Parni_Valjak

Не виждам логика с тези 0.62 волта да е дарлингтон. Освен вотметърът да е с ниско входно, което не вярвам. Ако е дарлингтон, така ще е запушен. За правилна работа на дарлингтона са необходими 1...1.3 волта база-емитер (два прехода). Но и на схемата има противоречие - графично е нормален транзистор, а в спесификацията е дарлингтон с h21e=20000. Но каква ли логика търся в китарджийски схеми? Нали се търси нещо да криви по принцип...

В последните дни на 2009 излезе съобщение за нов модел качествени слушалки. Информацията е за всички, които се интересуват от този тип мониторни устройства. Честита Нова Година! Beyer Dynamic Announces Tesla T1 High Performance Headphones Written by Dick Ward Tuesday, 29 December 2009 "Т1 са много специални слушалки със своите технически качества, звуковъзпроизвеждане и отношение ценака/чество различно от всички други висококачествени HIGH-ENDслушалки", казва Alan Feckanin от Beyer Dynamic за поставящите нови рекорди слушалки. Т1 са първите слушалки пробиващи бариерата от една Тесла, мярка за магнитната индукция. Магнитната индукция показва способността на електроакустичният преобразувател да превръща електрическия сигнал в звукови вълни. От Beyer Dynamic казват, че надминаването на 1 тесла променя нещата изцяло. Слушалките T1 на Beyer Dynamic са в състояние да дадат два пъти по-високо звуково налягане от традиционните слушалки, но без загуба на ефективност. Това се дължи в не малка степен на нова конструкция на магнитната система. Вместо да се поставят неодимовите магнити в центъра на звуковата бобина, както е традиционно, при Т1 магнитите са разположени в пръстен около нея. Това позволява магнитния поток да се увеличи драстично. Мембраната на Т1 е също нова разработка. Вместо използването на традиционни материали, в Т1 работят два съединени пласта фолио. Лекият, но здрав материал, играе голяма роля за гарантиране на звук с ниски изкривявания. Т1 има разширена честотна лента от 5Hz до 55kHz (!). Удобството е ключов фактор при дизайнът на слушалките, което явно от Beyer Dynamic са оценили подобаващо. Кожена лента за главата и ръчно тъкани материали осигуряват слушалките да могат да се носят с лекота. Освен това те са сравнително леки, само 350 грама без кабела. Тесла T1 слушалките на Beyer Dynamic вече се продават с препоръчителна цена на дребно от $ 1295.

За това, което искаш трябва да се преработи самия усилвател. Може да е лесно, а може и да е трудно. Но при всички случаи няма да е без пари . Трябва да се монтира допълнително схема за LOOP/ INSERT. И да се изравнят нивата по стандарт, за да може да се напасват усилвателя и външното устройство. А то може да е по няколко стандарта - камионче с нива за китара, полупрофесионално устройство с нива -10dBV (316mV) или професионално устройство с 0dBu (0.775V). Даже про-тата имат балансирани, а също и стерео входове и изходи. Другият вариант е да се направи loop с регулируеми нива. Ама защо ли ги пиша тези неща, като си с " Кубето го взех за 40лв амнайста употреба"... и никак няма да се изръсиш поне още толкова или дори повече за това, което искаш.

Терминът "стена от звук" се появява за първи път в Ню Йорк Таймс на 22 юни 1884, в описанието на преработеният от Рихард Вагнер в Байройт, Германия, "Нибелунген" театър, където поставя оркестърът (явно за първи път) в дълбок трап, далеч от погледа на публиката. (Преди това оркестърът е поставян в предната част на сцената, на същото ниво, както на публиката и е виждан директно) Само по себе си потъването на оркестъра, обаче, не е единствената новост. Вагнер оставя пространство от осемнадесет фута (5,4m), удължава цялата ширина на сцената (не само на авансцена) и стига до покрива, оставайки го напълно свободно. Той нарича това "Мистично" пространство, защото се надява, че тук невидимата "стена от музика", (изхождайки от невидимия оркестър), ще раздели реалното (т.е. публиката) от идеалното (сценичните картини). Може да се каже, че така публиката ще възприема сцената през една невидима стена от звук. Терминът "Стена от звук" става популярен около 1955 година, описвайки звука на джаз оркестъра, воден от Stan Kenton, с дълбокият, удължен, резониращ звук на секциите от тромбони, тромпети и перкусии. Терминът "Стена от звук" също се използва за описание на огромна система за озвучаване, проектирана от Owsley Stanley, специално за изпълнения на живо от Grateful Dead през 1974. "Стената от звук" изпълнявала желанието на групата за звукова система без изкривявания, която може да послужи също за собствена система за мониториране (контрол на звука). Raymond Scott пък нарича огромната редица от домашно направени секвенсери и синтезатори, която заема една стена в неговото студио "стената на звука."

