Parni_Valjak

На това му се вика "ключът от бараката". Наистина, не бива да се продават или подаряват ценни неща на хора, които не са в състояние да ги оценят. Парите не са определящи. Дими, смяташ ли, че тези снимки ще бъдат оценени по достойнство от преобладаващата част от форума? Аз не.

Свали си този калкулатор, и ще можеш да смяташ разни варианти на акустични елементи - Acoustic Calculator

По-скоро намали C3 и ползвай кабел по-къс от 3 метра, напринер 1 метър на входа. С5 е по-скоро за предотвратяване на самозъзбуждане на ОУ, така, че не го пипай, ако нямаш апаратура за наблюдение (осцилоскоп). Освен това намали или премахни кондензатора паралелно на диодите. Особено значение би имал типът ОУ, понеже 741 е сравнително нискочестотен, особено при високо усилване, както е в случая. TL071 например ще има по-добро поведение, защото има по-висока скорост на нарастване.

C3 не е филтър с R5. Сигналът върви отляво на дясно, и кондензаторът е преди резистора. Ако трябва да се детерминира филтърното действие на кондензатора, трябва да се прибави разпределеният капацитет на кабела от инструмента и изходния импеданс на инструмента. С други думи цялото твърдение е погрешно. R5 е елемент, който внася загуби във входната верига на усилвателя, и обикновенно това се прави с цел да се предотврати "звънене/ringing" или възбуждане на високи честоти. Ако се иска промяна в честотната характеристика (вида звук), C5 е елемента, който влияе във високочестотната част на звука. На ниските честоти влияят C2 и C4, като промяната на втория ще има по-силно влияние, защото в момента определя сравнително висока долна гранична честота. Трябва да се има предвид, че сегашната схема има само "орязване" и няма възможности за "повдигане" на области от честотната характеристика. Най-правилното решение при търсене на определен звук е да се използва набор от елементи (в този случай кондензатори) и да се извъртят всички възможни комбинации, за да се чуят промените и да се избере тази комбинация, която е най-приемлива. Ако се искат още експерименти, може да се работи около режима на диодите. Токът през тях зависи освен от изходното напрежение на ОУ, и от стойността на R9. Но за да има смисъл такъв експеримент, трябва да се отдели дясната част от схемата след диодите с помощта на буфер с високо входно съпротивление, за да се елиминира шунтиращото и влияние. Може да се експериментира и с промяна на паралелен резистивен клон на входа на буфера. Естествено двата диода може да се променят като вид, конфигурация или дори като вид елемент, например биполярни транзистори, полеви транзистори и т.н. Така логаритмичната характеристика на диодите може да се промени с различен тип характеристика, и съответно да се получава различен звук. Само да има време за губене...

Има, като се смени автотрансформатора с трансформатор, но: 1. Размерът на трафа ще е по-голям и може да не се побере в конструкцията. 2. Ползата от радиото ще изчезне в увеличението на капиталовложението. 3. Още един път т.2. понеже трябва да се преработи предусилвателната част, освен ако няма проблем да има само чист канал (относително чист). И все пак трябва да се наместят поне 2 или 3 тонконтрола... 4. Дали има смисъл от цялата операция, поради ниската изходна мощност и по-скоро маломощният високоговорител?

Приемникът не бива да се използва за свързване с външни устройства, защото е опасен за живота. Мрежовият АВТОтрансформатор е само отоплителен, както се вижда от схемата.

Ако държиш на качеството и сигурността, питай Nikifena какво може да ти предложи! Ще си сигурен какво получаваш, ще имаш поддръжка и отговорен човек на който можеш да се оплакваш ! Което изобщо не е така при покупка от известните магазини.

Букси

Най-евтино е да се ползва старо захранване от PC, и е достатъчно стабилно за целта. Виждал съм по 15-тина лева дори от магазин. При 2х20 вата захранването трябва да дава около 66 вата, което означава 12V/5.5A. Само от РС ще свърши работа при тези условия. Малко е големшко, и трябва да се поогледа, но всичко друго е по-скъпо и по-трудно ще покрие изискванията.

