-
Мнения
8667 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
175
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от Evtim Djerekarov
-
Разглеждайки сайтове за китари, поаднах на сайт, посветен на китарата на Brian May от Queen, и на нейните копия. Има много нестандартни решения в нея, като започнем от 24-инчовата мензура, минем през псевдо semi-hollow тяло, и като стигнем до собственоръчно направените bridge и тремоло. Разгледайте за какво иде реч: http://redspecial.info/
-
НАЙ-ПОСЛЕ ЖЕСТОК КЛЕНОВ МАТЕРИАЛ!
topic отговори на Evtim Djerekarov's the_gorer в Изработка и ремонт
Имаш ли линк към матр'яла за който говориш? -
НАЙ-ПОСЛЕ ЖЕСТОК КЛЕНОВ МАТЕРИАЛ!
topic отговори на Evtim Djerekarov's the_gorer в Изработка и ремонт
Дам... в 50% от случаите се поизмятат, или поусукват буковите грифове. Принципно, мисля, че и орех може да се ползва за гриф сравнително успешно. -
Да, в интерес на истината малко прекалихте със суперлативите и небивалиците около този мистичен кокалов нът.
-
НАЙ-ПОСЛЕ ЖЕСТОК КЛЕНОВ МАТЕРИАЛ!
topic отговори на Evtim Djerekarov's the_gorer в Изработка и ремонт
А каква е разликата, между българският явор, и клена? -
НАЙ-ПОСЛЕ ЖЕСТОК КЛЕНОВ МАТЕРИАЛ!
topic отговори на Evtim Djerekarov's the_gorer в Изработка и ремонт
На гъсто ли са пръстените? -
Хм, за флойд роуз мисля, че съм виждал и по-евтини нътове. Не са ibanez, разбира се.
-
И да има нересности, при това положение, едва ли ще те удря заради китарата.
-
E, че изпял си го е AdXok-а бе, какво искате. Сега, ако походи на уроци, ще стане поне 5 идеи по-добре, но и така е по-добре, от някои хора, които ходят на уроци. Има си усет adXoka за пеене.. Пък че не е същия глас - кво ви пука?
-
O, aма тоя сайт е доста популярен. А и не мисля, че този сайт дава ясна предства за инструментите. Тук просто са добарали произволни китари от соцвреме, и обясняват колко са скапани. Но забравят, че и тогава е имало скъпи китари. Ето малко актуални снимки и информация за продукцията на кремона: http://www.kremona.com
-
Ами в такъв случай не ти остава нищо друго, освен да отидеш да си купиш подходяща отвертка с китарата. Първо трябва да разбереш дали грифа се е извил на някъде. Това става по следния начин - поглеждаш грифа отгоре, откъм главата по един от двата ръба(или и по двата). Поглеждаш го по такъв начин, че ръба на грифа, по цялата му дължина да се събере почти в точка(по - скоро в много къса линийка). Не си забивай главата твърде близо в китарата - така само ще ти се размажат първите позиции, и няма да видиш ясно целия ръб на фингърборда. Гледаг на светло, или най-добре срещу светлина, така, че ръбчето да блести, или пък едната и другата стена да имат контраст. Грифа трябва или да е идеално прав, или ЛЕКО, едва забележимо извит напред. Ако грижа е извит назад, това вече е проблем. Тогава ще се наложи ЛЕКА регълация на тръсрода(за него пак ще ти трябва подходяща отвертка). Ако грифа е извит назад, ще трябва да отпуснеш тръсрода. Отпускането става в посока, обратна на часовниковата стрелка най-често. Отпускай по малко, по 1/8 оборот, и след това изчаквай по 2-3 часа и гледай резултата. Ако китарата не е нова, може и да са се изяли някои прагчета. На кои позиции като натискаш ти звъни китарата, и колко силно трябва да дръпнеш? Огледай, след като натиснеш на дадено прагче, какво е разстоянието между струната, и следващото прагче, на колко високо е струната от него, равномерна ли е тази тенденция по целия гриф?ю Също така на какво разстояние са ти струните над 12-то прагче(над самото прагче). Проблема ти е често срещан, и няма еднозначно и гарантирано решение за решаването му. 1. Вариантите са два - да си вземеш отвертки, да помислиш малко, и да си го оправиш сам. 2. Да платиш на друг да ти го оправи.
