Evtim Djerekarov

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=31173 -на тая втората и бях сменял позиции преди време - е, определено не е от най-чистите ми смени, но пък се свири добре на тоя рефрет... http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=31077 Тази, последната има вид, и ми харесва на мен като възможност...

Въпросът е, искаш ли китарата да е удобна, с ниски струни, вярна, приятно звучаща, и без никакви механични проблеми - ако отговорът е да, то повечето евтини китари не са много добър избор. Ако възнамеряваш само да си се упражняваш, може да си вземеш един орфей за 40 лв, нали така? И тя е хубава за парите си... Може и на една летва да си сложиш мостче и ключове - и да си направиш фретлес китара. Защо изобщо тогава се интересуваш от китари, ако качеството не те интересува? Аз не мисля, че това, че човек свири от скоро непременно означава, че хубавия инструмент му е излишен. Ако прочетеш по-първото мнение , което съм дал по темата, ще видиш, че така или иначе съм препоръчал някои евтини варианти за това, което човека търси, така, че твоите коментари са малко неуместни. Освен това съм казал, че евтините китари, за които говоря, стават за начинаещи. Май ми се струва, че някак си, не можеш да преглътнеш факта, че евтините китари са си евтини китари, и ти се иска да имаш много евтина китара, която е много добра, и всеки, който казва, че всъщност евтините китари нямат скъп звук, те дразни. Аз вече от години свиря на преправяни бългаски орфеи и пълдини със сменен хардуер - а не веднъж съм имал възможност да си купя дори и не особено евтина китара от магазина. Не смятам обаче, че китарите, които у нас се смятат за "нисък" и "среден" клас имат нещо общо с тези определения. Повечето от тях са просто измежду най-евтините възможни китари, които могат да се внесат. Главното им предимство пред тези, с които аз свиря, според мен, е че са по-лъскави, и имат по-лесен достъп до високите позиции. Аз претендирам, че имам някакъв слух, и да ти кажа, някакво явно предимство в звуково отношение не долавям. Единствените китари, които ми харесаха, когато току-що ги бяха внески бяха Vintage - да не кажа 1:1 гибсънски звук. Сега някои хора казват, че ги били развалили, дано не е така.... Но това не променя нещата, така, че - свиквай с тях! Тая оферта за 350 е много добра! Тя вече си заслужава парите. Поне е с хубави адаптери, а не с ония пръчки, дето ги слагат на евтините китари.

Да, тая китара си заслужава наистина!

Пичага, недей така със сравненията със скъпите китари. Сигурен съм, че на твоята техника, огигиналния фендер звучи съвсем малко по-добре, но на хубава техника, няма да е така. Там разликата ще е огромна. Особено ако има кой да свири... Евтините китари си имат хиляди кусури, като започнеш от евтини материали, мистериозно усукващ се като змия гриф, който напълно убива всякакви детски илюзии за свирене с нисък екшън, некачествено поставени позиции, евтини и плоско звучащи адаптери, недобра връзка между тялото и грифа, най-често шпертплатено тяло, евтин хардуер, и често тремоло, което по-добре човек да не използва и т.н... Дори пича да взима евтина китара, аз не бих препоръчал Stagg и Behringer или пък Factor, просто съм забелязал, че качеството им често е една идея по-ниско от другите евтини китарки. Аз си мисля, че е по-разумно да кажем, че понякога и от скъпите серии китари има не чак толкова качествени, отколкото да казваме, че евтините китари са толкова качествени, че са като скъпите . Понякога има добре звучащи и хубави евтини китари, но това е повече късмет, отколкото правило.

Трябва да са изпълнени няколко условия: 1. Докато бъзикаш пржините, на всеки оборот на отвертката(примерно), пренастройвай китарата, така, че да е в строй(понеже докато натягаш пружините, опъваш струните, затова си и скъсал струна , ако пък отпускаш - строя ще пада ), понеже теб те интересува флойда да е в нормално положение когато китарата е в строй. 2. Пръта на грифа трябва да е нагласен така, че грифа или да е абсолютно прав, или да има МНОГО ЛЕКА извивка напред. Ако не знаеш какво значи това, донеси китарата някой уикенд с комплект нови струни у нас, и ще я оправя за около час-два.

