emosms

п.п. Името на темата и на мен не ми харесва вече, макар че за тази цел си го правя - за в компа основно. А и защо да не се очава от един преамп за ел. китара да ти прави драйва??? Въобще, ако иска админа да изтрие темата, не ми трябва чак толкова

На колкото и волта да е хедруума на триода, няма да клипва така противно. --- Обратната връзка решава проблема колко да ти клипва, ако искаш по чист звук,тъй като поне засега криви много лесно във високите струни. Дори с доста намален гейн. Та ще го укротя. За повече, гейн - другата лампа, която се байпасва. Ако е един триод само за клийн, ще е ок, но в сегашната пробна топология няма как да стане. --- Шума да, но ако тона и начина по който кривят амп симулациите е същия и с хубава карта... аре нема нужда Говорим за low gain неща до по наситен натурален овърдрайв. Джът джът знам че става с компа. Въобще, компа го ползвам по практични причини. Не вдигам шум, лесно се прави запис, може да се прави пост обработка и много добре може да симулира доста ефекти (най вече ревърб/дилей), за които иначе ще ми трябват камиончета или процесори. И то доста добри, за да стане като с компа. --- Не разбирам какво против имаш, ако стане добре с аудио интерфейс за 15 лв, ще стане още по добре с хубав такъв. Бараш си устройството с копченца, като отделен юнит, а в компа си нагласяш само реверби, кабинети, ако искаш си записваш, правиш си пост и т.н. --- Между другото, такова дърварско волтажно регулиране би ли направил Ще захранва буфер на изходно ниво и евентуално да може да се включва в пулт и в лайн ин. Няма откъде да взема 9-12v. Евентуално от отоплението да изкарам 6/7 прав. Ако ползвам екзотичната топология пентод/триод, ми се губи един триод за катоден повторител.

Аа, и да не забравяме. Може да ръгнеш въпросната кутишка в почти кво да е кубе, и ще си изкара в общи линии нейния саунд (добър или лош) Да градиш реален саунд преди, след нея, бустери, глупости, да си купиш рак кабинет симулатор... ДИ бокс..

Трябва ли да си купиш звукова карта за 300 лева и да установиш че ти клипва от входния сигнал и преампа и се захранва с 5 волта. Ще си купя и някакъв по хубав интерфейс, ако го пробвам преди това. --- Ултра клийн преамп ще стане с един триод само, но на мен ми се играе и драйва да докарам от лампата, ей така за идеята. Т.е. може и топология от 3 триода + катоден повторител, за комбиниран драйв/клийн, като драйв частта се байпасва. --- Трябва ми ЕДИН драйв, който да ми харесва, и съответно да се получават нюанси с повече и по малко гейн и леек тонконтрол (даже пасивен, от китарата). Така че софтуеъра за китара не ме интересува чак толкова, освен кабинетите. Може и с DAW, но импулсите нещо не ме кефят, повече ми харесват кабинетите на гр 4. --- Недостатък - ако драйва ти е преди интерфейса не може да ползваш софт. нойсгет преди изкривяването . Но най добре да не ползваш --- А за обратна връзка в китарните усилватели, и това елементарно но все пак работещо решение с локалната връзка.. .Аз ли трябва да ти обяснявам??? --- Kой какви интерфейси ще прави и с какво вградено аудио ще записва??? И кви колони, не ползвам за китарата --- И не бих нарекъл ламповата техника "лети джанти и марково аудио" нито я смятам за нещо луксозно. В смисъл, лаптопа ми е по скъп и е доста по модерен от един лампов преамп Не е хай енд (няма сребърни трафове) и си прави по най-простия начин точно каквото трябва да прави

