Evtim Djerekarov

Дървото едва ли е въщото. Това с залепрането на топ не ми се вижда добра идея, понеже отстрани ще си личи прехода между 2-те дървета, а и едва ли точно това е целта. На кратко - китарата може да се лакира, но не се знае как изглежда дървото отдолу, и дали има смисъл от цялата работа.

Мога да кажа, че вече модулът от програмата, за смятане на честотата, както и модулът, исчисляващ удължаването на струните са готови. Сравнявах пробни резултати с информацията, дадена тук-таме из нета за струни на различни производители, както и направих сравнение с мои китари, и за сега резултатите рядко се разминават с повече от 0.5 цента. Разбира се, крайно време е да си напиша коментари, за да не забравя какво съм писал, както и да дам по-разбираеми имена на променливите ми, и да проверя за нежелани ефекти (деление на 0), и подобни бъгчета. Както и трябва да си подредя кога, понеже сега е доста нахвърлян. Алгоритъма е итративен. За сега съм стигнал до етапа, в който се въвеждат конструктивните параметри на китарата, както и компенсациите. Разбира се, струна, например 0.010 инча диаметър, когато е опъната, например в Ми от първа октава, не е дебела точно 0.010 инча, а по-малко, понеже е опъната, също така, единицата маса е по-малка от номиналната, дадена за отпуснато състояние. С помощтта на 3 функции които смятат зависимостоте между удължаването, дължината без напрежение, диаметъра, и напрежението на струната, образувам цикли, които започват от някаква изходна позиция, и чрез много итерации (около 900 обикновено )стигат до някаква равновесна точка между гореописаните параметри, в която на практика се вижда какава е дължината на отпуснатата струна, и също какъв диаметър и единица маса има струната, когато е опъната със зададеното напрежение. Всякакви по - нататъшни опити за огромен брой итерации, започват да движат цялата система в определена посока, в резултат на крайната точност на числата с плаваша запетая, и закръглянето започва да дава ясно видими, нежелани резултати. От цялата тази работа, честотата на трептене се вдига с няколко десети от херца обикновено, в сравнение със случая, когато разглеждаме диаметъра и единицата маса като непроменливи. Преди гореописаните процедури се изчислява колко се е опънала струната от натиск на дадена позиция, както и колко се е покачил опъна от това. За сега пробвах само с метални струни, както и такива с никелова, и бронзова оплетка. Известно неудобство представлява фактът, че при оплетените струни дават най-често само външния диаметър на струната, и не дават диаметъра на стоманеното ядро, което всъщност е съществено важната за сметките информация, тъй като оплетката главно спомага за увеличаването на единица маса на струната, но няма особен ефект върху еластичността. Играейки си с програмката, и наблюдавайки отклоненията по грифа, започнах да си давам сметка, че повечето инструменти, които имаме, всъщност често са фалшиви на места с по 2-3 цента в най-добрия случай (трудно се следи с тунера), и смяна на един тип струни с други, или на настройката на китаратата, би могла да въведе дразнещи отклонения дори в идеален инструмент, които не бихме могли да компенсираме само от седлата при бриджа, без да попаме нъта. Нещо, което не съм направил - все още не взимам предвид нетрептящата част от струната до ключовете и под бриджа. Също така, ще се радвам, ако ми помогнете с информация, относно това, как ъгъла на пречупване на струните над нъта влияе на опъна им. Питам, понеже мисля да вкарам и поция, която изчислява каква сила трябва да се приложи върху дадена струна, за постигане на 1 тон бенд(извивка). Мисля, че такава функция би била доста полезна за проектанти на китари.

Не бих дал подобно предложение, понеже линейните нива в китарните устройства рядко са 0.75V.

Написах векторната част на програмата, и сега вече изчислява дължината на струната, натисната на дадено прагче, при дадени разкрач на струните при нъта, разкрач при бриджа, височина на струните от фингърборда при нъта, височина на струните от фингърборда над 12-то прагче, и височина на самите позиции. За сега изчислявам дължината на вектора от точката, от която струната напуска нъта -> коронка на прагчето, предхождащо натиснатото, където струната стъпва -> коронка на натиснатото прагче, където струната стъпва -> точката, при която струната напуска бриджа. За 1-во прагче смятам разстоянието нът->1-во прагче -> бридж, поради липса на предходно прагче. Тази формула, разгира се не е твърде точна, тъй като при високи струни, на практика не е задължително струната да опира и в предходното прагче, както има и малко допълнителен опън от огъването на струната под натиска на пръста между двете прагчета. Просто забелязах, че на практика, струната опита и в 2-те прагчета, като формата и между тях прилича повече на права линия, отколкото на дъга. Ако се сещате за по-физично правилен метод - казвайте.

