yamaha
Members-
Мнения
1320 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
137
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от yamaha
-
32-битов запис с плаваща запетая - размисли и страсти
topic отговори на yamaha's yamaha в Съвети, трикове, въпроси
Тука вече спокойно мога да спамя, понеже в китарния раздел почти не пиша, а точно там се заформи приказката покрай интереса на колегата към новата генерация Скарлет. За това, което попита по-горе и се чудеше как може да стане - лесно се разбира когато се сетиш за диапазона по време на запис при различна битовост. Предполагам се сещаш за правилото "всеки бит=6 децибела", от което се знае, че при 16-битовия запис, чисто теоретично имаш 96dbFS...разбира се имаш известни загуби в електрониката, но говорим при идеалните условия. При 24-битовия запис на теория имаш 144 dbFS (24*6), а при 32-битовия с фиксирана запетая - хедрумът ти е вече 192, което е предостатъчно много. При 32-битовия запис с плаваща запетая обаче нещата с хедрума стоят по по-различен начин и там теоретично може да имаш над 1500 dbFS, което на практика е безкрайно ако го сравним с горните цифри. Всъщност ето тук например е много кратко и съвсем ясно обяснено това, за което си говорим, а в Youtube има много клипове, където може да видиш на практика как записан сигнал с тотални изкривявания влиза в нормите и звучи идеално чисто след като смъкнеш нивата му. Неудобството е, че 32-bit float файл заема малко повече място, но при днешните огромни дискови пространства това не го смятам за някакъв проблем, а и винаги на всеки един етап можеш да си направиш файла отново 24 или 16 битов, в зависимост от твоите нужди. ---------- В предишния си пост мернах, че съм написал SSL като SLL - срамота, точно една от фирмите, на които винаги съм гледал с голям респект още от аналоговите времена. -
32-битов запис с плаваща запетая - размисли и страсти
topic отговори на yamaha's yamaha в Съвети, трикове, въпроси
Явно не си следил новините от последната година. Предполагам, че скоро ще видим и други производители на микрофони, които да копират принципа на RODE NT1 (5th), както и все повече аудиоинтерфейси, подобни на Zoom UAC-232 например. За мен това са полезни екстри най-вече за по-мързеливите (или някои начинаещи), на които не им се следят нивата по време на самия запис. А по принцип дори и на "обикновен" интерфейс с 24 битов запис, човек с малко опит лесно би следил входното ниво без да допуска клипове, да не говорим пък ако е с някой интерфейс на Steinberg или SLL SSL примерно, които са 32-битови, макар и само целочислени. Няма да ти давам статийки или видеоклипове с тестове, защото вече има безброй, а само най-долу ще пейстна рекламата на RODE, от която ще ти стане ясно това, за което си говорим. Иначе на ЛС, когато си говорихме за балансираните кабели, ако си спомняш ти казах, как може да постигнеш до голяма степен и то само с $5 капиталовложение, ефекта на 32-битовия запис с плаващата запетая с всеки двуканален интерфейс без значение от битовете му - ноухау, което открих случайно, мъчейки се да заобиколя недостатък на един от моите интерфейси. П.П. Не знам дали тази тема и този раздел са най-подходящите за отворилата се дискусия, понеже 32-bit float запис не е това, което го има в почти всеки DAW пак като 32-bit float, защото първото е още на входа, а с другото само се осъществяват вътрешните изчисления за по-голяма прецизност и затова ако някой модератор (може и ти ) прецени, че другаде е по-подходящо - да мести смело. -
Линк към старата тема - цък. Off/ А най-добре с някой микрофон като петата генерация на NT1 или пък с някой от по-новите аудиоинтерфейси, поддържащи 32-битов запис с плаваща запетая, където изобщо няма да ти пука за изпържения сигнал, понеже след записа просто ще го смъкнеш до необходимите ти нива. П.П. Иначе методът на де-клипа в RX е много далече от горния принцип - в първото има само опит да се маскира непоправимото, докато във второто то пак си е там, че и за постоянно даже, но е някъде във вътрешните данни, които ти може да манипулираш и сам да си избереш правилните нива постфактум.
