми опит с китарите, дървото оказва влияние върху sustain-а на тона и подозирам, че в някаква степен допринася за още хармоници в богатството на сигнала в комбинация с достатъчно детайлни адаптери. Все пак, колкото по-изцъклена става музиката ми се струва, че дървото ще има по-малко значение. Ако целта в живота ти е да свириш binary math metal в Drop C през AxeFX и възможно най-пластмасовият подбран amp и кълцаш някакви djent рифове с активни адаптери, надали ще му чуеш "гласеца" в сравнение да свириш jazz/blues/fusion в стил Wes Montgomery/George Benson/Lee Ritenour да речем през лампов усилвател. Не съм се занимавал с лютиерство, но ако си представя, че задачата ми е да създам китара, първо бих се попитал за какво и как ще се ползва тази китара и тогава ще търся материалите, а не просто да направя "някаква" китара и като дойде Гошо Мешугата от бандата "Демоническа злоба" да ме пита: "Каква за бога е тая талпа?", пък аз съм направил hollow-body китара. Ей тука нагледно според мен Гери Муур го обяснява:

Аз затова се кефя супер много на YouTube, защото направи четенето и ровенето в такъв тип справочна литература безсмислено, зависи вече и колко стара е програмата де, не вярвам да има серия туториали за Cakewalk 9 ... Иначе всяка една от конкретните програми е дотолкова добра, доколкото й познаваш функционалностите и й харесваш интерфейса. Разбирам, че ако колегата @yamaha да речем е ползвал Sound Forge 15 години от живота си, е много ясно, че пак ще ползва новата версия на тази заради имплицитното знание на функциите, разбира се има ситуации, където новата версия има ТОТАЛНО различен интерфейс и трябва всичко да учиш от нулата, но това са по-скоро изключения. P.S. Все още ме забавлява фактът, как една случайно отворена тема отключи Кутията на Пандора и започна "Форумната война на audio редакторите" ...

Точно и аз имах предвид Audacity, ходих да си поправям поста, WaveLab е комерсиален аналог от Steinberg, а Sound Forge си е наистина вехта история.

Защото ни влече дървената философия и ще завещаем ценна информация за бъдещите читатели.

FL Studio специално маститите инженери с големите уши казват, че вътрешният му engine звучи най-постно спрямо големите му събратя като Cakewalk, Pro Tools, Reaper, Cubase и т.н. Честно казано, нямам тия нерви да сядам и да сравнявам при едни и същия настройки как различните DAW-ове звучат, може и да има някакви разлики, но от големите събратя кой ще избереш няма абсолютно никакво значение, щото дори и да ти дава +0.5238409238 dB shelf над 10 kHz, ако не ти харесват или ще ги орежеш или пък няма да пипаш EQ, защото като инженер си взел такова решение. Преди години гледах един подкаст с Янко Генов (човекът, който смесва Jeremy? – цък), та обясни, че през какъвто и сетъп да работи, винаги смесва по един и същи начин накрая като звук, защото всеки си има лични предпочитания и тертип, същото е и в свиренето, аз примерно имам огромни проблеми в това да свиря pianissimo на пиано, просто отвътре ми идва винаги да удрям повече, колкото и да не ми се ще ... трудно можеш да избягаш от себе си. Та като обобщение, ако е нещо просто като записи – WaveLab Audacity е супер за мен, ако е нещо друго - някой от големите. Единствената им разлика е интерфейсът, не мисля, че единият има някаква "брутална" функционалност, дето да липсва при другия (поправете ме, ако греша). Много по-важно е да се познават техниките за работа като групиране, рутиране, паралелно смесване, автоматизация, ефекти, групи на теоретично ниво, а вече всеки DAW ги има тези функции, просто начинът, по който се постигат, е различен.

