kitaratapesho

Здрасти! Уникалният звук на Wes Montgomery се дължи на няколко фактора: 1. Техниката на свирене с предната част на палеца. 2. Дебели flatwound струни. 3. Полуакустични джаз китари с голямо тяло. 4. Лампови усилватели Fender, а в последните години от кариерата му и някои модели транзисторни усилватели. Техниката му на свирене с палец е направо за отделна тема... Wes е свирил с много дебели гладки (flatwound; известни още в Бг като "Томастик") струни. Най-често това са били Gibson HiFi flatwound strings, с дебелина E=.014, B=.018, G=0.25 (навита), D=.035, A=.045, E=.058. Китарите, които Wes е използвал са най-вече вариации на модела Gibson L-5. Няколко от тях са били custom изработка. Албумът The Wes Montgomery Trio е записан с Gibson L-7 и усилвател Fender Deluxe, които Kenny Burrell му е дал назаем за записите. Barney Kessel пък му е дал назаем един Gibson ES-175 за записите на албума The incredible jazz guitar of Wes Montgomery (Wes дори е с точно тази китара на обложката, въпреки че единственото парче от албума, което е записал с нея е In your own sweet way). Wes най-често е свирил с усилвател Fender Deluxe и по-рядко с Fender Twin. В по-късните години е използвал наравно ламповите усилватели, както и транзисторни Standel Custom. Ако трябва да се обобщи, характерният звук на Wes идва от комбинацията палец, дебели струни, полуакустична джаз китара с голямо тяло и лампов усилвател. Повечето джаз китаристи използват подобна конфигурация (доста от най-големите са силно повлияни от Wes и свирят и с палец. Adam Rogers например е свирил само с палец около 4 години). При избора на струни за добър джаз тон има няколко фактора - гладки (flat) или навити (round), дебелина и материал. За класически джаз тон (тип Wes Montgomery) удачен вариант са flatwound струните. Най-често използваните са D'addario и Thomastik. По-рядко, но също популярен избор са GHS Flatwound и La Bella Flatwound. D'addario Chromes са изключително твърди струни (направени от сплав с хром), които имат характерен плътен и "тъмен" тон с много ясно изразени баси. Повечето китаристи, свирещи с такива предпочитат комплекти .011 и 0.12, въпреки че някои свирят и с по-тежките комплекти (Ed Cherry например използва комплект .015). Thomastik Jazz Swing са изключително меки струни, с типичен "среднист" тон, с меки баси и ясни високи. Комплект .013 от тази серия на усещане е много по-мек от комплект D'addario Chromes .011 например. В общият случай, джаз китаристите ползващи тази серия струни се насочват към по-дебелите сетове - .012 и .013. George Benson има своя версия на тези струни - Thomastik G. Benson Jazz, които са само в два варианта на дебелина - .012 и .014. Много е важно и на каква китара ще сложиш струните. На една от китарите ми (Gibson ES-175 - китара с плътен тон в ниския регистър) струните D'addario Chromes .013 дават толкова забасен тон, че ми е почти невъзможно да направя така, че 6 струна да не "бумти". За сметка на това пък с Thomastik Jazz Swing .013 китарата звучи супер в ниския регистър. Поздрави, Петър

Парчето нарочно беше аранжирано за глас и китара, но се радвам, че те е вдъхновило да посвириш

Благодаря на всички за коментарите!