-
Човекът не е влизал във форума от десетина години, така че май е по-добре да му пишете на имейла, който е оставил в първия си пост, ако разбира се все още е актуален - jhon1n2y@abv.bg
-
Абсолютно съм съгласен с теб - що неща съм накупил през годините, дето никога не ми се е наложило да ги ползвам, но преди покупката ми се е струвало, че не мога да живея без всяко едно от тях. Ако имаш пряка нужда от отделен аудиоинтерфейс и свободни 400 кинта - вземи си четвъртата генерация на 2i2, но ако това, през което записваш сега те урежда (май то също поддържаше 24-битов запис), не си харчи парите излишно. Иначе в новата версия спрямо предишната малко са вдигнали почти всяка цифра в данните - децибели, диапазон на усилване и т.н., сложили са още някое и друго копче, микрофонните входове вече не са комбинирани и са преместени отзад, добавили са някакъв аутогейн, чрез който не би трябвало да имаш премодулации и казват, че уж били преработили и еъра спрямо този в 3-тата генерация. Ако все пак шопинг терапията много те натисне, разгледай преди това ревютата на 4-тата генерация в youtube - в последните 2 седмици се скъсаха да тестват и коментират новата скарлет генерация.
-
Ползват, защото си пестят времето, но както каза колегата Koobenot - материалът може да е най-различен както в частта с музиката, така и с тоя, който говори. С автоматичния метод нещата обикновено се получават, но в доста случаи малко грубо и всичко си зависи на кой какви са му претенциите и доколко критичен е материалът, по който се работи. Аз понеже "много обичам" да си губя времето с всякакви неща, почти никога не ползвам сайд чейн, а предварително подготвям едното и другото и после само ползвам автоматизация. Знам, че на всеки не му стига времето и му се иска да натисне 1-2 копчета, дето да му свършат работата, но ако се търси прецизен резултат, поне в настоящия момент с натискането на няколко копчета няма как да се получи. Имам предвид, че на този етап AI не е навлязъл масово в целия музикален софтуер и повечето модули за автоматична обработка работят все още на старите принципи. Мога да дам и конкретни примери...вариантът със сайд чейн компресията мисля, че го изяснихме - алгоритъмът не се интересува от характера на музиката, тембърът и спецификите на гласа и творческото виждане на смесващия - просто когато се заговори, музиката пада до ограничения лимит. С Аутотюн и Мелодайн положението е същото - имат си копчета за глобално "нагласяне" в правилните тонове, както и опция да работят риълтайм в DAW, но резултатът е много далеч от моите изисквания за перфектно обработен глас, да не говорим пък за случаи, когато певецът има множество проблеми в интонацията. А дори и да вземем автоматичния модул за туширане интензитета на дъховете във вокалния трак - поне тези, с които аз съм запознат винаги работят на подобен принцип, който никак не се справя добре с вокалист или говорещ, който на някои места диша шумно, а на други тихо, но дразнещо и с хрип или пък на места където има нещо, което наподобява вдишване и е с подобна сила, но всъщност е нещо друго. Така че предпочитам да си обработя материала по моите разбирания и с моето виждане за максимално близо до перфектното, отколкото да си спестя времето и после да ме е срам от това, дето ще дам като завършен трак. Вероятно когато и споменатите модули станат достатъчно интелигентни и започнат да мислят като мен и да чуват, че едното е дъх, а другото не...че преходът между двата уж идеално изпети тона всъщност е отвратителен...тогава и аз само ще натискам копчетата, защото всичко ще е станало толкова интелигентно, че вече няма да има нужда от такива като мен и всеки ще си го прави за половин час вкъщи, но на този етап така стоят нещата. На колегата препоръчвам сайд чейн ако това дето смесва не е много важно (примерно някой клип за утюб) и гласът просто трябва да се чува с музиката, а ако иска повече прецизност - да пусне целият материал да върви и да ползва автоматизация, но да не го прави директно във видеоредактора, защото там аудио функциите винаги са орязани и надали изобщо ще намери автоматизацията в неговия. А ориентировъчните нива, за които пита, най-често са разположени в ушите на всеки - ако говоренето се чува добре, а музиката не дразни, значи нивото е правилно.
-
А "йониката" определено не е правена в Източна, а в Западна Германия и така като я гледам е най-вероятно Hohner Pianet N.
-
Абе щом сте говорили и за любов, значи срещата определено е минала добре...само да не е била еднополова, че става малко съмнително защо наистина нямате снимков материал. П.П. Шегичка.
-
Между темите имаше ли такива за AI и бъдещата безработица.
