kitaratapesho

Здрасти и мерси за готините думи! Ако човек прави няколко неща търпеливо и усърдно, би трябвало да вижда постоянни резултати и прогрес. Дори и изучаването на теория не е толкова важно колкото изучаването/свиренето със записите, свиренето с метроном и свиренето с хора. Общо взето това са трите неща, които мога да посъветвам (ако въобще имам правото да давам подобни съвети) по-младите музиканти да правят активно. Поздрави, Пешо

Супер, мерси много Рафо! Някой да има наблюдения върху честотните смущения при Shure и Sennheiser? Чувал съм, че някои модели се "смущават" от мобилни апарати и други електронни устройства... Някой? Пешо

Топ10 извинение за всички времена! Да, то е точно толкова добро, колкото и: "Няма да уча музика в консерватория или университет, защото там ще унищожат таланта ми и ще ме накарат да свиря "клиширано". Иначе, по темата, както вече ти препоръчаха - чети повече книги и текстове на английски. Някои от фразите в текста ти нямат (ясен) смисъл. Също така, по този начин ще подобриш правописа си (на английски). Пешо

Здравейте, напоследък ми се върти из главата идеята да си купя wireless за китарата, но не разбирам нищо, а и не се сещам някой близък приятел да използва такова чудо в момента (за да го попитам). Приемам съвети и идеи относно марките и моделите, както и предимства и недостатъци. Благодаря предварително! Поздрави, Пешо П.П. Бих помолил по темата да пишат САМО хората, които имат/са имали wireless system. Благодаря!

Няма проблем с ангажирането! Дай малко повече информация относно проекта и ще се опитаме да помогнем (сигурен съм, че и други съфорумци ще се включат). За момента просто говорим "принципно". П.

Здравей, аз се занимавам с аранжиране и бих се радвал да помогна (със съвет), стига спецификата на темата да е в моята компетенция. Обикновенно, процесът на аранжиране започва с добиване на максимално количество информация (от възложителя) или вземане на важни решения (от аранжора) относно проекта, а именно: Оркестрация (кои са инструментите, които ще изпълняват парчето и кой/кои е/са солистът/солистите). Стилистика (в какъв стил ще бъде аранжиментът). Темпо (предварително определено - 100bpm). Предпочитания относно формата на парчето (интро; структура на темата; има ли сола и ако да - кой е солистът и т.н.). Други... След като си отговориш на тези въпроси, ще дойде момент на същинската работа. Ако искаш, може да дадеш линк с ноти или аудио. Така ще е по-ясно за какво точно се говори. Поздрави, Петър

^ Перфектно написано мнение В този си вид е изключително лесно и приятно за четене! А аз, колкото и смешно да звучи, забелязвам при себе си друг проблем - от толкова четене на неграмотни мнения, от време на време започвам да се питам за правописа на думи, които знам и използвам от години. Но като видиш една дума написана грешно хиляди пъти и се появява зрънцето на съмнението В крайна сметка, "Коповам китара и кобе" е култово заглавие в раздел Купувам-продавам. П.

Защо точката в края на първото изречение е пунктуационна грешка? Защото след точка и преди началото на ново изречение се оставя празно пространство. Защо употребата на скоби е пунктуационна грешка ,когато искам да вмъкна странично изказване? Защото преди скоба се оставя празно пространство. Защо поставянето на репликите на героите е пунктуационна грешка? Поставянето на репликите на героите не е пунктуационна грешка; неправилното използване на кавичките обаче е. Защо отделянето на отделните реплики със запетайки е пунктуационна грешка? Защото запетая се пише плътно след думата, но след нея (запетаята) се оставя празно пространство. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Да оставим този спор настрана (признавам си, че тръгна от мен). Извинявам се, ако съм бил малко по-хаплив, но не си бях пил кафето още. Истината е, че проблем с грамотноста има в световен мащаб (също толкова сериозен и в "западните" държави). Единственото решение при нас (форумът) обаче са строгите правила. Ще бъде трудно да се осигурява контрол, защото модераторите са претрупани с работа по чисто административните въпроси и без това, така че... П.

Съжалявам, че го натяквам отново, но в рамките на 2 изречения ти допускаш 8 пунктуационни грешки (ако не броим липсата на точка и наличието на Smile). Не мисля, че е удачно това да е правописа и пунктуацията в точно тази тема! П.П. И за да не остана погрешно разбран - напълно подкрепям всякакви решения в полза на по-добрите правопис и пунктуация във Forum.muzikant.org. Просто ми се струва странно, когато предложението е пълно с грешки...

Няма нужда да се извиняваш; за мен лично е по-трудно да чета текст, ако той е пълен с пунктуационни грешки (връщам се и повторно прочитам всяко изречение с пунктуационна грешка, за да открия дали грешката е неволна или е написано така нарочно). И затова ми е малко странно, че се говори за правописни грешки индивидуално, тъй като аз винаги съм смятал, че правопис и пунктуация вървят ръка за ръка. Но моето мнение едва ли има някакво значение и без това. П.