Здравей! Ефектите, с които се прави това са известни като Looper и/или Sampler. Погледни някои от моделите тук: http://www.musiciansfriend.com/guitar-effects-looper-sampler и прочети повече за тях. В зависимост от нуждите, може да се спреш и на най-компактния модел на Boss - RC-3 Loop Station, въпреки че той е с доста ограничени възможности. Dub FX използва доста по-големите модели от серията на Boss RC: Поздрави, Петър

Мерси! Относно защо сме записали кавър... Този запис е от студиен джем сешън. Мария живее в Лондон, а до средата на лятото аз бях в Ню Йорк. Ние не сме музикална формация, която репетира. В началото на септември се случи и двамата да сме в София за две седмици. За съжаление нямахме физическото време да се събираме и репетираме/мислим авторски неща. По-скоро директно влезнахме в студио и имахме 2 часа студийно време да запишем каквото си искаме. Решихме, че по-добре да запишем един кавър (който аранжирахме на момента) и три джаз стандарта. Така и направихме

Благодаря!

Soul Station е образователен център, предлагащ разнообразни възможности да развиете умението си да свирите на инструмент, да пеете и да обогатите музикалната си култура в областа на модерната музика. Всички уроци и курсове се преподават по система, взаимствана от американското музикално образование. Обучението е практически насочено и е съобразено с индивидуалните предпочитания на всеки курсист.


 Някои от предимствата на обучението и услугите, предлагани в Soul Station са: 

• Уроци по китара, Уроци по пеене, Уроци по бас, Уроци по барабани; 
• Изключително разнообразие на преподаваните музикални стилове: от блус, поп и рок, през джаз, соул и фънк до латин, афро-кубинска и бразилска музика;

 • Skype видео-уроци - виртуална форма на обучение, предлагаща уникална възможност за свързване на ученик и учител без значение от местоположението им. Преподавателите в Soul Station са утвърдени български музиканти изявяващи се на международна сцена, живеещи в "най-горещите" музикални точки по света: Росен Неделчев (барабани; Ню Йорк); Трифон Димитров (бас/контрабас; Ню Йорк); Боян Христов (китара; Бостън); Мария Бръчкова (пеене; Лондон); Вяра Иванова (пеене; Глазгоу);

 • Групови курсове - джаз уъркшоп и блус уъркшоп. Участниците разглеждат и дискутират характерни пиеси от стиловете, свързани с джаз музиката (суинг, бибоп, боса нова, джаз-блус, балада) и различните видове блус (традиционен, чикагски, тексаски, минорен, блус-рок). Груповите курсове се провеждат с ритъм секция! 

 • Теоретични курсове - солфеж, теория, аранжимент, хармония, импровизация, компютърен нотопис (Finale); 

 • Семинари и специални събития - периодично организирани майсторски класове и уъркшоп-семинари. 


 В сайта на Soul Station можете да откриете още и секция за безплатни учебни материали, както и каталог на музикалните формации, свързани със студио Soul Station.

 Всички курсове и услуги се предлагат на български и английски език.

 За подробна информация:

 www.SoulStation.bg

Джаз тромпетистът Roy Hargrove говори за музиката и отношението на професионалните музиканти към това, което правят: "...If you take care of music, it will take care of you!"

Мерси!

Victor Wooten отговаря на въпроса "Защо хората не харесват солата на бас?". Изключително добро описание на нещата и според мен това важи за всеки инструмент и стил! http://www.youtube.c...feature=related

Здравей! За да използваш ефекта ще са ти нужни един допълнителен кабел и батерия/зарядно. Провери дали ефекта не е дошъл с батерия (може да е в гнездото за батерията; вероятно е ако има такава да не е "свързана", а просто оставена). След като решиш въпроса с батерията/зарядното, веригата ти ще изглежда така: ел.китара - първият кабел влиза в input на ефекта - от output на ефекта излиза втори кабел - усилвател. Приятно посрещане на Н.Г. и успех! Пешо

http://news.vanderbi...e-people-65577/ За съжаление, текстът е на английски.

Благодаря за коментарите!

Мерси за коментарите @emo_tion1 - Мария и аз сме крайни минималисти относно звука и винаги сме смятали, че колкото по-малко обработка има, толкова по-истински звучи. Може би с малко ривърб ще е по-добре, но така ни хареса повече @synchu - Малкият Мартин ми харесва повече от "порастналите" заради специфичния звук (с ясно изразени среди и по-меки високи и баси). След като започнах да свиря на него ми се прииска да си взема и джаз китара с по-малко тяло (тип George Benson примерно).