-
Макар и от години да се занимавам основно със запис на глас, дори и за мен е трудно да ти кажа от този откъс дали ставаш или не ставаш. Пееш някакъв мотив-акапела с тих глас без да си го пуснеш в дадени моменти, като цяло държиш тоналността, но и това не е достатъчно. На този етап единствено мога да кажа, че ако влезеш в някакво студио да записваш, определено ще ти направят прилично изглеждаща песен, но ако говорим за live пеене, мисля, че имаш над какво да работиш. Що не вземеш някакъв инструментал и да се запишеш вкъщи как го следваш по време на цялата песен...тогава определено ще има повече над какво да говорим и аз, и колегите.
-
Няма. И двете пиана са от базовия клас, и двете имат приличен звук, и двете имат добри клавиатури. Идеалният вариант е да можете да ги чуете и пипнете някъде "на живо", защото има значение как двете фирми са оформили акустиката на моделите си, а в случая на Касио-то говорителите са отзад, докато на Роланд са отдолу. Освен това саундът на пианото при двете фирми по принцип е малко нестандартен - имам предвид, че не всички харесват как звучи Касио, а от друга страна Роланд не ползват семпли, а сами моделират звука на пианото, но доколкото си спомням май единствено на този базов модел FP-10 ползваха някакви семпли, които допълнително домоделираха. Що се касае до отзивчивостта на клавиатурите...Касио винаги са били с достатъчно добри клавиатури дори и в базовите си модели ; Роланд също имат много добри клавиатури и чест им прави, че окомплектоват FP-10 с варианта PHA-4 (която е с 3 сензора + 'escapement ') - същата, която ползват и в по-скъпите си модели FP-30x и FP-60x. Като извод - което и от двете да вземете, няма да сбъркате, но лично аз бих предпочел Роланда.
-
@CyberGene, винаги съм казвал, че в днешно време с почти всяка програма (DAW, звукови редактори, видео редактори...) можеш да си свършиш работата, а останалото е въпрос на лични предпочитания. То и форджа в последните версии вече стана почти мултитрак, но иначе като звуков редактор аз лично го ползвам за доста повече неща от тези, които си изброил, разбира се не и без помощта на известно количество VST-та. @korifei, пак излагаш някакви общи твърдения без конкретни примери - конкретно кое точно е орязано в Cakewalk, за което аз не знам? И какво реално не можеш да си свършиш с него, а можеш да свършиш с някоя платена програма...или с 2 думи - какво точно му липсва? Бих добавил, че е натъпкан с толкова много функции, че само мануалът му е по-дебел от Библията и даже преди време почти го бях изчел, а беше някъде към 1900+ страници ако си спомням правилно. П.П. И още нещо, за което писа някъде по-горе - казваш, че пишел в някакъв собствен формат. Че кой мултитрак не запазва проектите в собствен формат? Това е специфичен вътрешен формат, с който работи всеки един DAW на всеки един производител. Работата е при импорта и експорта какво се поддържа, а в случая не виждам нещо, което да липсва.
-
Сакън, да не сте казали лоша дума за форджа, че това ми е любимият редактор от години. То от времето на пиратлъка е още и Cakewalk-а, който ползвах от време на време още на Win98SE, а после и на XP. Много му мразех интерфейса и още куп неща, но ми го бяха дали като бонус с една от аудиокартите ми...след това на 9-та версия го спряха и оставиха само Sonar-а, а след дълги години прекъсване отново пуснаха Cakewalk вече като безплатен DAW и почти не повярвах когато го инсталирах за пръв път, защото това си беше чист Sonar с всяко едно копченце и функция и не ми беше много ясно при това почти пълно припокриване на платената и безплатната програма, как изобщо ще си продават Сонара и кой ще прояви интерес към него само заради някое и друго VSTi вътре. А иначе за форджа - това е най юзър-френдлият редактор, който ми е попадал досега...сигурно затова и продължавам да си го ползвам, понеже с него се работи лесно, бързо и си има всичко необходимо за прецизни редакции.
-
Чудя се само защо продължаваме да си лафим "на едро" без да имаме никаква информация от пусналия темата за какво смята да ползва програмата. Това със "световните стандарти" може би важи за хора с по-сериозни намерения по отношение на звукозаписа, иначе отиваме малко като съвета "вземи си само БМВ или Мерцедес...това са колите", а човекът просто искал да вземе нещо евтино и да го кара от време на време. Та и тука имаме само едно заглавие за търсене на "лесна и безплатна програма за записване" и нищо друго, а вие веднага решихте, че човекът сега започва кариерата си на звукозаписен инженер.