Не знам за изчисленията - според мен може би ще се получи така - имам 3D точки на местата от където струните излизат от нъта и от бриджа. Имам и координати на точките на които би стъпила струната при натискане на дадено прагче( съответното прагче, и прагчето преди него, на което струната стъпва). Мога да събера дължините на 3-те вектора от нъта до предходното прагче - > до натиснатото прагче -> до бриджа. Така би трябвало да се получи дължина, близка до реалната. Освен това, при изчислениятамога да взема предвид и остатъка струна до ключовете, и главите на струните.

Наистина растоянието е най-малко при равнобедрения триъгълник. Допусках, че може да има и друга причина за това. Ще напиша векторната част да видим какво ще излезе.

Също остава въпроса как се изменя силата на опън, когато натиснем струната в средата, или близо до единия от краищата и? Защо като я натиснам в края е по-трудно, и тона се вдига повече?

Имах предвид отношението разтегната струна/неразтегната струна, затова така го написах. Ако това, с цилиндъра е вярно, ще е улеснение. Предполагам, и специфичното тегло на струната на единица дължина пада пропорционално. А в интерес на истината, като настройвам струната, забелязвам, че и оплетката на дебелите струни се движи при вдигане/сваляне на тона. Писах и мейл на D'Addario за модулите на еластичност, да видим дали ще има някакъв ефект..

А какво би трябвало да е влиянието на съотношението (L0 + x) / L0, върху намаляването, в резултат на разтягане, на диаметъра на струната, и нейното специфично тегло. А при оплетените струни? Иначе написах функция, която изчислява напрежението на струната, при дадени модул на Юнг, сечение, какато и L0 и L0+x; Сега пиша функция, която да изчислява с колко mm е разтегната струната, когато е свободна и настроена(от информацията, която дават производителите), така, че да намеря колко би била дълга отсечката, която представлява дадената мензура, когато струната се отпусне напълно, и оттам да правя изчисленията.

Струните на различните производители, от даден тип, имат близки характеристики, при подобни диаметри. Сравнявал съм данни, и положението не е лошо. В противен случай, всяка акустична китара щеше да свири добре само с дадени струни.

Ами принципно металните струни винаги имат стоманена сърцевина, а оплетката им служи главно за да добава маса. Модулът на еластичност на стоманата, доколкото видях е около 200,000 MPa. Някой производители дават информация и относно диаметъра на стоманената сърцевина на оплетените струни, та ще видим какво ще излезе. Като се прибера ще разбъзикам, и ще споделя какво точно съм направил, да видим дали съм на прав път... И имам още един въпрос, където не съм сигурен как да процедирам, за който споменах горе: При китарите струната не е опъната между 2-та си края, а стъпва на 2 точки(нъта и бриджа), а цялата и дължина, по която е опъната е по-дълга, от главите на струните, до ключовете. Това означава, че струната трепти в част от дължината, която е опъната. При флойдове, например, роля играят и пружините, но това вече е супер-подробност, която за сега не мисля да симулирам. Всъщност искате ли да го направим "open source" проект?

Единствената цел на калкулатора е да изчиски корекцията на долното и евентуално горното мостче за всяка струна, така, че като натиснеш дадено прагче, да излезе точния тон, а не по-висок, или по-нисък тон, което е много често срещано при акустичните китари, понеже там няма винтчета за компенсация, както при електрическите китари. Освен това искам да въведа възможност и за компенсация горе, при нъта. Въпроса, който ме мъчи е, като се натисне струната на дадена позиция, как се изменя силата на опън. Знам, че силата на опън се влияе малко, когато струната се натисне в средата, и доста повече, когато се натисне близо до краищата. Има формула, http://www.hago.org.uk/faqs/formulae-2.html , която изчислява с приближение(не все взима предвид увеличаването на опъна на струната) силата, с която струната се стреми да противодейства на пръста ви, когато натискате струната. Но тя май не върши работа за моя случай.

Основната формула, която се използва е: където: f - основна честота на трептенето, Hz L - дължина на трептящата част от струната, m Т - опън на струната(напрежение), Нютон(N) P - маса на струната на единица дължина 1Kg = 9.79N За Т формулата изглежда така: Т = 4(L * L) * P * (f * f) За Т в килограми: Тези формули ни дават възможност с известна точност да определим за дадена струна, с определена дължина, при определен опън, каква ще е честотата на тона. Съшо така, доколкото знам, струната се натиска по-трудно, когато натискаме по-близо до краищата и. Друго нещо, което се пропуска е, че с разтягането на струната, нейния диаметър, а от там и нейното P намаляват. Не знам каква е зависимостта между този ефект, модула на еластичност и опъна. Но когато натиснем струната на дадено прагче, ние увеличаваме дължината и. С колко ще се увеличи дължината и, може да се изчисли по векторен път, с малки корекции(натискаме с пръст, не в една точка). Въпросът, чиито отговор не мога да намеря е, като знаем колко ще се разтегне струната, с колко всъщност ще се увеличи нейното напрежение, и ще намалее нейното П. Друг въпрос, който ме вълнува е, какво е влиянието върху тези неща, на факта, че струната продължава от нъта до ключовете, и малко надолу в бриджа, и ефективно струната е опъната по малко по-голяма дължина отколкото е мензурата на китарата.

