Evtim Djerekarov

Да ти кажа, спойките не са от най-чистите, а с едностранна платка и такъв монтаж, запояването не е най-надеждното на света, но ако ефекта ми хареса, ще поръчам двустранни платки с метализация на монтажните площадки за мехеничните елементи. Ключовете се монтират малко трудничко така, но начинът е следния: -Калайдисваш площадките средно обилно, но така, че дупките да останат. -Калайдисваш крачетата на ключа, но така, че да могат да минават през дупките. -Поставаш ключа така, че само върховете на крачетата почти да минават през платката. -Нагряваш с поялника върховете на крачетата и наливаш малко тинол, който се изтика през микролуфтовете около крачето.. Монтажът от тази страна е още по-неприятен за буксите, и дори леко ги съсипва, но все пак, това е прототип и такива неща са простими.

Налепих ефекта донякъде, но явно ще трябва да го довърша следващия път. Има някои забележки по платката, които обаче за ръчна изработка, не са голям проблем. Най-сериозните разправии са запояването на механичните компоненти откъм пистите (букси, ключове), когато се работи с еднослойна платка. Филтровият кондензатор, също е запоен от тази страна, защото наличният се оказа прекалено висок, за да се побере от другата. Като изключим тези дреболии и фактът, че не съм почистил още платката, ето малко teaser-и за добиване на представа. На мен самият ми е много любопитно, как ще звучи крайният резултат. 1. Такъв монтаж на еднослойна платка си е занимавка, но си струва спестеното място. Дупките в левия край са за потенциометрите, които също ще се монтират от тази страна. 2. Компонентите сочат надолу, към дъното на ефекта, за да има лесен достъп до вътрешните ДИП ключета за конфигурация. На снимката се виждат и джъмперът за изключване на входния буфер, захранващата букса и цоклите за транзисторите. 3. Вижда се, че компонентите пасват добре в кутията. Един от малкото проблеми е, че буксата за захранването трябва да е издадена с около 0.7мм навън, а оребряванията на кутията там, трябва да са премахнати, ако искаме дупката за захранващия жак, да не издава несъвършенства... още "малко" остана!

^^Леко я калайдисвам с поялника.

^ Благодаря за хубавите думи. Има още доста по какво да работя при свиренето . Надявам се, да смогна да налепя платката тази вечер, но да видим... ----------- @synchu: Настъпи-копчето ще е в кукината, до батерията. Площадките на платката, които изглеждат като за 3PDT футсуич, са всъщност за DPDT/3PDT це-ка ключета.

След известно умуване на тема Fuzz Face, и след обединяване около идеята, че е добре да има историческа приемственост, с чичо Митко решихме, да дадем ход на проект, който е базиран около класическата схема на FF и може, да работи като такъв, но същевременно, е способен да постига и по-съвременни саундове. Това ме накара, да помисля върху схема, която в крайна сметка реших да кръстя Modern Fuzz Face. Както ще се види в по-нататъшните публикации, ефектът ще има два режима - Classic FF и Modern/Overdrive. Другият важен превключваем параметър ще бъде Bright/Low cut . Чрез вътрешни DIP ключета, ще може да се включва или изключва ООВ по високи честоти бежду двете стъпала, както и допълнителна RC-група, която да повдига средните честоти, между двете стъпала, за постигане на по-маршалоподобен овердравйв. Друга екстра е, че чрез джъмпер може да се избира, дали входния/байпас сигнал да са взима след входен буфер, или направо от входния жак (в този случай, компонентите за буфера, може да не се монтират). Ето няколко начални снимки, от изработката на ефектчетата. Ще ги монтираме в Pro's Kit-овски кутии, като почти всичко ще е PCB монтаж, за да избегнем многото жици: Опитваме се, да сместим всичко в кутията, така, че да пасва близко до идеално. Механичните елементи ще са, от горната страна на платката:

^^ И това са генерализации. Евтините китари просто се правят за хора, които не искат да харчат пари за това. А иначе, много пъти сме обсъждали - няма такова нещо, като "задължително започване с евтина китара, защото може да се откажеш". От всеки според възможностите, на всеки според потребностите, хехе.