За да докараш пърпъл звук ти трябва пърпълска китара + пълпълски усилвател + пълпълски ръчички. От там нататък - смятай... Ако искаш страт - вземи си някакъв евтин squier, (при капъша се продава и една Richwood ел. китара(страт копие), която ми се вижда от сравнително благи материали(поне грифа), та можеш да пробваш и нея) - звука им е далеч от добър, както и удобството не е баш на ниво, но пък за начинаещ стават. Ако по-нататък ще искаш да пилиш и жица с повечко кривоч -> вземи си китара, която има поне един двоен адаптер на бридж позиция. Ако наистина искаш рок тон, ато пърпъл, не си взимай метъл китари Jackson, Ibanez, някой от Washburn-ите, и тн. Не си взимай и Gibson копие, тъй като те имат по-мек и дълбок звук, който не е точно пърпълския остър, метален, и малко сух тон. Не бих препоръчал да взимаш китара Behringer, или Stagg - там нещата са много на късмет.... Може да пробваш и Yamaha както те посъветваха - е, те нямат точно strat-ски тон, ни пък, според мен, са малко по-прецизно пипнати от повечето китари в този ценови клас... Все пак не бива да забравяш, че плащайки 300-ина лева, всъщност купуваш китара, която от завода струва едно 50-60 долара. Та не очаквай някакви чудеса от подобна китара. Просто си избери тази, която ти харесва.

Aз съм 90% сигурен, че китарата така или иначе е лепена с поливинилацетатно лепило.... Иначе благодаря за съветите... като видя китарата, ще пиша отново.

Човека ще ми донесе китарата да я поогледам. Ако трябва да се извади грифа, това означава, че трябва да се отлепи и фингърборда от предната плоскост на тялото! Това е една сложна и не много благодарна работа, която, ако е възможно, е добре да се избегне, най-малкото защото това лепило се разлепя с нагряване или с пара, което пък ще прецака лака, и ще се наложи пребоядисване на местата, където е духано с пара. Освен това, от нагряването е възможно някои прагчета да изскочат от фингърборда - и работата става още по-дебела. Аз като начало ще се опитам просто да махна лепилото от повърхностите, до които има достъп със остра шпатулка и малко нагряване, но ще гледам да не махам грифа.

Уикенда се заемам със смяна на позициите

Tук пък имах предвид върху състейна, не върху тона... не е хубаво човек да пише посред нощ.

Подчестота на срез горе имах предвид горна гранична честота !

Ако индуктивността на адаптера е много висока, то тогава образуваните LC и RC филтри от адаптерите/потенциометрите/кабела, ще имат твърде ниска честота на срез във високите честоти, също така, вероятно, адаптерът ще има много силно изразен пик в ниските честоти на амплитудно-честотната си характеристика. В резултат, адаптерът няма да има никакъв високичестотен звън, а и е вероятно да има резонанс на едни тонове, а на други - не. Иначе в ниските честоти, изходният му сигнал ще бъде много силен(като напрежеие), и много слаб(като ток, и възможност за поддържане на това напрежение, при наличие на товар). Освен това, шумът , който той ще улавя ще нарастне пропорционално. В резултат може да се получи един много силен, глух, и шумен адаптер. Успокоение е това, че във високите честоти може и да няма много шум. Влиянието на шума от кабела при този адаптер ще е по-голямо. Като цяло, за усилване на сигнала има електронни методи, и параметърът, който трябва да гоним не е сила на изходния сигнал, а по-скоро съотношение сигнал/шум, като не правим компромис с тона на адаптера(получава се експериментално). Не знам от къде извират тези твои въпроси и разсъждения, но, както знаеш, "състейна", идва от струната, а не от адаптера. Следователно, понижаване на силата на неговия магнит за сметка на увеличаване на индуктивността, може малко да намали придърпването, които магнита упражнява върху струната, но от друга страна, прекомерното увеличение на индуктивността ще доведе до някои от горните ефекти. Като цяло нищо прекалено не би имало особено благоприятен ефект нито върху шума, нито върху състейна, нито върху тона на китарата. Някакво предимство за отношението сигнал/шум би дала само качествената активна електроника. При хъмбъкерите - по-компактното и близко разположение на двете бобини често води до малко подобряване на съотношението. А при наличието на "полезния" фийдбек, и при свирене с дисторшън, състейна не е особено голям проблем при никоя китара, чиито адаптери не правят микрофония. Според мен, евентуална трапецовидна форма на прагчетата от много свирене, и изобщо захабен рефрет, би имал много по-драматични последствия върху тона от адаптерите (когато не се правят глупости с тях).