Здравейте, Опитвам се да напиша калкулатор, при който задавате дължина на скалата(разстоянието от 7-мо до 19-то прагче, умножено по 3), височина на струната при нъта от фингърборда, височина при 12-то прагче от фингърборда, височина на позициите, разстояние между 1-ва и 6-та струна при нъта, и разстояние между 1-ва и 6-та при бриджа, както и дебелината на всяка отделна струна и типа и (никелирана стомана, найлонова, фосфор бронзова оплетка, никелова оплетка...), и калкулатора трябва да изчисли оптималните компенсации при бриджа, и при желание на потребителя - и компенсациите при нъта, по итеративен път. По-късно ще опиша в детайл какво не ми е ясно, понеже излизам, но в общи линии не мога да намеря формула, която казва колко се увеличава напрежението на струната при натискане(deflection) на определено място по дължината и, и отместване на тази точка от струната с дадено разстояние. Разбира се, по геометричен път може да се изчисли колко дълга става струната след натискането, но не знам как това ще се отрази върху напрежението, и съответно - върху честотата на тпрептене. Как според вас мога да се справя с този проблем. Може би използвайки модула на еластичност?

Нещо не ги намирам тия снимки, а и нямам акаунт в myspace.

Ако може да се снима тая кремона на твоя приятел, много ще се радваме. Пък и така - някой скромен бледен семпъл .

моя съвет, е да си вземеш някакво дръвця, и да си направиш ново тяло. Този чам не ми се струва много перспективен.

Вземи каквото ти звучи добре. Отидив магазина, и пробвай. Нещо по-добро не мисля, че ти трябва в този момент, едва ли си купуваш китара за цял живот. Просто си направи сметката, и си вземи каквото ти харесва. Яките китари може и по-нататък.

Айде първо напиши "bipolar transistor", "transistor schematics", "transistor tutorial", "elecronics tutorial" и др. подобни в google, и попрочети това-онова. След това като понаучиш това - онова, научаваш какви транзистори ти трябват, и пишеш пак в гугъл "X datasheet", където X е транзистора, за който търсиш разположението на крачетата и характеристиките.

Добре се, ако човек вземе от скъпия сорейм и си опръска с него кухините на китарата, няма ли опастност да не стане идеален екран. Не е ли по-добре да остави ненапръскани ивици, и да свърже всеки "сегмент" наново, за да се получи "звезда"?

Ясно е, че мнението на bigjav е малко крайничко, но не забравяйте, че във всяка шега има малко истина. EMG съвсем не са толкова нединамични адаптери, но си имат и някои нотки в звука, които много хора не харесват. Затова нека не бъдем крайни. Главното им предимство, е че са много безшумни. И за да не съм голословен - ето една малка разлика - първата лампа на лампов усилвател, дърпа малко ток от китарата, и напрежението между 2-те жила на китарата пада малко в резултат на това в определени части от вълната. При наличие на предусилвател в китарата ефективно имаме транзисторно стъпало преди лампата - и понеже предусилвателя е добър източник на ток - пад на напрежението няма - лампата дърпа няколко десетки микроампера.

При нормален сетъп - китара ->дисторшън -> амп, голямо значение има колко шум има китарата. Ако да кажем има съотношение 60дБ, то при чисто свирене на нормални нива, едва ли шума ще се чува. Обаче ако китарата е вързана към дистер с усилване да кажем 50 дБ, то тогава съотношението между сигнала на китарата, и шума, ще е 10-ина децибело - много зле. За професионални резултати, особено при запис,е добре нивото на шума от китарата, отнесено към максималната сила на полезния сигнал, да е поне -95дБ, и в екстремни случаи около -105дБ. При нормана китара с пасивни адаптери, този сценарии едва ли е постижим, колкото и да екранираме китарата. Там по-верочтни са нива от рода на -80дБ за хъмбъкер, и -65дБ за единични адаптери, при наличие на някакви смущаващи източници. За по-добри съотношения - активни адаптери, вграден предучилвател, тесни хъмбъкери и др. За това питах по-горе - колко намалява екранирането на китарата шума, в сравнение със същата китара при липса на екраниране. Предполагам, че специално при хъмбъкери, разликата ще е доловима, при по-сериозно заслушване, но не мисля, че ще е значителна. Интересно ми е, ако някой се е занимавал да прави сравнения. Относно евтините китари - те просто звучат по-"евтино", и имат евтин хардуер, и евтина дървесина, иначе по-голямата част от "скъпите" китари, също не са идеално екранирани.

Темата не е по принцип за ниски строеве, а за ниски строеве при по-къси китари, с 628мм скала. Твоят Джаксън най-вероятно е с 648мм скала, акакто намекна колегата edgecrusher.

Добре, кажете всички дали ще наминете..

Или ако басът има предусилвател вътре - може да му се сложи бакелитен контакт за трифазен ток :hysterical: .