Evtim Djerekarov

Принципно импулсните имат много високо КПД около 90%. Има и импулсни чипове, които можеш да използваш, правил съм такива захранвания, ако искаш, мога да се разровя, и да ти дам схемка.

Всичко е много хубаво, но се чудя какво ли ще стане с темата ми, ако попитам в чужд форум нещо на български?!?

Ако е за входен буфер на камион4е - слагай емитерен повторител с NPN транзистор, като BC550C. Ако е за превключване на сигнала - слагай 4066 CMOS analog switch. Само ако е критично за тона - може и руски полеваци. Иначе BF245A - само А-то ти върши работа. Също 2SK30A.

Да ти кажа, ъпгрейдвал съм и скуаери, и бг китари, и резултатите не могат да потвърдят победител по качество на звука. Но едно е факт - скуаера изглежда по-добре. Иначе за новите изструменти е така - но както знаеш, нови ел. кремони няма, така или иначе.

Така е. Но със всички ремонти, китарата излиза колкото най-евтината нова китара, та дори и по-малко. А звучи(ако сте си я избрали) по-добре. А има пълдини, които само след смяна на адаптери къртят мивки като звук. Всичко си опира до желанието, и целите. Принципно е по-лесноо да си купиш нова китара. А за новото производство на кремона - предполагам, че са добри.

Според мен истината не е в крайните мнения. Свирил съм на много бг. китари. От електрическите има такива, които наистина звучат смешно, но има и такива, които звучат много добре. Бих казал, че тези симетричните, с хъмбъкерите, имат доста по-приятен звук, и са толкова безшумни, колкото всяка друга китара с хъмбъкери. Естествено, тонът им е различен от този, който е станал масов при западните китари и копията им. Поради употребата на чам в тялото, звука е по-мек и топъл, и няма много рязка и остра атака, и следователно не е много подходящ за свирене с Hi-gain усилватели. На clean и semi-clean, обаче, звука може да бъде прекрасен(след подходящият сетъп на китарата, и необходимите манипулации по нея, разбира се). Опитвал съм се да имитирам този топъл тон със доста squier-i, ямахи, и др. китари, но напразно - те просто са направени от друг материал, и звучат по-рязко. Относно Орфей/пълдин - Те са направени от материали като махагон, липа, явор, ясен, изобщо от нелоши материали, но, бих казал, при тях е наистина въпрос на късмет да попаднеш на хубав инструмент - някои от тях просто не са изработени правилно. Но има и добри. Аз самия свиря на пълдин, който по нищо не отстъпва на която и да е добра китара(освен по доста поостарялото вече лаково покритие). Обаче съм и сменял адаптерите, позициите и ключовете, и са правени доста неща по нея. В общи линии от подходящата бг ел. китара, можете да направите доста добра китара с подходящото количество ремонт/смяна на хардуер, но в заводски вид, китарите имат сериозни недостатъци, като лоши ключове, зле поставени позиции, лоши адаптери и потенциометри и др. Относно акустичните китари от комунистическо време - техните цени и тогава са били различни. 40-100 лв. - шпертплатов боклук, който звучи зле, фалшив е, и има куп проблеми(обикновено с подвижно мостче). 100-200 лв. шпертплатов боклук със смърчов преден панел, който звучи две идеи по-добре, и след подходящ сетъп, започва да звучи като днешните китари в ценовия клас под 150 лв. 250-300лв. - обикновено букова китара, със смърчов топ, която след подходящ сетъп, звучи вече като акустична китара, нещо като днешните ширпотребски китари около 250 лв. 300-500лв. - хубави китари, със царги, задна страна, и гриф от дървета, като махагон, орех и др, със доста тънки стени(около 1.5-2мм), които звучат наистина приятно. Нещо като днешните китари около 450 лв. над 500лв. - наистина добри и скъпи китари. Нещо като днешните китари от около 600-1000 лв. Това са в общи линии категориите. Има случаи, в които просто конструкцията не е добра, и заглушава акустиката, но това са сравнително редки случаи. Друг недостатък е, че тогава у нас е било "фешън" да правят китари с малко по-дебели грифове от нормалното, което ги прави малко по-неудобни за хората с по-дребни ръце. За сметка на това, грифовете обикновено са доста прави. Главният проблем е, че повечето акустични китари са с много лош сетъп, и струни на високо, поради което звучат фалшиво. След намесата на кадърен лютиер, обаче, китарите стават много верни, и с ниски струни.