-
Значи направи следните неща: Ако нямаш мултицет, вземи си един цифров китайски за 10 лв. Може да удължиш и изолираш добре пробите му, така, че да можеш да измерваш напрежението между точки, на по-големи разстояния. Най-добре си сложи и изолиращи ръкавици. Сложи го на скала "ACV 750V", и измери дали има напрежение: -между заземяването на контакта(ония 2 метални щифта, които стърчат отстрани на контакта) и някоя метална мебел, която стъпва на земята. -между тръбите за радиаторите и заземяването на контакта. -между тръбите и метални мебели, стъпващи на пода. Тези три измервания(в случай, че не отчита нищо) можеш да повториш и след като сложиш мултицета на скала DCV 1000V, да провериш и за правотокова утечка. В началото, когато още си на 750V ACV можеш да провериш дали мултицета работи правилно, като поставиш двете му клеми в 2-те дупки на контакта. Трябва да показва 220-250V Също така, на скала 750 ACV, между едната клема и заземяването(металните щифтове)требва да показва напрежение, а между другата клема и заземяването, трябва да няма напрежение. Освен това, когато използваш фазомер(трябва да си сложиш пръста на металната му пъпка отгоре за да работи), трябва в едната дупка на контакта да свети, в другата да не свети, а на заземяването(металните щифтове) също да не свети. Пробвай и кажи какво е положението.
-
Още не съм за евала. Трябва да начертая и задната страна, поне отвора за тремолото, което ще направя идните дни, и ще кача и задната страна. Обаче все още има неизвестни по конструкцията, затова не може да се разчита, че гриф от оригинално ГРГ ще пасне както трябва на тази китара. Освен това не съм отбелязал ъгъл на наклон на грифа за сега. Също, формите на капачетата отзад, за сега остават военна тайна.
-
Да де, но едва ли Боби иска красиво дърво отпред, което отстрани преминава в дърво без шарка. Аз мисля, че в случая е най-добре китарата да си остане така, или да се боядиса с полупрозрачен лак като краен вариант, така, че да личи нещо дървено отдолу, но да не е твърде очевидно.
-
Ето го CorelDraw файла на тялото, до който бях стигнал. Файла е качен на пощата на форума - muzikant.org@gmail.com парола: mymusic Можете да донаместите тремолото след, като измерите истинското тремоло.
-
Дървото едва ли е въщото. Това с залепрането на топ не ми се вижда добра идея, понеже отстрани ще си личи прехода между 2-те дървета, а и едва ли точно това е целта. На кратко - китарата може да се лакира, но не се знае как изглежда дървото отдолу, и дали има смисъл от цялата работа.
-
Мога да кажа, че вече модулът от програмата, за смятане на честотата, както и модулът, исчисляващ удължаването на струните са готови. Сравнявах пробни резултати с информацията, дадена тук-таме из нета за струни на различни производители, както и направих сравнение с мои китари, и за сега резултатите рядко се разминават с повече от 0.5 цента. Разбира се, крайно време е да си напиша коментари, за да не забравя какво съм писал, както и да дам по-разбираеми имена на променливите ми, и да проверя за нежелани ефекти (деление на 0), и подобни бъгчета. Както и трябва да си подредя кога, понеже сега е доста нахвърлян. Алгоритъма е итративен. За сега съм стигнал до етапа, в който се въвеждат конструктивните параметри на китарата, както и компенсациите. Разбира се, струна, например 0.010 инча диаметър, когато е опъната, например в Ми от първа октава, не е дебела точно 0.010 инча, а по-малко, понеже е опъната, също така, единицата маса е по-малка от номиналната, дадена за отпуснато състояние. С помощтта на 3 функции които смятат зависимостоте между удължаването, дължината без напрежение, диаметъра, и напрежението на струната, образувам цикли, които започват от някаква изходна позиция, и чрез много итерации (около 900 обикновено )стигат до някаква равновесна точка между гореописаните параметри, в която на практика се вижда какава е дължината на отпуснатата струна, и също какъв диаметър и единица маса има струната, когато е опъната със зададеното напрежение. Всякакви по - нататъшни опити за огромен брой итерации, започват да движат цялата система в определена посока, в резултат на крайната точност на числата с плаваша запетая, и закръглянето започва да дава ясно видими, нежелани резултати. От цялата тази работа, честотата на трептене се вдига с няколко десети от херца обикновено, в сравнение със случая, когато разглеждаме диаметъра