yamaha

Ами по принцип нещата са ясни - от аудиокарта с цена $2...$3 (толкова струва аудио чипът на дъното) не може да очакваш да работи добре на 96 Khz, да поддържа перфектно 5.1, да има S/N 100 dB, че и да не се чува шум на всичкото отгоре - просто нито едно от тези неща не може да стане... Дори Live! Value, с текуща цена на старо около $20...$25 има такъв ужасен постоянен шум, че... Ако допълнително нямаш някакъв основен проблем по картата, кабела, софтуерните настройки и т.н. - шумът ти е от самия чип, повярвай ми.

Translator ("Chicken systems") ; Awave studio ; Extreme sample convertor ; google ..... :green:

Недей да приемаш толкова буквално приказките за ватата....все пак не говорим за стъклена вата, а за минерална (каменна). Всъщност реалното й предназначение не е да ти оправи акустиката вътре в помещението, а да ти даде звукоизолиращата функция монтирана зад стените (под пода). За акустиката вътре в помещението, ако се работи с дунапрен, добре е да бъде формован. Всъщност ауралех-ът и другите подобни панели пак са дунапрен, но малко по-особен - и като състав на материала, и като пластове....затова и ефектът им е по-добър. Но ако не разполагаш с много средства и можеш да си осигуриш само дунапрен (и то равен) - по-добрият вариант е да го направиш на панели (отделни плоскости), а не да го наредиш на 100% от стените, защото тоя dull sound за който говоря представлява коренна промяна в звука (в неблагоприятна посока) - всичко глъхне, високите потъват и целият саунд ще ти в глух. Виж, ако искаш да намалиш неприятните вибрации и острия звук на пиано с цел добросъседски отношения - сложи 10 см дунапрен зад лирата по цялото й протежение и всичко ще падне с няколко децибела. Нещата се правят с мярка (а най-добре със знания по акустика и изчисления....и подходящи материали) - не винаги "колко повече - толкова по-добре" важи навсякъде. Ако говорим за звукоизолация - да, но щом става дума за акустика - в никакъв случай.

Кой каза, че трябва да е кондензаторен? Щом говорим за ограничен бюджет 2 динамични (прилични) микрофона ще ти свършат работа. А за "барабани в къщно студио"....не ми се мисли каква звукоизолация трябва да правиш, освен ако не си в самостоятелна къща...

Нищо съществено...общи приказки, които всеки който е записвал музика поне от 2-3 години ги знае. Най-вече си правят реклама на Мassive Мastering. Но за тези, които тепърва започват, подобни линкове са полезни.

Абсолютно съм на твоето мнение! Имал съм преди много години SY77 (и сега дори си пазя един SY85) - SY77 изобщо няма да свърши работата, за която го иска човекът....просто е предназначен за съвсем друга дейност.

f1_sound е прав, на всяко озвучително тяло дето е тип бас-рефлектор и дупката е отзад не е добре отзад нещо да гълта баса...може да има само тънък слой, който да обере нещо символично... @Da_Fuse, ако нахакаш на всички стени 10 санта дунапрен рискуваш да отидеш в другата крайност и да получиш dull sound. По-добрият вариант е (ако разполагаш само с този 10 см. дунапрен в големи количества) да го сложиш на пана на най-големите паралелни плоскости (стените) и то не изцяло....не знам какво ти е помещението (понеже за всяко подходът е различен), но примерно ако имаш съвсем голи стени без мебели, библиотечки и др. подобни - към 60-70% от общата плоскост на стената.

Правилно си се насочил към моделите-самосвирки. Особено 205 модела има 76 клавиша, а е достатъчно евтин (особено на старо...скоро гледах обява за 500 лв.). Там ще имаш и пиано, и орган, и др. екстри, които дъщеря ти ще може да ползва за в бъдеще. Не съм имал възможността да посвиря на живо с него (въпреки това имам 4 други подобни модела на Yamaha, а и съм имал досег с поне още 10 модела от PSR серията)....но нека те предупредя, че дори клавиатурите на специализираните електронни пиана с хамър механика се различават доста от клавиатурите на акустичните (а и между самите акустични пиана дори разликите са достатъчно големи), а свиренето на DGX 205, който е само с динамична лека клавиатура ще се различава страшно много от 'пипането' на истинска клавиатура. С др. думи...ако смяташ дъщеря ти в бъдеще да учи сериозно пиано (в муз. училище напр.), DGX 205 ще й свърши работа само в началото, да речем 2-3 години. После тази огромна разлика само ще й пречи и ще доведе до обратен ефект за нея. В този случай ако държиш на екстрите на електрониката ще бъде принуден да й потърсиш нещо с 88 клавиша + хамър. Но ако цялата приказка иде за обща музикална култура и свирене най-вече за удоволствие - взимай смело нещо от този клас....а колегите вероятно ще ти препоръчат и други удачни модели в този диапазон. П.П. Но каквото и да вземеш....ако е за забавление...и 5 октави са достатъчни, но ако е за обучение - минимум 76 клавиша, които в един момент пак може да не стигнат при свирене на някоя класическа творба.

