Evtim Djerekarov

За свързване на стереожак ли говориш, или за свързваянето с двужилен кабел, целящо по-малко шум? Ако говориш за двужилен лабел - на китарата 1 е сигнал, а 2 е земя(от дясната част на схемата ти). От лявата страна(откъм апаратурата) 2и 3 са свързани заедно към земя, а 1 е сигнала. (предполагам 1 - 2 са двете жила на кабела, а 3 е оплетката).

Ако имаш предвид, че врътката е откъм тялото, от долнада страна на грифа, и пак работата става с лостче, то можеш да свършиш работа и без да махаш струните.

Това е много хубаво, но точно защото всеки си има собствено мнение и вкус, теми като тази не трябва да съществуват. Няма смисъл от място, където всеки излага на всеослушание личните си вкусове. Все пак този форум е достояние на доста хора. Май е по-добре да се пише по по-градивни теми.

Много ме кефят изцепките ти относно разни световноизвестни певци. Честно. А Стиви Уондър некадърен ли е и той? No offence.

Е, тя се сменя лесно.

Непрекъснатото ходене на уроци може и да не е задължително, но не всички имат тази "гениалност", за да осъзнаят как трябва да пеят, къде трябва да пеят, и къде не трябва да пеят. Напълно съм съгласен, че има хора, които биха могли да се научат сами да пеят, поради вроден усет, и импровизаторски умения, и подарен им от природата разум, но всъщност повечето хора нямат нито добър вроден усет за вокална импровизация(особено мъжете), нито са особено разумни. Повечето певци започват като тийнейджъри, които си мислят, че са голяма работа, компетентни са по всички въпроси, и поради тази причина не приемат никакви съвети и критики. "Аз съм много як/яка, щом приятелчетата от квартала така казват. Това е положението. Аз съм велик/велика. Всички други са некадърници. Професионалистите нищо не разбират от истинска музика"(из наивните мисли на средностатистическия зелен пубертет). В резултат, повечето певци започват да се дерат зверски, и след няколко години усърдно търсене на идеалното крещене, и пеене на безумни височини, успяват да изградят свой собствен начин на пеене, който е горе-долу слушаем. И там завършва развитието им. Понеже всеки опит за критика, или забележка, бива посрещнат с насмешка, и гордост. Само малка част от тях се вразумяват, и осъзнават, че пеенето е трудна работа, и изисква много труд. Според мен е глупаво, да не се възползва човек от опита на миналото, и да се опитва да открие всичко сам. А родени таланти има, но рядко, и дори на тях, вокалния педагог им е от голяма полза в развитието им. Няма нищо по-скъпо от добрия съвет. Да не говоря, че дори и четивата струват пари. А хора, които не могат да се научат да пеят, колкото и да ходят по уроци, също има - това е положението, един може едно, друг - друго.

Говорех за нещата, които съфорумника AXE беше коментирал в темата за металика нощ, а и някои мои познати бяха останали с АБСОЛЮТНО същите впечатления. И аз нямам за цел да стават спорове за глупости. Успех на участието.

Дано само този път звука на ВСИЧКИ групи да е добър, и да няма подобни машинации със звука, като на металика night, и моля, ви, ако стане факт, този път ОБЯВЕТЕ ЦЕНАТА НА ВХОДА. Иначе е малко тъпо да създаваш впечатление, че няма вход, и изведнъж - хоп, дай 5 лева.

Във връзка с мнението на П.Давидов, мога да кажа, че няма смисъл всички китари да звучат невероятно страхотно, понеже не всички музиканти са богати професионалисти. За повечето хора е достатъчно китарата да има някакъв тон, и да е вярна. Другото вече е за про работа. Повечето кремони нямат добър тон за дисторшън, но звучат доста приятно за чисти партии(ако са сетъпнати като хората, разбира се).

