yamaha

Май не....защото там казва, че е с 2 активни (стерео) и не споменава за петица...

Вермоните бяха с петици ... Не само Вермоните бяха с петици, а и почти всичко руско, полско и т.н. Като казах, че "не му виждам приложение с петицата", имах предвид в сегашното състояние на кабела - 1 активен + ширмовка. Защото ако реши да речем да го ползва за вход или изход от някоя "Унитра", пак му трябват 2 активни + ширмовка, респ. запоени на двете крачета вляво или вдясно от централното (масата).

А да видя случайно, че човекът е попитал точно преди 3 години? Всъщност знаеш ли...като гледам снимката му ...може още да си търси.

За какво ще ползваш този кабел? Явно няма да е за пренос на миди данни , тъй че май е по-добре да позваш кабел с оплетка и 2 жила, защото иначе така много не му виждам приложение с тази петица от едната страна.

А защо не...оплетката в масата, а двете жила заедно в плюса?

Няма проблеми... ...просто още една към останалите: 2004-та 2006-та 2007-ма

Ами старичка си е...почти колкото света... ...много хора тук отдавна го ползваме (както и Auto-Tune-то) - двете имат коренно различен интерфейс, всяка има предимства и недостатъци и по този начин се допълват взаимно.

Ами какво да ти кажа....имам RD600 и го ползвам основно в студиото. Да ама като идваха Smokie в BG (нали идваха на 2 пъти), клавиристът им изискал да му намерят точно този модел и кой знае как ме издириха и се наложи да го карам на концертите им. Опитах се да го вкарам в колата с оригиналния си кашон - не влезе и се принудих да го пренасям без нищо, което си беше доста рисковано, понеже освен 26-те му килограма, много трудно му се нацелва центъра на тежеста заради дължината. Както и да е...опазих го тогава. Убедих се обаче, че няма по-удачен вариант за пренасяне на такъв род инструменти от твърд кейс с колелца - за мен това е решението. Иначе съм виждал големи твърди куфари, които хич не тежат много...само дето алуминиевите са доста скъпи, но има и от някакъв род много здрава пластмаса, която и на гледане, и на пипане изглежда доста стабилна и може спокойно да издържи дори и 30+ кг.

Дай ми размерите на клавира - имам 2 твърди кейса за Yamaha, които навремето купих от Германия, но така и не се наложи да ги ползвам. Ако някой от тях стане по размер - ще се разберем за цената, щото така и така си ми стоят за всеки случай.

Писали сме много пъти на тази тема... Не казваш каква ти е аудиокартата, но най-вероятното решение, което ще ти препоръчат колегите е да си качиш ASIO4ALL драйвера и ще си смъкнеш латенцията до поносимо ниво.

Да, но доста трудно (и неразбираемо за отсрещната страна) е да обясняваш дистанционно елементи от хармонията на човек, който хал хабер си няма дори от основните работи. За тази цел трябва поне една клавиатура за пример (полутоновете), а и друго е като даваш примера да се чува и какво се свири. Защото по този начин на горепосочената девойка, за 5-6 урока бих й обяснил елементарната теория на музиката - нотни знаци, интервали, тризвучия, ладове (евентуално и старинните), вкл. и въпросното транспониране. И всичко това се предоставя систематично по определен ред, защото всяко следващо стъпва върху предишното....а не "- Днеска ще ти кажа за транспонирането, а утре ще ти обясня за едни там полутонове, а другиден ще ти кажа кои букви отговарят на до-ре и останалите..." Не се правят така нещата и пряката връзка си е почти задължителна - особено за напълно начинаещ. Ако вече си захапал материята и ти трябва само да се доусъвършенстваш - това и сам може да си го свършиш с четене и питане, просто защото вече имаш основата.

Много 'фънки' звучи....и жиците са яки. ...само не знам що при мен излиза моно...

Така си е....ама този 'някой' не трябва да впряга коня зад каруцата, а първо да се запознае с "А" и "Б" на хармонията. По-горе някой му го беше обяснил съвсем разбираемо, а той в следващия си пост показа, че никога не е попрочел даже буквите на кои тонове съответстват. За да му се обясни транспонирането трябва да е наясно с 'естествените' полутонове (ми-фа/си-до) и едва тогава при транспониране да слага диези/бемоли на останалите тонове, за да запази съотношенията на тоновете в интервалите. Всяка материя изисква предварително запознаване с най-основните й принципи, иначе ще има само да си говорим като за ...в което всъщност няма нищо лошо.

Греда! Всъщност Си# и Ми# съществуват и се използват в нотописа, те са енхармонични на До и Фа. Парашкев-Хаджиев? Ако трябва да навлезем в подробностите, освен си диез, до бемол (респ. ми диез, фа бемол)...чисто теоретично съществуват и ре двоен бемол, както и ла двоен диез, ре двоен диез и сол двоен бемол...т.е. пак опираме до си-до-ми-фа. @Тони96, в голяма грешка си - ми#, фа бемол, си# и до бемол се използват достатъчно често в нормалната музикална практика. Двойните диези и бемоли, които дадох по-горе за пример наистина се използават по-рядко.

...."доста други дребни нещица" (няма да ги изброявам), които вече правят едно едро. ...че даже и click & crackle не е пуснат, за да обере примляскванията... А че микрофонът не е подходящ за този глас - така си е, но можеха с EQ да компенсират и позамажат нещата... П.П. А пък ужасният фонов шум ми се струва, че се дължи най-вече на саунд картата и/или предусилвателя на миксера... ...ама и за него си има 'лек'...

