kitaratapesho

Здрасти! Проблем - често срещан! Решения (и/или съвети, които евентуално може да подобрят минимално/значително положението): 1. Скъси ноктите - потърси колко точно ти е нужно, за да извадиш желания звук и изпили останалото. Отнема време (както сам каза) - аз като започнах да свиря с пръсти поддържах доста дълги, сега са едва забележими, но бачкат. 2. Важно е как пилиш ноктите - не с трионоподобни движения (напред-назад), а само от основата към върха (само напред и от двете страни). Добре е пилата да е максимално ситна, по възможност не-метална (в магазините за "красота" има разни от пластмаси и други сплави - потърси варианти). Също е добре пилата да не идва перпендикулярно на ноктите, а с лек ъгъл отдолу (как да го обясня по-ясно - ако пръста е изправен и пилата си върши работата, ъгълът между пилата и ноктите да не е 90 градуса, а 45-60). 3. Иди до аптеката и си купи Геритомин (или нещо подобно беше името - Геритамин). Капсули (малки дражета, пълни с течност - витамини А, Д или нещо подобно). Всеки ден пукаш по една капсулка, течноста я попиваш с памук и мажеш ноктите. Нека поседят "мазни" поне 10-15 мин. Въпросният медикамент е 30 (или даже повече) капсули в опаковка, цена около 2-3-4-5лв. (Всичко по тази точка е по спомени от преди 5-6г. - извинявам се, ако има неточности в името на продукта, цената и т.н.) 4. Купи си едно кило лимони. Всеки ден изцеждаш по един лимон, добавяш захар (може и/или мед) и вода. Изпиваш лимонадата и се кефиш Взимаш едната половинка кора от лимон и пъхаш пръстите на дясната ръка вътре. Търкаш и въртиш, за да може ноктите да се напоят със сока от месото (споко, останал е достатъчно, колкото и да си цедил), съответно с витамини. 5. Динамика при свирене - не драпай много с ноктите. Постановка. 6. Успех Поздрави, Петър П.П. Знам, че някои от точките се повтарят, ама аз да си кажа

Подписа ми

guitar hero

Здрасти! Малко извън предполагаемият бюджет, но все пак - препоръчвам Yamaha F310 (дистрибутор Динакорд). Перфектна акустична китара в нисък клас. Имал съм няколко акустични китари през годините (10-тина), тази ми беше втората, като в крайна сметка сега се върнах пак на този модел. Според мен това е перфектното съотношение цена-качество при акустичните китари в нисък клас (цената и беше 290лв в магазин Динакорд, последна информация преди доста време; за 320лв получаваш пълен комплект с калъф, каподастер, струни, перца и още нещо - модел F310P). Знам, че за непретенциозното ухо не прави разлика. Както и че за каузата няма значение (важното е младежа да има на какво да свири). Но все пак, ако пък решиш да му подариш китара, на която да се кефи и след време - това е моят съвет. Ако предпочиташ да "минеш тънко" и да пробваш колко му е мерака - вземи Стагг. Поздрави, Петър

В музикалната теория не съществува ПОВИШЕНА 7ма степен. По простата причина, че това би било 1ва степен. Когато се говори за степени и алтерации, шаблонът е натуралния мажор. Той е с голяма септима. Алтерацията би била малка 7ма. Файла с графиките е полезен. Успех, Петър

Наскоро си взех такава... Чудя се с какви глупости съм се занимавал цял живот (в избора на електрически китари). Има защо!

^ См(й)етана - чешки (май) джаз-рок китарист. Доста добър.