Виж, принципно човек може да издава звуци в около 4 октави, но красивият му, цветист глас не надвишава 2 октави и половина. На високо може да пее, използвайки микс, или на фалцет, но това вече е приложимо по-рядко, и малко, или много бяга от разбиранията за пеене. Едни от най-добрите гласове пеят в две октави и половина, което е напълно достатъчно за изразяване на всички видове емоции, които човек би искал да изрази с пеене. Важното е в този диапазон, да е овладян до съвършенство всеки тон. Цвилене и грачене в 5 октави не помагат с нищо. За типовече гласове - много голямо значение има къде се намира прехода на човек. Аз съм бас-баритон, и прехода ми е на до-диез-ре на 1-ва октава. Прехода на баритона е на ре-диез-ми, а на тенора на фа диез. От до диез до фа диез интервала е кварта, то ест, един тенор може с лекота да пее на гръден глас цяла кварта над мен. Тази кварта, макар и малка в сравнение с 2-те октави и половина, е от голямо значение, тъй като 1-ва октава е октавата, която разграничава ниското от високото пеене при мъжете. Разбира се, въпреки че съм нисък глас, аз мога да взема и сол, дори ла на 1-ва октава с глас, почти без никакво миксиране, то тона вече звучи драматично, силно, и тежко, докато при тенора, до фа-диез-сол, е възможно да, пее леко, отворено, и изразявайки всякакви настроения, което за моят глас е немислимо, без значение колко добра техника на пеене имам. Бих могъл да пея на микс, разбира се, но микса не пасва навсякъде, и е по-специфичен тип тоноизвличане.

А, мерси за четките. Вече оздравях, но явно сам ще трябва да си запиша целия инструментал.

Точно така. Както изглежда, ти винаги си права, дори тогава, когато си седнала!

Това, което пиша не се отнася непременно за теб, но е резултат от известния ми опит със работа около "банди". То номера не е само ти да се харесваш, и хората от бандата да ти казват, че си супер, и после да си говорят други неща, например(често се случва). Важното е да се харесваш на публиката. А това става с много работа, изслушване на много мнения, едни от които - верни, други - не. Преценка, преоценка, пак работа, работа с учители, работа, и пак работа. А чуждото мнение не може да бъде вредно, ако знаеш какво правиш. Виж, ако е някакво умишлено злорадство - това вече е друго нещо. Добре е и да се вслушва човек в съветите на хора, които имат някаква музикална култура(и да се стреми към контакти с такива), не в съветите на така или иначе нищо неразбиращите тийнейджърчета от квартала, за които всичко, което е безобразна тресня е много яко. С мнението си не визирам теб, а общия случай. Факт е, че почти няма добри певци в родната клубна сцена, и често това се дължи на факта, че те са самовлюбени, и изобщо нямат никакво намерение да слушат съветите на никого, нито да харчат пари за развиване на хобито си.

При избор на китари, нещата опират главно до вкус. Много здрава китара няма. Всяка с малко зор, ще успееш да строшиш. Щом свириш отскоро вземи си нещо по-евтино. След това, ако напреднеш, ще си смениш китарата. Иначе не може за малко пари да вземеш нещо наистина качествено. А няма смисъл да харчиш много пари за инструменти, щом тепърва започваш. За да можеш да избереш инструмент е добре, да вземеш със себе си някой, който има известен опит, както и притежава добър слух(и трениран). Електрическата китара няма резонансова кутия, и почти не се чува, когато е включена. Дървото има значение за звука и, но по други причини. Вибрациите на металните(обикновено никелови) струни, поражда промени в полето на постоянните магнити в адаптерите(които се намират под струните, върху тялото), която промяна се улавя от бобините в тях, и в краищата им се индуцира електрическо напрежение. Сигнала от различните адаптери се превключва с ключето, и силата му, и количеството високи честоти, могато да се регулират чрез копчетата "volume" и "tone". Има 2 основни типа адаптери - единични(single coil), и двойни(humbucker), като двойните са доста по-безшумни, но звучат по - "тъмно" от единичните. За свирене на тежка музика е добре да има двойни адаптери, докато за свирене на по-леки неща, много хора предпочитат звука на единичните(има и множество изключения на тези правила). Всичко опира до вкус. За ефектите - Има времеви ефекти, като ехо(delay, echo),реверберация(reverb)(имитация на акустиката на помещения), хор(chorus) - създава няколко почти идентични копия на оригиналния сигнал, които леко се различават по височина на тона, и по закъснение, и така звука става по-богат. Много често се използва при свирене на чисти неща(като китарата в началото на "Is this love" нa whitesnake, например. Други времеви ефекти са flanger, phaser.... Много важен ефект е overdrive/distortion. Той изкривява звука на електрическата китара, така, че тя да не звучи чисто, ами да звучи изкривена, както е в болшинството от рок/метъл песни. Усилвателя обикновено има предусилвател в себе си, който има 2 или повече, канала, един за чисто свирене(clean), и друг за свирене с distortion, като обикновено има възможност двата канала да се превключват с превключвател за натискане с крак. В педалчетете има ефекти, като описаните по-горе. Това е на кратко. За повече информация ползвай търсачката, има много писано по всички въпроси.