Щом с дисторшън китарата маже и на бридж адаптер, значи, предполагам, адаптерите са със силно изразени ниски и средни честоти, и по-слабо изразени високи среди и високи. Възможно е, и да имат много голяма индуктивност, щом са със силен аутпут, и от там да имаш бавна атака -> омазан звук. Едва ли може да се направи нещо с адаптерите, което да им избистри звука. Парафинирането малко избистря тона(при стари, отпуснато намотани адаптери), но няма чак толкова голям ефект върху звука. Може да пробваш с еквилайзер да моделираш тона преди дисторшъна, но това не е особено практично решение, и изисква хубав, безшумен еквилайзер. Най-добре ще е да се смени или пренавие(ако е възможно) бридж адаптера.

Значи - разгледай как се справят чиповете, които препоръчва ditronix, или най-добре си избери друго захранващо напрежение за схемата. С увеличаването на напрежението, разликата в напреженията се увеличава(16-12 = 4, 40-12 = 28), и оттам се увеличава пада на напрежение върху активните елементи, и съптветно намалява КПД на схемата. Ако например искаш 12 волта, върху 4 ома товар, или 3 ампера ток, а захранваш схемата с 16V, то ако приемем, че почти целия ток минава през мощният транзистор, то от 12 до 16 волта остават 4 волта, т.е. пада на напрежение върху транзистора ще е около 4 волта. Изходната полезна мощност ще е 12V*3A = 36W. Загубната мощност, разсейвана от транзистора ще е 4V*3A = 12W. KПД на схемата е грубо 75%. Сега ако приемем, че захранваме схемата с 40V, Падът на напрежение върху мощния транзистор е 40 - 12 = 28V. Полезната мощност е пак 12V * 3A = 36W. Загубната мощност е 28V * 3A = 84W. КПД на схемата е само около 30%. Оттам имаш и огромно нагряване на радиатора, и опасност за транзистора. Освен това, в първия случай, схемата консумира 48W, a във втория - 120W!

Аха... това вече малко променя нещата.... ще ти сметна още една, като съм на кеф..

Ето една схемка, която изчислих и симулирах. Не съм я пробвал, но предполагам, че ще работи доста добре. Транзистора може да е който и да е PNP мощен транзистор, с колекторен ток над 6-7А, и базов ток над 1А(да не е дарлингтон). За по-големи токове, може да се вържат паралелно повече транзистори. Трансформатора може да е 12 - 14V AC(за предпочитане 12), така, че след филтриращите кондензатори, напрежението да е в границите 16-18V, може и да се сложат повече филтриращи кондензатори. Също така, трафа трябва да може да снабди 5-6 А ток, за да не се загрява твърде много. Тразистора разсейва 10-15W топлина(ако схемата се захранва с 16V) при максимално натоварване, и трябва да се постави на радиатор, както и стабилизатора(без да контактуват електрически с радиатора). ПС: Варианта на ditrinix не е хич лош.

За свързване на стереожак ли говориш, или за свързваянето с двужилен кабел, целящо по-малко шум? Ако говориш за двужилен лабел - на китарата 1 е сигнал, а 2 е земя(от дясната част на схемата ти). От лявата страна(откъм апаратурата) 2и 3 са свързани заедно към земя, а 1 е сигнала. (предполагам 1 - 2 са двете жила на кабела, а 3 е оплетката).

Ако имаш предвид, че врътката е откъм тялото, от долнада страна на грифа, и пак работата става с лостче, то можеш да свършиш работа и без да махаш струните.

Това е много хубаво, но точно защото всеки си има собствено мнение и вкус, теми като тази не трябва да съществуват. Няма смисъл от място, където всеки излага на всеослушание личните си вкусове. Все пак този форум е достояние на доста хора. Май е по-добре да се пише по по-градивни теми.

Много ме кефят изцепките ти относно разни световноизвестни певци. Честно. А Стиви Уондър некадърен ли е и той? No offence.

Е, тя се сменя лесно.