Да добавя само, че има и midi clock, а също и midi time code, като и с 2-те също може да синхронизираш по миди кабела... P.S. А ММС-то не е точно за синхронизация, а по-скоро за контрол на риъл тайм (плей, стоп, пренавиване насам-натам) операциите на външните модули.

3 броя Nady Pro Performer + 3 метрови кабели - 24$. Е как да дам за стойка 40 лева. Аре нема нужда! Е да бе...ама понеже човекът питаше стойка за кондензаторен... Аз лично в студиото бях решил да ползвам висящи (монтирани на тавана) стойки с цел цялостно избягване на вибрациите (при недобросъвестни певци и певици...много си тактуват с крака бе... ). И тъй като не успях да открия такива, пригодих обикновени стейдж. Размонтирах им краката, резнах им малко общата дължина на тръбата и в крайна сметка се получиха телескопично разпъващи се прави стойки. Някой ще каже, че паякът е достатъчен - да...помага много, но не на 100%, особено ако подът е дървен (при мен е и двоен...както и стените). Та затова реших да ги спусна отгоре....а чупещото се рамо не ми е необходимо, защото записвам основно вокалисти, а когато дойде някой да изсвири нещо, тогава му слагам допълнителна стойка.

Бравос.....така доста по-културно изглежда. П.П. Само не разбрах на 3-тата снимка онуй прасе за к'во е седнало върху панела...сигурно се кефи докато свириш...

Брей....чак пък 3 микрофона с жици.....ти да не пазаруваш в "Магазини за 1 лв."?

Не съм много съгласен относно "Акустично пиано за под 3-4 хиляди лева не си струва". Все още (особено по малките градчета) се намират добри и запазени немски пиана, на които почти не е свирено - единственото от което се нуждаят е едно добро акордиране. Напр. в Кърджали миналия месец се продаваше един прекрасен Фьорстер за 1000 лв. ; преди време пък в Ловеч видях доста запазен Блютнер за 700 лв. (който разбрах, че после се е продал за 600 лв.). Така, че ако може да си осигуриш превоза и имаш късмет да попаднеш на добра оферта за 1000~1500 лв може да се обзаведеш с приличен инструмент.

И аз съм така...по ми е кеф винаги на акустичното (ако е добро, разбира се). Ами гледай сега...нещата и тук варират. Като цяло немските наистина са клас над руските, но винаги има и изключения. Жена ми има едно руско пиано, което навремето е било правено за едно от изложенията на Пловдивския панаир - явно доста са се старали, защото макар и доста юркано през годините пианото все още държи прекрасно строй и механика, а и клавиатурата му е доста добра. Лично аз притежавам един Гайер (немско), един Петроф (чешко) и едно старинно немско пиано (с английска механика) с дърворезба, свещници и т.н. Разликата между 3-те и в звук, и в механика е от земята до небето, като всяко си има своите предимства и недостатъци. Там където работя разполагам с още един Петроф, който макар и по външен вид да прилича на моето е доста по-зле и на звук, и като клавиатура. Там също има и няколко руски пиана, както и две немски и един прекрасен концертен роял, на който е свирено сумарно време най-много 2 седмици. Както и да е....че малко се отплеснах....по наблюдения през годините съм установил, че на какъвто и инструмент да се спреш, изключително важно е ако сам не може да прецениш достойнствата и недостатъците му, да си заведеш специалист, който ще ти каже дали си заслужава да купиш конкретния екземпляр. То е същото както при покупката на кола - ако си лаик и купуваш само на външен вид има риск да си останеш само с едно хубаво купе. Съветът ми е да се спреш на немско пиано в добро състояние на клавиатурата и механиката, но внимавай да не попаднеш на екземпляр, който след цялостно акордиране не може да задържи строй - ей тогава може да ти се стъжни живота....ако вирбелите изпускат, постоянно ще трябва да се донастройва... Ако нямаш много финанси може да се спреш и на руско, но каквото и да е трябва да се изпробва обстойно - еднакво ли потъват всички клавиши, да не изпускат някои при определени обстоятелства...напр. натискаш клавиша леко, той потъва, а звук няма.....като натиснеш педала добре ли отделят демпферите на всички клавиши, напълно ли се прибират като го пуснеш (не отзвучава ли някой тон),....отвори горния капак - разгледай за външни проблеми (скъсана струна от двойните и тройните, дефекти по чукчетата и т.н.). Обикновено човек, който разбира може за няколко минути да ти даде почти пълна оценка за състоянието на инструмента, а и ти самият посвири на него различни пасажи - в пиано, във форте, бързи, бавни, трилери, арпежи....абе гледай да го затрудниш максимално, че ако има нещо да си покаже. :green:

Само да добавя: не винаги по-тежката клавиатура дава "по-изразителното" свирене за което говориш. Свирил съм на десетки пиана и рояли - и акустични, и електронни. В момента освен 2 акустични пиана имам и Roland RD600 - клавиатурата му е доста тежка, но в съчетание с трите линейни динамични схеми - хич не ми харесва. Преди време свирих на един Techniks (от тези дето имитират реално пиано с всичките дървении). Клавиатурата му беше сравнително лека, но така беше пипната, че пианото само си свиреше - всяка мелодична линия която опитвах...бърза, бавна, форте, пианисимо, трилери, арпежи.....с какво ли не се опитах да го затрудня - всичко си излизаше перфектно с всички нюански както ми се щеше. Тъй, че тежката клавиатура не винаги е определяща.

След като ги врътнеш леко и се размаже картината, опита ли дегаус на монитора....случайно може и да оправи нещо (ама може и да не оправи). Каквото и да си говорим...трябва първо да си оправиш акустиката (всичко дето напъхаш в стаята като мебел ще свърши работа...завеси, някой фотьойл, и най-вече нещо на голата стена). Това дето си го замислил с ватата не е лошо като идея - стига да стане естетически издържано като ги облицоваш, можеш да закачиш няколко такива панела по стените....абе знаеш - най-големите гладки повърхности са най-опасни и особено ако има 2Х2 срещуположни. А за колоните - би могъл да ги закрепиш на стената. Сега са ти и ниско разположени, и близко една до друга....тая маса не се ли разтяга бе....като гледам май да....или вече е в разтегнато положение? Друг вариант както ти казаха са стойки за мониторите....ако беше по-близо до Пловдив, имам 2 черни стойки на височина малко над ушите на седнал човек, но с обратен пропорционален наклон на леглата за мониторите. Навремето бяха за моите монитори в старото студио, но сега съм организирал нещата по друг начин и не ги ползвам....като гледам размерите съвпадат.....та и нещо такова ще ти свърши работа.

Аз в събота (утре) сигурно ще купя , тъй че ще кажа. Препоръчаха ми Yamaha-та , тъй че не бързай за CASIO-то, най-вероятно няма да го взема Хубаво де...кажи повече кой те отказа за Касиото и с какви доводи (лоша клавиатура?, липса на сервиз?, т.н....). Понеже на хартия всичко си е ОК, саундите ги чух - за клавир на тази цена са си супер (има демота на сайта на Касио). Питам, защото ако е някой дето знае нещо дето не знаем, всякак ще е от полза да споделиш, но ако е някой от тези дето само си чешат езиците и се правят на знаещи във всяка област и доводът им е "Абе Касиото са боклук...не си взимай, Ямахата е супер"...мерси за "компетентния" им съвет... П.П. ...че Касио от доста години правят само детски кийборди и зарязаха генерално професионалната си синтезаторна линия - това го знаем, но с пианата им положението е по-различно.

Абе слаба работа е...както казваш абсолютно "детска играчка"...ама за толкова пари хем стилове, хем саунд....някак не върви...разбираемо е...

Цената на Касиото във "Фактор" е 1500 лв. с ДДС. На модела 110 е с 300 лв. по-малко (не видях да предлагат Ямаха). Тъй като и аз в момента търся нещо подобно, който вземе първи да споделя впечатления.

Хммм....повечето от нещата, които казахте са абсолютно верни, но понякога има тенденция да се абсолютизират нещата... Съгласен съм, че картите на Криейтив (в зависимост от модела) се намират (и звучат) обикновено от 1 до 3 нива под повечето специализирани за звукозапис аудиокарти. Говоря от личен опит, тъй като съм имал и още имам 2 бр. Live!, 1 бр. Audigy2, както и някой друг модел на Lexicon, MOTU...На всеки компютър съм инсталирал и бластера, и многоканалната карта, тъй че много пъти съм си правил продължителни сравнения между двете карти на един и същи сетъп. В сравнение с която и да е от многоканалните ми карти, картите на Криейтив (както много пъти се е споменавало тук) 'свирят' доста постно, без много обертонове, леко замазано, с много шум (особено Live! серията)....абе казано с две думи - нямат тяга. Нормално - те са правени със съвсем друга цел и в тези области (акселерация, филми, etc.) може да се каже, че са много добри. От друга страна обаче претенциите (и финансите) на част от хората, които искат да се занимават с обработка на музика често се разминават с тези, които смятаме за задължителни като минимум. Някои искат просто да се записват вкъщи, без никаква акустична обработка на помещението, без монитори и т.н. В такива случаи ме съмнява, че купуването на карта за $800 да речем ще подобри драстично звука на такива индивиди. В техния случай е напълно достатъчно да си сложат едно Audigy2 и да помислят за по-важните неща. Вярно е, че Криейтивските карти възпроизвеждат доста по-добре, отколко записват, но също е вярно, че качеството на една система се определя от най-слабото й звено. Винаги е по-добре едно Audigy2+прилични монитори, микрофони, предусилватели и т.н........отколкото $$$ карта+hi-fi колони+динамичен мик за $30-40...в края на краищата нещата винаги опират до финанси. Общо взето всеки вече знае (кой с питане, кой с четене и слушане) кое е хубавото и какво да си купи - само някой да му даде парите. П.П. @presly, 10 канала "в природата" могат да се срещнат не само като 8 ADAT+2аналог, но и като 8 аналог+2 S/PDIF и то в една и съща карта (имам 2 такива)....а също и като доста други комбинации.

