Evtim Djerekarov

Сигурно имаш предвид - "скъпи са - 1,50" хаха! Има полеви стил 2SK30A за около 40 стотинки, смо човек да се поразходи да потърси, хем не чак в студентски град...

Опитай във форума на bgaudio.org. Tам са инженери. Само че, не задавай въпроса точно така, за да си спестиш хуленето(киселяци са). Кажи, че не разбираш, взел си кутии, дай им размерите на кутиите, напвари чертеж(но измери и отвътре, за да стане ясно какъв е обема, нарисувай точно къде е отвора, евентуално басрефлексни отвори със всички размери), и може и някой да ти даде смислен отговор.

Баш за шпертплат става дума. Нищо учудващо. Повечето от вас нямат представа колко голяма част от по-евтините китарки(не говоря само за тия от по 250-300 лв)са именно от шпертплат, с дебел слой лъскав лак отгоре.

Ами казвайте - ако искате, да взимаме...

Ще стане тихичък с тия 0.2 волта на изхода. Със светодиода пък ще има съвсем леко ограничаване, което не знам дали ще му хареса. За по-голямо ограничаване, просто трябва още едно стъпало.

Към земя ли? Да де, ама тогава пък ще спре да бъде буустер .

Колкото по-голям радиуса, толкова по-плосък е грифа. Fender strat е с 9.5 инча радиус(241mm). Gibson LP - 10 - 11 - 12 инча. Метълските китари често са или 12 инча по целия гриф(305 mm), или пък имат коничен радиус(горе при магаренцето 12 инча, а долу при послединте прагчета - 16 инча примерно. Много китари с флойд роуз имат 10 инчов радиус.

Просто зацикляш, според мен. Ученето е най-ефективно, когато не е досадно, и е с почивки. Всякакво насилване в посока по-бързо научаване на нещо не води до желания резултат. Дори по 3-4 часа на ден да свириш, прави го както часовете в училище, та дори с повече почивки. Трябва винаги на си съсредотичен и да се чувстваш гот, за да имаш напредък.

До немалка степен съм съгласен с колегата sunchu за това, че пасивните адаптери EMG са наистина различни от активните. Няколко пъти досега поставям активни адаптери, а вкъщи имаше една китара точно с пасивни Select by EMG адаптери, и моите впчеатления са, че пасивните адаптери са просто едни добри пасивни адаптери, докато активните улавят наистина всеки нюанс в тона на китарата. Иначе и активните не са най-универсалните адаптери, пък по яснота на звука, и липса на шум, няма какво да ги бие!

Имаш ли как да го направиш, та питаш? Какъв ти е плана?

Да, вярно ще се разсърдят. Ще видя какво мога да измъдря от цялата работа. Благодаря за указанията! Значчи, предполагам, за голямо усилване, трябва да търся екземпляри с по-къса отсечка от сорта на 0.5V.

Принципно имам доста КП 303-ки, и малко в офтопик идва но: Добри шумови характеристики ли имат те за входни стъпала на хай-гейн апаратура, особено, когато те самите усилват(не се използват като буфер).

Въпроса е дали искаш музикант да ставаш, или не баш. Щото сега е училището, после ще е работата, жената и така... Пък музиката си иска отдаване и се кобинира трудно...

Ako ще свириш цял живот само и единствено метъл вкъщи и по репетиционни - може и да се научиш сам. Обаяче с течение на развитието си ще забележиш, че от метъл пари в общи линии не се изкарват, и тогава ще започнеш да си блъскаш главата защо си изгубил толкова години в безполезни домашни подрънквания без грам знания... ХАХА... страшен оптимист съм, нали!!! Затова залягай и учи, както се пееше в една песен...

Ти си в ШОК!!!! Не ми се говори повече по темата! Тремола много, радиуси много, лютиери много(не всички говорещи разгорещено по темата), крайни резултати много. Кой каквото иска, това да прави, китарата си е негова.

Пич, много е здраво бе! Има идейка, не е рутина. Това със страта на аватара ли е записвано, щото малко ми Ibanez-ее звука в началото - малко ала Frank Gambale. И аз ще драсна нещо утре, ама сега много кашкавал ми се насъбрал в пръстите нещо...

Te и орфейските имат доста приятен звук, но когато се говори за малко шум, атака, и т.н. - не са това адаптерите. Иначе за по малко гейн стават, даже приятно меко звучат..