Очевидно ГИ разбирам на английски. А ако е нещо прекалено абстрактно, нямам подготовка за него, и на български пак няма да го осмисля. Ако вие не разбирате термините, какво означават на английски, спокойно имате право да си мислите, че си ги измислям (но не си ги измислям). --- Не ме интересува примерно как точно е изведена формулата 1,414 за синусоидата, нещо ще е с тригълник по графиката сигурно. Синус и косинус ако тр. да смятам нещо, ще си го преговоря. Дори логаритъм, всеки път ако тр. да смятам си го припомням какво беше, щото не го ползвам всеки ден. Мога да прочета, да го разбера що годе, и утре ще съм го забравил, както и мн. други безброй детайли ---- В крайна сметка що годе формулирах проблема на чист български, и съответно на чист български едва ли не се опитваха да ми обяснят, че няма такъв филм??? Май нямаше нужда. --- Във въпросните статии на английски пише точно за това. Т.е. дефакто има такъв момент. Но пак се свежда до тестове с товари, за да се види конкретния траф какво поведение има. --- Ако не е така (не съм го разбрал на английски, не съм го описал на български), спокойно може да ме коригирате, но по съществото на проблема. п.п в крайна сметка не знам дали трафа дава съответно напрежение и ток по спецификации и ме съмнява, че може да не е така. Откъде да го смятам и колко точно да очавам да е сметнатото. При разлика в напрежението между празен ход и номинален товар има стотина волта разлика. Не че не може да се донагласи, но много неща може станат по средата, примерно разлика от двайсетина волта спрямо очакваното, която не би трябвало толкова да ме притеснява Toва ли е обяснението?

Еми откъде да знам как се нарича и какво да чета. Първата асоциация на Volgate Regulation ми е някакви схеми за стабилизация на напрежение, изобщо нямаше да се сетя да търся с това в гуугъл. По горните статии засягат точно как се променя волтажа при различен товар, от номинален до по-малък. --- http://www.allaboutcircuits.com/vol_2/chpt_9/6.html As we saw in a few SPICE analyses earlier in this chapter, the output voltage of a transformer varies some with varying load resistances, even with a constant voltage input. The degree of variance is affected by the primary and secondary winding inductances, among other factors, not the least of which includes winding resistance and the degree of mutual inductance (magnetic coupling) between the primary and secondary windings. For power transformer applications, where the transformer is seen by the load (ideally) as a constant source of voltage, it is good to have the secondary voltage vary as little as possible for wide variances in load current. --- Т.е. товара и опростените изчисления на схема приемат че трансформатора дава постоянно напрежение, но не е така. --- Защо приемаш писане на глупости доста точно определение на проблема, изведено чисто логически??? Най вероятно защото има значение не какво е написано а кой го е написал. Пълно е с теми, които са 100% разтягане на локуми без никаква конкретна информация, цел и полза. И няма да има и никакъв конкретен резултат от тях, като нещо направено. Включително темата, от която тръгна моя въпрос като офтопик. - Особено такъв тип премъдри теми, където личи целия образователен бекграунд на пишещите и темата води до много конкретни и ефективни резултати . Въобще, идеалното място за такава тема в раздел Изработка и Ремонт.... ????? --- Пак благодаря на Евтим, дължа почерпка при възможност.

С цел да си сметна захранване и да знам колко волта ще ми даде при определена консумация, като консумацията е по малка от номиналната за трафа .2,3, да не и 4 пъти. Само че, по закона на ом, ако почна да смятам от без товар, нещо не ми се получава, плюс, че трафченцето дава малко повече без товар. --- Напрежението е високо, тока е малък и няма да пулсира особено. Съответно разликата между стойността на AC и пика DC e 100 волта. Oдмах --- Мислиш ли, че щях да го чопля, ако нямах конкретна цел :D п.п. Абе ще го натоваря с някъв реостат, мощен потенциометър и така, до тока който му дават, и до dc=ac. Ай лека и сори ако нещо ;P

Изходното напрежение DC приемаме че не надхвърля AC in *1,414 (за да не се възмущаваш) АC на вторичната без товар e по-високо от сметнатото за трафа - факт. --- Изследваме напрежението от: - напрежението, при товар осигуряващ номинален ток (както е смятан трафа) До: - напрежението без товар В случая напрежението DC варира от стойността на AC до max AC*1,414, с много марков мултицет --- I = V/R, V=I*R Измерено напрежение без товар, V=0*+∞ (??, мн. абстрактно взе да ми става....) ---- - Както и да е, Има конкретна стойност за напрежението без товар - Имаме напрежение и ток, при някъв товар под номинала (измерени с насран мултицет) - остава да взема един мощен тример, и да измеря напрежение DC = AC, съответно какъв е товара и отговаря ли тока на спецификациите. - съответно, ако не отговаря (насран траф, насран мултицет), приемам стойността на тока който съм измерил при DC=AC --- От там нататък строя графика на функция, при ток, от така откритата стойност, до ток = 0 (поне на изхода на захранването, в трафа не знам) т.е. case без товар. ​x - I, y - V, може и обратно --- После от кривата да се изведе математическа функция - линейна, логаритмична, експоненциална, asymptote. Последната така и никога не я усетих близка до схващанията си, но имаше нещо общо със стойности наближаващи безкрайност... --- "Какво неясно има??"

