presly

няма как да стане. от доста години се занимавам с лайв звук - всеки път, дори и в едно и също помещение си трябва настройка на апаратурата. Влажността и температурата на въздуха, количеството публика, сезона (дрехите) - всичко това оказва влияние върху честотната и динамична характеристика на звука. Четене, разбиране, проба и грешка и чифт добри уши винаги вършат работа. Саунд чек по-дълъг от 10-15 минути (при позната апаратура, група и помещение) е безсмислица. Без него е (почти) сигурен провал.

Нито Адобе Аудишън, нито Форджа поддържат MIDI... А Форджа няма многоканален вариант

Освен семплиращата честота и битовата резолюция, има още килограми параметри, които влияят на качествата на записа и удобството в продукция. В работата си ползвам USB интерфейс на Antelope Audio, но цената му не е 300 лева. За основно запознаване със звукозаписа въпросния пулт е достатъчен. За работа - не.

провери си синхронизацията - да не чака външен clock.

Нашата държава е получила доста подкрепа точно от "тъпите" американци. А от "братска" Русия сме получили всичките си национални катастрофи, включително и предстоящата - с 240 гъзолизци в настоящия парламент. А че всички големи използват баламски малки държави - то е ясно. Ама и Швейцария е малка, ама нещо не ги закачат много. Значи е до нацията, каквато у нас просто липсва. И никой не ни е виновен.

Може би Лими са го объркали с термина. В България имаше опити за електростатични слушалки( от типа http://www.head-fi.org/products/akg-k340-electrostatic-dynamic-headphones , а не кондензаторни. А лабораторията ръководеше (и разработваше нещата) Владо Балев - доста грамотен инженер. Още работи и произвежда ( Владо, не лабораторията )

Свирим две електро-акустични китари. От доста години. Двете са Ямахи - едната е от бамбуковата им серия, другата е APX-4 с моднати ключове на Planet Waves. Бамбуковата повишава (понякога), АРХ-а - практически не (1-2 цента не ги броя). Май ключовете са от ключово значение.

възможно е да е от конкретнта инсталация на ХР-то. Сървис Пак 3, предполагам?

Никъде в цитирания линк не видях да пише, че SM58 е студиен микрофон. Пък и не е важно чак толкова, като какъв се позиционира даден микрофон от маркетинг л̶ъ̶ж̶ц̶и̶т̶е̶ "специалистите", а как умее да го използва съответния звукорежисьор. Но не е сигурно, че ще се получи по-лош резултат с цитирания Берингер С-1. А откъде измисли, че е "култов"... П.С. колегата yamaha НЕ говори глупости.

едни от най-добрите, с които съм работил

Уин10 си работи прекрасно, проблема е в писачите на драйвери (което си е проблем при всички ОС)

изключи си WIFI адаптера при работа с аудио. (disabled в Device Manager) и обнови драйвера на НВидията. Деинсталирай 3D vision секцията на НВидия и забрани HDMI звук.

звучи като тенекия за сирене...

След много години работа с различни слушалки, се спрях преди 5 години на beyerdynamic dt 880 pro, и досега не съм съжалил и за момент. Ползвам ги главно в студийна работа, но и за в къщи си стават . Проблем с околните нямам, нищо, че са полу-отворени (по маркетинг, иначе са си отворени)

По времето на Франк цифровият запик се е извършвал основно на 32-канален цифров магнетофон Mitsubishi X-800, който по никакъв начин не може да се напъха в домашно студио (е, зависи от дома....) Друга любима играчка му е бил един от първите семплери Synclavier - също цифрова технология. Развитието на технологиите е довело до възможността за качествен запис и в малък формат, т.е. в домашни условия. Но никой не е отменил студиото, като основно място за производство на музика. А техниката и технологията, използвани в дадено студио са въпрос на избор и навици на звукорежисьора, който работи в него. Но истинския студиен звук идва от грамотното акустично третиране на помещенията, адекватния обем на същите, микрофонния парк, наличието на китарни и други апаратури, и, най-вече, от опита и уменията на работещите в студиото. Като не забравяме, че е важно да се отхвърли максимален обем работа за възможно най-малко време - все пак студийния комплекс е и търговска единица, то излиза, че аналоговия запис, с огромните си изисквания към поддръжката на техниката, вече е поле за тесен кръг аудионанисти, наричащи себе си аудиофили, хай-ендисти и т.н., в което няма нищо лошо - докато има търсене - ще има и предлагане. Но 99% от съвременната музика е плод на цифров запис и не е никак лошо качеството и. Извод - не са ни виновни технологиите, че нЕма хитове