^ Така е. Ако говорим, за различни марки, разлики може да има и между един и същи клас модели, при това сериозни. Ето, например, моята машина струва 100-160 лв, в зависимост от това, как я купиш брандирана (с козметични разлики се продава като Sapir, Crown, Taurus, Rohnson, Elite, Neo, Clatronic, Silver Crest и още поне толкова марки). Saeco-то, за което става дума,с трува 170-200, като понякога може да се намери, за 140. Вижда се, че цените са доста близки, особено по-скъпите варианти на моята, и промоционалните предложения на Saeco-то. Голямата разлика между двете, според мен е най-вече цедката, с нейния клапан. Saeco-то вероятно има и помпа, която по-добре може да поддържа по-постоянно налягане(поне на мен така ми изглежда). И двете имат отношение към вкуса и вида на кафето. При моята машина, цедката представлява лист от неръждавейка с фини, лазерно пробити дупчици, а под цедката е завинтен "крема-дискът", който обаче не е клапан, който сработва при определено налягане, а е просто тясна дупчица, която цели да вдигне налягането в цедката, и кафето да изтече през дупчицата под налягане, разпенвайки се повече и правейки повече каймак. С течение на времето обаче, дупчицата малко се разширява от употреба и може би корозия, а цялата конструкция се замърсява, което налага периодично човек да разглабя цедката, да я кисне в разтвори и измива внимателно (и досадно). И в крайна сметка, след първите 100-200 кафета, цедката повече не прави същия каймак, както като нова. При цедката на Saeco-то принципът е друг, клапанът сработва на дадено налягане, каймакът е повече, а и като цяло клапанът помага кафето да излиза под малко по-постоянно налягане през цялото време. Разликата, не е голяма, но все пак си личи, че Saeco имат повечко know-how в правенето на машини. Аз харесвам много кафето от моята машина, но мисля, че ако не ползвам по-горе описаните похвати, ако я ползвам като обикновен "юзер", машината би правила по-посредствено кафе, като поостарее цедката. Докато при Saeco-то вероятно ще има приемливи резултати при много по-дълго време "обикновена" употреба. От друга страна, всички тези "крема-филтри" и "крема дискове" не правят много повече от това, да разпенят кафето и да направят "въздушна" пяна, която обаче, няма някакъв специален аромат, просто е за вид. Когато се ползва цедка без кремадиск, рядко се получава толкова дебел каймак, обаче проличават много неща, като например дали кафето по принцип пуска каймак, дали е смляно добре (при едро смилане, ще тече полупрозрачна течност) и т.н. Освен това имам чувството, че откакто моята цедка, спря да пуска голям каймак (поради разширяване на въпросната дупчица), а аз се научих да боравя добре с машината, това ми помогна да се ориентирам как да правя добро кафе, все пак с някакъв плътен, покриващ чашата каймак, а и да разпознавам по-добре подходящите за машината кафета. От тази гледна точка, машините с вграден клапан за каймак са един вид "метълзон, включен в стереоуредбата" - радват много на пръв поглед новия ползвател на машината, но имат предимно визуален ефект, и имат своите ограничения (примерно, не може да се прави екстракция при налягане, по-ниско от налягането на отваряне на клапана).

16К и 9K може би са малко по-различни от допустимото, но може и да бъркам. Добре е, или адаптерите да са релсови (с релси, не стопорни винтове), или винтовете да пасват относително добре под струните.

^Има уговорки. Примерно, състейна на китарата, трудно ще го оцениш "акустично", освен ако не държиш, да си я опираш в ухото, особено в малко по-ошумена обстановка.

По принцип, често се приема, че поради по-голямата амплитуда на трептене на струната, близо до средата й, е най-желателно нек адаптера да е малко по-тих от бридж адаптера. От друга страна, силата зависи от разстоянието между адаптера и струната, та... повечето от тия неща се коригират. Важно е, да не е твърде голяма разликата, а малки разлики не са фатални (според мен). На мен лично, 12-15К ми звучат мътничко, като предпочитам 7-10К, но всичко е въпрос на вкус.

^Май Рафо не иска, за да не го спамят от другите сайтове с оплаквания.