Ако говориш за тембъра на вокала...хубаво, въпрос на вкус. Ама ако говориш за пеенето...да ме извинява изпълняващия, ама бая уроци от вокален педагог му трябват, за да прозвучи що годе сносно....щото не е работата само да се движиш около тоновете, за да се каже че си певец. А и в този вид (вече смесено), с каквито и "програмки" да си играеш, ако щеш и цяла година...няма да направиш нищо съществено. За самия запис не ща да говоря - толкова може....така го е записал.

Абе така си е...напълно те подкрепям, но хората все пак иска да опитат и това. Навремето имаше една олекотена фрий версия, работеща с всякакви карти (дори и бластер-ски ) - пробвах я, не ми допадна и пак си минах на моя мултитрак.

First e... Преди няколко години гледах разни евтини телевизори и касетофони с тази марка....даже МЕТРО ги продаваха по онова време. Най-вероятно са рожба на братския китайски народ, въпреки че нещо ми се върти из главата, че до надписа First седеше и "Austria"...ама или се бъркам, или са някакво менте...

Да...много точно го казахте....дори се чудя как го пропуснах в предишния си пост... ...наистина една от най-големите разлики със записи отпреди 30-тина години е RMS-а. Даже преди време бях чел някаква статия, придружена с графики, показващи как се е повишавал RMS-а през различните години. f1_sound спомена, а и аз също смятам, че цялата работа дойде от радиостанциите - "колкото по-силна е станцията спрямо останалите около нея - толкова по-добре". От там започнаха да вдигат и средните нива на студийните записи, за да се стигне до парадоксални нива от -7-8 dB, че и по-зле съм виждал....никаква динамика, графиката на цял екран си е един правоъгълен блок и целта е само да няма слухово забележими премодулации....а какво става с музиката като цяло....кой го е еня. Друга косвена причина за стерилността, която ми хрумна в момента е тази, че в музиката в онези години имаше много мелодия, усложнена структура на композицията, докато сега се набляга основно на ударна секция и бас, като красивата мелодия като процент от цялата издавана музика днес просто липсва....разбира се има изключения тук-там, напр. из бавните песни и някои бързи лесно запеваеми хитове, но едно време "цикленето "просто го нямаше - къде ще ти се случи да слушаш 5 минути едни 4 такта в loop, където промяната се състои в това през 30-тина секунди да добавиш още една линийка на някое синтче или да смениш ударен инструмент....а всъщност като цяло нищо не се случва... Не знам...всяка музика си е за времето....тази, за която споменах също си има почитателите и времето и мястото за слушане, но музиката като такава е все по-малко... Офтопик: Абе откъде се сменяше часовата зона на форума, че гледам нещо постовете излизат с 3 часа закъснение, а не се сещам настройките къде бяха....

Няма нищо за обясняване...Парчетата отпреди 20-30 години са записвани с аналогова техника, а както знаеш там редакциите на записания материал са доста символични (основно рязане и лепене на лента). Като допълнение песните по онова време се записваха на доста големи отрязъци (ако не и повтаряне от началото до края), а не като сега - сглобяваш на дребно една песен от няколко варианта - от единия вариант вземеш тази дума, от другия вариант - другата.....по този начин не много талантливите изпълнители се улягат и не си готвят добре материала - почти през 2-3 дена ми се случва някой от тези дето записвам да ми каже "...абе ще го оправиш с компютъра..."....тъжно, но факт - много народ само отбива номера. А днешните записи (особено западните) след убийствения мастер звучат в пъти по-качествено от тези преди 30 години и гласовете в повечето случаи са изгладени до съвършенство, но както си забелязал голяма част от тях звучат доста "стерилно" в сравнение със старите....не само поради цифровия носител, но и поради гореизброените причини.

В звуков редактор, предназначен за двуканални (стерео) файлове няма как да стане. Можеш да свършиш тази работа във всеки мултитрак (Сонар, Кюбейс, Куул едит и т.н.) или в програма, позволяваща наслагване (overdub).

Ако се замислиш, голямата част от синтовете се основават пак на семпли....така че не е от особено значение дали ползваш 'софтуерни' или 'хардуерни' семпли - работата е да са добри и яки. Както има "плоски" синтове и модули, респ. софтуерни модули, така има и синтове-трепачи и също така убийствени софтуерни семпъл библиотеки - въпрос на избор и средства.

За мен по-големият проблем е замазването на хармониите....всичко така се омазва на моменти, че... Диференцирай ги малко една от друга, а не за се застъпват една-друга (пример: на думите "го-ро" от фа-ла-до към до-ми-ла в щрайха като ги застъпиш нали знаеш какво става с ми-то и фа-то). За свирене на място без много претенции, дори и в този вид става.....но на по-отговорно място....тц.

Яко е...наистина добре са го спретнали. Не мога да разбера тези дето не им харесва звука, на какво са свирили досега, че им се вижда лошо...Лично аз съм свирил на поне 20 вида акустични пиана и 10 различни рояла, всеки инструмент си има цялостно специфично излъчване и респективно плюсове и минуси, но въпреки това смятам, че Pianoteq са направили много. Що се отнася до "раздрънканото" Historic pianoforte - точно то пък направо ме отчая (въпреки че са гонили достоверност с времето). Презета C2 е доста интелигентно спретнат, мек и приятен....само на някои редки места от изпълнението долових синтетиката, но това дето не ми хареса в него е липсата на цвят в пианисимото - доста постно и вяло звучи в най-тихите моменти, въпреки че точно в тази динамика е доста трудно да контролираш звука.....явно нещата са изсвирени на някой контролер с доста лека хамър клавиатура. Като цяло - 8...9 от 10.

Абе то всички сте полезни по един или друг начин...ама авторът на въпроса си мълчи вече 3 месеца...поне да каже изясни ли му се положението или иска още обяснения...