Кажи че не знаеш, стига с локумите. Аз ще го направя на практика да е ок и без да ми излиза точно по сметките п.п. Да, но между теоретично най-надалеч, и от теб, до къде точно ще стигне, ако имаш неточни данни за тежестта на камъка или нещо пропускаш във формулата? АC - AC*1,414, някъде по средата

Е, винаги може да си го донагласиш с делител на напрежение, кви корелации ще търсиш. Седни и пробвай. Трябва да дава еди колко си волта, товара ти дефакто е 2,3 пъти по-малък от номинала на трафа, получаваш някаква X*10 волта разлика, кво да му смяташ. Бараш резистора за пад на напрежението и си гледаш кефа Сори за спама

Значи при номинален товар и грец, кондензатори тр. да имаме съотношение АC:DC 1:1, a при по малък товар сигурно има някаква корелация, но най-добре да си го измеря опитно с конкретен траф . Уреда е най-обикновен, все пак получавам десетина волта над AC*1,414, празен ход. Сигурно и точността му е различна на ACV и DCV....

Смяташе се синусоидата, горната и долната точка, които са пиковите стойности и се извеждаше стойност 1,414 за изправено напрежение. Не мога да обясня как се извеждаше формулата Но при измервания на практика, с грец и кондензатор, получавам изходно напрежение DC по-високо, отговарящо на *1,45, малка е разликата. При замерване под товар обаче, получавам отношение 1,24 AC-DC, като товара е значително по-малък от номинала за трафа. Не съм го тествал при номинален товар, дали ще е 1:1 AC:DC

За пълно изправяне с грец формулата май беше DC = 1.414 * AC, като в зависимост от стойността на кондензаторите, на празен ход може да е и повече. Промяна има на практика. Как ще обясниш тези спецификации, по-точно в таблицата: работна точка вторична и празен ход. Грубо смятам някакво съотношение от 1,16 между номинално напрежение и празен ход, и то не е толкова за всички напрежения в спецификацията. Но дали не са го установили емпирично за конкретния модел траф? --- При просто измерване на AC на вторичната, получих точно упоменатото напрежение на празен ход и после измерих номинално напрежение при консумация под 1А, която би трябвало да е ок по спецификации на въпросния траф .

Пак офтопик, но някаква корелация има ли между напрежението на траф без товар, спрямо изчисленото изходно напрежение? (което сметнато изходно напрежение предполагам, е при номинален ток на консумация, според спецификациите, сечение на проводник, т.н.....). --- Също и по каква функция се движи напрежението на трафа от товар черпещ номинален ток, намалявайки (R load), до напрежение без товар? (силно ме съмнява да е линейно ) --- С един стабилизатор забравяш, без такъв - не ти пука, стига да не слагаш неизвестен кондензатор на 400v :D

Само да попитам, китайски електролит на 400V при пиково напрежение без товар 386 волта добре ли е да стои така :D?

Влиза един в тоалетната. Свалил си гащите и седнал. Чува глас: - Здрасти! Отговаря му: - Здрасти! И още: - Как си? И отговаря: - Ами добре. - Какво правиш? - Ами сера... И пак чува: - Айде ще ти звънна по-късно, че тук един идиот от другата тоалетна ми отговаря и той...

И на мен ми се е случвало да трябва да отвързвам шаси на усилвател от замасяването на щепсел (страничните щифтчета). Резултата беше изчезване на брума. В тези 2,3 случая, инсталациите бяха без трето жило за дефектнотокова защита, замасяването - свързано в контакта за нулата на мрежата. --- При жило за дефектнотокова защита, може би брума би бил още по-голям? (По-голяма разлика в потенциала на нулата?)

