kitaratapesho

Хммм. Искам да опиша своята гледна точка. Според мен, някои хора (Ивайло например; общо взето той е единственият човек, който познавам, който постоянно излиза с "новаторски" идеи относно музиката) в стремежа си да бъдат винаги свежи в теоретичните си идеи, пропускат факта, че не познават достатъчно еволюцията на музикалната теория (музиката като цяло), и най-вече не базират мнението си на изпълнителски опит! Защо използваме ноти? В миналото - единственият начин да запазиш, разпространиш, "откраднеш" музикални идеи (не е съществувала звукозаписна дейност). Също така композирането, аранжирането и оркестрирането на музика за камерен състав (вокален, инструментален или смесен), както и други формации (в по-късен етап) налагат нуждата от форма на записване на музиката. Много по-лесно е да дадеш нотен лист на всеки от 12те музиканта (ако те имат нужното ниво на нотно четене), отколкото да трябва да описваш, демонстрираш и репетираш партията на всеки от тях, за да може да си я научат. В днешно време - използването на ноти е засилено от липсата на време (за репетиции), както и композирането на музика за големи състави (биг бенд и т.н.); неограниченото количество от музика, която съществува и може да се наложи да ни потрябва, а понякога нямаме под ръка подходящ запис на парчето или пък ситуацията не го позволява (по време на гиг, на сцената) и т.н. Въпреки че музиката е изкуство, изцяло базирано на звуковото възприемане, нотирането е неразделна част от музикалната теория - нещо, важно за всеки музикант (в различна степен). Тук идва и най-важното уточнение. Срещал съм два основни вида нотиране на музикално произведение (предполагам, че има и други, но аз говоря от моят опит, който определено е доста скромен). 1. Партитура. Произведението е описано от първата до последната секунда с ноти. В зависимост от инструмента, за който е партитурата, може да се наложи нотиране на различни нотни ключове, както и на няколко нотни ключа едновременно (църковният орган използва 3 нотни ключа). За хармоничните инструменти (пиано, арфа, китара, ксилофон, вибрафон, маримба и т.н.), акордите са описани с ноти, а не с буквени означения. Това дава абсолютно точна информация относно обръщенията, гласоводенето и т.н. 2. Lead Sheet (щим). Това е форма на нотиране, наложила се с появата на Западната музика в края на 19в. Мелодията на парчето се изписва с ноти, а хармоничната структура - с означение над петолинието (буквено означение за тризвучията; комбинация от букви и цифри за сложните акорди). През 70те години (и до днес) се налага формата на книги с популярни пиеси от различни стилове, наречени Fake Book (например The Jazz Standart Book, The Rock Standart Book и т.н.). Тези книги, както и отделни щимове от тях (или пък нотирана музика, използваща този формат на описване) се наричат Fake, не защото не са точни или пък "фалшиви", а заради начина, по който се използват. А именно - четейки (и свирейки) музиката от такъв Lead Sheet, музикантът всъщност симулира, че знае въпросното парче. Това често се налага по време на гиг, когато някои не знае част от парчетата, а се налага да ги изпълнява с група. Подават му се щимове и той ги изсвирва на прима виста. В този формат на нотиране е от ИЗКЛЮЧИТЕЛНА важност да има възможно най-малък повод за объркване и/или затрудняване на четящия (изпълнител). Затова, за улеснение, вместо изписването на хармоничните структури на 2 нотни ключа и с точни обръщения с по 5-6-7 тона и гласоводене, всички акорди се изписват по "съкратен" начин, както вече отбелязах по-горе. Когато един музикант иска да изучи конкретната хармонична структура, обръщения и гласоводене на дадено парче, той и/или транскрибира от запис, и/или научава парчето (произведението) от партитура (ако има такава). След това небрежно уточнение, не виждам смисъла от въпроса - дали да записваме акордите с буквено означение, или чрез пълно нотиране. Със същият успех може да се чудим кое е по-важно за тялото - мозъчната, сърдечната или дихателната дейност. Отговорът е - имат различна функция, която не е взаимноизклюваща се, а напротив - допълваща се. И накрая искам да подчертая - този пост, просто изразява някои мои идеи относно темата. Опитът ми в областа на теорията (музиката) не е голям и съответно не претендирам за абсолютност на мнението. В спорове няма да се включвам (особено с Ивайло). Весели празници! Пешо

Кои са кратки и кои - точни?