@Lord Shredulos: Абсолютно те подкрепям! Но това става с четене на книжки в ранна детска възраст, а не със Spell Check. Пешо П.П. И между другото, в заглавният пост има 6 пунктуационни грешки. Все пак е най-добре да започнем от себе си първо... П.П.П. Ако мнението на някой е написано с дразнещо голям брой пунктуационни и/или правописни грешки - не го чета.

Ами то въпросът не е кой е крив и кой е прав, а по-скоро кой знае за какво иде реч и кой - не. В крайна сметка, и тримата (заедно с trendkiller и Viara Ivanova) живеем на места, където подобни банди са активни и имаме по-ясна представа как стоят нещата. За твое голямо учудване (и отново пада поредният коз в полза на БМНС - Българските Музиканти с Ниско Самочувствие), тези wedding банди обикновенно качват подбран song list на сайта си, за улеснение на клиента. При изявен интерес, на e-mail се изпраща пълният списък с парчета и стилове. С удоволствие бих продължавал да пиша по темата, но нещо имам чувството, че всъщност целта на темата на е информативна, а по-скоро "оплаквателна" и "нека спорим за спорта", така че се омитам от тук. Успех! П.П. Само един въпрос към БМНС представителите - колко от парчетата в горния подбран списък знаете наизуст и можете да засвирите на момента? С оригиналните партии от записите, както и с ваш аранжимент. Благодаря! Изискванията са в двете посоки обикновенно...

Май отново има разминаване в термините. Top 40 означава, че това е банда, предлагаща най-известните топ 40 парчета на деня, както и тези от близкото минало (последните 20-30 години). Тези банди имат огромен репертоар в най-различни стилове. Но както и да е...

Здрасти! Не бях запознат с българският термин "копи банда", но предполагам, че значението му е "кавър банда"? Както и да е, само искам да отбележа, че въпросната банда не е просто някаква "копи банда", а е top 40 банда (известни още като wedding bands). Това е сериозна бойна машина, в която са инвестирани много пари и време. Обикновенно тези банди разполагат със собствено озвучаване, осветление, сцена, танцьори и репертоар от над 500 парчета. Не се сещам за аналог в БГ (освен циганските оркестри може би?). Поздрави, Пешо

Във всеки един от нас се крие по един малък Зак Уайлд едит: photo by Ivelin!

^Концертният джаз и църковното р'н'б/соул са стилове с различна насоченост. Едното е музика за слушане и възхищение, другото (второто) е музика, която се свири, за да се възхвалява Господ и да се изпадне в транс/молитва/медитация. Затова всичките се кефят толкова на всяка фраза изсвирена от Кори - за тях това е като молитва, а дарбата на Кори е дадена му от Господ, за да свири и кара хората да се чувстват добре. Пешо П.П. Не съм религиозен, но съм бил в "черна" църква и съм усетил атмосферата.

Здрасти! Както вече ти казаха, слушай много блус и извади любимите си парчета по слух (акомпаниране и/или импровизация) и ги свири заедно със записите - така ще "прихванеш" ритмика, стилистика и фразиране. Пешо

Здрасти и мерси и на тримата за пожеланията @musicman: 1. Ами различно. Постоянно има нещо за вършене (гигове, репетиции, даскало, слушане на музика на живо и т.н.) и затова времето за свирене е ограничено, но средно горе-долу свиря поне по 2-3ч. на ден. Съботите например преподавам плътно 5 часа и вечерта имам 3 часа гиг. Ако и между двете си пресвиря нещо вкъщи (рядко се случва така) - стават над 8ч. свирене. Но някои от дните пък свиря само час-два... 2. Това е доста труден въпрос, тъй като нямам строго подредена програма какво ще упражнявам всеки ден, а по-скоро решавам на момента. Старая се всеки ден да попресвиря някои транскрибирани неща (със записите), да поработя малко върху саунд и техника, да почета малко прима виста и да науча/разуча някое парче. И най-вече използвам всяка възможност да свиря с хора/пред хора - гигове, репетиции, джемове. 3. Има нещо такова - каквото и да свиря, винаги го пречупвам през призмата на ритмичното и мелодично свирене. Опитвам се да казвам повече с по-малко ноти и да вкарвам блус елементи тук-таме. Общо взето се опитвам да свиря мелодично (без значение от стила, който свиря и дали акомпанирам или импровизирам). 4. Ами да, в моето училище има предмет "Музикален бизнес", който е точно за това - как да се намират гигове, как да запишеш албум или да направиш турне(бюджет и организиране) и така нататък. Доста интересни неща се обсъждат. Такъв курс имах и в НБУ и общо взето бих казал, че в България тази дисциплина се преподава добре - доста от нещата съвпадат като концепции и идеи. 5. Ами така или иначе тези постове остават за дълго време (вероятно завинаги), та реших да се подписвам след всяко мнение - нещо както някои хора си пишат китарите и ефектите, а аз си пиша името И това ще стане рано или късно! Пешо

Опа, време е да се предаде щафетата на нов "заподозрян". В случаят, това е Никифена - луд басист, жичкаджия, че дори и баща! Ники, кажи сега, какви са бъдещите бизнес планове за Н-аудио - ще превземеш ли световната музикална борса с продуктите си?