Непрекъснатото ходене на уроци може и да не е задължително, но не всички имат тази "гениалност", за да осъзнаят как трябва да пеят, къде трябва да пеят, и къде не трябва да пеят. Напълно съм съгласен, че има хора, които биха могли да се научат сами да пеят, поради вроден усет, и импровизаторски умения, и подарен им от природата разум, но всъщност повечето хора нямат нито добър вроден усет за вокална импровизация(особено мъжете), нито са особено разумни. Повечето певци започват като тийнейджъри, които си мислят, че са голяма работа, компетентни са по всички въпроси, и поради тази причина не приемат никакви съвети и критики. "Аз съм много як/яка, щом приятелчетата от квартала така казват. Това е положението. Аз съм велик/велика. Всички други са некадърници. Професионалистите нищо не разбират от истинска музика"(из наивните мисли на средностатистическия зелен пубертет). В резултат, повечето певци започват да се дерат зверски, и след няколко години усърдно търсене на идеалното крещене, и пеене на безумни височини, успяват да изградят свой собствен начин на пеене, който е горе-долу слушаем. И там завършва развитието им. Понеже всеки опит за критика, или забележка, бива посрещнат с насмешка, и гордост. Само малка част от тях се вразумяват, и осъзнават, че пеенето е трудна работа, и изисква много труд. Според мен е глупаво, да не се възползва човек от опита на миналото, и да се опитва да открие всичко сам. А родени таланти има, но рядко, и дори на тях, вокалния педагог им е от голяма полза в развитието им. Няма нищо по-скъпо от добрия съвет. Да не говоря, че дори и четивата струват пари. А хора, които не могат да се научат да пеят, колкото и да ходят по уроци, също има - това е положението, един може едно, друг - друго.

Говорех за нещата, които съфорумника AXE беше коментирал в темата за металика нощ, а и някои мои познати бяха останали с АБСОЛЮТНО същите впечатления. И аз нямам за цел да стават спорове за глупости. Успех на участието.

Дано само този път звука на ВСИЧКИ групи да е добър, и да няма подобни машинации със звука, като на металика night, и моля, ви, ако стане факт, този път ОБЯВЕТЕ ЦЕНАТА НА ВХОДА. Иначе е малко тъпо да създаваш впечатление, че няма вход, и изведнъж - хоп, дай 5 лева.

Във връзка с мнението на П.Давидов, мога да кажа, че няма смисъл всички китари да звучат невероятно страхотно, понеже не всички музиканти са богати професионалисти. За повечето хора е достатъчно китарата да има някакъв тон, и да е вярна. Другото вече е за про работа. Повечето кремони нямат добър тон за дисторшън, но звучат доста приятно за чисти партии(ако са сетъпнати като хората, разбира се).

Виж, принципно човек може да издава звуци в около 4 октави, но красивият му, цветист глас не надвишава 2 октави и половина. На високо може да пее, използвайки микс, или на фалцет, но това вече е приложимо по-рядко, и малко, или много бяга от разбиранията за пеене. Едни от най-добрите гласове пеят в две октави и половина, което е напълно достатъчно за изразяване на всички видове емоции, които човек би искал да изрази с пеене. Важното е в този диапазон, да е овладян до съвършенство всеки тон. Цвилене и грачене в 5 октави не помагат с нищо. За типовече гласове - много голямо значение има къде се намира прехода на човек. Аз съм бас-баритон, и прехода ми е на до-диез-ре на 1-ва октава. Прехода на баритона е на ре-диез-ми, а на тенора на фа диез. От до диез до фа диез интервала е кварта, то ест, един тенор може с лекота да пее на гръден глас цяла кварта над мен. Тази кварта, макар и малка в сравнение с 2-те октави и половина, е от голямо значение, тъй като 1-ва октава е октавата, която разграничава ниското от високото пеене при мъжете. Разбира се, въпреки че съм нисък глас, аз мога да взема и сол, дори ла на 1-ва октава с глас, почти без никакво миксиране, то тона вече звучи драматично, силно, и тежко, докато при тенора, до фа-диез-сол, е възможно да, пее леко, отворено, и изразявайки всякакви настроения, което за моят глас е немислимо, без значение колко добра техника на пеене имам. Бих могъл да пея на микс, разбира се, но микса не пасва навсякъде, и е по-специфичен тип тоноизвличане.

