Evtim Djerekarov

^Изглежда страхотно! ^^ И аз съм стигнал до подобни заключения. Прави ми впечатление, че когато кафето е хубаво и правилно смляно, особено когато не се ползва кремадиск, се получава точно такъв устойчив каймак, който е някак си еднороден на вид - не е дебела пяна от малки мехурчета, както обикновено става с повечето кремадискове, а е по-тъко, но доста фино и еднородно покритие, което има само цветови нюанси, като разнородност. Вкъщи от доста време се мотаеше един пакет 1кг. от кафе Julius Meinl, мисля, от най-евтината разновидност, което на всичкото отгоре беше със срок на годност, изтекъл през 2012 г. Понеже нямах друго кафе на зърна под ръка, смлях от него на горепоказаната кафемелачка (която дори не е от висок клас) и пак, като улучих едрината, се получи кафе, много по-вкусно и с по-еднороден каймак, от пакетажите, които се продават за по 10-на лева 250-грамката.

^Аналоговите синтезатори за китара са интересна тема, стига човек да има отправна точка или поне идея какъв точно звук иска да постигне с тях. Ако Сънчо няма нищо против, няма нищо против, може да пуснеш и някой друг аудио / видеоматериал. Междувременно, с чичо Митко добутахме ефектчето до приемлив, кутийчосан тестови вариант. Ето малко снимки. Понеже стойката за бормашина не е вкъщи, пробихме дупкуте на ръка, за щастие - доста прилично точно. Може би главният недостатък на този тип кутии са укрепващите им ребра, от вътрешната страна на кутията. Вижда се, че при буксата за захранването, в дупката на кутията е вкарана изолационна пластмасова втулка, за да няма контакт с металната кутия. Друг непредвиден момент е, че поради голямата дебелина на стените на кутията (3мм), металните гайки на сигналните букси не достигат "надеждно" до резбата на буксата вътре в кутията, поради което се наложи, да изпилим с около 1мм пластмасовите подложки под гайките. В следващата ревизия на платката, сигналните букси ще "стърчат" с 1.5мм навън от платката, а буксата за захранването - с 2.5мм - като в кутията ще има правоъгълна дупка за нея, а ребрата на кутията ще са изпилени на нивото на "гладката" стена около местата, където има букси. Ето и снимчица отвътре - има малко необходими корекции по платката, за (надявам се) финалният вариант 2, но са относително дребни. Разбира се, трябва да запоя и конектор за батерийка в ония две пусти дупки най-долу отдясно. Днес вероятно чичо Митко ще свири с ефектчето и ще каже, с какви впечатления е останал. Мисля също, че вече ефектът е годен за тестове.

Да ти кажа, не знам. Гледам, че последно е влизал през 2013, а телефона му затрих - требва да питам Роко.

хахаха.. Вижте кой съфорумник се появява на 0:40 http://vbox7.com/play:a2a881b0

^ Цялата история звучи много въодушевяващо! По принцип, това с прясно смляното кафе, май е аксиома.