С риск да обидя някого ще кажа, че никоя от утвърдените програми от рода на Кюбейс, Сонар, Аудишън и т.н. не е чак толкова лоша, че да бъде отречена тотално. Проблемът почти винаги е в "задклавиатурното устройство", което не знае какво да прави и по някой път просто натиска някакви копчета с надеждата да улучи правилното. :think: :green: @Fenix, от к'ъв на к'ъв реши да сейваш точно в DVI/IMA ADPCM формат?? Ами преди да натиснеш копчето що не пита гугъла аджеба какъв е този формат и за къде е. А и останалите дето плюят по Аудишъна - мислите ли, че Адоб са толкова некадърни, че да не могат да направят нещо толкова елементарно с "уж стандартните .WAV файлове, които не можело да се четат никъде другаде"? Ай мислете малко преди да давате 'умни' съвети...

Работата е, че голяма част от т.нар. уредби (системи всичко в 1) просто нямат никакъв вход. Ако човекът си има отделен усилвател и 2 колони тогава става да му дадем съвет.

Абе по тази тема сме писали поне 10 пъти само в този форум. Няма такъв плугин дето да ти маха 100% безпогрешно вокала. Една от най-сериозните фирми за хардуерни продукти за тази цел - Thompson (Vocal Eliminator) дели музиката, кочто ще се обработва грубо на 4 равни части: - 25% от песните се поддават доста добре на чистене и биха могли да се ползват за караоке (само толкова) - 25% им се маха вокала, но има доста артефакти - остатъчна реверберация, засегнат бас, каса и т.н.....би могло да се ползва ако са ти по-занижени критериите - 25%....маха се ама...това дето остава не става за нищо - 25% - няма махане доживотно... И като допълнение изискването е оригиналът да не е МР3, защото при компресията се изрязват доста неща, които са необходими за алгоритмите при махане на вокалния трак. Също така да са в доста добро качество - ако са някакви шумящи напр., ефектът няма да е добър, дори и при първите 25%. Това е положението....след 10 годинки може и да измислят нещо по-подходящо с напредването на технологиите ама засега - толкоз.

200 вата за вкъщи от озвучителни колони са си много. Разбира се има разлика и откъде излизат тези 200 вата (и дали са х2 :green: ) - дали басът е 10", 15"....дали са от Hi-fi бокс и мн.други (и дали са реални не на последно място). Но дори и един 200W Обертон ако го слушаш на 70-80% от максимума му вкъщи....не ми се мисли за комшиите... :killyou:

Аха...щом е теракот...ясно защо се чува толкова...Ами лепенките вероятно ги има и в Бриколаж-а (на метър или в пакет), аз лично ги взимам на метър от един магазин (от Пловдив съм). Съветът ми за долния ръб на вратата беше в случай, че става дума за дърво (както е в моя случай). Но принципът пак е същия - прагче (независимо дали е залепено или фиксирано по друг начин) и уплътнение между него и вратата, която го притиска при затварянето. Оставиш ли и най-малкия процеп някъде между вратата - тая гад (звукът) моментално го намира и излиза от там. Работата е да стане почти херметично (същото важи и за прозорците). А гумени крачета последно бях виждал тук в Конрад - предполагам, че и в софийския Конрад ще имат. Бяха за Hi-fi колони среден размер (цената не помня). П.П. Сега се разчетох из руските страници от линка, дето беше даден по-горе. Статиите са доста старички, но някои са доста полезни. В една от тях потвърдиха моите наблюдения за плоскостите стиропор. Имат известен ефект само за намаляне на ударен (контактен) звук, но за звукови вълни, реещи се из въздуха ефектът е нулев, а в някои ситуации дори и обратен.