Не е необходимо да се мести потенциометъра. Просто линейният изход по правило е за запис или за пращане на сигнал към "централно озвучаване", и нивото му не трябва да се влияе от главния регулатор на ниво. Само сигналът трябва да се вземе от средния извод на потенциометъра, което става с едно просто преместване на проводника свързан с линейния изход. Естествено цялата операция по апаратурата е ужасно мърлява, което си личи от снимките, но както беше споменато - без пари толкова. Освен елементарни знания, са необходими инструменти, апаратура, умения, отношение, опит, сръчност. Момчетата не са виновни, че ги нямат. Сега не се държи на тези работи, а и кой да ги научи, като специалистите се прехранват с несвойствени неща. Така де, какво му е престижното да си специалист, майстор или съвестен човек? Най-лошото в случая е обаче, че действията на момчетата не са продиктувани от интерес към заниманието, за да се научат, а по принуда. Нещо като в подписа ми - за желанията и възможностите. И това не е само във форума, а е повсеместно, затова се говори, че се занимаваме все с това дето не ни е работа. И затова да не се повтарям, ама всичката ни работа е мърлява.

http://members.fortunecity.com/stellan/ след това elektronincs projects>Guitar/bass > schematics > wha effects> mister cry baby !!! Не става с линк, а само с копиране на адреса и пействане в адресния ред на браузера

Това е лично впечатление. Като ги видя да режат писти, как "изкормват" елементи, как не знаят основни неща от "електротехниката", няма как да имам по-добро мнение. Не е да няма и добри специалисти - за тези изключения съм споменал в предното изречение. Но както се казва, изключенията потвърждават правилото. Как иначе да се разбере майстор, който иска схема, която: А сега - кое е вярното?

^^ Схемата има волни и неволни грешки. Тя е резултат от reverse engineering (сваляне на схема от конкретно устройство), а не е оригинална от производителя и явно са объркани стойности. Може да има и други несъответствия. Ако някой, който няма опит с подобни устройства се опре на тази схема, със сигурност няма да успее да се справи. Все пак схемата е много елементарна, за да е проблем на специалист. Няма гаранция обаче обикновен сервизен телевизионен техник да се справи - все пак не му е в областта.

...

Няма, няма...и в склада няма. Последния се обаждаше на "Моля", "ако обичате", и други ретро обръщения. Ама като няма, няма.

Няма да продължавам спора, защото всеки пречупва мненията през собствения си мироглед. Това, което някой го притеснява, изобщо не е това, което друг е имал предвид. Темата няма за цел психологичен разбор, така, че ако някой може - нека елементарно да обясни влиянието на изходния сигнал върху входа. Бих го прочел с интерес.

Въпросът има няколко отговора, в зависимост от приложената схемотехника и класовете на работа. Може да протичат токове, може и да не протичат. В определени случаи, когато протече ток в решетката се зарежда прехвърлящия кондензатор и се нулира тока. Получава се автоматично решетъчно преднапрежение. Винаги е добре изходното съпротивление на предкрайната лампа да е ниско. Но не е лесно да се направи такова. При мощните лампови усилватели (примерно с 6х6550) се поставя във всяко рамо по един катоден повторител захранен с високи напрежения. При 50-100 вата може да се мине със стандартните стъпала със аноден товар. Отделен случай за режими клас AB2, B2 е трансформаторната връзка към решетките на крайните лампи. Така се спазва изискването за ниско съпротивление на източника, но решението е скъпо и отдавна не се използва. Освен в HI-END бутикови изделия, където качеството е спорно и е в отделна субективна категория.