Cadd9 - C E G D Csus2 - C D G Csus4 - C F G C7sus - C (E) G Bb (D) F (при строежа на този акорд терцовият тон се изпуска, а деветата степен е по избор). C11 (no 7) или Cadd4 - C E G F Разликата между C11 и C7sus е, че при първият има и терцов тон. Така ги разбирам аз нещата. Стремя се винаги, когато пиша щимове, да отбелязвам всички акорди по начин, който ще накара музикантите да задават възможно най-малък брой въпроси. Затова използвам най-често срещаните означения.

^Хаха, особено с нашите гигове ще бъде купон. Следващия ми гиг е в петък, с черна блус банда в ядрото на Харлем. Колко ли секунди живот ще имам ако се появя на сцената облечен така... Предполагам, че няма да са много

Защото не се цапа като хапваш на шведската маса между сетовете

^Хаха, биеш ме! Пак събра повече черни мацки на сцената... Аз май ще почвам да свиря на един църковен гиг в Харлем Ти гониш едит: Абе, работното ни облекло е много сходно нещо

Не, викат ми Джони Пеш Ей това е специално за теб - изглед, показващ и други членове на бандата, под надслов "мен ин блек". Кой заради дрехите, кой - не То за този гиг трябваше да сме официално облечени, но на барабаниста, както винаги, му е простено

Нещо се "лендзя" по време на соло

Топлината е вредна, както вече казаха преди мен. Аз държа всички китари в меки калъфи - така са предпазени от слънце, топлина, влага и т.н. Поздрави, Петър

Извинявам се, че писах в темата. Нито съм активен музикант, нито имам някаква идея от клубно свирене, както ти вече уточни. Говорех си празни приказки, за да се намирам на работа. Наистина е доста тъпо някой да споделя как се случват нещата в друга държава, най-вече в тази, в която е измислен музикалният бизнес и се контролира най-мащабно и до днес. Повече няма да се меся наоколо. Успех на всички! Петър