А, мерси за четките. Вече оздравях, но явно сам ще трябва да си запиша целия инструментал.

Точно така. Както изглежда, ти винаги си права, дори тогава, когато си седнала!

Това, което пиша не се отнася непременно за теб, но е резултат от известния ми опит със работа около "банди". То номера не е само ти да се харесваш, и хората от бандата да ти казват, че си супер, и после да си говорят други неща, например(често се случва). Важното е да се харесваш на публиката. А това става с много работа, изслушване на много мнения, едни от които - верни, други - не. Преценка, преоценка, пак работа, работа с учители, работа, и пак работа. А чуждото мнение не може да бъде вредно, ако знаеш какво правиш. Виж, ако е някакво умишлено злорадство - това вече е друго нещо. Добре е и да се вслушва човек в съветите на хора, които имат някаква музикална култура(и да се стреми към контакти с такива), не в съветите на така или иначе нищо неразбиращите тийнейджърчета от квартала, за които всичко, което е безобразна тресня е много яко. С мнението си не визирам теб, а общия случай. Факт е, че почти няма добри певци в родната клубна сцена, и често това се дължи на факта, че те са самовлюбени, и изобщо нямат никакво намерение да слушат съветите на никого, нито да харчат пари за развиване на хобито си.

При избор на китари, нещата опират главно до вкус. Много здрава китара няма. Всяка с малко зор, ще успееш да строшиш. Щом свириш отскоро вземи си нещо по-евтино. След това, ако напреднеш, ще си смениш китарата. Иначе не може за малко пари да вземеш нещо наистина качествено. А няма смисъл да харчиш много пари за инструменти, щом тепърва започваш. За да можеш да избереш инструмент е добре, да вземеш със себе си някой, който има известен опит, както и притежава добър слух(и трениран). Електрическата китара няма резонансова кутия, и почти не се чува, когато е включена. Дървото има значение за звука и, но по други причини. Вибрациите на металните(обикновено никелови) струни, поражда промени в полето на постоянните магнити в адаптерите(които се намират под струните, върху тялото), която промяна се улавя от бобините в тях, и в краищата им се индуцира електрическо напрежение. Сигнала от различните адаптери се превключва с ключето, и силата му, и количеството високи честоти, могато да се регулират чрез копчетата "volume" и "tone". Има 2 основни типа адаптери - единични(single coil), и двойни(humbucker), като двойните са доста по-безшумни, но звучат по - "тъмно" от единичните. За свирене на тежка музика е добре да има двойни адаптери, докато за свирене на по-леки неща, много хора предпочитат звука на единичните(има и множество изключения на тези правила). Всичко опира до вкус. За ефектите - Има времеви ефекти, като ехо(delay, echo),реверберация(reverb)(имитация на акустиката на помещения), хор(chorus) - създава няколко почти идентични копия на оригиналния сигнал, които леко се различават по височина на тона, и по закъснение, и така звука става по-богат. Много често се използва при свирене на чисти неща(като китарата в началото на "Is this love" нa whitesnake, например. Други времеви ефекти са flanger, phaser.... Много важен ефект е overdrive/distortion. Той изкривява звука на електрическата китара, така, че тя да не звучи чисто, ами да звучи изкривена, както е в болшинството от рок/метъл песни. Усилвателя обикновено има предусилвател в себе си, който има 2 или повече, канала, един за чисто свирене(clean), и друг за свирене с distortion, като обикновено има възможност двата канала да се превключват с превключвател за натискане с крак. В педалчетете има ефекти, като описаните по-горе. Това е на кратко. За повече информация ползвай търсачката, има много писано по всички въпроси.

Не знам, според мен и двамата(Bohemian и Alfia) се чудите какви глупости да обсъждате, както и никога не сте учили акустика, така, че спирам да се занимавам с вас в тази тема. Ако имате желание можете да заповядате на следващата форумна сбирка на 2.03, където ще е възможно на спокойствие да поговорим. Пък защо не и на по питие някъде. Даже ако някой се дере, и е усилен до границата на болката с мощни усилватели и озвучителни тела, пак няма да има трептене на гласните струни. А иначе наистина ще се радвам, ако се видим с теб Bohemian и да проверим феномена, пък и да си поговорим на музикални тематики.