Едно от нещата, което трябва да бъдат съобразени според мен са импедансите и нивата на сигналите на FX loop-а и тези на входовете и изходите на потенциометъра от техническа гледна точка. Не вярвам да свирне толкова добре колкото атенюатор, заради позицията му във веригата, дали може да се постигне някакво компромисно решение за "намалител" - може би да ... Скоро бяхме бистрили този въпрос и колегата @Baby Thomas дава някои интересни отправни точки за размисъл ... без да знаем обаче импедансът на FX-loop-а и този на потенциометъра само топлим и разхлаждаме водата. Погледни ето този пост, който не е на 100 процента в същата посока, но дава храна за размисъл:

Това като poor-man's solution за атенюатор ли се прави?

Ако ще записваш само сигнала от изходите на кийборд, WaveLab Audacity ти е достатъчен, ако искаш да правиш нещо по-завоалирано, като например управляване на VST инструменти – Reaper и производните му са твоето нещо. Дай ни малко инфо какъв кийборд ще записваш и как, за да сме ти максимално полезни.

От това, което чувам по демата, Headrush-а стърже по-злобно, енджинът му ми звучи по-реалистично и обемно. Не съм се докосвал до нито един от двата.

То не зависи ли също от топологията на tone-stack-а? Смисъл дори да сложиш най-линейните платинени потенциометри, ако Gain-а да речем от 0-4 е супер рехав и после изведнъж почва да гърми, не мисля, че има потенциометър, който може да го излекува това нещо, тъй че усилвателят също си оказва влияние ...

В този видеоклип (21:26) Кори Уонг обяснява за "бързината" на сработване на ламповите/транзисторните усилватели. Има ли някакъв технически параметър, по който може да се съди бързината или е комбинация от различни фактори? При транзисторните усилватели, доколкото съм запознат това е тъй нареченият damping factor и там нещата (в общия случай) са на принципа на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече." Така ли е с ламповите?

@yamaha Преди всичко искам да кажа, че това са си някакви мои си размишления и те нямат нищо общо с конкретния ти допир с тези хора и събития, на които ти си бил свидетел, най-малкото заради разликата във възрастта ни, а и в експертизата ни. Все пак ще се радвам да прочета на ЛС за кои неща искаш да поспорим с цел да не внасяме отровен злак във форумното общество и да не нарушаваме правилата на форума. Ако трябва да обобщя в кратце с още по-абстрактна мисъл - радвам се на всяка музика, която е направена с любов и умисъл, без значение от нейния произход. За всичко останало мисля, че животът е твърде кратък човек да си губи времето с безсмислици.