Ми примерно по 5 бройки в серия, да се намирам на работа. Познай кой ще се хване да ми навива по 5 бройки малък траф с високоволтова вторична, за лампова хавичка. Най-верояно никой.. И такава кутийка за захранване ще дойде екстра. Е, добре е да си имаш фреза за тези охлаждащите отвори

П във П конструкция Дай оферти за абкант, прахово и ситопечат, че ме гонят и мен едни

Стъпки против омазване : - Първо, стреми се каквото свириш, да ти звучи ясно като го свириш на сухо, без нищо. Така елиминираш вероятността да вадиш омазан звук, поради омазано изсвирване (мн. основна причина за омазан саунд) - Избягвай да използваш преден хъмбъкер адаптер с дисторшън и по-силен драйв, ползвай сингли. За бриджа, хъмбъкер или дабъл рейл са обикновено по-добре с изкривяване, иначе звучи доста тънко. --- За блус и класическо рок звучене, виж такъв тип усилвател: Все пак, голяма част от звученето идва от ръката на свирещия (да не казвам всемогъщия kolio_k)..В ebay видях цени от 400$ втора ръка, и то за по-мощния вариант, което тр. да влиза в бюджета, ако случайно го намериш тук. --- Иначе, не разбирам особено от оборудване, но мисля че примерно ENGL имат доста универсални машини, които могат да изкарат от натурален блус драйв, добър клийн, до по-сериозен high gain звук. Но може би ще е извън бюджета. --- По-горе споменатите меса буги, peavey 6505, дори и маршалите, лично на мен ми звучат доста нарязани. Маршалите с доста резлив крънч при нисък гейн (макар че и джими хендрикс е свирил с някакви маршали ). --- Вокса е според мен мн. специфичен усилвател, с негов си шашав тонконтрол. Като цяло груб, дрънчи и пуска искри, с някой интересни тонове и възможности, но няма нито high gain, нито толкова ясен блусарски тип саунд (с буустери и камиончета може да го моделираш доста, ако е лампов). --- Да не говорим за ясен и стабилен клийн и драйв като фендер усилвателите (на драйва може и да ти маже малко в ниските), което пък вече е друг филм и тип усилватели. (пивито по-горе е сравнително ясно като звук, но ми се струва по-хот и с повече гейн от фендерските лампови хави )

Няколко находки в книгата на Merlin Blencowe - Designing tube preamps for guitar and bass, относно топологията на преамп/драйва. --- 1. В триоден режим, доколкото съм пробвал, ef86 звучи келяво . Ето как може да регулираме усилването, чрез резистора който свързва скрийн решетката с анода. Така да подвигнем драйв/бууста като триод да пасва спрямо този в пентоден режим (ако се налага). (Blencowe pg.73) --- 2. Преамп частта е по схема на фендер. Правил съм я (цък) Поради липса на global feedback (също и с по-ниско захранване), дефакто нямам клийн. Клипва доста мръснишки, особено на високите струни. За целта пробвах local feedback на втората половинка на триода (тази след тон стака): (Blencowe pg.203) Веригата Rf, C1 свърши работата. --- Резултата беше много добър! С малко по висока стойност на Rf в моя случай. Ето ориентировъчна графика как да подберем C1.

Първоначално си мислих, че при по ниска крива (по голям аноден резистор, по-голямо усилване), имаме по голям диапазон на изходния волтаж и съответно е по-трудно да се вкара в режим на кривене (същото стъпало, не следващото), и от там по-голям хеадруум. --- Дайте линкове как да си направя сонда за x5 x10 атенюатор на входен сигнал, как да си измеря входния импеданс на звуковата карта и евентуално може да стане нещо различно от копиране и комбиниране на готови решения + донагласяне с проба грешка и горе-долу идея кой елемент какво прави . --- Ако променя режима на пентода към по-малко усилване, ще имам по-малко компресирана динамика. Не знам как ще ми хареса това при драйв на макс. Също, за да постигна 30дб boost преди 6н2п преампа, не ми трябва чак такова усилване, после ще режа сигнала на изхода. При по малко усилване дали осезаемо ще се промени нивото сигнал/шум(брум)? --- synchu, като си ползвал стандартен фазоинвертор за крайното стъпало, какво става ако включиш китарата направо в ретърн? Звучи ли?