Така е, спор няма. просто го обясних малко по-технически. За състейна - и пет адаптера да се сложат, ако не са твърде близо до струната, ефекта няма да е потресаващ. Обаче дори един адаптер да е - ако е много силен, и е близо до струните - това ще доведе до редица аномалии, като започнем от понижена продължителност на тона, и като стигнем до изфалшивяване на тона, и пораждане на чужди за основния тон хармонични честоти, грозно звучене и т.н. Иначе магнита не действа на струната с една и съща сила през цялото време - понеже струната, докато трепти, се приближава и отдалечава от магнита, а както знаем, с увеличаване на разстоянието, полето отслабва. Но това вече е твърде теоретично, и без измервания и честотен анализ, не можем да кажем кое точно в каква степен на какво влияе. При силно дърпане на магнита, продължителността на тона, съвсем логинно, намалява. Няма нищо странно с това. Все едно да вържете близо до единия край на трептящо въже връвчица, а на нея-един камък, който да дърпа надолу. Ще има аномалии дори в хармоничността на трептението.

Aз пък да ви кажа, парафинирането няма нищо общо с поняието "паразитен шум" познато в електрониката. Парафинирането се прави с цел да се фиксират отделните компоненти на адаптера, и да не се движат един спрямо друг. Ако отделните елементи се движат един спрямо друг, под влияние на звуковите колебания, то, неминуемо, тези движения ще си имат някаква резонансна честота, на която винаги ще става микрофония, дори, когато държите струните с ръка. В този случай е невъзможно да се наблюдава "полезната" микрофония, за която се говори в началото, която в общи линии се получава от трептението на струната, което се поддържа от акустичното налягане на усиления пред нас усилвател. По този начин, ние можем да постигнем контролирана микрофония, на който тон пожелаем, бил той свободна струна, натисната на някое прагче струна, изкуствен, или естествен флажолет. Важно е, обаче, тогава да заглушаваме останалите струни, защото иначе се получава какафония. Ако, обаче, самия адаптер прави микрофония, то нейният праг на "включване", обикновено е по-нисък, от този на "полезната" микрофония на струните, и съответно, не можем да се възползваме от полезният ефект, за който говоря по-горе, защото адаптерът започва да прави микрофония на определена честота(резонансната честота на механичните движения на неговите елементи), още преди струните да са се разтрептели от говорителя. Това спира "полезният" ефект от микрофонията, защото обикновено тона, на който искаме умишлено да направим "микрофония" от струната, обикновено е с по-различна честота от тази, на резонансната честота на нашия непарафиниран адаптер, и така създалата се "вредна" микрофония от адаптера не е в състояние да разтрепти настроената на друга резонансна честота струна, и се получава една микрофония на резонансната честота на адаптера. Затова е важно, адаптерите да са добре парафинирани, и дори при големи звукови налягания, техните елементи да са неподвижни един спрямо друг. Полезната микрофония, при това не е нито пронизителна, нито по-силна от необходимото, понеже силата и е такава, каквато е и силата на звука, когато реално свирим на струната. Няма и как "полезната" микрофония или "feedback" да премине в дранзеща микрофония, понеже единственият вибриращ елемент в случая е струната на китарата, и тя е настроена на честотата, на която искаме(тонът, който свирим). Натисната на дадено прагче, струната нито може да се разтрепти на друга честота, освен на желания тон, или на негова ниска(2ра-5та примерно) хармонична честота, нито пък амплитудата на трептение на струната може да нарастне повече, отколкото амплитудата, когато удряме струната с перце. При свирене с много дисторшън, освен това, не можем да говорим за твърде силна микрофония, понеже самия ефект дисторшън има силно компресиращо поведение(малка разлика между най-тихите и най-силните звуци). Ненормално и опасно силна микрофония би се получила по-скоро на чисто или с лек овердрайв, където динамиката е голяма. Относно магнитите - ако магнитите на адаптерите са твърде силни, или адаптерите са твърде близо до струните, тогава магнитите дърпат струната, и имат демпващ(заглушаващ) ефект върху струната. Този ефект няма да ви направи състейна 3 пъти по-къс, но е възможно да усетите разлика. Освен това, нежеланото дърпане на магнитие, при изсвирване на дълъг тон, може малко да измести честотата на трептение на струните, или да "размести" леко хармоничният им ред, от което да получим зле звучащи тонове. Това , обаче, се получава при екстремно приближени до струните адаптери, и е типично, например за разни винтидж стратове, на бридж адаптер, при много близки адаптери до струните. Много в теория навлязохме вече, обаче....