Мисля, че TONY имаше някакъв нов AC15 и не беше много доволен май. А може и да не помня точно модела - ако искаш, го разпитай. Преди време бях пробвал Peavey Valve King II, от който не останах никак с лоши впечатления (като го сравнявам с първата версия). Той мисля, че е 18 вата (2xЕЛ84). Вмества се май, в ценовата категория. Мисля, че става за метълии, както и за по-умерен овердрайв. Но зависи какво търсиш. Преслушай го.

^Все още е доста фалшивичко. Всъщност, мисля, че можеш да го чуеш и сам. Ако не можеш - това вече е известен проблем. Вярното пеене изисква верен слух. Най-добре, засега зарежи тия алтернатив-рок и подобни провикваници. За да започнеш да улучваш тоновете, трябва да пееш хубави мелодии. Пробвай малко БГ естрада, италиански песни, ако щеш и детски песни - на този етап, не е нужно, да се опитваш да пееш височини, нито пък тембърът е нещо страшно важно на този етап. Не залитай и в имитаторство. Засега, просто трябва да започнеш да пееш мелодии ВЯРНО - преди, да си направил това, едва ли другото има голям смисъл. Има още нещо, относно пеенето на високи тонове - хубаво е, да излизат с лекота, до леко напрежение (всеки си има някаква граница). Ако се мъчиш, когато пееш, мъчиш и слушателя.

Ами, какво да ти кажа.. хващаш тоновече почти вярно, но понякога не ги улучваш. За добра техника на пеене, още не може да става дума. Ако искаш, да се занимаваш с това, трябва доста да поработиш. Действай, пък ще си проличи, дали става добре, или не се получава. Във всеки случай, има множество хора, които пеят значително по-добре, дори без никога да са стъпвали на уроци. Уроците, според мен, са много полезни и важни, също както и самостоятелната работа. Като за начало, работи върху вярното интониране(изпяване на правилните тонове). Предполагам, на уроците, пеете разни гами.

Така е, но може би има, а и държачите понякога спомагат за разстройването. Може лекичко, да се разшири канала, ако нъта е пластмасов/кост. (в смисъл, не е ролер нът или нещо такова).

Може би струната не ляга до дъното на канала на нъта. По-висока ли е от нормалното тя сега, над 1-во прагче?

^Много е готино, ама кажи ни, как да го изсвирим, този етюд . Поздравления за скоростта - може би няма да е зле, да го запишеш и "Студийно". Между другото, имам азиатско копие на тази китара. Твоята оригиналът на MusicMan ли е, или друго копие, че не мога да видя на клипчето?

^Забравих, да спомена нещо важно. Подобни сравнения и тестове, за да имат смисъл, трябва да се правят: -В приятна, неангажираща компания. -Когато има свободно време за това и сме в добро настроение. -На хубав, красиво звучащ и ПОНАЦЕПЕН усилвател (на тихичко в апартаментчето, или под зорният поглед на продавач-консултант, няма да е чудно, ако най-евтината дъска ни стане фаворит, понеже много неща на тихичко просто не се чуват). -На място (репетиционна и т.н.), където човек може да си позволи известни волности по отношение на силата на звука, поведението си и т.н. Горните неща гарантират известна непринуденост на "тестването", която подпомага по-внимателното вслушване и по-свободното свирене.