^ Да, вероятно с прясносмляно кафе с точната едрина, вкуса ще е дори по-добър. Не знам, дали клапанът някога ще си промени налягането, но както вече писах, ако се вманиячиш, мисля, че за тази машина можеш да си намериш и без-клапанна ръкохватка/цедка. Чибо-тата, които струват 6-8 лв (на промоции, 5-6 лв) обикновено не са никак лоши кафета, както сам си се убедил, и мисля, че в този ценови клас пакетажи, са почти непобедими. Някой път, може да си вземеш Bellarom Espresso Bar za 3.69 лв. от Lidl, да видиш, дали ще ти хареса. Според мен, е напълно сравнимо с доста кафета, които струват около десетуна. Малко развитие по темата, пък и да се похваля. Днес отидох, да си взема една стара, ръчна кафемелачка, от онези месинговите. Не я открих никъде и тъкмо започнах да се ядосвам, когато точно пред погледа ми, в един отворен шкаф, видях една дискова кафемелачка Bosch, която след извесно чудене, си спомних, че един мой добър съсед ми беше подарил, в края на тийнейджърството, да си меля едни ечемици за боза с нея (което не съм правил повече от няколко пъти). Машинката е модел МКМ 7000 и изглежда така: Отдолу има копче, с което може да се регулира едрината на мелене: На най-фината настройка, машината мелеше толкова ситно, колкото средностатистическото купено кафе. Това е малко едричко за моята еспресомашина и естествено отворих мелачката, след което видях, че донастройката й е детска игра, като завъртайки една шестоъгълна глава с още 60 градуса, може най-фината степен, да стане още по-фина. Нагласих я така, че дисковете почти, да се допират, и стана доста фино. Пробвах - не ми хареса чак толкова и след това настроих мелачката на две степени по-едро смилане - това отговаряще на смилане, една-две идеи по-фино от фабричното "най-фино", и отговаря на смилането на по-финомлените купешки кафета. Не знам какво можете да кажете за тази мелачка - изглежда простичка, и не е скъпа, но е малко апокрифна, пък и си е дискова. Едрината на мелене (на пипане) е почти еднаква, с уговорката, че на върха на съда се наслояват "изпарения" и от съвсем фино смляна кафена прах, която просто успява да мине във въздушната струя между дисковете. Но това не е голям проблем, защото това е една малка част от количеството, пък и може да се отдели с лъжичка и изхвърли. Забелязах следните неща, които ще ми е интересно, да обсъдим, да видим, дали ще открием сходимост. -Едросмляното (относително) кафе става по-воднисто и по-рано става "почти-прозрачна струя", като тече от машината, но има относително мек и по-сладникав вкус, макар и по-бедничък. -Много-фино смляното кафе пуска тъмна струя почти докато се напълни чашата и тече по-бавно, има доста интензивен и плътен вкус, но при него повече личат горчивите нотки на кафето, напомнящи малко на прегорял боб. На някои кафета, това може би придава чар, но при сорта който пробвах, е малко прекалено. -Среднофино смляното кафе пуска кафява струя до малко след средата на напълване на чашката, като към края на изтичането, вече почва да изрусява. Вкусът има малко от горчивината при фино смилане, но не чак толкова, а има и от относителната мекота на по-грубото смилане. Изобщо - така вкусът като че ли е най-балансиран.

Може би има нещо такова. Клапанът е хубаво нещо, от гледна точка на визуалният ефект, но си има и особености.

Всичко може да помогне или да не помогне - зависи, колко добре е свързана китарата, и колко ти е "ошумен" фона вкъщи.

^Хах, вярно съм ги разменил!

Бих предложил методология: -Тъй като каквото и да правиш с тръсрода, грифа не се огъва близо до петата на грифа (края му, на високите прагчета), трябва от бриджа, да си настроиш височина на струните, която гарантира, че струните не ти браждят на последните позиции. Разбира се, може и да се по-високо от това, като вече се действа на вкус. Трябва да се има предвид обаче, че евентуално отпускане на шиша, ще направи екшъна по-висок от това. -След като намериш тази височина, тогава чак се заиграваш с тръсрода, за намиране на оптимален компромис екшън/липса на браждене. Ключовата дума е компромис. Разбира се, има инструменти, при които това не може да се получи добре, поради неравни прагчета, или пък локални изкривявания на част от грифа, които не могат да се повлияят от настройката на шиша.

^Натъпкването има много голямо значение, затова обичам метални ръкохватки, да не се трошат лесно . Не знам, кое е най-ситното, но ми се струва, че Privat Kaffe серията на Tchibo беше финичко смляна, като аз харесвам Guatemala Style (средно изпеченото). Tchibo Espresso Sicilia/Milano style също не са смлени рекордно едро. Но като цяло, имам чувството, че пакетажите умишлено не се мелят много фино, да не запушат нечия машинка. Синята Лаваца в кутия, като че ли беше смляна по-фино, но като цяло, не ми е от любимите кафета. Тези, които си купувам насипно, ми ги мелят идея по-фино, но с тях, без номера с парата, може и да повредя помпата. Иначе с тях, най-ми харесва как става кафето, просто не мога да го сравня с почти нищо пакетирано, което съм взимал. Не знам, дали трика с парата ще ти се получи, заради клапана в кремадиска, който се отваря при определено налягане. Може би ще се наложи да отваряш парата, точно като се отвори клапана, но без да успееш, да го затвориш, че пак ще иска голямо налягане, да се отвори. Също бъди подготвен, че кремадискът разпенва много кафето, и от там идва този привиден огромен каймак. При по-ниско налягане, вероятно каймакът ще е по-малко. По-нататък, ако се зарибиш много, може и да си вземаш втора, обикновена ръкохватка/цедка.