Мерси Тук като че е описано по-добре> http://www.valvewizard.co.uk/Common_Gain_Stage.pdf Биас точката е постигната чрез повдигане потенциала на катода с катодния резистор (бях го чел, горе-долу разбрал и забравил ). --- Значи по-стръмна anode load line ще даде по симетрична синусоида, по-малко хармонични изкривявания и по-голяма възможност за cut off (клипване.) По ниска, съответно повече хармонични изкривявания и повече хедруум преди клипване. Moже би това е причината в схемата на вокс да залагат на 220к аноден резистор за ef86, за повече асиметричност и хармонични изкривявания и никакво или почти никакво клипване. --- Load line кривите при пентода зависят от потенциала на грид решетката, иначе доколкото разбирам, после anode и cathode load line се смятат по същия начин. --- Първата ми идея е да сетна някакво ниво на cut off на ef86 в пентоден режим, може би при 2v peak to peak и много ми се ще да измеря изходното ниво на адаптерите (single coil) при различна динамика на свирене . Макар че нямам идея как ще клипва ef86 и дали ще ми хареса. --- synchu май не си поствал load lines за твоята работа, нито топология на преампа. Предполагам load линията при теб е по-полегата за този благ clean?

Захранването ще е ок. 300v. Мерси мн. за линка с трафчетата , но в този проект няма място, нито ще правя line level out. В схемата на алембик, потенциометъра за средите е 250к, а във всички останали които съм виждал е 10/20к? (нямам софт. за симулации инсталиран..) --- Чета книгата на Blencowe и това с биаса не го разбирам. Няма никакъв биас на решетката, предполагам е 0 волта?? --- Колкото до еф86 - копирана вокс схема от нета. Набързо погледнато, в момента трябва да има доста ниско напрежение на скрийн решетката, което отмества кривите достa надолу. За една по добра динамика, май тр. да отместя кривите нагоре, с намаляване на R7, вероятно и с по малък аноден резистор за повече аноден ток и по стръмна load line. --- За динамиката - с програмата Scope макс. волтажа oт адаптерите на китарата ми забива на 1.992v peak to peak... Сигурен съм че е повече, обаче не знам колко Какви референтни стойности да взема, ако се пробвам да манипулирам каква искам да е динамиката (предполагам, колко стръмна load line да избера). - и къде да клипва? (ако ef86 клипва в пентоден режим) п.п. И в крайна сметка, нито мога да го сметна добре, нито ще го сметна от раз без да слушам как реагира на свиренето

Схемата с която ще експериментирам> - Входната комутация (3PDT1) байпасва еф86 частта - "clean" sound. * * * * * Ef86 частта ще го играе буустер/овърдрайв. 3PDT2 превключва режима триод-пентод, като ще целя 12-24db бууст. С 3pdt бутона може да има корекции на изходното ниво - R7 (нямам идея каква ще е разликата в гейна между триоден и пентоден режим), и корекции на басa с катодния кондензатор ("oрязване" в пентоден режим, C2) * * * * * 6н2п ще е фендерски тип преамп. Няма да има катоден повторител. Искам част от изкривяванията да се получават между двете части на триода. Иначе предполагам че ще клипва и ще маже прекалено много, ако изкривяването се случва само в първата част на триода. --- Първоначално съм заложил 160к анодни и 2к2 катодни резистори на триода, за малко повече хеадруум. Как точно първата част на триода ще поеме boost на входа, колко ще клипне, какво ниво ще подаде на втората част на триода, колко ще клипне втората част... Ще тр. да ползвам програмка за замервания и доста да си поиграя. --- Отказвам се от контрол на високите (от тон пота на китарата ще да е), слагам за средите (шото има място). * * * * * Mонтажа е адската 3д работа, всяка жичка и елемент иска специална подготовка и решаване на място http://postimg.org/image/g2t8jxa5j/ * * * * * Ще се радвам на всякакви препоръки и коментари по схемата