Мерси за коментарите! Относно устройствата, с които е записано е най-добре Симо да каже кои са. Със сигурност звука е идеален! Тук е мястото да изкажа благодарности на Симо и студио Екомоникс за записите!!! Между другото китарата, с която е записано е Little Martin (5/16 тяло), като тя е използвана и за перкусиите (в реално време). Очаквайте скоро и още музика от Мария и мен Пешо

Здравейте! В началото на септември записахме няколко парчета на живо в студио Екомоникс. Този трак няма никакви допълнителни корекции и ефекти, дори не е смесван и редактиран допълнително (по наше настояване) - това е точно както се е чувало в студиото Мария Бръчкова (вокал) Петър Георгиев (акустична китара и перкусии) Парчето е аранжирано от нас в процеса на записите (за съжаление нямахме време за репетиции и директно експериментирахме в студиото). http://soundcloud.com/kitaratapesho/mariya-brachkova-peter Надявам се, че ще ви хареса! Поздрави, Пешо

Измисли готина мелодия, която ти звучи добре и е лесна (стига ти въздуха) да я изпееш/изтананикаш. После я научи на китара и я доукраси със щрихите, характерни за инструмента (повдигане, приплъзване и т.н.). С други думи - ползвай вътрешния си слух! Успех!

Здравей Мартин, Пробваш да научиш няколко от любимите си сола (от парчета, които ти харесват много) по слух и да ги анализираш, за да добиеш по-ясна представа как точно го правят някои от твоите идоли. Избери си парче, което има соло и то ще е в техническите ти и слухови възможности и го научи от записа. Ако не можеш да откриеш цяло соло, което ще успееш да научиш сам - избери си някоя по-лесна част от соло или помоли учителят си да ти помогне. Най-добре е да "хванеш" първо хармонията (бас линия и акорди) и после мелодията, а накрая се опитай да анализираш какво е изсвирено върху всеки акорд, коя скала е използвана, каква ритмика и т.н. Успех, Петър П.П. Свиренето със записа също помага за доста неща - ритмика, стилистика, фразиране, звукоизвличане - така че след като хванеш солото - започвай да го свириш паралелно със записа. Ако темпото ти е бързо - използвай някакъв софтуер, за да си го забавиш.

http://www.thomann.de/gb/boss_db30.htm Аз ползвам този от доста време и съм много доволен! Има изход за слушалки със volume, светлинки, всякакви варианти за ритмика и тактове, дава и тон за настройване