Не! Сигнала ще се усили, и за сметка на това, ще нарастне и шума. Освен това, съпротивлението на адаптера при последователно свързване ще стане твърде голямо, и тока ще е много малък, откъдето ще имаш и повече смущения от кабелите.

Това, което пишеш по-горе само говори за това, колко УЖАСНО МНОГО те мързи да прочетеш дори заглавията на темите. Колкото искаш теми има "Помагайте:", "Моля за помощ за китара", "Каква китара да си купя", "Избор на китара", "ъ-ъ-ъ, ква китара да си взема", "Помо-о-ощ ефекти за китара", "компютърни ефекти", "каква китара да си купим" и т.н. Представям си как се оправяш с книгите, които си нямат търсачка...

Човеко, чети темите из форума - те затова са направени, и престани да задаваш въпроси, на които в този форум е отговаряно 100000 пъти. Има си даже и търсачка. Преди да питаш, помисли от колко време свириш, колко хора са задали абсолютно същите въпроси, и колко пъти им е отговорено. За такива теми като твоите, трябва вече да почнат WARN да дават. Ако те мързи да си потърсиш темата из форума, и да почетеш малко, представям си колко постоянен и търпелив ще бъдеш в музикалното обучение и свиренето... На нас ни е ясно, че си начинаещ, не знаеш много неща, и искаш да научиш нещо. Обаче пускайки такива теми без да потърсиш нищо представлява сериозно неуважение към хората, които са написали толкова много в този форум, което теб толкова те мързи да прочетеш.

Лепил съм подобни случай с PVA лепило BISON BOIS, както и ROSS. Става здраво. Само стяги ще ти трябват, и трябва да си направиш постановчица за лепене. Подпъхни лепилото с някаква спринцовка колкото се може по-навътре в сглобката, изчакай 1-2 минути, и притисни сглобката така, че лепилото да излезе, и вътре да остане само колкото е необходимо. Ако си мераклия, може да пробваш, долколкото е възможно, да изчистиш повърхностите от старото лепило. Ако това е класическа(не уестърн) китара, която е била за найлонови струни, а си и сложил метални -> не се учудвай - винаги така става. Ако пък е за метални, слагай тънки. Като лепиш, внимавай да не притиснеш грифа надолу прекалено много, и да не изкривиш фингърборда.

Има нещо такова... тук не знам дали има други, които се занимават с народно пеене.. Ако има - да казват!

Хубаво е, когато има учител, защото чува какво правите отстрани, освен всичко останало. Но учителят също може да ви навреди... А и само с учител, може и да не откриете неща, които бихте открили сами. Най-важното е, както съм писал в началото, да няма умора и болки в гърлото.

В горния ред на мисли, е редно да спомена и преподавателите, прикоито съм ходил известно време, понеже Ивелин каза, че съм се учил и се уча предимно сам, което е вярно, но тези хора също са ми дали много неща, без които, предполагам, щях да съм по-зле на този етап: Арон Аронов(много малко съм го посещавал) - преподава много добре на оперна постановка, като обяснява нещата и анатомично, така, че да ги разберете. Румяна Коцева (преподава в НБМУ - в сградата на читалище П.Берон в София) - бих казал, че при нея някои доста важни неща ми станаха ясни, и възнамерявам за в бъдеще пак да я посещавам. Друг нейн плюс е това , че тя самата е много добра певица, и се чувствате по-приятно в компанията на някой, който реално има сериозен опит с пеенето, и може да ви даде много полезни съвети, които не са твърде строги, или прекалено "учебникови", а са взети от нейния опит в популярната музика.

