synchu

Ми аз имам такава китара. Не знам как да опиша усещането? Свириш си нормално. За мен е по-важна формата и размера на грифа - напоследък C, и солидна 20мм+ дебелина в началото. Интересни са стоманените прагчета, по които не забелязвам износване, за разлика от стандартните. Имам китари и с jumbo, medium и тънки и ниски прагчета - с всички се свиква Като че ли напоследък са ми най-симпатични тези с medium високи. По отношение на височината на струните - горе долу като това което ти си посочил. Не обичам прекалено ниски струни, въпреки, че повечето да не кажа всички китари го позволяват. Преди години ги мерих. Сега просто ги настройвам на допир. Предпочитам нелакирани (т.е. да не са с гланц покритие) грифове, но имам китари и с лакирани, на които съм им свикнал. Това е общо взето.

При всички случаи ми е по-приятно обаче да хвана хубава китара с добър усилвател и да знам че нюансите, които искам да постигна ще се чуят така както аз искам да ги чуя. Това смятам е валидно за всеки китарист, независимо дали е продал 50 милиона албума или не. Както и посочените по-горе мнения, че всяко парче и стил си имат неговата особеност и едва ли един звук ще им отива, а пък на каквото и да свириш пак ще си звучиш като себе си, т.е. усъвършенстването на собствените умения наистина е в основата. За мен лично моя звук е всеки звук, който ми харесва как се вписва в конкретната мелодия, хармония, композиция и настроение ако щете. С годините - по-малко джъ джъ, повече чист звук, фразиране и динамика. Важното е да ни доставя удоволствие, а за тези, за които е професия и да им върши работа (и да им плаща сметките ). EDIT: иначе примери за "моя" звук на линка в подписа има предостатъчно...

Смисълът е комбинирането на буустер и компресор в един доста доста качествен като звук педал. Имам предложения и "като за спорта", но горното не e такова. А иначе - MXR Dynacomp.

А може и комбинация от двете -> Bogner Harlow - но излиза от бюджета, но пък има траф дизайн на Neve

Блог, блог като блог - но ламбетата си звучат различно и мани това, ами и характеристиките са им различни - поне дотолкова измервателна техника имаме Евтиме, единственото което бих препоръчал е sag потенциометър да няма (първо самия потенциометър трябва да е с доста висока разсейваема мощност, по възможност военно изпълнение, и отиваш на цени от минимум 50-60 евро за самия потенциометър - и това за емулация - не знам дали си струва - от моите опити с фиксирани резистори - аз по-скоро не бих го направил).

Няколко коментара по по-горните постове (сори, няма много време напоследък за нещо по-детайлно): - по отношение на захранването - бидейки един от най-критичните елементи в усилвателя, аз бих се въздържал от прекомерна настройваемост, поради няколко причини - най-основната бидейки надеждност (колкото по-малко потенциометри, толкова по-добре) - емулациите на sag са си точно емулации, да има известна разлика, но преглеждайки Aiken, ampbooks, изтеглената от печат книга на Merlin Blenkowe - мисля става ясно, защо емулацията е емулация- т.е. не може да очакваш грубо казано едно доста филтрирано захранване (тип Дъмбъл, или някои от Месите) с едно съпротивление (грубо казано) да звучи като Tweed Deluxe (където sag-a е основен елемент от тона) - силно филтрирано захранване = по-стегнат тон (по-малка компресия и т.н.) - според мен е рано за избор на лампи - защото този избор зависи от типа и дизайна на усилвателя, поне по мое скромно мнение. 6P3S-E са отлични аналози на 5881(6L6WGB), но oтново зависи в какъв тип усилвател.

^^римув, римув. Едно сравнение с Ямахата?

Супер. Честито. И аз искам

Прав си 6550 не 6L6

Може. Аз гледам на Genalex datasheet-a (то спецификацията си е спецификация де - но ако всички следваха само спецификацията един куп интересни усилватели нямаше да ги има), но така или иначе ултралинейно свързване за китарен усилвател - по-скоро не В практиката до момента се сещам за един не особено успешен Twin на Фендър с подобно изпълнение. Там целта е минимално изкривяване, което в китарните усилватели рядко е търсен ефект (да не кажа никога). KT66 са използвани в Marshall тук таме & 6L6GC в USA в по-масовите модели. EL34 e позната територия, така че ще стане Аз така или иначе някой ден като остане време ще се заема с Kelley - твърде интересен, за да го пропусна.

За 6550 & KT88, според мен 3.5К няма да е много подходящо, анодните трябва да са доста по-високи (в стандартни(те) за китарен усилвател режим(и) - fixed bias, AB1 или cathode bias, AB1 - като отделяната мощност ще е вероятно по-висока от исканата, иначе утралинейни, Клас А изпълнения ще дадат близка или по-ниска от исканата мощност, но дали звука ще е удовлетворяващ е отделен въпрос). Аз бих се придържал към 2xEL34 или 4x6V6 (между другото, руските 6P6S, както и Tung Sol reissues също се държат доста добре при по-високи от посочените в спецификациите анодни напрежения). Gregg e съвсем прав за JJ - ламбетата са по-скоро "аналог" на 6V6, отколкото отговарящи на стандартната конструкция (но пък звучат добре).