Не знам, според мен и двамата(Bohemian и Alfia) се чудите какви глупости да обсъждате, както и никога не сте учили акустика, така, че спирам да се занимавам с вас в тази тема. Ако имате желание можете да заповядате на следващата форумна сбирка на 2.03, където ще е възможно на спокойствие да поговорим. Пък защо не и на по питие някъде. Даже ако някой се дере, и е усилен до границата на болката с мощни усилватели и озвучителни тела, пак няма да има трептене на гласните струни. А иначе наистина ще се радвам, ако се видим с теб Bohemian и да проверим феномена, пък и да си поговорим на музикални тематики.

Карапетков - имаш дарбата да пееш изразително, което е голяма рядкост. Също така пееш вярно. За носа - някои неща наистина пееш носово, и има проблеми с постановката. Не знам при кой учител си ходил, и колко си плащал, но мога да кажа едно - за година не е успял да те научи на постановка, което не е похвално за него(ако си бил изпълнителен ученик). Не знам какви са ти финансовите възможности, но има и учители, които взимат скромни суми. Някои от тях са добри, други - не. Пробвай, и ще намериш подходящ човек накрая. Какъв глас си баритон,или тенор?

Значи - за да си взаимодействат две тела, и за да накара едното тяло- другото да изпадне в механичен резонанс, трябва да съществуват много добри условия на средата между тях за това(например, непосредствен допир, или затворен обем, като тръба между тях, и т.н), както и самите тела трябва да могат да се движат свободно в средата, без да са, например, здраво захванати за други тела, чиито резонансна честота е стотици пъти по-ниска(като човешкото тяло, чиито резонанси се намират в областта на инфразвука, за изпадане в резонанс се изисква нечовешко звуково налягане, а ефектите често са летални). При това, резонанса не може да става на много много честоти, както е при пеенето, трябва да става на една честота. Ако например, глътнеш тръбата на един TALKBOX, и някой говори нещо в устройството, и ти умишлено си стиснеш гласните връзки - тогава може и те наистина да затрептят, заедно с гласа(макар, че това изобщо няма да се дължи на ефекта резонанс). Но да пее някой в стая, и да е възможно да влезе достатъчно механична енергия през малкия отвор на устата(имайки предвид, и механичното съпротивление на обема въздух, затворен зад гласните връзки), и да задвижи здраво захванатите за ларинкса гласни връзки, които от своя страна не са твърдо тяло, и особено в отворено състояние(когато не издаваш звуци с гърло) нямат почти никакви резонансни свойства в звуковия диапазон, това е пълен абсурд. При това, дори ако наистина вибрираха, те пак щяха да бъдат разтворени - то ест, нямаше да се допират една до друга, и съответно нямаше да има ефекта на прегракване и умора, а по-скоро - на леко "разгряване" на гласа. Да не говорим, че ако имаше каквито и да било трептения, те щяха да пораждат резонанси в устната кухина, и съвсем чуваемо, щяхме да издаваме звуци. Това е смешно. И за да не съм голословен - поинтересувай се за размера на гласните връзки, изрежи си от някакво месо една лента със подобни размери, и я опъни леко с 2 конеца. После пей, дери се, викай с приятели, пускай музика от уредбата - няма да се раздвижат, ВЕрвай ми! Това е като лабораторна работа.

Прочел съм доста книги по пеене, и никъде не съм се сблъсквал с този феномен, както и никога не съм успявал да прегракна от слушане, така че си обяснявам феномена с развинтена фантазия. Щом си толкова убеден в това, което пишеш, то изглежда си много навътре във пеенето и квантовата физика. Обясни тогава, законите, водещи дотози ефект, и изчисли примери. Това ще бъде много полезно. Защото иначе, и аз мога да бъда твърдо убеден, че 3 + 2 = 32, и да го твърдя по всички форуми. На мен ми се струва, че по - скоро си измисляш научнопопулярни теории за деца, опитващи се да обяснят някакъв невероятен психофизичен, силно субективен, съмнително реален ефект. Повярвай ми, има хора, които са се занимавали с изкуството на пеенето около 300 години преди да се родиш(поне тези, които са оставили книги), и не са написали нищо по въпроса за тъй загадъчното прегракване от слушане. Виж - прегракване от слушане и през това време приемане на големи количества алкохол - това е къде по-обяснимо.

Един ден ще схванеш всичко. Лека нощ, и приятни сънища. Както са казали хората - ебати пауъра. Сега, съвсем официално бих помолил модераторите да изтрият глупостите, така че всички да спим спокойно.