-
А би ли изброил недостатъците и нещата, които те дразнят и не може да осъществиш по някаква причина в Cakewalk? Не задруго, ами за да не си говорим общи приказки и да правим цялостни обобщения в една дума без нещо отзад. Аз например не смятам, че FL принадлежи към класическите DAW и вероятно бих го ползвал само ако правя EDM и работя с лупове, но не бих се изказал така категорично, че ако ми е единствения DAW, ще седна да пиша нов с неясен резултат, а просто ще си работя с него поради липса на друг избор.
-
Да, можем да нахвърлим дузина платени DAW, но човекът питаше за безплатни. А щом искаш да споменем и Cakewalk - ето, споменавам го с най-добри впечатления. Реално това е безплатният вариант на Sonar и на практика със същите възможности като него. Имам го инсталиран на единия от компютрите си с Win 10, често ми се налага да работя с него и досега не ми е крашнал нито веднъж. На същия компютър имам и Reaper, понеже през годините съм работил с най-различни DAW и исках да го разуча за общо впечатление какво всъщност може - интересно, че и той не ми е крашвал досега, а доста го мъчих по време на разучаването. Така че бъгването, за което говориш е доста относително понятие, което може да се дължи на най-различни фактори, от съчетанието на компонентите в съответната машина и операционната система...през това коя точно версия на конкретната DAW се ползва...та чак и до действията на потребителя, който работи с нея (без да визирам точно теб). Няма лошо в това човек да си ползва някоя безплатна програма и ако пак се върнем на Cakewalk, спокойно мога да твърдя, че с него бих направил практически всичко, което правя и с Cubase например - въпрос на виждане, предпочитания и харесване на съответния UI. Жалко само, че и Cakewalk май върви към платена/абонаментна версия както и доста друг софтуер напоследък.
-
Става...и още поне няколко подобни на нея. Btw Reaper не беше ли "условно безплатна"?
-
Какво забавно има в един малоумник, който навсякъде изнася една и съща програма...колко сме ги гледали такива още от времето на Болен Сидеров, че и преди него. Това си е някакво пропагандно клипче на привържениците на Възраждане, което го прави още по-малко забавно. И хайде поне тук да не си показваме пристрастията, а да си говорим за музика и кафе...
-
Бих поспорил с теб, че никой западняшки текст, дори и най-тъпият, не може да се опре и на малкото пръстче на шедьоври като "Шест кокошки съм заклала" или "Тез червени домати, кой ги мама разклати". Мога да дам още много примери, защото както спомена по-горе за различните светове, аз съм сновал между двата и даже си спомням, че тогава за една нощ ми се наложи екстрено да направя авторски денс-ремикс на "100 патрона", който една начинаеща поп-фолк звездичка трябваше да пее на следващия ден в някаква голяма чалготека в Бургас. Така че обобщението за спора между привържениците на тия два свята бих могъл да го изразя пак с текст от песен - "Куче влачи рейс, диря няма хей....". П.П. Иначе обстоен разбор си направил. А след напускането ми от света на поп-фолка, няколко години записвах основно български хип-хоп, който беше доста популярен през онова десетилетие - там пък на какви ситуации и личности съм попадал...даже не смятам и да започвам да разказвам, че сигурно вече ще ме изгонят от форума.
-
Спокойно, аз нали го уточних вече. Притеснява ме поп-фолк феновете, които не са следили развитието в онази тема да не помислят, че съм отворил специална тема само за да ги провокирам.
-
Ти добре премести постовете, само дето обаче излиза, че тая тема е специално създадена от мен, а не че са постове, преместени от друга тема...не че има голямо значение, но да го уточня все пак, че не съм имал намерение да отварям такава тема.