Опа, здрасти! @bmmusic - Да, понякога има напрежение, когато се налага да се свири с два хармонични инструмента и солисти в банда. Но това най-често се получава, когато инструменталистите не са достатъчно опитни. С времето човек се учи как да се държи в такива ситуации. Ако говорим за джаз музика, пианиста винаги ще е доминиращ (заради диапазона и хармоничните възможности на инструмента), затова малко или много той определя как ще се развие ситуацията. И аз лично не харесвам да свиря с пианист, който не осъзнава, че акомпанирайки ВИНАГИ и през цялото време той елиминира възможноста китарата да акомпанира и това да даде по-разнообразен характер на (някои части от) парчето. Освен, че може да се редуват при акомпаниране, китарата и пианото могат да акомпанират и заедно. Добър пример за това е албумът The incredible jazz guitar of Wes Montgomery. Добър пример за редуващо се акомпаниране е Bill Evans - Interplay (Jim Hall свири китара там). В момента аранжирам няколко парчета за малък състав (шест-седем човека) и бандата ще бъде без пиано, но с вибрафон. Винаги ми е била интересна комбинацията китара-вибрафон... На някои места китарата и вибрафона ще акомпанират заедно - ще видим колко успешно @emo_tion1 - Хммм, тук по този въпрос не мога много да говоря - нямам никаква идея как седят нещата със заплащането на диджеите в САЩ. Това, което ми прави впечатление (конкретно за Ню Йорк) е, че има много повече места с жива музика, отколкото с ди джеи (говоря като съотношение, сравнено с БГ). Което е гот. Но може би Ню Йорк е изключение... Тук и рядко някой свири кавъри. Така че... Разбира се, има и огромни клубове с диджеи - например Pacha. Само веднъж съм бил там и положението беше брутално - 4 етажа клуб; на всеки етаж различен отбор от диджеи пуска музика; на всеки етаж по 1000 души (примерно, може и 500 или 1500 да са били). Сигурно ако пускаш музика там кинтите ще са много готини. Както и ако свириш и напълниш Медисън Скуеър Гардън, разбира се Така че... всичко е относително. Но със сигурност има прекалено много места за жива музика, че да се замисляш дали диджеите не ти взимат сцената. Пешо

Опа Лими, няма проблеми, питай каквото ти е интересно - затова е темата все пак. Улични музиканти (и артисти генерално) има безброй - на всяка улица има някой, който свири, пее, танцува, играе пантомима (или е просто жива статуя) и т.н. Най-често обаче имам "сблъсък" с уличните музиканти в метрото, което е доста неприятно в повечето случаи. В ден, който е бил изключително натоварен и стресиран, се прибираш с метрото от репетиция/гиг към 8 вечерта и прекарваш 45-60 минути в метрото. За това време, през вагона минават поне 2-3 души, които пеят, свирят на кухарка, саксофон, тромпет, акордеон, конги, перкусии, дори и пиано (електрическо). В метрото е изключително шумно и блъскано и без това, но като добавиш и някой, който свири на конги точно до главата ти в продължение на 2-3 минути - става ад! Някои от тези музиканти са изключително добри, спор няма, но доста често действат натоварващо. Понякога има и комични ситуации - за три спирки слиза и се качва различен музикант и доста от хората във вагона почват да се хилят в очакване на следващата шоу програма. Аз съм свирил по улиците (и продължавам да го правя), но не и активно, а по-скоро епизодично. Дори си купих и два усилвателя с вградена акумулаторна батерия с тази цел. Истината е, че в добрите дни с улично свирене можеш да изкараш колкото (ако не и повече) и при ресторантски/клубен гиг. Разбира се, нямаш сигурноста, че ще изкараш нещо въобще. Но интересното е, че тук (за разлика от България), уличното свирене не се приема за унизително и просене, а напротив - това е част от културния облик на града. А относно стиловете - аз не съм се ограничил само и единствено в джаза. Слушам и свиря доста блус, фънк, р'н'б, поп и бразилска (боса нова) музика. Също така като по-малък съм свирил доста рок (кавър банди на Лед Зепелин, Дийп Пърпъл и т.н.), гръндж, дори и лек метъл, както и електронна музика (за около година-две се подвизавах с една електрическа китара Пълдин по дръм'енд'бас партитата на Ogonek&Cooh. Ще цитирам Милчо Левиев - "За мен има два вида музика - хубавата и другата.". Не се ограничавам стилово, а по-скоро слушам и свирят това, което ми харесва. Истината е, че музиката, която най-много искам да пиша/аранжирам/продуцирам/свиря е нещо подобно на Не съм много убеден как се определя това стилово, но определено е комбинация на електронна музика с джаз, бразилска и поп музика. Кефя се адски много и на р'н'б, но това е друга бира Пешо