Глупавият се учи от грешките си, умният - от грешките на другите. Поговорка

Здрасти! Искам отново да споделя как седят нещата с клубовете в Ню Йорк. Знам, че някой отново ще каже - "Ама в София/България е различно!?!". Аз лично не виждам къде е разликата в механизмите, с които си борави музикалният бизнес. Единствено е различен мащабът, както и етапът на развитие. Ще започна малко от далеч и бавно ще се придвижа към ядрото на нещата. Професионални музиканти - в по-голямата си част, това са доста измизерствали хора. Занимават се единствено с музика (тоест не работят нещо от 9 до 5). Освен ако не са голямо име, изкарват парите си предимно по няколко начина: 1. Преподаване - частно, музикални училища, университети 2. Свирене в различни проекти: 2.1. Свирене в сватбарски банди - наемни формации, разполагащи с огромен репертоар (от порядъка на 500-1000 песни в различни стилове), пълно оборудване, включващо осветление, централно озвучаване, собствена сцена, камион за придвижване. Най-често това са банди, състоящи се от ритъм секция (барабани, бас/контрабас, пиано, китара), основен вокал (най-често два броя), бек вокали (три броя), брас секция (тромпет, алто/тенор сакс, евентуално тромбон), танцьори (2-3 броя). Това е истинска машина за пари. Цената за наем на тази формация варира от 5 до 30 000$. 2.2. Свирене на малки гигове - ресторанти, барове. Музиката там служи за фон и е съобразена с изискванията на шефа - стил, формат, времетраене на гига и т.н. 2.3. Свирене в авторски проекти - мениджър/продуцент или самопродуциращ се певец (по-често) си наема музиканти, които стават негова банда. Заплаща им се за репетициите, както и гиговете (твърд хонорар, определен предварително). Музикантите са абсолютни наемници - от тях се очаква да свирят това, което им се казва. Най-често парчетата имат готови аранжименти/щимове, които те трябва да научат/четат на прима виста. Креативност не е ключово изискване (освен в моментите за сола). Тези, проекти в началния си стадии свирят по клубове (докато не изградят опит, име и връзки, които ще им помогнат да намират достатъчно малки гигове (ресторанти/барове) и/или частни партита (тип сватбарска банда). През първите месеци/година-две, някои налива доста пари в проекта (заплати на музикантите, наем на репетиционни и т.н.). Музиканти-хобисти: Хора, които си имат друга професия (работят в банка от 9 до 5). Музиката за тях е хоби, начин за разтоварване, проява на креативност, начин за изразяване на емоции и идеи. Самофинансират се (най-често; изключения са най-талантливите и интересни от тях, които след дълго лутане си намират продуцент). Ако е банда, обикновенно всички са с една и съща нагласа (тоест никой не очаква да изкара пари от това и всичко се прави за кеф). Самопродуцират се (записват и издават албуми, които в поледствие продават на гиговете си). Свирят предимно по клубове. Кавъри и кавър-банди има изключително малко и интересът към тях е нисък (освен ако не става дума за гиг от типа 2.2., където музиката служи за фон - кавъри на поп, рок, блус и джаз парчета). Клубовете - най-често в тях свирят банди от типа музиканти-хобисти, както и прохождащи авторски проекти (на този етап разлика почти няма; единствено в крайната цел). Свирят по 2-3-4 банди на вечер, всякакви стилове. Всяка свири по един сет. Заплащането е от входа. Много често клубът или взима процент от входа и/или взима парите от входа на първите 10-15 клиента. Това е официална договорка. В най-добрия случай (за музикантите) им дава цялата сума от входа. Клубът предоставя сцена, осветление, централно озвучаване, сет барабани, кубета за китара и бас, както и микрофони. В 90% от случаите на клубен гиг, бандата си тръгва с почти празни ръце (финансово). Но никои и не очаква друго. Извод: тук никой не се изхранва от клубни гигове. Тези участия имат съвсем друга цел. Извод #2: Ако гигът на дадена банда в клуб е от типа 2.2. - тогава би следвало при уговарянето на репертоар и т.н. с шефа на заведението, да се обсъдят и хонорарите на музикантите. Ако гигът е авторска музика - тогава свиренето на вход е съвсем нормална практика. Процентът (ако има такъв), който клубът ще задържи е по договорка. Вече описах няколко варианта, които съм срещал тук. Това е просто информативно (надявам се, че не съм изгубил времето на никой). Аз лично няма да коментирам основната тема, тъй като вече съм го правил доста пъти в този раздел и съм се озовавал в центъра на спорове, най-често с едни и същи 3-4 души (които са активни и в тази тема). Успех на всички! Петър П.П. Извод #3: Докк го каза най-точно - най-големият проблем е, че клубовете в България са празни. От там нататък всичко е разпределяне на трохите. Основната вина би трябвало да се поеме от музикантите - явно не предлагат качествен продукт. И отново правим равносметката: Група свири на 60% от входа в даден клуб. Входът е 5лв. В заведението има 100 човека публика. Това са 500лв, от които бандата взима 300лв. При банда от 5 човека, това са по 60лв на човек. Група свири на 100% от входа в даден клуб. Входът е 5лв. В заведението има 10 човека публика. Това са 50лв, от които бандата взима 50лв. При банда от 5 човека, това са по 10лв на човек. Всичко опира до това колко слушаема е дадената банда.