Аз често пробвам разни китари, и избирам такива. Според мен, каква е китарата на допир, или как изглежда, може да бъде последица от сетъп, употреба и т.н., и не може по това да се съди, за нейната стойност като инструмент. Има перфектно изработени китайци за 200 лв, има и скъпи китари с известни забележки. За мен, на първо място е важен звука. Ето например, аз какво гледам: -Дали китарата звучи еднакво добре на ниските позиции и на високите (еднакво добре е относително, но, знаете какво имам предвид). Добре е на ниските позиции, китарата да звучи красиво, а при свирене, например на разложени акорди, отделните тонове и хармоници, да звучат като хор, все едно отделните тонове се смесват и се доукрасяват един друг, без лоши, евтини нотки в звука, или резонансно бумтене на някои от тоновете. На високите позиции пък (които най-често се използват за солиране), където тона вече не може да е много плътен, е добре, китарата да звучи искрящо, да не се чува треперене в тона, гъгнене, а тона да има плато, което продължава известно време, а не както при по-посредствените инструменти, тона да заглъхва осезаемо, със самото отместване на перото от струната, а остатъчния "състейн" да е много по-тих, въпреки, че понякога и така звучащи кирари имат своето приложение(примерно "джаркане" на "електрически" акорди, без китарата да избива и да препълва общия саунд, или да кара усилвателят да гъгне). -Дали на дебелите струни, китарата не звучи глухо, без звън. -Проверка на продължителността на тоновете, особено на тънките струни, на 10-16 прагче. -Ако има повече време, преслушване за необичайно глухи тонове. -Общо оценяване на звука й включена - дали не е прекалено тънък и плосък, или пък да не е много дебел, но без звън. Това зависи както от китарата, така и от адаптерите, а и донякъде от типа китара (човек очаква Телекастер да звучи много различно от Гибсън ЛП и т.н.). Най-добре за мен е, когато китарата звучи умерено, има ниски, среди и високи в звука. Такава китара, заедно с нейния тонкоректор и този на усилвателя, дава големи изразни възможности. -Усещане на китарата. Има голяма разлика между например, китара, чийто струни се усещат твърди, и такава, при която те са като конци. Това до някъде е въпрос на дебелина струни и сетъп, но често пъти е последица и от самата конструкция на китарата (коравина на дървото, дебелина на грифа и т.н.). При тези неща също говорим за вкус, но моите лични разбирания са, че колкото по-мека (като усещане за опън, и като нисък екшън) е една китара, толкова по-зле звучи тя. Разбира се, и другата крайност, не е добра. Най-добре е, когато на китарата се свири с неголямо, но все пак някакво усилие, а струните звучат умерено звънко, не плякат като конци. Дори може да се каже, че при еднаква "отпуснатост" на струните, най-добра е тази китара, която звучи най дълго, без жужене, най-звънко. Тук също има известни уговорки, понеже трудно може да се очаква, суперстрат с флойд-роуз да звучи толкова балансирано и с толкова състейн, колкото Tune-O-Matic сет-нек китара, а и ползвателите на предпоследния вероятно ще имат предпочитания към по-нисък екшън и по-меко усещане, дори на цената на повечко жужене и не толкова звънък звук. -Общо усещане на грифа при свирене. Това е до вкус, но има грифове, които поради специфичния си профил и прагчета, просто не са много удобни, създават малко нелепо усещане в ръката и дори предразполагат към неправилно свирене. Не всяка китара "от висок клас" отговаря на тези критерии, почти никоя много евтина не се доближава до тях, но понякога при "средния клас" се случват чудесни екземпляри.

Може би от отговорите в темата не става ясно едно нещо - в повечето електрически китари, дърво е лепено поне на няколко места, това не се прави само при set-neck китарите. Веднага се сещам, например: -Тялото често е направено от две или три дъски, а когато китарата има топ, и той е лепен. -При някои китари, главата на грифа (понякога частта около първото прагче) е залепена за останалата част от грифа, за да може главата да е наклонена назад, без да се прави голямо разточителство на дърво (и поради други съображения). -Фингърборда, когато има такъв, винаги е лепен за задната част на грива, при това, на тази сглобка, макар, че е с голяма площ, действат сили, които не са за подценяване, защото опъна на струните е голям, грифа обикновено е желателно да не е съвсем прав, а и напрежението се мени при свирене(особено на китари с флойд роуз), което прави тази сглобка обект не само на големи, но и на непрекъснато променящи се усилия. Така че, лепенето не е прецедент само за сет-нек китарите, и не е повод за притеснение, по-голямо от обичайното.

Като за 40 лв МОЖЕ би става, но според мен, за над 150 лв. в магазините има немалко китари, на които все пак, може да се свири с известно удоволствие.

^^Мисля, че наличието на тунер е къде-къде по-полезна и практична екстра.

^^^^^^^^Това, на 5:25 кърти, човек! Буквално!

Хаха, култово е! Има и по-мощни и товароподемни колички, които могат да свъшат по-добра работа. Само че, са прекалено бързи. Следващата стъпка е, възможност за регулиране по височина и усукване, както и вграждане на видеокамера, с ителигентен софтуер, който може да записва и възпроизвежда пресети.

Така е. На мен (на слушалките, с които слушам сега) като че ли старите ми звучат малко по-живичко, но не мога да кажа със сигурност.