Темата е сериозна. По много причини. По стечение на обстоятелствата дълго време работих за поддържането на апаратурите на известния Георги Бейков, от известното дуо Нове. Лека му пръст на човека! А апаратурите не бяха малко - над 15 комплекта, плюс няколко за сватбарски мероприятия. Такива неща, случили се на апаратурата съм виждал, които съм сигурен, че малко хора са виждали. Работата с циганите е постоянна война... с апаратурата. Препоръчвам на първо място сериозни регулатори на захранващото напрежение - но не евтини, а сериозни, които да имат възможност за работа от 80-100 волта напрежение на мрежата. Само автоматични, защото вариациите са големи и ако се мине тънко, апаратурата просто изгаря. Ако става въпрос за свирене по заведения, посоченото от пусналия темата може и да свърши някаква работа. НО! Ако става въпрос за сватбарски свирни, за палатки с размери на мегдан, трябва много по-сериозно оборудване. Като мощност и като сигурност. Работните условия са много тежки - жега, дъждове, прах... И недай си боже да ти спре апаратурата - направо си аут! Затова сериозните мероприятия, които продължават с дни, се правят с дублиране на апаратурата. Е, не на всичко, но така, че при проблем да се излиза от ситуацията, с по-малко мощност, но без спиране! Сериозни ресурси се налага да се влагат, защото шега няма. Когато дълбочината на палатките е десетки метри, се налага да се поставят озвучителни тела на големи разстояния. Което налага да се използват закъснители, че иначе ехото е фатално. Е, може и без тях, но тогава трябва да се прави прецизно регулиране на насочеността и нивата в отделните зони. Нали е ясно, че всяка зона има отделни системи от озвучителни тела и мощни стъпала ( или активни ОТ, както бе посочено по-нагоре). Освен апаратура трябва и значително умение, опит и сериозно познаване на особеностите на етноса. Темата не може да даде единствен отговор. За това се използват специалисти с познания и решения за всеки конкретен случай. Не само за електроакустиката, но и за сервиза, поддържането на апаратурата в работоспособно състояние. Това е едно от изискванията за успех в дейността .

Имаш принципна грешка. А именно, че бъркаш мощност със звуково налягане. Между усилвателя и ушите се намира Преобразувател на електрическа мощност във акустическа такава. В дадените примери мощността си е една и съща, но излъчената акустическа мощност, която се изразява в звуково налягане, е различна при различни преобразуватели. Различните високоговорители имат различно КПД (коефициент на полезно действие - efficiency). Естествено е по-големите високоговорители да имат по-високо КПД от малките - имат по-големи и силни магнити, повече намотки в звуковата бобина (параметърът B.L - индукция по дължина на проводника в магнитното поле има по-висока стойност). Площта на мембраната е по-голяма, съответно повече "въздух" се "клати". И субективното възприятие е за по-силен звук. (Но не винаги е така!) А ватовете на усилвателчето са си непроменени. Намаляването на товарното съпротивление (на високоговорителите) ще доведе до по-висока мощност, но ако се превиши позволената мощност за конкретния усилвател (която зависи от много неща) ще се повреди и даже може да се запали. Затова - колкото ватове и омове са посочени - толкова трябва да се ползват.

Дотук всичко хубаво, но дори аз не бих се захванал да правя подобно изделие, при положение , че bodan в момента продава НОВ 2х450W само за 319 лева. Колко ще излезне самоделното, за да се докара до качество и сигурност за сериозна работа? Да не се заблуждаваме, че трябва само платчица и чипче. Като добавим кутия, трансформатор, изправители, охладители, потенциометри, копчета, крачета, дръжки, релета, жакове и букси, крепежни елементи, защита от право напрежение в изхода, време за търсене, експериментиране, пари за апаратура за измерване, самото измерване или уроците за да се научиш на това, ( изключвам екстрасенсите, които имат 7-мо и 8-мо чувство и с пръстче измерват напрежения, токове, честотни характеристики, изкривявания ...) стотинките се доближават скоростно до тези с които ще се вземе НОВ, все пак Фабричен (колкото и да е скапан, винаги ще е по-свестен от сделан усилвател в кухнята). Е, аз бих се справил, но изобщо няма да е по-евтин от усилвателя правен от китайски роб. А човек, който изобщо не е наясно с това с което се захваща? Не искам да бъда грешно разбран. Всеки сам избира кое, как и защо. Но мисля, че малко разум и информация няма да са излишни. Защото накрая пак ще стане ясно какво съм написал, но времето и парите вече няма да ги има.