-
Споменах за салфетките, защото двете ми години "забежка" бяха в началните 2000+, когато Пайнер вече беше започнал да полира чалгата и да я превръща в жанр, с измисления термин "поп-фолк". А що се отнася до безотчетните пари, ако се върна още по-назад във времето, мога да разкажа една интересна случка...През 90-те имах един период, в който работех по съвместителство в свободното си време като консултант по клавирите и пианата в магазина на Иван Бозов в Пловдив. Там ща-не ща също съм имал доста контакти с множество чалга изпълнители или цели оркестри, които идваха да си купуват апаратура. Един ден си бях вкъщи и Иван ми се обажда по телефона и вика - "След малко ще ти пратя едно момче, дето иска да купува апаратура, но не знае каква...да му обясниш кое-какво и да му спретнеш един сетъп". Идва след малко въпросното момче и започва да ми обяснява, че е от района Петрич-Благоевград, има отпусната сума от някакви баровци там, които искали да направят чалга студио, той щял да записва в него и по подобие на АРА и Пайнер после щели да записват още певци и оркестри. Започнах да му обяснявам какво е необходимо за едно студио, изброих му всички компоненти и като стигнахме до миксера му казах, че от моя гледна точка 24 или евентуално 32 канала ще са му напълно достатъчни. И понеже имах опит с Mackie (все още имам няколко техни миксера), препоръчах му един от техните по-големи VLZ-модели, които щяха да му свършат идеална работа хем за студийна работа, хем за live. Грешката ми беше, че не тръгнах с въпрос за бюджета, за да се ориентирам какво точно да му препоръчам, защото той веднага ми зададе въпроса "Колко струва това Mackie?". Аз винаги съм се самофинансирал, понякога с големи трудности и лишения особено в началото и за мен по онова време $1000 си бяха много пари, и след въпроса му, предположих, че като му кажа сума от $1000+ само за миксера, ще го стресна и общо взето се получи пак така, но с обратен знак. "Ами миксерът струва хиляда и еди колко си долара, обаче имай предвид, че е практически безшумен, има няколко буса и сума ти екстри, реномирана марка и т.н.". Забелязах, че започна да ме гледа странно, но го отдадох на това, че се е стреснал от цената. Киро (така се казваше) помълча малко и изцепи "Само хиляда и еди колко си долара?? Това ще е някакъв боклук сигурно - дай нещо по-добро."...след което аз започнах да го гледам странно и се сетих да го попитам за бюджета. Оказа се, че някакви местни мафиотчета са му казали - "Отиваш в Пловдив, взимаш един сет за студио, а за парите - колкото излезе...$50 000...$100 000...няма значение". Та така стоеше въпросът за безотчетните пари през 90-те...и за това време мога да напиша книга...даже две. А иначе въпросният Киро беше същият, който стана известен с "Батальонът се строява" (дуо "Южен вятър"). @CyberGene, бая постове ти се очертава да местиш.
-
Това не пречеше навремето чалготеките да са пълни, салфетките да се сипят по пода, а народът да щрака с пръсти точно на "пиленцата" на бат'Милко. Ако се върна назад, за ония 2 години толкова неща видях, че сигурно мога да напиша книга. Из архивите ми все още лежат някъде първите ми записи на някои от бъдещите звезди на Пайнер или аранжиментите с оригиналните беквокали на Ивана, Нелина и сие, що кафета съм изпил в кафенето на Пайнер в Димитровград я със Стефан Статев, я с някой друг от аранжорите им, а колко пъти съм водил "кандидати" на прослушвания в "Приказките", даже и аз не знам. "Интересно" време беше, но едновременно с това изобщо не се чувствах на мястото си, защото както споменах обстоятелствата ме принудиха да навляза за малко и в тази област, която ми е доста чужда, но тъй като умея бързо да превключвам и едновременно с това чувствам задължението да върша качествено която и да е работа, може би затова 'самоиздържах' цели 2 години. И понеже не знам защо продължаваме да обсъждаме тия странични теми тук, ако искаш премести последните 5 поста някъде другаде...и аз не знам къде...
-
Знаех си, че все някой ще го приеме лично, макар, че изречението ми имаше съвсем друг смисъл. Не съм искал да обидя никого, тъй като прекрасно знам, че в този форум има хора, които са фенове на поп-фолка. Изречението ми в горния пост визираше факта, че едно дете на тази възраст възприема музиката доста по-първично от нас, които вече имаме някакъв натрупан слухов опит в най-различни стилове. Всеки си има собствен естетически вкус, който трябва да се уважава и съм сигурен, че някое друго дете на неговата възраст, отраснало в друга звукова среда, също би класифицирало в категорията "тъпа" някой диск на Павароти или Глен Гулд примерно, в което няма да има нищо чудно предвид, че много пъти съм чувал от случайни хора обобщаващата квалификация за всички жанрове в класическата музика, изразяваща се в единствената думичка "опера". И макар да не слушам поп-фолк...за да не си помисли някой, че аз съм някакъв върл чалга-поп-фолк-мразец, само ще спомена, че в началото на 2000-те, малко по принуда на обстоятелствата ми се наложи да работя около 2 години единствено в тази област. По тази причина се познавам с аранжорите и голяма част от "звездите" на Пайнър и АРА (по онова време), защото ми се налагаше постоянно да работя или дори само да се засичам с тях по прослушванията и участията. Както и да е, мисля че изместваме доста темата за талантливия син на дедо поп, само заради едно грешно разбрано изречение...