Koobenot

^ Около бриджа, със сигурност. Аз бих проверил на емперичен принцип къде ще обадят най-добре и същевременно да е ергономично решение, т.е. да не ми пречат докато свиря.

Ето и демонстрация на горният кит с микрофона:

За какво ще го ползваш това пиезо – записи/жива свирня? Ако е за записи според мен по-добре инвестирай в някакъв евтин кондензаторен микрофон + аудио интерфейс. За жива свирня, аз съм доволен от този кит, намира се за 15-20 долара: Тия пиезота, дето се лепят според мен ще изкарат някакъв звук, обаче дрънчат и плякат, освен това ще трябва и някакъв предусилвател след тях. Зависи също и какво е качеството на китарата, ако е някаква Кремона/Орфей от големият сняг на 69 г. спокойно може да я озвучаваш и с РЕСПРОМ микрофон във ВЕФ усилвател. Дай малко повече инфо за инструмента и по възможност ни запиши с мобилния си телфон как звучи, да чуем заслужава ли си усилията. То към днешна дата мобилните телефони дръпнаха вече като качество на хардуера и слагат нелоши кондензаторни микрофони в тях, че дори и стерео. Същият кит го имат и с микрофон, цените отново са сходни. Микрофонът върши работа, но имай предвид, че поставянето му в корпуса е пипкава процедура и при по-големи нива на усилване се получават микрофонии/бучалки. Скоро зададох въпрос именно по темата с гумените демпери, все още нищо не съм поръчвал, като дойде нещо и направя тестове ще дам повече информация.

Това според мен може да е така само до известна степен. За музиката, до някъде, може би. Текстовете обаче? Сигурен ли си, че можеш да имаш същата експлицитна лирика както през 90-те? Ами ако текстовете ти са като тези като на Бичето? Лейбълът ще допусне ли такива тектстове или по-скоро ще ти променя текстовете, че да се вписваш в статуквото? Това според мен важи за индивидуалните артисти/рок/поп/рап или местата където нещата вървят на самотек и пак зависи от дъжавата/жанра. Скоро говорих с един познат дето твори в поп-фолк/народна музика и човекът спомена, че Пайнър специално трудно можеш да им стъпиш на малкият крак за този жанр конкретно. Финансовите инжекции,с които разполагат като частна фирма им дават достъп и до качествен мастъринг, и до добри семпли, както и плащат достатъчно добре на своите миксинг инженери/продуценти и всички хора замесени по веригата, че едно парче да стане хит. И интересното е, че са затворен пазар, няма да намериш туторил в YouTube "как да направим бийта да звучи като този на Галена", затова и хората се оплакват, че трудно могат с един кийборд да пресъздадат съвременно парче в кръчмата, затова и тази музика има своят живот в дискотеките. Това същевременно обаче не означава, че трябва да хвърлим всикчо по дяволите и да не творим, щото "големите го правили еди как си". При повечето останали жанрове ситуацията е деценентралицирана – един записва, друг смесва, трети мастерира. Сега вече дали музиката ще е комерсиално успешна зависи от изискванията на пазара, Спотифай статистики, YouTube трендове и т.н. На този въпрос може да отговори някой маркетолог по-скоро.

^ Отворих я вече, може да флудим на воля там.

На база породилата се дискусия тук и желанието на @musicman да дебатираме по този въпрос, отварям отделна тема. Въпросът е следния – какъв е философският смисъл от записите и свирнята, правим ли го за свое собствено удовлетворение, на което хората да се възхищават или като приоритет свирим и записваме в името на нашата публика и оставяме личните си терзания на заден план. Другата ос, по която можем да дискутираме е чисто техническа. Склонни ли сме всеки път да мъкнем най-добрите си усилватели/инструменти, като накрая ще ни пуснат през съмнителна PA система и нито ние, нито публиката "ще чуем разликата". Или пък ако един истински амп и кабинет ще извадят "10% условно по-добър звук" на запис от някаква постановка с IR и VST-та, ще предпочетем първото. От една страна 90% от хората няма да чуят разликата, обаче другите 10 биха. Заслужава ли си усилията тогава? Ако тези 10% ще изкарат някакъв потенциал, който го има в нас, със сигурност. Ако чейнът е сложен и крайният резултат е същият – може би не ...