Ако можеш, опиши в детайли трептенията на телата. Как трептят гласните струни, особено при затворена уста, под действието на външно звуково налягане, и то как успяват да се разтрептят с толкова голяма амплитуда, че чак да прекракне човек. То значи като слушаме някой как пее, и само трябва да изпускаме въздух, и гласните струни ще се разтрептят сами, и ще пеем всъщност. А има ли някакъв трик, как, като слушаме как някой се дере, да изпадаме в такъв резонанс, че да прегракваме на терца отгоре. Или има ли опастност тогава, като се ебат съседите, нашето тяло да изпадне в резонанс, и да не може да спим цяла нощ. Сега сериозно - недей да пишеш неща, в които не си изобщо сигурен. Нищо лично.

Пф-ф-ф, ебати глупостите. А по принцип метъла е музиката на дявола, защото метъл китарите резонират на 666 херца, и честотата съвпада с честотата на радио Техеран, което е на 666 килохерца АМ, и понеже 666000/666=1000, то при всеки такт от метъл песен, 1000 камъни падат от небето, за радост на всички, които се будят в 6 без 10 в Техеран. Освен това организма и онанизма са в съотношение 4:7.

Малко напредък, и пак молба за съвети. Показаната по-долу схема има нелинайна волтамперна характеристика, много подобна на характеристиката на лампа, при средна стръмност на усилване: http://djerekarov.muzikant.org/NONLIN.JPG както личи от сравнението с: Идеята ми е, че с известно намаляване на коефициента на усилване на самата крива с намаляването на напрежението на решетката(вижте как намалява стръмността на по-десните криви), както и с изместване на характеристиката надясно с намаляване на напрежението на решетката, могат да се получат подобни волтамперни характеристики на ламповите. Самия ток, който протича през "лампата", може да бъде токов източник, управляван с напрежение, от чиито краища(анода и катода) се взима напрежението, чрез компаратор с много високо входно съпротивление. Изхода на компаратора е Uak, или напрежението между анода и катода. Изхода на компаратора, и високоомният решетков вход, чрез нелинейни вериги, образуват управляващото напрежение за токовия източник, и така системата винаги намира някакво равновесно положение. Отделно, между решетката и анода, има кондензатор и резистор, които имитират капацитета между двата електрода, както и с нарастване на анодния ток, от решетката в катода започва да тече малък, решетков ток, който имитира феномена "grid conduction", както и да стане възможна правилната работа без преднапрежение, както е при истинските лампи, тъй като при големи токове през лампата, когато напрежението Ugk стане положително, съпротивлението между решетката и катода става само около 2kohm, тъй като много електрони биват уловени от нея. Това, в общи линии е идеята ми. Ако имате идеи, за това, как да имитирам по-точно волтамперната характеристика, или идеи за други "блокови схеми" на симулатор на лампа, ще се радвам да ги споделите.

Да, директно в звуковата карта. Чистата китара на втория семпъл няма спийкър симулатор, затова звучи хайфи. Обаче ме кефи, че дори с толкова високи, пак има осезаема мекота при ударите.

Екранирането на китарата не е проста работа. Според мен най-важно е правилното опроводяване. Със и без екран, разликата е сравнително осезаема, ако екранирането е добро, и напълно неосезаема, ако не е добро. Това с електропроводящата боя е добро, но правилно изпълнено екраниране с медно фолио по схема тип "звезда" е по-безшумно решение. Във всеки случай, ако китарата е опроводен правилно, то екранирането няма да има чак толкова драматичен ефект върху шума.

В една тема от изработка и ремонт, преди половин година бях постнал семпли от последното зверче, което разработвам, и още не съм довършил, поради многото неопитани идеи, които се въртят в главата ми: Ето семпли. Реверба е от компа. http://djerekarov.muzikant.org/driver3.mp3 http://djerekarov.muzikant.org/driver.mp3 Това е преамп/спийкър симулатор, подобен на дистер, но има и клиин канал, който намалява гейна на второто стъпало, и звука става чист. Има и леки модификации за dynamic bias-shifting, duty cycle modulation, както и различни идиотщини, генериращи хармониции още преди да се появи ограничаване на сигнала, и така да се постигне така желаният постепенно появяващ се "бавен" дисторшън. В общи линии ефекта е направен на базата на сравняване на сигнали. Кажете как ви се струва звучеца. Добре ли е, и какво още може да се направи. В момената се опитвам да проектирам друг, прототип, който вече се прави на базата на истински волт-амперни характеристики на лампите, но не се знае кога ще има резултат по него.