Здрасти! Мисля, че по отношение на глобалното положение на музикалния бизнес и проекцията му върху клубния бизнес си на прав път. Така е в Ню Йорк - клубът предоставя сцена, ти си правиш каквото си искаш. Не ти плащат за нищо (освен питиетата на бара - по 1-2 на човек от бандата). Свириш на вход. Клубът го определя с договорка с бандата. Не плащаш за нищо, а ползваш - сет барабани, бас кубе, китарно кубе (най-често има избор от 1-2 за бас и китара), централно озвучаване + микрофони. Пиано (електрическо, акустично, роял) няма почти никъде. Ти си правиш флайери, плакати, майспейси, фейсбуци и въобще каквото те кефи, за да докараш хора на гига. Клубът печели от продажба на алкохол. Колкото по-известна е бандата, толкова повече смисъл има да се сложи по-висок вход. Чиста работа. За съжаление, споменавах във форума за тази система на работа на клубовете/музикалния бизнес няколко пъти и бях опюлван и нападан от разни хора, които имат публика от 3-4 души на концертите си. Да, за тях тази система на работа не е изгодна - ще разделят по 5лв. И ще се усетят, че явно музиката им куца. Недоволството на тези хора е, че те не получават това, което искат - а именно - да си свирят кавъри на любимите групи от тийн годините си (каквато и музиката да е) и няколко авторски парчета, да не си направят никакъв труд за реклама и накрая да вземат и по 50лв на човек хонорар, въпреки че са свирили пред гаджето на китариста и сестра и, както и чичото на басиста. Но това вече е друга тема! Свиренето на твърд хонорар е удачно за групи с наистина сериозно реноме (такива в БГ не са много), както и за професионални ангажименти тип "музикален съпровод в заведение (ресторант, бар, кафе), частно парти, официални събития". Така е по света, не виждам защо да не е така и у нас... Поздрави, Петър

Със или без сериозен Инвестиций, звукът, който всеки музикант има е на първо място проекция на идеята му за това. На второ място идва физическата проява на тази идея. И чак на трето място идва ролята на хАпаратурата. Не подценявам нейното значение, но проблемът е, че без първите две точки тя почти няма значение. Виждал съм някои от най-добрите китаристи в света да хващат китарка Epiphonе за 400$ и да изкарват от нея звук, какъв аз (и никой от форума най-вероятно) няма да изкарам от който и да е поръчков Gibson. За това говоря... ЛИЧНО МНЕНИЕ!!! Поздрави, Петър

(вдигам ръка) 2:0 за Gibson ...и ето това вече си е приказка... глас в пустиня, но все пак... глас! Поздрави, Петър П.П. Аз бих избрал Лес Пол копието. Мнението ми е по чисто лични предпочитания и вкус и не се базира на никаква логика!

^ Добро обяснение! Локрийският лад го няма в учебника на Парашкев-Хаджиев, тъй като той (ладът) е бил изолиран/забранен в класическата музика поради изброените от теб причини. А именно - ако имаш произведение базирано на локрийски лад, то квинтата ще бъде умалена (тритонус), което се е считало за дяволски интервал. А и реално погледнато няма да има "водеща" доминанта. След началото на 20в., в музиката се използват усилено както локрийския лад, така и ладовете на мелодичния и хармоничния минор, умалени, увеличени и целотонни скали. Също така и различни пентатоники, базирани на тези ладове/скали/гами. Въобще разнообразието на модерната музика е огромно и отнема невероятно много време да се опознае и изучи, а в последствие и приложи (по необходимост). Поздрави, Петър

Само да вметна отново: качественият живот на струните се измерва с часове свирене, а не с дни престой на китарата в калъфа. Точно както при преход в планината разстоянието се измерва с часове, а не с километри (някой път 1км се взима за 4-5ч.)! Поздрави, Петър едит: Малко по темата - ползвам струни Еликсир, харесват ми. Задържат качествата си малко по-дълго от другите. Покупката ми зависи от избора в магазина - Guitar Center много често предлагат комплекти от по 5-10 сета струни с намаление. Ако ми излиза доста по-евтино Ърни Бол - взимам. Ако пък разликата е няколко долара - взимам Еликсира. Във всеки случай, както Еликсир, така и Фаст Фрет, са два продукта, които под влиянието на силен маркетинг са възвишени повече от необходимото. Не оспорвам тяхните качества в никакъв случай, но постоянното прехваляване...

Здравей! Може да не е от дебелината на струните - сетъпа на китарата да е кофти и просто това да ги прави "твърди". Иначе аз на кухарките свиря с 12-53. Твърдичко е, обаче ако свиря на кухарката всеки ден в продължение на няколко седмици и после няма китара, която да ми се опре на "твърдост" Стремя се да съм изключително внимателен и да не прекалявам, разбира се. Нежеланите усложнения са кофти работа. Бих ти препоръчал да потърсиш мнение на приятел или лютиер за сетъпа на китарата. Отделно пробвай да сложиш струни размер 11. Евентуално 10, но аз лично смятам, че акустична китара с 10ки не звучи както трябва... Поздрави, Петър

Прав си! Успех, Петър

Точно както каза kolio_k - децата на възраст под 10г. възприемат всякаква информация изключително бързо (и просто я приемат за даденост; възрастните хора търсят логика, обяснение и т.н., докато децата попиват като гъби). Включително и музикални умения - нотно четене, ритмика и т.н. Убеден съм, че децата от 4 и 5 клас в музикалното училище имат по-добра прима виста, солфежиране и ритмика от 90% от форума. И това е последствие от заниманията с музика от най-ранна детска възраст. Поздрави, Петър