За мен пръстовките на каквото и да е (гами, скали, арпежи, фрази) се определя от няколко неща; най-основно: 1. Тембър, ритмика, посока на фразата (възходяща/низходяща), target notes (не се сещам за термин на български), акценти, и абсолютно същото за следващата фраза (така връзката между двете е най-безболезнена и ненатрапчива) 2. Удобство за изсвирване. Доста често жертвам удобството за всичко останало от точка 1. Това е в случай, че говорим за изсвирването на гами в музикален контекст. Ако целта на темата (това все още е мистерия за мен) е да се обсъдят конкретно всичките пръстовки за изсвирването на гамите, с цел да се опознае инструмента (грифа) - нека авторът направо да публикува готовите материали (схеми, ноти, пръстовки, концепции, линк към видео-урока си) и с това да обогати базата-данни на раздела и помогне на заинтересуваните. Поздрави, Петър

Здравейте! От доста време не съм писал наоколо... А сега поводът ми се струва удачен. Цялата разправия е на тема "Много ли са 30лв за урок по китара (с Боби Зашев)?". Всяка стока/услуга има цена. Цената и не е реалната и себестойност, а е тази, която купувачите/клиентите са готови да заплатят. Важно е клиентът да е доволен от качеството (това в случаят е изпълнено). Познавам Боби Зашев от години. В моите очи той винаги е бил изключително кадърен музикант и много готин човек. Уменията му в сферата на музиката са многократно доказани - отидете в раздел Авторска Музика и чуйте неговите авторски идеи, китарни партии, аранжименти и какво ли още не... Знам, че Боби не би се поколебал да сподели всичко това с учениците си! Цената на урока... Напоследък ми се отдаде възможност да отида/ходя на уроци при някои от най-добрите китаристи в света. И за секунда не съм се поколебал дали си заслужава. Всъщност в повечето случаи беше сериозна борба да вземеш и един урок... Веднъж за урок от час и половина платих 150$. С един от другите си учители взех пет урока на обща стойност 400$. И така нататък. Знам, че в читалището в Етрополе уроците са 18лв на месец. Но аз предпочитам да си поговоря/поджемя с Адам Роджърс. Никой не кара никой да ходи на уроци. Всеки има право на избор. Избор на учител. Избор на цена за услугата, която се предлага. И отново - щом клиентът е доволен - всичко е наред! Боби, пожелавам ти успехи в музикалните начинания, както и повече признание и разбиране от страна на колегите! Поздрави, Петър

@Stone +1 Аз пьк предлагам музикалната теория да не е расистка и да е сьобразена и с арабската музика (там разделят октавата на поне 24 тона - в зависимост от дьржавата, културата и традициите). Следователно предлагам 12-толиние и имена на четвьрт тоновете. Ще добавим шест нови ключа, една камара нови термини и нови графични символи - всичко в реда на теоретичното новаторство. Нека го обсьдим!

Отново навлизаме в рамките на научната фантастика! Лидийски минор: 1 2 b3 #4 5 b6 b7 (секстата е по избор, в зависимост дали скалата произлиза от лидийския лад или дорийския). Кьде е мажорната терца?!? Характерното за Миксолидийския лад е: мажорна скала с малка септима. 1 2 3 4 5 6 b7 Ако решим да го превьрнем в минор (за пьрви пьт чувам терминьт миксолидийски минор): 1 2 b3 4 5 6 b7 Което хората от векове наричат Дорийски лад. Той определено НЯМА малка, а голяма секста. Ако пьк бее с малката - щяхме да го наричаме "натурален минор" или аеолийски лад. Абе вьобще... Нямам думи. Раздел Теория е щураво място... Успех с теорията, книжките и т.н., Пешо

