Evtim Djerekarov

^ Прочети горният ми пост. При тези схеми, както различия в транзисторите, така и различни захранващо напрежение тотално променя работните точки, режимът на работа, нивата на ограничаване, полюсите и нулите(честотите), дълбочините на филтрите и какво ли още не. Добре е да предвидиш ключе, което може да байпасва изходната RCRC секция или поне половинката й. Надявам се, започвате да разбирате, защо промишлеността (изключвайки AMT) избягва тази топология. Прост пример: В схемата на оригиналният усилвател, в плейта на втората лампа има филтър 220K / 560p. В JFET схемата, 560p е копирано дословно, но реално тримерът ще има стойност 5-20К в зависимост от транзистора, което означава, че честотата на срез ще варира над 10 пъти, в сравнение с оригинала. Същото важи и за последващият филтър, който е дословно копиран, без да се има предвид, че ще се "храни" от значително по-нисък импеданс. @Black Bird: Ако достигнеш до много приемлив резултат, можеш да сложиш транзисторите на цокли, да ги извадиш и да им измериш Idss/Vp по схемката от някой от предишните ми постинги, и можеш да ги публикуваш в темата, за всяко стъпало. Така, ще трябва доста да се подбират транзистори, но поне ще се знае, как да се постигне повтаряемост.

Виж, според току-що направените ми симулации, схемата е изчислена по-скоро за 5457. Но е нескопосана. Защо: -Горе, в дрейна на всеки транзистор има товарно съпротивление (тримера) и байпас кондензатор към захранването (най-често 560pF в схемата), който да намалява усилванато на стъпалото във високи честоти. Отделно, след всяко стъпало има "филтърна секция", пак под формата на товар. Като прост пример, ако игнорираме филтрите след стъпалото и вземем само RC филтъра (тримера и кондензатора към 9V) се получава филтър, който си мени честотата на срез, в зависимост от позицията на тримера. Като сменяме различни транзистори, в резултат на това, че за всеки транзистор трябва да настроим различна стойност на тримера, то настройваме и различна честота на срез. Именно затова ти звучи така, че едни транзистори "пропускат повече високи" от други. Също така всички полюси/нули на последващите филтри също си променят честотите, като въртиш тримера (поради липсата на някакво импедансоопределящо съпротивление на "входа" на филтъра, буфер или тример за тази цел). Например, тази същата схема, с J201 би имала много повече гейн (не, че J201 е много по-стръмен, но "реже" много по-рано). Освен това, за да си настроиш работната точка с тримера, J201 би изисквал 3-4 пъти по-голяма стойност на тримерното съпротивление, което означава, 3-4 пъти по-ниска честота на срез на гореописания филтър. Демек - с J201 ще звучи много по-набримчено, но страшно глухо, с така начертаните стойности. С две думи - този ефект е един път, без човек да подбира транзистори (и да гледа да купува партиди с максимална еднаквост), да симулира резултати и при необходимост да променя стойности на компонентите - всяка бройка от този ефект ще е различна. Явно "проектантът" не е имал предвид никаква повтаряемост.

С малко модификации, може да стане един страхотен Carvin NeSiLega ефект! Най-малкото, изходен буфер и входно стъпало с по-приличен динамичен входен диапазон. PS: Всъщност, забелязвам, че в схемите се споменава именно 2N5457, което вероятно означава, че това е правилният транзистор. Защо всъщност тогава, изобщо стана дума за J201? Имаш ли 5457-ици? Някой някъде споменава ли, кой е точният транзистор. Разбира се, мога да го изсимулирам за по-бързо, но пак си отнема време.

При този клас - най-често шперплат / бук. Колкото и да я възстановяваш, няма дори да се доближи до Stagg за 150 лева. Затова - мисли...

По коя схема прави платката? Двете схеми са идентични, с изключение на lowpass филтрите 15К+47/2.2n, 15K/2.2n , които мисля, че няма да повлияят зле, защото ще пооберат малко от високочестотните съставки. Мисля, че веднага открих една грешка. До колкото виждам, е по втората схема. Виж в изхода, на схемата е 33n, последователно 47К и 15К, от тази точка - 2,2n към земя и 15К към друга точка, от която пак 2,2n към земя и също към горния край на Volume потенциометъра. На платката имаш 33n, след него 47К, от тази точка - 2.2n към земя и 15К към друга точка, която има пак 2.2n към земя и 15K към волюм пота. Не е изключено, да има и други грешки. В схемата няма изходен буфер, което увеличава влиянието на кабела.

Аз имам 201-ици, aко не ти се намират. Пиши ЛС. Тъкмо можем да драснем семпли, да чуе Налбантов.