В интерес на истината има и други варианти с тези трансформатори - 4 x 6V6 например - изходният ще е горе долу добре, 375-400 волта са им малко нанагорно (JJ имат едни нови - то нови, нови - май станаха на година две, които спокойно издържат на 400V). В нета се въртят няколко схеми (с известно количество елементарни пропуски, за да не улесняват кой знае колко всеки) на един/два модела на Jim Kelley, който сега се произвежда от Suhr - и който е с такава конфигурация на крайните лампи. Много интересен усилвател, чийто звук на мен ми харесва дефинитивно. Тук разбира се възможността да се сменят крайните лампи ще е ограничена (да кажем до 6L6WGB/5881, с известни промени и компромиси).

То всичко е "според зависи" - колко "sag" искаш, колко да е "метъл" - защото обикновено двата вида тон са противоположни откъм дизайн на захранване и крайно стъпало. Интересна е възможността "dual rectifier" т.е. превключване между диоден и лампов изправител за частично постигане на подобен ефект, но в крайна сметка sag-a в повечето ранни модели усилватели е страничен (д)ефект от високите цени на по-високите стойности кондензатори По-ниско напрежение -> по-мек звук/повече изкривяване (в зависимост от режима на лампата може да звучи добре или зле)/компресия (пак едно голямо "зависи" от дизайн на предусилвател, PI и захранване). На мен при всички случаи големите "шишета" ми харесват при стойности над 440-450V - но това е персонален вкус, и базиран на усилвателите, които имам.

^че в data sheet-a са написали средните стойности Няколко разхвърляни коментара по-долу: - Това си е сериозно научен подход, но аз по-скоро би попитал какво искате да постигнете с крайното стъпало като звук и идея? Относително линейно крайно стъпало, стандартен long tail PI или нещо различно и какво като основен тип - Marshall, Fender, Dumble, Trainwreck, HIWATT, Vox или име на музикант, албум, изпълнение? - При всички случаи 3.5К на изходния трансформатор, ако искаме да имаме относително лесна заменяемост на крайните лампи (EL34/6L6GC/5881/KT66/KT77 и да кажем KT88) e ниско съпротивление. Аз бих се насочил към 5К - 5.8К @ 450-500V B+. - Аз не съм привърженик на твърде много екстри в един усилвател, защото възможностите за "скапване" на тона се увеличават експоненциално. В този смисъл PPIMV е прилична идея, но първо оказва значително влияние върху тона, което може да се компенсира с различни техники, но никога "не е същото" и второ почти винаги нивото на паразитни шумове се увеличава - по-скоро бих реализирал VVR, който при 2хEL34 се държи сносно. Иначе дизайна на крайно стъпало си иска чертаене на криви - не знам защо те интересуват толкова тези пикови токове - надяваме се чичо Митко няма да седи с включен 1 волт генератор на синусоиден сигнал и "волюмите на макс" през цялото време (това разбира се в рамките на шегата ): https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/marshall-jcm800-2204-power-amp/ https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/vox-ac30-power-amp/ https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/JMP50-1987-power-amp/ Чудесно начинание да вметна!

Стилът е известен, в случая става въпрос за конкретно излагане от линка на Върбанов...

Вместо един прЕател, нали? Разсипаха ги ей.... пууу

Култ Чак ми се допи кафе

Джо Бонамаса, винаги си звучи като Джо Бонамаса Но ампа е страшен (той и като дизайн е доста интересен ). На мен демото на Pete Thorn ми е по-информативно, между другото:

За всеки влак си има пътници. Предлагам да спрем с това - нашия влак е по-добър от вашия влак. По-добре в звука е толкова относително нещо, колкото и "стокови" (какво и да значи това извън контекста на "стокови запаси"). Кийли, Аналогмен и т.н. и досега правят модификации на фабрични педали, които пак си изглеждат като фабрични, но дефинитивно звучат различно. Дали е по-добре или по-зле е ... въпрос на вкус.

ЧРД и от мен и всичко най-

Fishman Rare Earth Blend Както цитирам един лаф напоследък - "...I am not saying it is the end of the road... but it is", поне ако не ти се записва с микрофони, EDIT: сходен клас с Ellipse Blend-a де По-скоро е въпрос на предпочитание (и мобилност на системата).

С к'ви лампи е?

Да....а аз много отдавна гледах същия тип изказвания. Фендър все още звучи различно от Гибсън и Гилмор все още звучи като Гилмор

Други ще посвирим отгоре тоже - искаш не искаш това е положението Само да се поприбера....

Нормално е да има известно жужене. Доколко е допустимо, решава всеки индивидуално - ако те дразни, то тогава нивото е недопустимо. Общият принцип е, че ако не се чува през усилвателя и няма забележим ефект в отзвучаването на тоновете, тогава не е проблем. Няма проблем за прагчетата.