От любопитство – с какво го фъсна? Скоро имах сходни терзания, които описах тук.

^ Ама пак опираме до "целта оправдава средствата" – ако е за собствен кеф и тая малка разлика искаш да присъства докато стържеш, давай. Ако е clean/edge of break-up/crunch/overdrive може би ще чуя в А/Б тест изолирана китара, в микса като слушател нищо няма да разбера, гаранция. Или с други думи казано, ако е за теб, окей, ако е за хората, не съм сигурен дали си струва цялото упражнение. P.S. И другото, което е, ако става дума за някакви high gain стъргалки, дето гейна е 15, бая е под въпрос дали си заслужават тия сложни чейнове, че да чуеш някаква динамика, дето така или иначе е скопена от супер многото гейн. Като изключим това, винаги истинският амп ще звучи по-малко пластмасово от VST във високите/високите среди от спектъра.

Предвид факта, че line out на Marshall JVM 410 стои преди крайното стъпало и се взема след предусилвателната част, доколкото ми е известно, ако не искаш да минаваш през целият амп, може да опиташ да вържеш чейн от типа "китара -> лампов преамп -> аудио интерфейс -> IR от компа" и да видиш дали ще даде големи разлики спрямо ампа. На въпросът "Кой лампов преамп точно да избера?" бих отговорил по следния начин – възможно най-достъпният, който да имитира изкривяванията на предусилвателната част на Marshall JVM 410, иначе влизаме обратно в категорията "шапка с пари". Един от основните проблеми, на който и да е софтуерен амп са, че динамиката на индивидуалните тонове е силно притъпена предвид ограничените алгоритми на софтуера + качеството на интерфейса. В твоето сравнение става ясно, че интерфейсът не играе такава голяма роля в динамиката на изкривяванията, защото и в двете сравнения се ползват един и същи интерфейс, но различна постановка по отношение на предусилването. Все пак, според мен за да направим сигналът по-динамичен и по-близък до този от истинският амп, аз бих предложил серия от следните решения: смяна на аудио интерфейса с по-висок клас такъв – ако ползваш да речем някакъв Scarlett Solo и мигрираш към UAD Apollo Twin би трябвало да има подобрение в положителна посока по отношение на динамика на тона, АЧХ, изкривявания и ако това не е достатъчно, вече просто удряш лимити на IR-а/софтуера поставяне на лампов преамп в чейна вместо ампа – не мога да дам конкретна препоръка, защото вкусове бол, но колкото и странно да звучи съм чувал добри отзиви за Behringer TUBE ULTRAGAIN T1953 Preamplifier преди AxeFX, така че може би си струва пробата слагане на VST tape saturation преди виртуалния амп в чейна – това е едно от най-евтините решения да се постигне определена произволност на кривоч, аз тук специално имам два фаворита, единият е Tape Machine 80 другият е Oxide Tape Recorder закупуване на AxeFx – това е един от процесорите към днешна дата с най-много алгоритми и динамика в тона, но пак опираме до шапката с парите освен NeuralDSP, Kuassa също предлагат сравнително голямо богатство на динамика както и SAG настройки И все пак – това са само идеи, без тестове и личният вкус на тестващия преливаме от пусто в празно. Ами ако нищо не ти хареса от изброеното? Ами ако пък можеш да живееш с динамиката и характеристиките на тона от клипа А? Според мен всякакво скопяване на истинският амп с load box-ове и знайни и незнайни пошибалки, колкото да му сложиш товар и да го вкараш в нещо, че и накрая да има IR, прави цялото упражнение безсмислено до известна степен, но ако изкривяванията и динамиката на истинският амп толкова много те кефят и нямат лесно пресъздаване по друг начин, си карай с чейнът от постановка Б. В крайна сметка всеки сам избира как да бъде нещастен ...

^ По мое мнение горният рант си е за отделна тема "Правилна постановка при свирене на барабани".