Кирил Котрулев - "Кико" e добър кръчмарски музикант, както спомена вече и колегата @yamaha. Темата за чалгата винаги разпалва страсти по време на дискусии, защото спорят хора от различни светове. Музиката не е математика, но можем да поставим две основни оси, върху които се получават повечето полемики, а именно: естетическо търсене и/или перфекционизъм в текстовете естетическо търсене и/или перфекционизъм в музиката Макар, че музиката няма рамки, ако сложим някакви опорни точки с примери от съвременна рок/поп/фолк/world музика можем да се опитаме да разберем защо се получава така. Извисени текстове, компромисна музика Типичен пример затова са тъй наречените поети с китари – няколко акорда, но красива поезия. Представители от цял свят - Гриша Трифонов, Митко Таралежков, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, западните им еквиваленти - Джони Кеш, Боб Дилън, Джони Мичъл, Джеймс Тейлър и т.н. Тук съм забелязвал спорове в стил "ама той свири 4 акорда, голяма работа ..." без дори човекът да си е направил труда да седне и да прочете за какво става въпрос. Компромисни текстове, извисена музика Ами поп-фолкът (в голямата си част) и рокенролът (комерсиалният). Ако някой си мисли, че в "Wop bop a loo bop a lop bom bom Tutti frutti, oh rootie" има повече смисъл от това да слуша "Ласмаки-джасмаки кастофони-мастофони, герапу ..." и т.н. жестоко се е объркал. Има една прослойка от българите, които си мислят, че като защитават на всяка цена западната музика си внушават, че така ще бъдат по-ценени от околните и в очите им ще изглеждат като по-прогресивни и извисени личности. Колко смислено е това, мисля, че няма нужда да го коментирам, не желая да подценявам интелекта ви. В този жанр си има и изключения по осите - чалга парчета с хубави текстове и сложни пасажи за свирене и виртуозен рокенрол ... виж, при него не съм срещал някакви кой знае какви текстове ... но може и да има. Извисени текстове, извисена музика Pink Floyd, Queen, ФСБ, Yes, Toto, Asia, Periphery, Dream Theater, Radiohead, Tool, Frank Zappa, Eagles ... повечето музиканти (хоби, и не само) трудно се хващат да правят кавъри на такива изпълнители, защото шанса да се подхлъзнеш е огромен било то музикантски или като произношение (ако е западна творба). Тук полемиката идва от факта, че хората с по-бедна култура нито разбират естетическото търсене на текста, нито на музиката и тя за тях е "тъпа", както конкретизирахме терминологията по-горе. Компромисни текстове, компромисна музика Тук жанрът мисля, че няма особено значение, правени са много компромиси, резултатът е отчайващ. Компромисни/никакви текстове, силно-извисена музика Всички инструменталисти виртуози от всички стилове – Петко Радев, Наско Канара, Ибро Лолов, Ангел Капсов – "Жигули", Иво Папазов - Ибряма, Венци Такев, Джо Сатриани, Стив Вай, Ерик Джонсън, Пат Метини, Кори Уонг, Хърби Хенкок и т.н. Нарочно дадох музиканти от различни стилове, за да покажа, че всеки един от изброените е виртуоз на инструмента и жанра си и това може да буди само възхищение и има (или понякога няма) някакъв текст, колкото да не звучи гола творбата. Вече на кого какво ще му хареса е съвсем отделен въпрос свързан с музикална култура, възпитание и личностно търсене. Някакъв баланс между двете Примерите тук са безброй, основно са от поп музиката, харесвани са от широка група от люде, а за един музикант няма по-голяма награда от признанието както на музикалната гилдия, така и от феновете и критиците. Тук мисля, че безапелационен победител в световен мащаб е Michael Jackson, макар че според мен музиката му е по-велика от текстовете, но това си е мое мнение. Много хора може да спорят с мен за достоверността на стиловите рамки или за факта, че във всяка една от категориите има изключения и ще бъдат напълно прави. Опитвам се да поставя някаква медиана и да усредня ситуацията с примери, с цел като се изключи конкретиката да се разбере идеята и смисъла. Този похват често се ползва в педагогиката и психологията. Ако трябва да обобщя с едно изречение – разни хора, разни идеали. Нека всеки открие мястото си и да е щастлив със себе си и нещата, които харесва.

Като наближи, ще бием пак камбаната.

Това е чудесно. Все пак, ако реши да се занимава с акордиране, без сертификат (на Запад) няма как да стане.

Скъпи съфорумници, гледам отпускарския календар, и 20 август (неделя) ми звучи окей като дата. Как сте с графиците?

Влатко Стефановски и компания.

Гледаш с който софтуер работи плеъра – доколкото виждам Serato, проверяваш минималните хардуерни изисквания на програмата и от там нататък почваш да търсиш конфигурация. Със сигурност бих заложил на SSD за парчетата, които трябва бързо да заредиш, останалото може и на външни хард дискове. Дисковото пространство се определя от количеството музика, което искаш да пуснеш.

Единствено като съвет ми идва наум да се запише на курсове по акордьорство, приятелите ми от консерваторията редом с класическото пиано се записват и на това, за да могат да се справят финансово по-лесно в живота. Не знам дали му представлява в сферата на интересите.

Това за рокенрол стил Little Richard или буги-вуги би звучало супер.

@dedo pop Разказът ти е едновременно завладяващ, но и тъжен. Все пак се радвам, че синът ти има достъп до инструменти, които да разгърнат пълния му потенциал като инструменталист. Като любител кийбордист мога да кажа, че качеството на инструмента е решаващо - по-добрият инструмент те вдъхновява и да свириш по-добре.

Привет, прекрасна инициатива! Нямам някакви изключителни уникалности по хард дисковете, но можете да разгледате канала на Аларма Пънк Джаз в YouTube има интересни находки, като този лайв на Митко Таралежков например. Бихте ли сметнали за интересно да публикуваме тук в темата алтернативна/ъндърграунд българска музика?