Темата е обширна, и не може да се даде алгоритъма, който се иска. Самата статия има доста субективност и явно неверни разсъждения. Няма да я коментирам подробно, но ще отбележа някои неща. Грешно твърдение за всички случаи с изключение на мастер контрол след дефазатора. Самото поставяне на всички случаи под един знаменател, както е посочено в началото е грешна постановка. Това е така, защото дали един дефазтор ще криви или не е в пряка зависимост от това къде се регулира сигнала - преди или след него. Мастер регулатор в стерео вариант (двоен потенциометър) който да регулира сигнала от фазоинвертора към първите решетки на крайните лампи е известно решение, но твърде слабо разпространено, поради ниските си технически и конструктивни характеристики. Което означава, че може да се пренебрегне като частен случай. Добре конструирания фазоинвертор не криви при преобладаващите схеми, където мастерът е преди него. Връзката между него и крайните лампи е фиксирана, т.е. няма средства за промяна на сигнала. Затова би било направо глупаво да се твърди, че фазоинвертора ще започне да криви преди крайните лампи да започнат да изкривяват. Ако е калпаво реализиран, може да прави така, но тогава не може да се говори изобщо за нормален усилвател или поне неповреден такъв. Сега за подмяната на лампите. Винаги може да се хвърли яйце във вентилатора и да се гледа какъв е резултата. Двете избрани за коментар лампи ECC83/12AX7 и ECC81/12AT7 имат много различни параметри, за да могат да работят само с подмяна в цокъла. Да, има конструкции с едната и с другата. Но всяка лампа води със себе си и елементите, които я поставят в правилен режим. Директната замяна на едната с другата я поставя в неправилен работен режим. Естествено е в такъв случай да се получи разлика в звука. Към по-лошо разбира се. Защото нормално един усилвател трябва да работи поне в два режима - чист и изкривен. Когато може да работи само изкривено (при неправилния режим на фазоинвертора), вече не е нормален усилвател, а специфичен, само за определено приложение. Да има такива решения, например на MESA, но това е частен случй, а тук мисля, че се дискутира общия такъв. Случвало ми се е да експериментирам подобни замени, и резултатът винаги е бил по лош от правилната комбинация лампа - режим. аман от "специалисти": Този цитат се отнася за ECC81/12AT7, която има максимален аноден ток от 10mA. От къде ще дойде този 10 пъти по-голям ток, бе аланкоолу? Освен лампата да може да го даде, трябва да се постави в режим, който да го осигури! Когато анодните резистори (на парафазен фазоинветор, от Marshall, Fender, и почти всички останали) са 82 000 и 100 000 ома. Дори в режим на късо съединение, токът не може да стане повече от 3 mA за анод. Как тогава ще се осигурят 10-те mA които лампата може да осигури? Така става, когато хора дават акъл извън областта на собствената си компетентност. Още една глупост: Не е вярно, че лампите се поставят извън техните граници. Лампите ограничават сигнала, когато излезнат извън възможностите на конкретната конструкция, захранване и т.н. Но не излизат извън допустимите за самите тях възможности! Когато се пишат умозаключения трябва сериозно да се внимава дали написаното е с правилните думи и изрази. Иначе излиза глупост. Може още много да се претака напред-назад, но за да има смисъл темата, трябва да се структурират конкретни въпроси, на които да се дават конкретни отговори. Поне това е моето мнение.

Не видях да има такова нещо в WIKIPEDIA... -10dBV=.316V +4dBu=1,228V 1.228/0.316= 3.886 -> 20lg 3.886=11.79dB

Браво! Мен пък ме плаши. По мое време тези неща (двойни и тройни интеграли, частни диференциални уравнения и други) не се учеха нито в гимназията, нито в първи курс на ТУ. Може би защото сега се учат в детската градина, затова са толкова елементарни и всички ги знаят наизуст. Защо обаче има толкова неграмотни теми при толкова много знания, не мога да си обясня. Сигурно, защото съм тъп и не разбирам новото поколение, за което морето е до колене. Все пак ми се струва, че този "офтопик" косвено потвърждава тезата ми, че трябва да се учи. Примерът беше даден като отправна точка за инструментите, които са необходими, но недостаъчни за разбиране на електромагнитната теория, и по-специално на уравненията на James Clerk Maxwell (1831 to 1879). Е, добре. Ето малко повече - един от основополагащите трудове - Dynamical_Theory_of_the_Electromagnetic_Field.pdf на дядо Максуел. Сигурно и той е елементарен, така де - коя година е писан, нито интернет, нито форуми е имало.

Импедансът е комплексна математическа величина, която даже не зависи само от конкретни елементи, а от взаимодействието на много различни компоненти, схемотехника и конструкция. Например изходният импеданс на един усилвател (примерно лампов) се определя от: правотоковото съпротивление на намотките на изходящия трансформатор, приведеното вътрешно съпротивление на изходните лампи, индуктивностите на изх. трансформатор, загубите в магнитопровода на трансформатора, преходните съпротивления на контактите, дълбочината на обратната връзка, честотните компенсации, качеството на захранването и още много други неща. Импедансът на един високоговорител ( явяващ се входен такъв) се определя от: правотоковото съпротивление на звуковата бобина, стойността на магнитната индукция в магнитния процеп, от тежината на трептящата система, от площта на излъчващата мембрана, от еластичността на окачване на трептящата система, от акустическото оформление в което е поставен високоговорителя, от съотношението на тежините на звуковата бобина и мембраната и още един куп други условия. Импедансът не се получава, това е параметър който отразява определено качество. Понеже не мога да го обясня елементарно (защото не е елементарно) давам връзка, където е обяснено както трябва. ИМПЕДАНС За да се разбере обаче, е необходима основа, на която да се стъпи. Ако тя липсва, не знам как ще бъде разбрано обяснението.