Скоро гледах интервю с Грег Филингейнс, в което разказваше как в работата си с MJ/Стиви Уондър е използвал т.нар. whammy clavinet, който представлява клавинет с огромна тремоло ръчка, за да клати тона. В записите е успял да заблуди доста меломани, че това е китара, прекарвайки изходният сигнал през подходящи усилватели и ефекти. Ето нагледно как изглежда и звучи.

Аз бих свел избора до Roland FP60x / Kawai ES-920 / Yamaha P-515.

Ами то тогава според мен сравнението е малко нерелевантно, ако идеята на сравнението е да се демонстрира един и същи IR какво влияние дава при различни ампове, било то истински/софтуерни съм съгласен, ако обаче сравнението е "амп + IR" срещу "виртуалният му аналог + същият IR" нещата стоят по друг начин и предполагам, че пак ампът ще звукне 10% по-добре от софтуера. В това "по-добре" включвам най-вече динамика и усет за свирача, не толкоз като разлика в крайният записан сигнал. Определено, но със сигурност решението ще е от типа "торба с пари". Погледни тази тема за load box-овете, има интересно и обстойно сравнение и коментари на колегите отдолу кое и как става.

Ужким се събрахме да го гледаме с приятели музиканти, обаче извадихме китарите/пианата и до там беше със световното, всичко пак го обърнахме на джем и футболът отиде по дяволите ... Тея пиана (от ниския/средния клас), които имат предвиден вход за микрофон е именно за игра и залагалка – чува се нещо, обикновено входът е небалансиран 1/4" жак и има някакви ефектчета в самото пиано, но не е нито сериозно, нито професионално. Ако щерка ви има заложби да пее или има голям талант и иска да се развива в тая насока, примерно поп/джаз пиано + глас, ще измислим цял сетъп, евентуално с миксер + динамичен микрофон на разумна цена, иначе ако е само за "ала-бала", всичко става дори пуснат директно в клавира. Изключвам кръчмарски/Хитър-Петър/чалгаджийски синтезатори като Korg и Roland, дето имат вход за микрофон с ефекти/хармонайзер, те са и друга категория инструменти и изобщо не са ви нужни. За мен лично FP60x печели битката, защото разликата в клавиатурата ще е малка и детето ще се учи правилно, а няма изведнъж да почне да мрънка "ама то клавиатурата не е като на акустичното". Лично мнение, не знам дали ще се случи така, но аз така бих постъпил. Извън темата щерка ви стои в изгодна позиция, защото хем бюджетът е разумен, хем няма да даде и стотинка. Първият си дигитален кийборд купих със старателно събрани "пари от касичката" на 16 години, попрочетох в нета, даже и тук май бях питал и после като дойде – какъвто такъв, научих се да свиря, щото друго нямаше. Това го казвам във връзка, че като човек получава нещо на готово, все ще има някакво мрънкане, та не си го слагайте на съвестта ...

"А тест" според мен е по-компресиран и по-ясен, "Б" е по-тъмен, но с по-голям динамичен диапазон на изкривяванията според мен, аз бих обявил "Б" за ампа. Разликите са субтилни и за записи/дема и няма да дадат разлика в качеството най-крайният продукт, теб обаче като свирач, ако те кефи повече ампа си свири през него. От гледна точка на удобство, цял амп за такава разлика не си струва според мен.

https://www.redbull.com/us-en/episodes/greg-phillinganes-red-bull-music-academy-lectures-s01-e10

Именно тази клавиатура PHA-4 се ползва и в FP-10, което мисля е най-достъпното от серията, вчера имах възможността да посвиря на него, клавиатурата е наистина прекрасна. Единственото нещо, което не ми харесва при Роланд са звуците от FP серията, доколкото съм запознат са базирани на физично моделиране, а не са семпли, но ако трябва да избирам между двете особено за дете, реалистичната клавиатура взима по-голям превес от звуците, защото иначе човек заучава лоши практики от ранна възраст, които после много трудно се оправят.

https://www.facebook.com/watch/?v=1008819297423435&rdid=y8mJZzo0RrjBGwLJ