Не е възможно, схемата да работи както трябва с 2N5457 при тези стойности на компонентите. За разлика от биполярните транзистори, полевите се различават твърде много, за да се правят произволни замени. Например - J201 има приблизителен Idss = 0.6mA, Vt= -0.6V 2N5457 има среден приблизителен Idss = 3mA, Vt= -3V Не е необходимо да си гений, за да забележиш известната разлика, стига да имаш поне минимален интерес към документацията на транзисторите. Имай предвид, че това са усреднени стойности, а реалните на всеки индивидуален транзистор могат спокойно да се разминават със 100 - 200% от тях (JFET транзисторите са печално известни с това). В резултат на това неразбиране, много хора често говорят глупости, като например, как едни транзистори звучали агресивно, а други звучали запушено, щото разбираш ли, едните били истински, на Филипс от 80-те, а другите били нови боклуци. Иснитана е, че JFET транзисторите имат много предвидима параболоидна характеристика. Като изключим някои параметри, които не са от изключителна важност за това приложение, големите разлики в звука (всъщност, това, което определя дали транзисторът ще работи правилно в схемата) идват от Vp и Idss, които заедно определят стръмността на транзистора, Gm (колкото по-малко е Vp в сравнение с Idss, толкова по-стръмен е транзистора). Поради гореспоменатите производствени толеранси е необходимо, транзисторите да се подбират. Ето метод за измерване на Vp и Idss на JFET транзистори: След това е необходимо, с помощта на осцилоскоп и генератор(или така ползвана звукова карта) да се настроят последователно работните точки на стъпалата. Тъй като си направил платка, ако си от София, мога да ти подкарам ефекта, тъкмо ще видя как свири тази схема, което ми е любопитно.

Теоретичната страна на въпроса и обучения слух, безспорно са от изключителна важност. Но не по-назад е и чисто механичната страна на нещата. Ти практикуваш ли някакви упражнения, специално за трилери. Някой знае ли приятни и занимателни такива? Аз примено в момента си дрънкам "The Trooper" на мейдън, където в основния риф има едни такива триоли (да, три удара/ шест тона са, а не са два/четири, както повечето хора ги свирят). Те са прилично бързички и трудно се наместват във времето, чисто мехаснично. Отделно, солото на Мъри е изпълнено с доста трилери.

Отговорниците на този сайт обикновено са заети хора, които не могат да се занимават със 100 неща едновременно, отделно явната благотворителност си е жива далаверка за някои вечно нуждаещи се. Точно поради тази причина, никой не ходи да раздава безплатни банички навред из градовете и селата - много крайно нуждаещи се ще се нароят. Това е като детската мечта - магазин за безплатни играчки. Утопия. Някои хора и от комунизма най-мило си спомнят безплатния обяд, а за всичко останало имат къса памет. Благотворителноста по принцип е въпрос на лично решение и виждане. Плюс това, истинската благотворителност е анонимна. Ако помагаш на някой, само за да се похвалиш на всички, колко си великодушен, това е все едно, да не виждаш смисъл да даряваш, ако никой не разбере. Малко като телевизионните предавания за благотворителност - разни кифли правят демонстрации. Цирк. Може би, все пак е добре човек поне малко да познава този, на който ще подарява музикален инструмент. Не знам аз как бих постъпил. Може би бих минал през някое читалище, да си харесам някой, който ми се струва музикален и тогава бих му ги дал. Или, ако познавам преподавателя добре, бих му ги дал, той да реши на кой да ги подарява.

Знаем се с повечето от вас, аз свиря отдавна, но този въпрос дълго време ме мъчи и се чудя, как е най-добре да подходя, та реших да ви попитам. Става въпрос за бързи трилове (последователни hammer-on-и и pull-off-и). Ама наистина бързи. Като на Zakk Wylde и Randy Rhoads, та дори Dave Murray(който не е чак толкова светкавично бърз, но пък може да свири така по цял ден, без да изпусне или замаже удар). Те заедно с форшлагите в някои фрази, винаги са ме забавяли, когато трябва да са много бързи/кратки, и съм се принуждавал да ги разреждам, което обикновено звучи дървено, в най-добрият случай, не блестящо. Визирам и случаите, когато триловете не могат да се изсвирят с най-бързият пръст (обикновенно безименния), а често се налага да се ползват другите пръсти (а и понякога струната е свободна, не е натисната на някое прагче с показалеца). Забелязал съм, че някои хора (обикновено тези с холеричен темперамент и не много висок ръст) имат много бързи ръце по природа и могат да правят повтарящи се движения с голяма бързина (примерно, да потропват по нещо). За съжаление аз (както и голямата част от хората) не съм от изначално бързите и всеки по-бърз пасаж изисква упражняване. Все ми се струва обаче, че именно по триловете, може да се познае кой по принцип си е бърз в ръцете. Някои хоря ги правят много бързо и без да практикуват упражнения. И тук идва въпросът ми, към по-опитните китаристи (или към тези, които се справят добре с триловете, а най-добре да дадат мнение и тези, които са се научили с времето). Има ли специализирани упражнения, с които човек може значително да си ускори триловете и има ли специфични неща, които трябва да се гледат, когато се работи върху тази техника?