Bir4o, не ти е ясен поста и въпросите в него. Поне аз не можах да ги разбера. Оставам обаче с впечатлението, че имаш грешна представа за комутацията с педалиерите. Дано да е така, че да не пиша за друго. И така - Превключвателите са отделени от усилвателната част на устройството. Не са в пряка зависимост, а през логическа функционалност. Т.е. когато се задейства даден превключвател, чрез логика се задействат едни и изключват други пътища на сигнала. Така може да се изгради и защитна логика от неправомерни комутации (даване на късо, ако съм те разбрал правилно). Когато се включи бутона за даден канал, се превключват входове, изходи, дават се на маса неизползваните входове (главно на каналите високо усилване) затварят се определени вериги и се отварят други. Майсторлъкът е да се осъществи такава комбинация при която да няма влияние на неактивен канал върху работещия в момента. Защото ако в чистия канал влезе смущение от канал, който криви, ще стане това, дето му викат "каша". Правилната комутация е въпрос на преценка на конструктора, и е плод на много знания, опит и експерименти. Не случайно споменах за електромагнитната теория, защото взаимното влияние става по индуктивен и капацитивен път, а не само контактен, както отбеляза Марински по-горе. Тези пътища са резултат от конструкцията и не се отбелязват на принципните схеми. Затова устройство копирано от принципна схема няма същите параметри като тези на конструктивния модел, изработен по същата схема. Симулациите, за които спомена fire_garden са апроксимативни, и колкото и да са полезни, няма такива, които да отчитат всички влияния. Все пак математичните модели, описващи процесите са крайни и с крайна точност. Затова както споменава той, симулацията има смисъл само за хора които знаят, разбират и могат итеративно и интерактивно да интервенират в процеса на симулиране. Така влагат опита който имат за да насочат симулацията в правилна посока. В края на краищата една симулация е извършване на математически операции и представяне на резултатите в удобен вид. Разбира се тези операции са сложни и обемисти, затова се извършват от сметала/калкулатори/компютри/ големи компютри и още по-големи (супер) компютри. Конкретно искам да обърна внимание на т.2 от поста ти - Това е неправилно действие и неправомерно от всякаква гледна точка, но да се спрем само на електротехническата. Неправилно е да се дава накъсо източник на напрежение, може само източник на ток. Няма да обяснявам Основи на електротехниката, може да се чете от всякъде. Накъсо се дават входове, а не изходи. А за да не влияе това на други структури в схемата, се прилага специфична схемотехника. (сега няма да обяснявам и това, че навлизаме във висш пилотаж... е за някои може да е разходка в БулЬОнския лес...) Но в действителност това води до отговора на т.3 от поста ти - Ще завърша като цитирам Иванчо - Козата си иска...Козел (културно казано и метафорично тоже).

Това е вярно, но е само един частен случай. Електромагнитната теория е една от най-сложните материи в съвременната наука, и малко хора я разбират, а още по-малко са на "ти" с нея. Математиката е много сложна, и се учи в "Специални глави" в университетите. Само ще спомена термини като ротация, дивергенция и градиент: Знам, че това е китайски за почти всички, но искам да покажа , че елементарните представи за "направи сам совалка" не са верни. Това за което споменават Е. Джерекаров и Марински, се обяснява с такива и още много подобни "таралежи". Влиянието на всеки сигнал ( не само изходния) е подчинено на законите на електромагнитното поле, и разбирането "защо от изхода влиза във входа " е резултат от много учене. Много, не малко. Затова винаги съм имал особен поглед към хора, които се захващат смело с неща, които недооценяват в тяхната сложност и трудност. Имах един преподавател още в техникума "Попов", по импулсна техника - та той започна с думите "Ще се занимаваме най-много с 2-3 до 5 елемента. За повече няма да ви стигне нито времето нито познанията." И беше прав. Защото това, което изглежда просто и елементарно, в действителност е сложно. Копирането на проекти без тяхното разбиране води до лоши резултати. Много често срещам мнения от сорта - "Няма да чета толкова книги, искам само да си направя лампов усилвател" (примерно). Е, такова изказване недвусмислено показва определена неадекватност, да не кажа нещо повече. Извинявам се за лиричното отклонение, но мисля, че от време на време е добре да се пуска по един студен душ за малко освестяване. Единствения съвет, който мога да дам е: учене, учене и пак учене. Ако искате. Ваша воля. Природата си иска своето, и не позволява да бъде заобиколена.

Тогава остава варианта за влиянието на волтметъра. За проверка трябва с два волтметъра да се мери едновременно на базата и емитера, за да се получи достоверно показание. Така влиянието на волтметъра свързан към базата ще се отчете в изменение на напрежението в емитера. Преди години на принципните схеми изрично се документираше "напреженията са измерени с волтметър 20000кома/волт"(примерно), за да има съответствие на написаното с измереното (когато се използва уред със същото вътрешно съпротивление).