Сега какъв е проблема? Трябва да е само с една лампа с два триода ли? Тогава трябва да се комбинира с основната схема, но нея не я виждам. Покажи схемата на съществуващото положение, за да може да се мисли за решение с един двоен триод. Най-лесно е да се направят две стандартни усилвателни стъпала, да се вържат последователно и ще има изкривявания. Ако се иска нещо качествено, не може да се поставя условие, а да се направи по тертипа на определен производител - за конкретен звук.

Триъгълните кутии за високоговорители имат по-добри акустични качества, в следствие на намалените стоящи вълни във вътрешността. Това означава по-линейна честотна характерика по звуково налягане спрямо кутиите с успоредни страни. Най-малкото звукът ще е различен от този на стандартните правоъгълни кутии. Проблемът с "неудобния" външен вид са го решили с нечетния брой кутии - две отдолу и една обърната отгоре - така се получава стабилна основа за усилвателя, като не се губи идеята за непаралелни стени. Носенето е по-лесно на части. (както Marshall прави две четворки от едната осмица предназначена за The Who в началото на епохата ...) Да отбележа само, че идеята за непаралелни стени може да се осъществи и при правоъгълни конструкции, но явно "особения" външен вид е търсен, за да е оригинален.

Easy-PC е английска, на Number 1 Systems, и е на сериозно професионално ниво. Има дълъг живот, като започнаха с най-евтиния вариант преди 20 и повече години. Сега има 13-та версия за win, и не е за всеки. Въпреки, че е асоциативна, има много възможности, в това число spice, autorouter, 3D, и какво ли още не... Преминал съм през целия им развой, като за мен това остава една от най-добрите, работещи(!) програми. И не е безплатна... ама никак...

А сега внимавай! Следва ефекта на капака (кутията). Като го премонтираш в кутията може да излезнат и брумове и шумове... Да знаеш, че това е често срещано явление. Разбира се, ще има допълнителни грешки при монтажа. Това пак е нормално. По закона на Мърфи, ако всичко тръгне от раз, значи нещо не е на ред .

Дааа, както се вижда много е разтеглива темата. Без прецизно запознаване в детайли (технически) и даже с някои по-скрити информации, не може да се каже нищо смислено. Според мен 100 вата на говорител от 60, ако ще да е златен, не е удачно решение. Какъв е смисълът да се продава говорител издържащ 100 вата без проблем за 60-ватов? За да не му се иска по-високата цена? Няма логика. Т.е. има, но явно не е тази . ПП. Няма гаранция, че употребените от определена фирма високоговорители са индентични с тези, които се разпространяват в търговската мреже. Какво пречи ENGL да си поръча специално изпълнение, без да го оповестява?

Кондезаторът се поставя между горния край(сигналния) и средния (плъзгача) на потенциметъра за сила/volume. Идеята е да се повдигнат високите честоти при ниско ниво (намален потенциометър), като се пропуснат през кондензатор, шунтиращ горната част на делителя, който представлява потенциометъра. Поставянето на fixed resistor/постоянен резистор 2к2 не е най-удачното решение. Ако се остави потенциометъра (но с повишена стойност - 2к2 или 4к7 - стига да не се възбудят паразитни осцилации в усилвателя), ще се запази гъвкавостта да се регулира усилването. Така може да се отрегулира нивото да е подходящо за източника на сигнал - при ралични адаптери или сила на свирене например. lug се нарича перо за запояване, на български се нарича още кабелна обувка или кабелно ухо. Потенциометрите, които не са за печатен монтаж, имат именно такива "уши". И не се произнася луг, а лъг. Най голям смисъл за ориентиране към бас ще се получи при употреба на качествено озвучително тяло с високоговорител предназначен за бас китара. Освен това изходният електролитен кондензатор от 220uF трябва да се увеличи на 1000 или дори 2200uF. Без последните две промени, файда от модифицирането няма !

