Evtim Djerekarov

Вероятно трябва да се изравнят прагчетата (ако има браждене).

Ц, ц, ц, ц.....

Както стана дума - не е споменато в статията. Предполагам в диапазона 0.1-1%, но не мога да кажа така наизуст.

^ Интерес относно генераторите има, поне от моя страна. Конкретното устройство също е интересно, но за принципа на неговата работа не се споменава почти нищо, което създава известно поле за приказки. За да не съм в офтопик, не виждам какво друго мога да направя, освен да намеря части, да го сглобя и след това да поговорим.

Най-важното е, генераторът да е "чист". Постигането на различни амплитуди не е толкова голям проблем. Бих добавил още нещо - предвид възможността за тестване на апаратури с ниско входно съпротиление, не е зле, усилвателят да има ниско изходно съпротивление (или поне специализиран, втори нискоимпедансен изход). Отделно, може би е добре също така, да може да се работи и с доста ниски амплитуди, за да се правят и разни по-особени тестове, като например усилватели с "отворена" обратна връзка, които имат голям коеф. на усилване без ООВ. В този ред на мисли, може да се добави и копче, за добавяне на DC Offset към сигнала.

^Много готина статия Устройството изглежда съвсем достъпно и бих го сглобил при първа възможност. Това ме подсеща, за синусоидалния генератор на Valve Wizard, като при него е дадена информация и за изкривяванията: http://www.valvewizard.co.uk/siggen.html В статията, която постваш, не са посочени числа за изкривяванията в синусоидален режим, а средностатистическият хобист, няма апаратура, да ги измери точно. За тази схема се твърди, че има доста ниски изкривявания: http://www.redcircuits.com/Page82.htm

^Мисля, че пакетираното кафе Bianchi е на същата фирма, която държи магазините, но бих казал, че като аромат, то е далече от това, което можеш да си вземеш насипно от самите магазини. В този смисъл, пробвай от кафе-магазина някой път . ПС: Говоря за млените пакетажи на Bianchi. Тези на зърна не съм пробвал, но пак мисля, че насипно от магазина ще е по-вкусно, поне що се касае до личния ми опит със сравняване на млените им насипни кафета, със всякакви типове и марки млени пакети.

^ Въпросът с максималната мощност на усилвателите е точно дефинируем само в два случая: -Максимална неизкривена мощност при синусоидален входен (и изходен) сигнал (което предполага чиста китара). -Максимална изходна мощност при изходен сигнал, много близък до правоъгълен (силно изкривен) - тази мощност е точно два пъти по-голяма от предната, при едни и същи усилвател. Разбира се, захранването, както и други неща, трябва да са оразмерени така, че да позволяват работа в този режим, без захранването да кляка и без да изгорят лампите или нещо друго. Понеже в общият случай се свири с известно количество овердрайв или поне компресия, а никакви стандарти не натискат производителите кой метод да използват при специфициране на мощността, то техните спецификации обикновено попадат някъде между двата случая. Не е невъзможно, да кажем с усилвател, който е реално 20 вата синус, да се изкара 20-40 вата кратковременна пикова мощност, при определена форма на сигнала. А може и дълговременна, изкривена, ако е проектиран консервативно. Оттам идват и всички тези недоразумения и полемики, касаещи спецификациите.

^, ^^, ^^^ Ефектът звучи така най-вече заради входния буфер, Ако той се изключи, както и "Low Cut" функцията на входа, звука започва повече да се доближава до класиката. В този си "модерен" вариант, звука е по-скоро овердрайв, като разбира се, съм се стремил да запазя малко от характерната музикалнозвучаща грозотичка на оригинала. А че чичо Митко успява да извади точно каквото трябва от звука, съмнение няма. Чичо митко, качи ли го целия концерт в тубата, или само този откъс? ПС: виждам, че си качил.