и единицата маса като непроменливи. Преди гореописаните процедури се изчислява колко се е опънала струната от натиск на дадена позиция, както и колко се е покачил опъна от това. За сега пробвах само с метални струни, както и такива с никелова, и бронзова оплетка. Известно неудобство представлява фактът, че при оплетените струни дават най-често само външния диаметър на струната, и не дават диаметъра на стоманеното ядро, което всъщност е съществено важната за сметките информация, тъй като оплетката главно спомага за увеличаването на единица маса на струната, но няма особен ефект върху еластичността. Играейки си с програмката, и наблюдавайки отклоненията по грифа, започнах да си давам сметка, че повечето инструменти, които имаме, всъщност често са фалшиви на места с по 2-3 цента в най-добрия случай (трудно се следи с тунера), и смяна на един тип струни с други, или на настройката на китаратата, би могла да въведе дразнещи отклонения дори в идеален инструмент, които не бихме могли да компенсираме само от седлата при бриджа, без да попаме нъта. Нещо, което не съм направил - все още не взимам предвид нетрептящата част от струната до ключовете и под бриджа. Също така, ще се радвам, ако ми помогнете с информация, относно това, как ъгъла на пречупване на струните над нъта влияе на опъна им. Питам, понеже мисля да вкарам и поция, която изчислява каква сила трябва да се приложи върху дадена струна, за постигане на 1 тон бенд(извивка). Мисля, че такава функция би била доста полезна за проектанти на китари.
-
Не бих дал подобно предложение, понеже линейните нива в китарните устройства рядко са 0.75V.
-
Написах векторната част на програмата, и сега вече изчислява дължината на струната, натисната на дадено прагче, при дадени разкрач на струните при нъта, разкрач при бриджа, височина на струните от фингърборда при нъта, височина на струните от фингърборда над 12-то прагче, и височина на самите позиции. За сега изчислявам дължината на вектора от точката, от която струната напуска нъта -> коронка на прагчето, предхождащо натиснатото, където струната стъпва -> коронка на натиснатото прагче, където струната стъпва -> точката, при която струната напуска бриджа. За 1-во прагче смятам разстоянието нът->1-во прагче -> бридж, поради липса на предходно прагче. Тази формула, разгира се не е твърде точна, тъй като при високи струни, на практика не е задължително струната да опира и в предходното прагче, както има и малко допълнителен опън от огъването на струната под натиска на пръста между двете прагчета. Просто забелязах, че на практика, струната опита и в 2-те прагчета, като формата и между тях прилича повече на права линия, отколкото на дъга. Ако се сещате за по-физично правилен метод - казвайте.
-
Не знам за изчисленията - според мен може би ще се получи така - имам 3D точки на местата от където струните излизат от нъта и от бриджа. Имам и координати на точките на които би стъпила струната при натискане на дадено прагче( съответното прагче, и прагчето преди него, на което струната стъпва). Мога да събера дължините на 3-те вектора от нъта до предходното прагче - > до натиснатото прагче -> до бриджа. Така би трябвало да се получи дължина, близка до реалната. Освен това, при изчислениятамога да взема предвид и остатъка струна до ключовете, и главите на струните.
-
Имах предвид отношението разтегната струна/неразтегната струна, затова така го написах. Ако това, с цилиндъра е вярно, ще е улеснение. Предполагам, и специфичното тегло на струната на единица дължина пада пропорционално. А в интерес на истината, като настройвам струната, забелязвам, че и оплетката на дебелите струни се движи при вдигане/сваляне на тона. Писах и мейл на D'Addario за модулите на еластичност, да видим дали ще има някакъв ефект..
-
А какво би трябвало да е влиянието на съотношението (L0 + x) / L0, върху намаляването, в резултат на разтягане, на диаметъра на струната, и нейното специфично тегло. А при оплетените струни? Иначе написах функция, която изчислява напрежението на струната, при дадени модул на Юнг, сечение, какато и L0 и L0+x; Сега пиша функция, която да изчислява с колко mm е разтегната струната, когато е свободна и настроена(от информацията, която дават производителите), така, че да намеря колко би била дълга отсечката, която представлява дадената мензура, когато струната се отпусне напълно, и оттам да правя изчисленията.