^Ще го пробвам задължително. Дано има прилично голяма разлика, която да оправдае разликата в цената от 4:1 в сравнение с това, което засега предпочитам. Навсякъде, където има поле за маниящина, има и най-разнообразни цени, в някои случаи достигащи космически измерения . Това е на горе-долу разумна цена, предвид на какви пакетирани шротове може да се попадне по магазините за тия пари.

pick - перце. picking - нещо като "перцуване" по принцип, в част от китарния репертоар, под легато се има предвид техниката, при която дясната ръка изсвирва нещо сама, без помощта на перцето, което води до по-"слято", легато звучене. hammer on е техника, при която пръста на дясната ръка (а понякога и на лявата, която се е качила на грифа, тъй нар. "double hand" техника) удря струната на определено прагче. pull-off - техника, при която пръста, който е натиснал струната на дадено прагче, се отдръпва от него, като отдръпвайки се, дърпа струната, така, че тя да възпроизведе тон. hammer on / pull off - редуването на двете техники бързо, между два тона, се нарича трилер. Pinch / Artificial Harmonics - изкуствени флажолети, които, както ти казаха, се извличат с перце и палец. Natural Harmonics - естествени флажолети, които се получават естествено на някои прагчета (примерно, на 12-то при свободна струна), когато заедно с перцуването на струната, леко се пипва струната над въпросното прагче, и зазвучава тон, с октава и повече, по-висок от изсвирения. bend - извивам - Става дума за повдигане на тона (чрез опъване на струната с дясната ръка), или сваляне на тона (отпускане от предварително "опънато" положение). Последователното опъване и отпускане на струната създава добре познатото ВИБРАТО, което чуваме почти винаги на продължителните тонове в солата. То може да се прави с различна амплитуда и честота, за постигане на различни естетически ефекти.

^Напоследък пия насипно кафе от магазини "Бианчи Кафе". Не съм сигурен колко е квартално, но кафето си го бива. Правя си смески от "Мадагаскар", "Колумбия", "Кения", "Италианска смес" и досега не съм улучвал лоша смеска. За меленето - повечето такива магазини имат относително сериозни кафемелачки. За моята машина го меля на едрина 5.5, но за всяка машина е различно, като влияние има и наличието на кремадиск. Ако кафето тече трудно и помпата се мъчи, трябва следващият път, да ти го смелят по-едро или да не го тъпчеш толкова в цедката, или пък да слагаш по-малко кафе в нея. От друга страна, аз много обичам как става кафето на вкус, когато тече трудно и бавно, но за да не повредя машината, както вече съм писал, отварям малко клапана за парата, така че от тръбата за пара да капе или тече на тънка струя вода - един вид я ползвам, като предпазен вентил и си регулирам ръчно налягането. В началото е играчка, но като свикнеш, става просто навик.

^Според мене, най-доброто кафе е "Ръчното". В този смисъл, според мен е съвсем нормално, да спираш помпата ръчно, както и да слагаш/махаш чашата когато искаш.

^^Ефектът звучи много добре, бих казал, относително далече от този, който сглобихме, но е трудно да се прецени - ти пипаш китарата по съвсем различен начин, и изобщо имаш своя стилискика на свирене, доста различна от моята, пък и записи, усилватели.... Може и вкъщи (тук, където сега живея) да се съберем, обаче тогава трябва да носите усилватели, пък и жилището не е от най-комфортните (купувано от предишните собственици към края на 70-те и никога не е пипано). От друга страна, правя (мисля) хубаво кафе и имам доста кафени чаши . Другото място, където мога да ви приютя пък е по-приветливо, но твърде тясно за начинанието. Нека и чичо Митко да каже, какво мисли по въпроса, и ще измислим нещо.

Нищо не пречи, да го пробваме и подомашно, преди "официалности". Вкъщи може, но не е много гот, а и няма в какво толкова да го включа, като усилватели. Ако искаш, може да погостуваме в твоето студио?

Понеже трябва, да запишем, а и да организираме някакво пробване на ефекта, крайно време е, да го сложа в кутията. Разбира се, може първоначално, да го сложа в гола кутия, но с чичо Митко обсъждаме вариант за ситопечат, което от друга страна ме кара, да мисля, за кисунки и шрифтове. Засега, в средата на ефекта (където няма да има контроли) мисля, да отпечатаме нещо такова, или негова вариация: Също, мисля, че сега е моментът, да си измисля шрифт и стилистика, които да ползвам и за надписване на бъдещи ефекти. За пробването - вероятно ще разпробия кутията утре-другиден и ефектът ще е готов за пробване. Кажете, кои сте свободни и имате желание, да го пробваме и да поприказваме, да кажем, следващата седмица, за да измислим някаква организация.

И най - неинтелигентният, и в известен смисъл, досадният.

Според мен, дори с обикновени биполярни транзистори, може да се реализира или ограничение по ток, или най-добре схема, която при превишаване на допустимия ток влиза в режим на ограничение, характеризиращ се с малък изходен ток, или изобщо липса на изходно напрежение, което състояние в първия случай се оправя с премахване на трудния товар, а във втория - с RESET бутон.