^Изглежда страхотно! ^^ И аз съм стигнал до подобни заключения. Прави ми впечатление, че когато кафето е хубаво и правилно смляно, особено когато не се ползва кремадиск, се получава точно такъв устойчив каймак, който е някак си еднороден на вид - не е дебела пяна от малки мехурчета, както обикновено става с повечето кремадискове, а е по-тъко, но доста фино и еднородно покритие, което има само цветови нюанси, като разнородност. Вкъщи от доста време се мотаеше един пакет 1кг. от кафе Julius Meinl, мисля, от най-евтината разновидност, което на всичкото отгоре беше със срок на годност, изтекъл през 2012 г. Понеже нямах друго кафе на зърна под ръка, смлях от него на горепоказаната кафемелачка (която дори не е от висок клас) и пак, като улучих едрината, се получи кафе, много по-вкусно и с по-еднороден каймак, от пакетажите, които се продават за по 10-на лева 250-грамката.

^Аналоговите синтезатори за китара са интересна тема, стига човек да има отправна точка или поне идея какъв точно звук иска да постигне с тях. Ако Сънчо няма нищо против, няма нищо против, може да пуснеш и някой друг аудио / видеоматериал. Междувременно, с чичо Митко добутахме ефектчето до приемлив, кутийчосан тестови вариант. Ето малко снимки. Понеже стойката за бормашина не е вкъщи, пробихме дупкуте на ръка, за щастие - доста прилично точно. Може би главният недостатък на този тип кутии са укрепващите им ребра, от вътрешната страна на кутията. Вижда се, че при буксата за захранването, в дупката на кутията е вкарана изолационна пластмасова втулка, за да няма контакт с металната кутия. Друг непредвиден момент е, че поради голямата дебелина на стените на кутията (3мм), металните гайки на сигналните букси не достигат "надеждно" до резбата на буксата вътре в кутията, поради което се наложи, да изпилим с около 1мм пластмасовите подложки под гайките. В следващата ревизия на платката, сигналните букси ще "стърчат" с 1.5мм навън от платката, а буксата за захранването - с 2.5мм - като в кутията ще има правоъгълна дупка за нея, а ребрата на кутията ще са изпилени на нивото на "гладката" стена около местата, където има букси. Ето и снимчица отвътре - има малко необходими корекции по платката, за (надявам се) финалният вариант 2, но са относително дребни. Разбира се, трябва да запоя и конектор за батерийка в ония две пусти дупки най-долу отдясно. Днес вероятно чичо Митко ще свири с ефектчето и ще каже, с какви впечатления е останал. Мисля също, че вече ефектът е годен за тестове.

Да ти кажа, не знам. Гледам, че последно е влизал през 2013, а телефона му затрих - требва да питам Роко.

хахаха.. Вижте кой съфорумник се появява на 0:40 http://vbox7.com/play:a2a881b0

^ Цялата история звучи много въодушевяващо! По принцип, това с прясно смляното кафе, май е аксиома.