Той пьк Ивелин си редактира коментара... Постьт му звьршваше с вьпроса: "Има ли ладове, сьдьржащи и малката, и голямата терца на тониката?" ^Да! Седмият лад на мелодичния минор (т.н. алтерирана скала). Това се чува реално, но се отбелязва така: 1 b9 #9 3 #11 b13 7 Точно както стана дума в сьседната тема - за яснота и избягване на теоретичното затормозяване, "увеличената прима" не сьществува. Интервальт, който се чува е малка секунда, и се означава: 1.) като хроматичен тон при вьзходящи мелодични линии 2.) като b2 и/или b9 при построяването на акорди Ако това не беше така, алтерираният акорд би се означавал: G7 #1 м3 г3 вместо G7 b9 #9 (общоприетото обозначаване в цял свят, с изключение на Форум.музикант.орг). Разбира се, тук оставяме отворена вратичка за новаторите от нашия форум, които неуморно полагат усилия да нарекат избретената топла вода - силно загрята студена вода. Успех на всички, Пешо

Точно това повтарям последните 2-3г. в този раздел, но едни и сьщи хора пускат една и сьща тема - "Ние сме хард'н'хеви банда, свирим любимите си парчета(кавьри) + авторски. Защо никьде не ни дават да свирим на твьрд хонорар, а като свирим на вход - не изкарваме нищо?!? Да направим синдикат, задьлжаващ клубовете (2-3 в София) да ни плащат повече!!!" И отговорьт е един - интересьт клати феса! Когато предложиш продукт, който пьлни всяко заведение - дьржиш силните карти. Като предлагаш продукт, кьм който няма интерес - обираш трохите. Затова свиренето на вход е показателно - ако в сьбота вечер една банда изкара 80-100лв от вход (16-20 души при 5лв вход) - еми направете синдикат, който да задьлжи хората да Ви слушат.... И отново моят любим рефрен - в цял свят хората свирят на вход и не се оплакват. Имат си публика - печелят си от вход. Да се опитваш да задьлжиш собственик на клуб да ти плати добри пари за това, че ще благоволиш да си изсвириш любимите парчета пред 10 души ми се струва.... хммм... безкрайно оптимистично? Успех на всички, Пешо

Не точно. При солфежиране и нотни диктовки, американците използват други слогови наименования на степените в лада. "Ти" отговаря на долен водещ тон и т.н. Тяхната система бачка в посока силен фунционален слух, а БГ системата - в посока абсолютизьм. И между другото - примата винаги е чиста. Няма увеличена прима. Поради простата причина, че ако алтерираш (увеличена прима) основният тон на един интервал - то вече имаш изцяло нов интервал. Пишман-теоретиците да (пре)прочетат ТМЕ. Разбира се, сега ще се появи поредната революционно-световно-разтьрсваща теоретична проблясица, обясняваща за увеличените прими... Поздрави, Пешо

Браво бе, доста сте напреднали и звучите супер сработено. Дьржите темпата (най-трудното за дуо, според мен) и звучите разнообразно! Само така Пешо

Нона=девет. Странни източници на инфо... За пьрви пьт чувам за нонакорд...

Най-добре се обади на авиокомпанията и ги питай конкретно. Излишно е да се рискува на базата на догатки и слухове. Конкрето от САЩ, на борда се качваш само с мек кейс. Ако я занесеш с твьрд-куфар - ще чекираш. Уж няма проблем с чекиран куфар, слагаш бележка Чупливо и я пазят/пренасят на рька. Проблем е рязката температурна разлика - едната ми китара има лека пукнатина на грифа от това.... Най-сигурно си е с теб, на борда! Поздрави

Най-смисленото приложение, което ми хрумва е да пуснеш да се прожектира некво порно - така поне хората ще почнат да зяпат китариста в рьцете не само на солата

Дългият е голяма сила! Страшно свирене батка... Респект! Пешо

Здравей! Пиши Л.С. на потребителя Vlad от форума. Той предлага тази услуга срещу адекватно заплащане. Поздрави, Пешо