Аха. А Франк Запа, щото не е СПециалист предпочита цифровия запис. Пък и не само той. То не е до оборудване....

Молива работи като разделител на струята въздух. По този начин шипящите/съскащите звуци не атакуват директно мембраната и се получава ефекта на "механичен" де-есер. Даже помага и при плозивните съгласни - поп-филтър "за бедни" Стари хватки от миналото, но и досега вършат работа.

Един молив е доста по-евтин от 660 Евро, колкото струва Мелодайн Студио...

по-скоро молив, вързан към микрофона http://dt7v1i9vyp3mf.cloudfront.net/styles/news_large/s3/imagelibrary/v/vox09pencil.jpg?sfudFtacB3AWzpKbLw4NqEowBLCXKJFV=&itok=ApTziYQ8.

с генератор на розов шум (pink noise generator)

Позиционирането на микрофон не зависи от марката и модела, а се подбира за всеки конкретен случай, в зависимост от търсеното звучене.

То и високия клас си е все същото - предусилвател -> АЦП (Аналого-Цифров Преобразувател) => интерфейс към компютъра. Където -> е аналогова връзка (обикновено линеен сигнал), а => е вече цифровизирания(дигитализиран) сигнал. Не всички АЦП имат директна връзка към компютъра (USB, FireWire, Thunderbolt), та затова се налага и допълнителния интерфейс за "вкарване" на цифровия сигнал в компютъра. Стандартно повечето АЦП дават изход във форматите ADAT, MADI или AES/EBU. В наши дни си има и Dante и някои други интерфейси, базирани на Ethernet. Избора на един или друг формат се определя вече не само от качеството, което се подразбира, а и (в по-голяма степен) от конкретните технологични задачи, които трябва да реши съответния комплекс апаратура - съгласуване със стари стандарти, работа с няколко студия едновременно, при постпродукция - интегриране във вече съществуваща структура и т.н. Употребата на подобни решения в домашно студио е излишно скъпа (в повечето случаи). По-практичният вариант би бил закупуването на едно устройство, което съчетава всички тези елементи. Предусилвателите вече са отделна бира - но при наличието на великолепни емулации на всяккакъв вид analog gear, бих се придържал към максимално прозрачни преампове в аудиоинтерфейса - на етапа смесване вече може да се експериментира с какво ли не. Успех!

Съвсем правилно! Относно допустимите мощности - има две направления в препоръките. Едните съветват малко по-малка мощност на стъпалото, с цел при максимално усилване да не се превиши допустимата разсейвана мощност в/у озвучителните тела. Другия подход (според мен - по-реален) е мощността на усилвателя да превишава с 5-10% паспортната мощност на ОТ, с цел недопускане на нелинейни изкривявания (и в по-непрецизните стъпала - постоянен ток на изхода) при пълна мощност. Много зависи от схемотехниката и реализацията на конкретния усилвател. При други равни условия, аз бих предпочел по-мощното стъпало - в крайна сметка винаги може да се намали сигнала от регулаторите на самия усилвател . Пък и самото стъпало няма да работи в крайни режими, което ще му позволи по-линейна характеристика, по-малко изкривявания (нелинейни, интермодулационни и т.н) и по-малко шум.

https://en.wikipedia.org/wiki/Root_mean_square За ориентир - НЧ енергията е около 80 % от общата енергия на звуковия сигнал. Това не е в сила за R'n'B, house, black, D'n'Basse и т.п. стилове