Че се различава, спор няма. JFET емулаторите са си отделен клас педалчета. Но може и доста по-добре. Пак с транзистори.

Звучат като default примерни семпли, от папка Projects на популярна програма за редактиране на музика. Явно фокусът при писането им е бил "Какво може Reason", но честно казано, аз лично ги намирам за монотонни и не са ми никак интересни. Тъй като виждам, че си на 18, бих те посъветвал, както да слушаш (и анализираш) повече музика, така и да се образоваш, колкото ти е възможно (освен по-изучаваните хармония, елементарна теория, така и полифония, композиционни похвати, аранжимент, музикален анализ и т.н.). Много е гот, да се прави "спална музика", демек, от спалнята, обаче според мен, имаш доста път за извървяване, докато постигнеш по-хитово звучене. И се надявам, да го извървиш.

Не знам колко става(всъщност знам, в момента имам един вкъщи), обаче според мен dr. Boogie го докарва само на текстура на звука. Звучи приятно, но звукът му е абсолютно един и същи през цялото време. Като динамика, няма нищо общо с лампов усилвател (дори много намален като сила). Изобщо, добре оформен, но скопен, стерилен звук, без почти никаква промяна, без значение как точно свирите. Освен това, с прекалено много гейн и доста транзисторно трещене. В сравнение с този ефект, лийд каналите на много лампови усилватели са си направо крънч.

Не точно. За да се каже, че нещо е наистина готино, трябва човек да обича да свири с него и да може да го ползва в основния си звук (на живо, на запис). Подобни камиончета често са нещо като компромисен вариант, имитиращ нещо си, горе-долу.

Именно. Точно тази схема на Dr. Boogie звучи толкова близо до Mesa, колкото добрите стари DoD DeathMetal и Boss Metalzone. Само текстурата на звука е малко по-"лампова", ама - дотам.

Не мисля, че ще има голяма качествена разлика, предвид ползването на същата методология и 5-стъпалният подход. Според мен, това с JFET заместителите стана цяло едно "Happy Transistor" течение. Не е необходимо, човек да има IQ 180, за да се досети, че щом ламповите усилватели, макар различни, все си звучат като лампови усилватели, то е много вероятно всички ефекти, базирани на една и съща технология, да имат сходства в звученето си. По същият начин тези JFET ефекти, без да се прибягва до селективни ООВ, FeedForward техники, плавно ограничаване и други методи за снижаване на висшите хармонични съставки на стъпалата, които усложняват схемата и я правят доста по-трудоемка за проектиране и анализ, просто няма как да звучат по-различно от ... JFET стъпала по схема общ сорс. Търсенето на "идеалният филтър", или "идеалното стъпало" при тези схеми, е същото като търсенето на "идеалният диод" при ОУ схемите - все не звучи баш като лампа. Правдоподобното симулиране на триодни стъпала, поне що се отнася до очакванията на китаристите, изисква неколкократно по-сложен подход. И е съвсем естествено да е така, тъй като предавателните характеристики на полупроводниците, по нищо не си приличат с триодните.

Не съм правил точно тази схема, но съм правил няколко от другите реплики, проектирани по същата методика. Този тип педали звучат значително по-близко до лампите, от да кажем, повечето педалчета, направени с ОУ или биполярни транзистори. Въпреки това, звука не е съвсем близко до ламповото звучене, поради ред причини, между които неправилно подбраната работна точка на транзисторите(с оглед получаване на определен хармоничен спектър), отделно от това, прекаленото количество хармонични, характерно за този тип "директна смяна" на лампи с JFET не позволява ефектът да звучи достатъчно прозрачно, което оставя малко от онази "транзисторна мъгла". Като цяло се получава ефект, който на тихо звучи съвсем близко до ламповия му събрат, но при шумно свирене, транзисторното трещене започва да си личи и да дразни малко или много.

Описаният проблем, поне що се отнася до това, че при максимално усилен и намален волюм потенциометър има най-малко брум, е нормален - ако брума е в допустими количества. Без обаче да се чуе за какво количество брум става дума, не може да се каже много повече. Може и да има някакъв проблем.

При адска обстановка съм съгласен, че може да има известен положителен ефект, макар, пак да не е универсална панацея (заради обстановката).

^^ Викаш, предложението звучи, като от разведена жена на петдесет и нещо .

Мога да опитам, а и мога после да споделя какво е било, дали сме успели да се справим и т.н. Обаче никой не е искал такова нещо от мен, засега.

За пълно избавяне от проблема, трябва поне два пъти на ден да се пие чай от мащерка, майчин глист и жужебрумче.

Тогава, се замасяват! Всъщност, засега не сме чули нищо, че да може да преценим мащабът на проблема.

Не мисля, че шума, който се появява, когато се пуснат струните, подлежи на екраниране. Те, така или иначе, струните са заземени през бриджа, но шума пак си го има. Влияние има и фактът, че китарният кабел има немалък капацитет, който не представлява кой-знае колко висок импеданс за по-високи честоти.

Платките изглеждат много добре!