Здравей! Джем сешъни тук има на безброй места. В някои барове и клубове това си е част от програмата (например всяка неделя - джем сешън или пък всякак вечер след групата, която свири има джем сешън, воден от някой музикант), а на други места става импровизирано. Аз лично не се кефя да ходя на предварително обявените такива, тъй като там се стича огромно количество музиканти и това води до някои негативни (изключително лично впечатление; за другите музиканти може да не е така) страни на нещата - трябва да се чака доста време преди да се качиш да свириш (защото има 7 китариста например); всеки от музикантите иска да се "докаже" и да демонстрира уменията си и прави по 10 хоруса (и така всяко парче продължава по 15-20 минути); въобще цари една състезателна атмосфера, от което страда музиката (както и слушателите). На някои места (най-често в Харлем), джем сешън се получава инцидентно - някой музикант отива да слуша банда, но носи и инструмента си и между сетовете пита дали може да се включи на някое парче. Това ми допада много повече като концепция, тъй като бандата си свири приятно и несъстезателно, а включилият се музикант има шанс да посвири с тях, без да има нужда да се развихря насилствено. Така и крайният продукт е много по-приятен за слушателите (доста често като отида да послушам музика, въпреки че се включвам за 2-3 парчета, оставам цяла вечер да слушам бандата). Ако джемът е от тип 1, в повечето случаи се съгласува кое парче ще се свири и се избира такова, което всички знаят наизуст (и няма нужда да четат от щимове). Когато се кача на джем в Харлем обаче, много често бенд лидера започва парче, което със сигурност няма да знам. Това се прави нарочно, за да те накара да си отвориш ушите и да слушаш, както и да се обиграеш в критична ситуация. Доста е стресиращо и понякога се налага да "свириш блуса" от парчето по време на солото си, но пък е голям купон, а и научаваш парчета по този начин. Всичко е изключително приятелско и добронамерено, няма го отношението тип "той не знае това парче и сега ще му сритаме задника". Другото интересно нещо е различните парчета, които се свирят downtown и uptown (Harlem). Белите джазмени свирят предимно бибоп и модерен джаз, докато джемовете в Харлем са повече насочени към традишънъл, блус, р'н'б и бибоп разбира се, но в по-класическия му вид. Така че в зависимост от ориентирането на музиканта се налага да се поддържа различен репертоар от парчета, които се знаят наизуст. В Минтънс съм бил няколко пъти, но не и на джем сешън (това е добра идея между другото, трябва да проверя кога има джем там и да мина). За съжаление, старият клуб е затворен в края на 60те, а този, който работи в момента е на друго място (до колкото знам), но пак в същия район - 118та улица в източен Харлем. Има няколко интересни истории относно Минтънс. Преди време написах кратка биография на Чарли Крисчън и покрай цялото ровене из книги и интернет, попаднах на интервю с Кени Кларк (барабанист в house бандата на Минтънс в края на 30те, началото на 40те, свирейки с Телониъс Монк), където той казва, че Pannonica и Rhythm-a-ning са парчета на Чарли Крисчън. Той ги е свирил редовно на джем сешъните и след като е починал, Монк ги е "пренаписал" като свои. Пешо П.П. Айде давайте по-смело с въпросите, аз се кефя да отговарям Също така, дайте някакви идеи за следващата кандидатура на стола...

Ами аз пак направил същият избор, както и сега - инструменталист. Пешо

Здрасти Лими! Относно таблатурите едва ли ще кажа нещо ново. Аз лично не ги използвам, защото са непрактични и не ми дават нужното количество и качество информация. Дали са вредни за някого - нямам идея. В моето обкръжение в Ню Йорк, не познавам човек, който да чете/използва таблатури активно. Дори и в музикалното училище, където преподавам, всички деца четат и свирят по ноти (но не само класика, а и модерна музика - рок, блус, поп). Това е силна страна на музикантите в САЩ спрямо тези в БГ - всички четат ноти убийствено! Поне повечето де - винаги има изключения (Джордж Бенсън например) Поздрави, Пешо П.П. Не съм сигурен, че ще идвам към БГ през лятото, но ако да - със сигурност ще поджемим!