Винаги ми е било трудно да отговоря "а защо ги бият негърчетата" Има няколко неща, съществени за обяснение на последвалите въпроси. 1. Досега китарен усилвател, който да отговаря на професионални норми като изходна мощност е голяма рядкост. Когато съм измервал например мощността на Marshall, 100watt, лампови модели, винаги са влизали в ограничение от към 80 вата. Т.е. това е максималната неограничена мощност. Не максимална изобщо, а неограничена, с ниски изкривявания, да излиза на изхода това, което се подава на входа. Да оставим настрана, че и до този момент пак си криви, но не толкова явно. Това означава, че с посочените по-горе отношения - 2 х 80 = 160 , а не 200 !. 2. Високоговорителите имат "margin/допуск" , който се изразява в допустимостта за претоварване. Тук има няколко неща. Първо, мощностите, които се дефинират са различни и се измерват по различни стандарти. Това дава поле за разтегливо определяне на мощностите ( RMS, по стандарт DIN, по IHF, "китайски" и много други). Второ, различните производители, и особено къде са производителите, определят доста сериозните разлики във високоговорители със еднакви надписи. Едни могат да се претоварват сериозно, и да не се повреждат, други не издържат дори на процент от декларираните параметри. Това е неконтролируемо и единствено сериозното познаване на моделите може да помогне. Трето, съществува термин паспортна мощност, или както се шегувам често, мощност на "взривяване" - който се използва именно за ниво на деструкция/повреда на високоговорителя. Тази мощност може да е и два пъти декларираната "чиста" мощност. 3. Производителите често послъгват и само специалисти могат да ги "хванат", което е твърде незначително, като процент, спрямо потребителите. Важна причина за трудното дефиниране е високата чувствителност на високоговорителите за китарни цели. Понеже качеството им спрямо професионалните е доста по-ниско, е наблегнато именно на това, колко силно свирят. В какво е същността? Два усилвателя, с голяма разлика във ватовете, може да свирят еднакво силно, че даже понякога по-слабият дава субективно усещане за по-висока сила. От тук смисълът на "мощността" се губи, защото не може да се преценява субективно. Но пък никой няма да рекламира по звуково налягане, защото е по-впечатляващо да се говори за мощности. Естествено, че се разчита и на това, че усилвателите не се използват непрекъснато на макс. Но при употреба на атенюатори, това вече не е така. Тогава се търси целенасочено форсиране на крайните усилватели, за да се постигне специфичен звук/саунд. Е, в този частен случай няма проблем за високоговорителите, защото работят с част от мощността, но винаги трябва да се внимава при комутацията със/без атенюатор. Подаването на претоварващ сигнал, дори за кратък момент може да причини сериозни повреди. Няма единствен отговор на поставените въпроси, защото материята е сложна и разнообразна. Всичко зависи от способностите и преценката на ползващия. И от това, на какво държи - сигурност или ниска цена (което май накрая става по-висока цена).

По тези въпроси във форума е писано доста, но често се срещам с хора, които не са наясно. Затва правя този опит да изясня нещата. Не се повтарям, а може би потретвам или почетвъртвам, но въпросът е важен от гледна точка на сигурността на ламповите усилватели. Импедансът/ съпротивлението на високоговорителите/ колоните/ кабинетите трябва задължително да съответства на избрания импеданс в изхода на ламповия усилвател. Всяка експериментаторска дейност, твърде характерна за творческия дух на музиканта може да доведе до сериозни проблеми с усилвателя. за импедансите Мощността на свързаните високоговорители/ колони/ кабинети трябва да съответства на посочената от производителя на усилвателя. Това се отнася за всички "нормални" усилватели, които работят в чист режим. За тези усилватели, които работят в "изкривен" режим, т.е. с "distortion/drive/lead..." мощността на високоговорителите трябва да е 2 пъти мощността на усилвателя. Тук ще поясня за тези, които имат технически познания. Усилвателите, които работят в чист/неизкривен режим, имат синусоидален или близък до него сигнал. В режим на "кривене", сигналът е почти правоъгълен, или близо до него по форма. Който има понятие от математика, знае, че мощността, която е от втора степен и представлява интеграл (площта на сигнала затворена между абцисата и обвиващата на сигнала) е два пъти по-голяма за правоъгълния(изкривен) сигнал, сравнена с мощността на синусоидалния (чист/clean) сигнал. Това "увеличение" на мощността в действителност се отлага като топлина във високоговорителите, защото максималният ход на трептящата система на високоговорителителите остава един и съща. Затова високоговорители, които са с нормална мощност се прегряват, миришат, пушат и изгарят, когато работят в "изкривен" режим, понеже се натоварват с повече мощност отколкото могат да понесат. Надявам се написаното да стигне до повече хора чрез раздела "Китара", защото тези въпроси са коментирани във форума, но в по-ограничения раздел"Изработка и ремонт". И да послужи за предпазване на китаристите от емоцинални и финансови щети.