^ Да, вероятно с прясносмляно кафе с точната едрина, вкуса ще е дори по-добър. Не знам, дали клапанът някога ще си промени налягането, но както вече писах, ако се вманиячиш, мисля, че за тази машина можеш да си намериш и без-клапанна ръкохватка/цедка. Чибо-тата, които струват 6-8 лв (на промоции, 5-6 лв) обикновено не са никак лоши кафета, както сам си се убедил, и мисля, че в този ценови клас пакетажи, са почти непобедими. Някой път, може да си вземеш Bellarom Espresso Bar za 3.69 лв. от Lidl, да видиш, дали ще ти хареса. Според мен, е напълно сравнимо с доста кафета, които струват около десетуна. Малко развитие по темата, пък и да се похваля. Днес отидох, да си взема една стара, ръчна кафемелачка, от онези месинговите. Не я открих никъде и тъкмо започнах да се ядосвам, когато точно пред погледа ми, в един отворен шкаф, видях една дискова кафемелачка Bosch, която след извесно чудене, си спомних, че един мой добър съсед ми беше подарил, в края на тийнейджърството, да си меля едни ечемици за боза с нея (което не съм правил повече от няколко пъти). Машинката е модел МКМ 7000 и изглежда така: Отдолу има копче, с което може да се регулира едрината на мелене: На най-фината настройка, машината мелеше толкова ситно, колкото средностатистическото купено кафе. Това е малко едричко за моята еспресомашина и естествено отворих мелачката, след което видях, че донастройката й е детска игра, като завъртайки една шестоъгълна глава с още 60 градуса, може най-фината степен, да стане още по-фина. Нагласих я така, че дисковете почти, да се допират, и стана доста фино. Пробвах - не ми хареса чак толкова и след това настроих мелачката на две степени по-едро смилане - това отговаряще на смилане, една-две идеи по-фино от фабричното "най-фино", и отговаря на смилането на по-финомлените купешки кафета. Не знам какво можете да кажете за тази мелачка - изглежда простичка, и не е скъпа, но е малко апокрифна, пък и си е дискова. Едрината на мелене (на пипане) е почти еднаква, с уговорката, че на върха на съда се наслояват "изпарения" и от съвсем фино смляна кафена прах, която просто успява да мине във въздушната струя между дисковете. Но това не е голям проблем, защото това е една малка част от количеството, пък и може да се отдели с лъжичка и изхвърли. Забелязах следните неща, които ще ми е интересно, да обсъдим, да видим, дали ще открием сходимост. -Едросмляното (относително) кафе става по-воднисто и по-рано става "почти-прозрачна струя", като тече от машината, но има относително мек и по-сладникав вкус, макар и по-бедничък. -Много-фино смляното кафе пуска тъмна струя почти докато се напълни чашата и тече по-бавно, има доста интензивен и плътен вкус, но при него повече личат горчивите нотки на кафето, напомнящи малко на прегорял боб. На някои кафета, това може би придава чар, но при сорта който пробвах, е малко прекалено. -Среднофино смляното кафе пуска кафява струя до малко след средата на напълване на чашката, като към края на изтичането, вече почва да изрусява. Вкусът има малко от горчивината при фино смилане, но не чак толкова, а има и от относителната мекота на по-грубото смилане. Изобщо - така вкусът като че ли е най-балансиран.

Може би има нещо такова. Клапанът е хубаво нещо, от гледна точка на визуалният ефект, но си има и особености.

Всичко може да помогне или да не помогне - зависи, колко добре е свързана китарата, и колко ти е "ошумен" фона вкъщи.

^Хах, вярно съм ги разменил!

Бих предложил методология: -Тъй като каквото и да правиш с тръсрода, грифа не се огъва близо до петата на грифа (края му, на високите прагчета), трябва от бриджа, да си настроиш височина на струните, която гарантира, че струните не ти браждят на последните позиции. Разбира се, може и да се по-високо от това, като вече се действа на вкус. Трябва да се има предвид обаче, че евентуално отпускане на шиша, ще направи екшъна по-висок от това. -След като намериш тази височина, тогава чак се заиграваш с тръсрода, за намиране на оптимален компромис екшън/липса на браждене. Ключовата дума е компромис. Разбира се, има инструменти, при които това не може да се получи добре, поради неравни прагчета, или пък локални изкривявания на част от грифа, които не могат да се повлияят от настройката на шиша.

^Натъпкването има много голямо значение, затова обичам метални ръкохватки, да не се трошат лесно . Не знам, кое е най-ситното, но ми се струва, че Privat Kaffe серията на Tchibo беше финичко смляна, като аз харесвам Guatemala Style (средно изпеченото). Tchibo Espresso Sicilia/Milano style също не са смлени рекордно едро. Но като цяло, имам чувството, че пакетажите умишлено не се мелят много фино, да не запушат нечия машинка. Синята Лаваца в кутия, като че ли беше смляна по-фино, но като цяло, не ми е от любимите кафета. Тези, които си купувам насипно, ми ги мелят идея по-фино, но с тях, без номера с парата, може и да повредя помпата. Иначе с тях, най-ми харесва как става кафето, просто не мога да го сравня с почти нищо пакетирано, което съм взимал. Не знам, дали трика с парата ще ти се получи, заради клапана в кремадиска, който се отваря при определено налягане. Може би ще се наложи да отваряш парата, точно като се отвори клапана, но без да успееш, да го затвориш, че пак ще иска голямо налягане, да се отвори. Също бъди подготвен, че кремадискът разпенва много кафето, и от там идва този привиден огромен каймак. При по-ниско налягане, вероятно каймакът ще е по-малко. По-нататък, ако се зарибиш много, може и да си вземаш втора, обикновена ръкохватка/цедка.