Здрасти! Прегледах (набързо) видеата, които си качил! На първо място - готино свирене и стил, към който си се насочил! Трудно ми е да диагностицирам само по видео, но видях някои неща, които ми направиха впечатление (макар и да не са точно по проблема с пръстите, а генерално относно техника). Та: Не знам дали това е нормалната поза на тялото ти (ако е така - извинявай), но ми се струва, че постоянно имаш леко вдигнати рамене, особено това на дясната ръка (нарочно ще описвам раменете не само с ляво и дясно, за да няма объркване с факта, че на видеото си с лице към мен). Понякога като правиш повдигане (bend) повдигаш рамото на лявата ръка. Излишно е и не носи никаква полза на свиренето, а за сметка на това добавя за напреженето по цялата верига пръсти - рамо - гръб. Когато правиш вибрато (vibrato) и повдигане често движиш предмишницата (часта на ръката между китката и лакъта), все едно даваш сила от там. Това отново не помага грам за свиренето (тук искам да вметна, че ако има техника, която използва предмишницата за добавяне на сила и контрол при повдигане и вибрато - то аз не съм запознат с нея). Отново при повдигане (bend) ми се струва, че понякога прилагаш сила в предмишницата и китката (подсъзнателно си мислиш, че това ще даде повече сила при повдигането), а ефекта е, че "повдигаш" цялата китара. В крайна сметка това не помага на тонът (или поне аз не използвам такава техника), а само добавя напрежение по веригата пръсти - рамо - гръб. Колкото и да ти звучи странно, имам чувството, че проблемите са по-скоро с това да се отпуснеш максимално докато свириш. И аз съм имал същият проблем и единственото решение е съзнателно мислене в тази посока. Много помага ако се упражняваш срещу огледало и се наблюдаваш постоянно дали има излишни движения или такива, които подлагат някоя част на тялото под напрежение. В момента, в който успееш да се отпуснеш напълно, техниката ти ще се подобри драстично. Също така, прочетох в едно от мненията ти, че упражняваш арпежи в темпо 180-200. Според мен, на този етап за теб е по-важно да направиш няколко крачки назад, за да може да "скочиш" после напред. А именно - упражнявай бавни и лесни неща, но опитвайки се да се освободиш от напрежението по тялото. Не търси бързото и технично свирене, засега. Ако оправиш основите на къщата - после ще можеш да надстрояваш каквото и колкото те кефи Поздрави, Пешо П.П. Уточнение - всичко написано в този пост е мое ЛИЧНО мнение и не задължавам никой да се съобразява с него, както и да го приема за абсолютна истина. Също така няма да участвам в спорове и заяжданки относно мнението ми и/или правописа ми. Благодаря предварително! П.П.П. Второ уточнение с цел да предотвратя пускането на линкове и излишните спорове - повдигането на раменете, цялата китара и/или други подобни движения понякога се правят с цел да се изглежда артистично на сцена. Това е различно от проблем с техниката и не би трябвало да се асоциират напълно. Ако всички тези движения са съзнатени и целенасочени - тогава всичко е наред. Има доста известни музиканти, които с цел артистичност свирят с "кофти" техника и в даден момент имат ядове с болки и т.н. А някой пък нямат такива ядове никога.

Здравейте. Само искам да спомена, че въобще не е задължително да присъстват 3та и 7ма степени в сложните акорди*. Директен пример за това е тоническият 6/9 акорд, който в най-често използваното си обръщение на китарата не съдържа нито 3та, нито 7ма степени. Ето и примерно гласоводене. Поздрави, Пешо * Терминът "сложен акорд" не ми е напълно ясен. Това са акордите с повече тонове от (основното) тризвучие ли или нещо друго?

Аааа, не така. То колкото по-добър е един китарист, с толкова по-малка китара свири. Най-добрите могат и без китара! Имам и няколко акустични Ямахи, които звучат супер, но Мартинчо ми е фаворит. Имам усещането, че малкото тяло и дървото, от което е направен го правят да звучи много меко и приятно.

Виж пък моята най-любима акустична китара каква е - тялото и е 5/16 мисля. Little Martin - много приятен тон има. Пешо

Опа, здрасти! Разбира се, че помня! Аз бях твърдо за Джими Пейдж (моят фаворит за рок китара и до днес)! А кога съм бил по-щастлив с музика е подвеждащ въпрос, тъй като става дума за преди 10 години и сега, което е огромен период от време и нещата стоят по много по-различен начин. Предполагам, че и в двете ситуации съм (бил) еднакво щастлив, тъй като музиката винаги ми е доставяла огромно удоволствие като слушател, а като музикант и преди, и сега съм си все начинаещ. С времето започвам да осъзнавам някои неща и се надявам някой ден да просвиря готино, евентуално. За мен музиката (и животът) е едно духовно пътешествие, в което е по-важно да се движиш (щастливо) в правилната посока, отколкото да стигнеш до крайната цел на всяка цена. Трябва да се съберем някой ден с кухарките в парка (и бири) и да си посвирим малко Deep Purple и Led Zeppelin!!! Поздрави, Пешо