Целта е да се изясни същността, и дали основата на която се стъпва при обясненията е правилна.

Спирам да питам. Вече ми е ясно къде е проблема.

Добре, де, след толкова писане някой разбра ли къде си свързал тонконтрола дето не работел, че аз не разбрах?

Да взема да внеса още малко обърквация? Дали скоростта на токоносителите, било то електрони или дупки, е равна на действителната скорост на придвижване на сигнала/ енергията по проводник? Дали един материален токоносител в кристалната решетка на проводника/полупроводника може да се движи със скорост от 300 000 км/час??? 12nS/mm? (83.333 MHz)... Особено, когато трябва да пресича атомите/молекулите в кристалната решетка? Дали токът са самите токоносители, или енергията им ? Понеже въпросът беше за тока и какво аджеба е ток? Дали дефиницията от преди години продължава да е вярна? Нека само да оставим настрана посоката на кабелите . Особено за променлив ток.

Има транзисторни усилватели с подобна функция (Marshall, HH...). Така се нарича повдигането на усилването. Обикновенно е с фиксирана стъпка, и се управлява с превключвател - в усилвателя или в педал към усилвателя. Може би се търси друг смисъл на думата. Напоследък често ми се случва да срещам неправилно употребени термини, обикновенно от незнание и от директно употребяване на чуждоезичен термин. Вярно е , че има доста непреводими термини, но най-напред е добре да се знае съответствието в българския език. Както и да е - същността на ефекта boost няма разлика при транзисторни (solid state) и лампови усилватели. Това, което субективно се възприема по различен начин при двата типа усилватели е породено от различията в изменението на звука при претоварване на двата типа усилватели. Все пак са съставени от различни компоненти, нали? Мнението на kolio_k, преди един пост, е най-правилно от техническа, а и музикантско-субективна гледна точка. На специалистите отдавна е известна разликата между лампите и транзисторите, но обяснението на kolio_k е разбираемо (и вярно) за технически незапознатите потребители. Само ще допълня, че лампите излизат от линейната си способност да усилват плавно в широк обхват - така нареченото компресиране, преди да "отрежат" сигнала. При транзисторните решения, това "компресиране" липсва и се преминава директно в "ограничение". Тези разлики са причина изходните честотни спектри да се различават по хармоничен състав, респективно различното субективно възприятие. Надявам се да съм бил разбираем...

Нещо не се разбираме. Това, което си посочил, е известно. Въпросът е какво ти си направил, за да се види къде са ти грешките! Кое къде си свързал, къде влиза и къде излиза сигнала, снимки с добра резолюция на конкретно сътвореното от теб и т.н.

Хайде да не гадаем какво си "сглобил" - покажи схемичка на творението, за да има база за анализ.

Търси Lizardtech DjVu Control И не си мисли, че тези знания, които получаваш наготово не са отнели години учене... няма нищо лесно на този свят... освен да откраднеш, което стана лайтмотив на Българския преход. И така се възпитаха поколения... Но да не се отварям на тази тема, че ще ни попилеят модераторите...

РадиоТелевизияЕлектроника Кликваш върху блока в горната част на страницата - архив 1952-2002 и си избираш година и брой на списанието. Търси рубриката " За начинаещи". Там има и за лампи, транзистори, измервания, ...за 50 години са събрани много неща. ПП. Форматът е DjVu ! има и "Първи стъпки в радиопрактиката" например :http://www.kn34pc.com/magazine/rte-1960-01.djvu стр.15

Ще ти дам линка да си качиш нещо полезно, но е на руски език. Ще ти свърши ли работа? Може и на други езици, даже и на български...но е разпокъсано и ще се откажеш доброволно