^Ще го пробвам задължително. Дано има прилично голяма разлика, която да оправдае разликата в цената от 4:1 в сравнение с това, което засега предпочитам. Навсякъде, където има поле за маниящина, има и най-разнообразни цени, в някои случаи достигащи космически измерения . Това е на горе-долу разумна цена, предвид на какви пакетирани шротове може да се попадне по магазините за тия пари.

pick - перце. picking - нещо като "перцуване" по принцип, в част от китарния репертоар, под легато се има предвид техниката, при която дясната ръка изсвирва нещо сама, без помощта на перцето, което води до по-"слято", легато звучене. hammer on е техника, при която пръста на дясната ръка (а понякога и на лявата, която се е качила на грифа, тъй нар. "double hand" техника) удря струната на определено прагче. pull-off - техника, при която пръста, който е натиснал струната на дадено прагче, се отдръпва от него, като отдръпвайки се, дърпа струната, така, че тя да възпроизведе тон. hammer on / pull off - редуването на двете техники бързо, между два тона, се нарича трилер. Pinch / Artificial Harmonics - изкуствени флажолети, които, както ти казаха, се извличат с перце и палец. Natural Harmonics - естествени флажолети, които се получават естествено на някои прагчета (примерно, на 12-то при свободна струна), когато заедно с перцуването на струната, леко се пипва струната над въпросното прагче, и зазвучава тон, с октава и повече, по-висок от изсвирения. bend - извивам - Става дума за повдигане на тона (чрез опъване на струната с дясната ръка), или сваляне на тона (отпускане от предварително "опънато" положение). Последователното опъване и отпускане на струната създава добре познатото ВИБРАТО, което чуваме почти винаги на продължителните тонове в солата. То може да се прави с различна амплитуда и честота, за постигане на различни естетически ефекти.

^Напоследък пия насипно кафе от магазини "Бианчи Кафе". Не съм сигурен колко е квартално, но кафето си го бива. Правя си смески от "Мадагаскар", "Колумбия", "Кения", "Италианска смес" и досега не съм улучвал лоша смеска. За меленето - повечето такива магазини имат относително сериозни кафемелачки. За моята машина го меля на едрина 5.5, но за всяка машина е различно, като влияние има и наличието на кремадиск. Ако кафето тече трудно и помпата се мъчи, трябва следващият път, да ти го смелят по-едро или да не го тъпчеш толкова в цедката, или пък да слагаш по-малко кафе в нея. От друга страна, аз много обичам как става кафето на вкус, когато тече трудно и бавно, но за да не повредя машината, както вече съм писал, отварям малко клапана за парата, така че от тръбата за пара да капе или тече на тънка струя вода - един вид я ползвам, като предпазен вентил и си регулирам ръчно налягането. В началото е играчка, но като свикнеш, става просто навик.

^Според мене, най-доброто кафе е "Ръчното". В този смисъл, според мен е съвсем нормално, да спираш помпата ръчно, както и да слагаш/махаш чашата когато искаш.

^^Ефектът звучи много добре, бих казал, относително далече от този, който сглобихме, но е трудно да се прецени - ти пипаш китарата по съвсем различен начин, и изобщо имаш своя стилискика на свирене, доста различна от моята, пък и записи, усилватели.... Може и вкъщи (тук, където сега живея) да се съберем, обаче тогава трябва да носите усилватели, пък и жилището не е от най-комфортните (купувано от предишните собственици към края на 70-те и никога не е пипано). От друга страна, правя (мисля) хубаво кафе и имам доста кафени чаши . Другото място, където мога да ви приютя пък е по-приветливо, но твърде тясно за начинанието. Нека и чичо Митко да каже, какво мисли по въпроса, и ще измислим нещо.