Ех, това LP колко благо звучи... направо си изпъква.

Де да знаем, по едно време приличаха и звучаха като хубави китари. Но след година - казва ли ти някой....

Благодаря за четката! Ивелин пък е един прекрасен певец и пианист - може да свири всичко във всички тоналности. Kirk Hammet на пианото, както обичам да се шегувам с него . По-горе имаше въпроси относно това, как определени певци успяват да пеят без да съсипят гласа си. Според мен, най-подходящият въпрос, който трябва да последва този е по колко време пеят тези певци - едно е да имаш концерт веднъж в седмицата за 2 часа, друго е да пееш по 4 часа на ден. Вокалната умора се натрупва, и може лесно да доведе до пресипналост, бърза умора, загуба на ниски и високи тонове, тънко звучене, кръвоилзиви на гласните връзки, и даже много сериозни неща като гласни връзки(възли) и загуба на глас. Понякога това означава край на кариерата на певеца. Това, колко често трябва да се пее, неминуемо влияе на подхода на певеца - дали ще пее много високо, винаги ли ще пее високо, или ще качва веднъж на няколко песни за ефект, или пък ще пее предимно ниско за неговия/нейния глас. Според мен, макар и наистина вокалната техника да помага много за запазването на гласа, има редица примери за оперни певци(а те определено са учили постановка), които са имали проблеми с гласа си. Както знаем оперните певци пеят често, и взимат немалко височини. В популярното пеене, нещата не са много по-розови, понеже обикновено в поп-музиката пеенето варира от шепнене, говорене, и пеене на ниско, през средновисоко пеене, до взимане на височини(понякога цели припеви), и ефекти във височините. В популярната музика, за да можем да пеем изразително, от нежно, до агресивно, и изобщо за да можем да изразим богата гама от настроения и емоции, трябва да боравим с много различни бленди и окраски на гласа си, като шепнене, говорене, пеене с повече дъх в средния регистър когато трябва да се изрази обич, добро отношение, или друга подобна емоция, с отворено гърло, пеене с хрип, пеене със задиране на места, хлипане, понякога и прескачане на фалцети за ефект, убедително пеене с тембрен гръден регистър с диафрагма, по-плитко пеене за определени по-нежни моменти, които не трябва да звучат много гласно, или трябва да звучат леко и напевно, незаангажирано, пеене с фалцети на места, и т.н... трябват и украшения, мелизми, различни типове вибрато, от широко, все едно някой ви друса, до много бързо и фино, като понякога е необходимо да меним скоростта и амплитудата на вибратото, за постигане на естетически ефект, друг път пък трябва да пеем прави тонове, или пък да ги започване прави, и да украсяваме с вибрато края им... При всички тези гимнастики гласа ни трябва да звучи като едно цяло, да не прескача, да можем да си играем с него. Сами разбирате, че с употребата само на един тип дишане и подпиране на тона, един тип тоноизвличане, изобщо със само един тип поставяне на гласа, не е възможно да отговорим на всички горни критерии. Трябва непрекснато да боравим с похвати докато пеем, даже в едно и също изречение от коплета/припева, който пеем в моента. При всички тези условия, понякога е трудно изведнъж, както си пеем ниско и тембрено, да вземем височина, която трябва да звучи по друг начин(задрана, със силна атака и т.н.), просто например близките 5 минути сме пели по един начин, и изведнъж песета налага да скочим нагоре, и да звучим искрящо, подпряно.. може за момента да не можем, просто да сме забравили как се прави това, и да ударим леко гласните връзки в началото, и да поизтощим гласа малко. Просто понякога човек си "забравя" съответната постановка. Затова, този начин на пеене често е по-уморителен от това, да пеем само на висока позиция, високо...

Абе пичове, не ви ли писна малко да спорите за очевидното. Всеки, който е свирил на транзистор и на лампа знае каква е разликата в звука. При хай-гейн тя не е чак толкова голяма, но се чуват различните хармониции при двата вида усилватели. Транзистора има едно типично трещтене, а лампата има топлина в звука. Оттам нататък - разлика никаква. При толкова много гейн за динамика и такива работи не можем да говорим. Вижте, ако темата беше за блус тон... да, може би щеше да има поече резон...