^ забелязах грешка относно тримерите, първият трябва да е на мястото на 27К съпротивлението в колектора на първия биполярен транзистор и трябва да има стойност 50-100К, а вторият, в колектора на втория биполярен транзистор, има стойност 10К.

@jabs: Надрасках ето тази схема. Тя е същата с тази, която изпълних, като не съм нарисувал единствено уейвшейпърите, защото там има поле за експериментиране. Например, ако в първия уейвшейпър се ползват два диода 4148 и резистор 680R-1K, ще работи, според очакванията. Във вторият, може да се пробва с 4148 и червен LED във всяка посока, а съпротивлението се подбира на вкус (може и с тример). Основното правило е, че е добре шейпърите да заоблят плавно, и винаги да имат още малко аванс, за допълнително малко нарастване на изходната амплитуда с входния сигнал. По принцип, може да се направят още подобрения, примерно за изходния импеданс, обаче колкото повече промени се правят, толкова повече се отдалечаваме от оригинала, което в един момент, може да обезмисли идеята. Буферът товари китарата винаги, дори когато не се ползва, но мисля, че това не е проблем, особено предвид фактът, как първото FF стъпало я товари, когато няма буфер. Ето схемта. В зависимост от избраните транзистори и режими, консумацията не трябва да превишава 0.8-4 мА. В последният кой случай - 1.25мА. Поради топологията на схемата, в зависимост от избора на транзистори, режим и стойности, ефектът може да има най-различен звук и до голяма степен може да се настрои според вкуса и инструмента на китариста. Следващо усложнение може да бъде DC серво на стъпалата, особено когато се ползват германиеви транзистори, но точно за този ефект, мисля да пропусна .

^Ампът звучи страхотно!

След няколко корекции по платката (бях забравил да сложа един важен резистор, буксата за захранването беше обърната и т.н.) в крайна сметка сглобих нещото и започнах, да си играя с него, а през деня и чичо Митко чу малко от него. Той може да каже какво мисли за звука, който пробвахме. Транзисторите, с които си поиграх са: BC327-40 (Si, hi-gain), ZTX549 (Si, mid-gain, low vce-sat), 2SA984(Si, lo-mid gain, 500ma), ГТ2307(Ge, бета = 60, бета = 99). Пробвах какви ли не комбинации и останах със следните впечатления: -Ако първият транзистор е германиев, е добре да е с ниска - средна (30-60) бета, иначе звучи замазано, особено без входен буфер. Не можах да разбера на какво се дължи това, но на прима виста предполагам, че има общо с милеровия ефект. -Ако вторият транзистор е германиев, много от възможностите за конфигурация не могат да се ползват удачно (примерно, включването на междинна mid-boost RC група между стъпалата, чийто импеданс е висок, води до доста глух звук - вероятно заради проблеми с входното съпротивление на стъпалото, и може би някакви други проблеми). Със силициев транзистор на това място, всичко е ОК. -Ако сложим два германиеви транзистора, тогава чистият звук с намален гейн е доста сладък и приятен, общия максимален гейн не е кой-знае колко, а звукът може да се определи като "объл" и малко мазен. -Ако сложим два силициеви транзистора с голямо усилване, тогава ефектът става доста голяма хай-гейн резачка, идеална за one-note сола с продължителни тонове, като въпреки многото усилване, на соло отчетливостта е отлична - така го пробвахме с чичо Митко. -На мен най-много ми хареса звука, когато за първо стъпало имам германиев транзистор с усилване около 50-60, а за второто - силициев транзистор с усилване около 200. Така се получава звучене, средно между двете гореописани. Предпочитам да има входен буфер, защото звука така е по-ясен, но пък така се отдалечаваме от класическия FF звук. Въпреки това, бих казал, че ефектът носи характер, който напомня за FF, дори при най-противоположните настройки, което ме радва, защото това беше идеята. Разбира се, всичко опира до вкус, късмет и моментно настроение . При първа възможност, ще го кутийчосам и ще пусна снимки. Като се видим с чичо Митко, вероятно ще позапишем това - онова. Утре ще щракна платката и може да драсна ориентировъчна схема. Всякакви коментари са добре дошли.

Ще публикувам почти цялата схема (тя не се различава много от FF в основата си. Ще нарисувам "клипинг секциите" другояче, и ще кажа какви напрежения на ограничение приблизително имат. Вече всеки може да си пробва на вкус с различни варианти, точно както много хора правят, сменяйки диоди и клпинг секции в овердрайвите. Така хем схемата, която публикувам, ще е близо до моята и ще работи, хем ще има извесно поле за експериментиране. Това не е от "тайните" схеми, за които съм писал в разни теми. Таки схема е просто доразвит FF.