Греда Децата учат всичко с много по-бързи темпове от възрастните хора. Това не е тайна. И не е толкова лесно да се изхранваш с "пошла" музика, колкото изглежда. Успехи на всички, Петър

Супер текст! Само да добавя (както вече се каза в текста) - моделите на Gibson от ES серията са Electric Spanish, а числата след тях носят тяхната цена, в момента на производството на първата масова серия от модела (ES-175 = 175$, ES-335 = 335$). Наскоро научих това от един от най-добрите местни лютиери, който все още си спомня тези времена Charlie Christian е един от пионерите на електрическата китара, но и не само това. Той е един от първите музиканти, които са извадили инструмента китара от сянката на акомпаниращ инструмент и са го представили като солиращ, наравно с корнет, кларинет, тромпет, саксофон, тромбон, пиано (това се случва през 1939-1940). За справка - потърсете записите му с Benny Goodman, както и соловите му проекти от периода 1939-1942. Поздрави, Петър

:greenangel:

Тази тема се превърна в една грозна и жалка картина, олицетворяваща духът на българските музиканти. Браво "колеги"! Успехи, Петър

Да, но изброените от теб (поне половината) са си блус и джаз китаристи Засичал съм по записи и клипове и други герои - мисля, че наскоро мернах клип с Елвис да забива с такава на някакъв лайв. А доколкото знам, ES-335 се води semi-hollow body, точно заради разделението на кухината в корпуса. И двата модела са убиец, всеки уникален по рода си и предназначението си. Дай Боже всекиму

Добър избор Имам такава и е страшен инструмент. Недостатъци (а и предимства в същото време) - звучи добре с доста дебели flatwound струни (13-53 примерно), а и става само и единствено за джаз. Модела и формата на тялото не позволяват използването на ефекти, а доста често има проблем и с feedback на чист канал. Но пък си е жестока китара Поздрави!

Ето това чудо. Това е един от най-гениалните модели електрическа китара - съчетава красотата на полуакустичния звук с многофункционалноста на електрическата китара (за разлика от полуакустичните джаз китари, този модел има дървена плоскост в средата на корпуса, която разделя тялото на две кухини и така елиминира нежелания feedback при свирене с драйв и други ефекти). Подходяща за джаз, блус, рок, фънк, кънтри, метъл, пънк и др. Само трябва да се внимава - има изключително висок риск от пристрастяване...

Религиозният фанатизъм в сферата на музикалната теория е излишен. Благодаря! Петър

^ И може би Джо Пас, Робърт Плант, Пако де Лусия (Лутиа), произведения на Бах, Мусоргски, Джими Хендрикс, Боб Марли, Антонио Карлош Жобим и т.н.

Здравейте! Интересна тема! Според мен всеки човек си е нещо уникално; всеки си има собствен и специфичен глас. И както може да познаете някой от приятелите си по телефона само като ви кажат "К'во ста'а брато?", така и може да познаете любимия си музикант по "гласа" му. Затова е редно (според мен) всеки сам да открие своя собствен музикален глас. Когато аз правех първите си стъпки в музиката (малко свирене на пиано и солфеж като дете не се брои), около мен (в компютърната зала на 119то училище, където учех и където висяхме ежедневно) имаше сет барабани, две-три китари, пиано, всички "пеехме" ("защо тъй жално грачиш" е по-точно описание). В крайна сметка всичко си дойде на мястото и китарата ми се стори най-интересна, въпреки че думках на барабаните и тормозех пианото. При обучението ми по музика в НБУ и Бруклинската Консерватория се наложи да взема по 2 семестъра "задължително пиано". Определено това не е моят инструмент, въпреки че обожавам да слушам музика с/за пиано. Преди няколко години пък в мен се появи порива да свиря на тенор саксофон и както е казал народа - "кое си требе, оно си и сака". Взех, че купих един саксофон (чрез форума) и почнах да си надувам в свободното време. Голям кеф. Както казаха всички дотук - нека изборът си дойде сам. Подхранете младежа с различни видове музика, концерти (на живо и на видео), насочете го към някое читалище наблизо (примерно) и нека той сам да избере на какво да се запише за няколко урока. Човек не може да избяга от гласа си Поздрави, Петър