Имам ТОЧНО ТАКАВА КИТАРА В МОМЕНТА вкъщи, като тази на снимката. Като изключим сантиментите, дори един берингер има две идеи по-прецизна изработка от нея. тялото е от шпертплат(както можеш да се увериш, като отвориш капака на електрониката, и реазгледаш "вафлите" отстрани). Китарата е боядисана със сигурно 3мм лак, който има тенденцията да се пука ужасно - сигурно е лакирана толкова дебело, за да може лака да прикрие проблемите по дървото отдолу. Адаптерите са на ниво адаптерите на орфей/пълдин. Съжалявам, ако разочаровам автора, но освен ако тази по някаква случайност не е от шпертплат, това е голата изтина за тези китари.

Всичко, обяснено по-горе е вярно, но не е обосновано технически, което в случая едва ли има голямо значение. Кабинентите, освен размер, имат мощност, както и чувствителност. Осен това, нека не забравяме, че имат и тегло(от практическа гледна точка, това не е хич маловажно ). Ще направя една вметка, която не е много по темата, но не е лошо да се спомене, когато говорим за кабинети. Има още неща, което трябва да се обяснят от чисто практически съображения: Къде кой кабинет е лесно приложим(понеже едва ли има смисъл да купуваме голяма и скъпа техника, с която да не постигаме желания резултат). Всички знаем, че кабинета 4х12 е хубаво нещо. Но къде е добре да използваме 4х12 кабинети с мощни усилватели, и къде, това е по-скоро неподходящо решение? Всички знаем, че ламповия усилвател трябва да се поусили, за да зазвучи по характерния начин, който харесваме. Е, ако вземем един 100W усилвател, и 4х12 кабинет, и го усилим в едно акустично нетретирано помещение 5 на 7 метра(например наш рок-клуб), какво става? Нещо подобно на какафония, като че ли. Разбира се, тук не е излишно да се спомене, че това не се отнася само до китарния усилвател, а също така и до това, колко силно свири барабаниста, и т.н., Но в общи линии, силни звукови нива, съчетани със неподходящи, тесни, и нетретирани помещения, определено не дава звуковата картина, която ни се иска. Варианта с големи кабинети, поставени в малки помещения, почти със сигурност довежда до шумотевица, в която е трудно да разберем китарата какво точно свири(с дисторшън), бе да си запушим ушите. Друг момент е този, че колкото и да намаляваме корекциите за високи честоти на нашия усилвател, най-често, при движението си, говорителите съзвават изкривявания, чиито хармониции пак се намират във високочестотния спектър, и "замъгляват" звуковата картина. В тясно помещение, големия кабинет звучи толкова силно, че рядко могат да се нямерят ефективни методи за неговото озвучаване през централното на клуба/минимизиране на директния звук от усилвателя. Затова, мисля, за подобни случаи, може би е по-подходящо да използваме по-малки кабинети/по-малки мощности, и да свирим по-тихо. Като цяло, аз мисля, че в общия случай на китарист, който репетира/свири по клубове/вкъщи, няма кой знае колко място, налага се да разнася апаратура, и т.н., 1х12, или 2х10 комбо е едно нелошо решение. Във форума има хора, могат доста добре да обяснят всички подобни проблеми, ако им се занимава.

Aбе да ви кажа, знаете ли тоя милин камък дали и той не е копие? Ще е добре да се погледне отвътре.

Да при транзисторните усилватели, това обикновено е достатъчно, ако всичко е наред. При ламповите е важно товарът да не е нито по-голям, нито по-малък, понеже, както Parni_Valjak обясни в една тема, когато във вторичната намотка няма товар(или съпротивлението му е по-голямо от предвиденото), то няма достатъчно загуби(няма достатъчно малък товар на вторичната намотка, който да употреби натрупаната в трансформатора енергия), крайните лампи не виждат достатъчен товар през трансформатора, и голяма част от енергията, която се е индуцирала(а обикновено индуктивността на първичната наморка е голяма)в трансформатора, се връща обратно, и прави пренапрежения на анодите на крайните лампи, което води до сериозни повреди. При по-малък товар там, пък се случва пак сценарият с късото, обяснен за транзисторните усилватели.

Aко е работа за правене на модификации по тялото, мога да препоръчам pacman от форума. Малко се поизгуби напоследък, но ако се навие, ще е добре. Препоръчвам го, понеже е доста сръчен с оберфрезичката(видял съм).

Извинявам се, обърках снимката, имах предвид това: http://www.floydrose.com/images/bridges/original.jpg

E, aкo няма да пишеш повече, значи всичко е наред! Аз пък все си мисля, че първородния флойд не е първороден флойд, а е внук на братовчеда на братчето на JHS флойда, чиято майка пък е бабата на дядото на майката на вуйчото на Еdge Pro. Ето снимка на оригиналния флойд, който има много малко промени от вида си от края на 70-те: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...yd_rose_pro.jpg Вариант едно да "отрегулирваш" радуса е да промениш радиуса на фингърборда - скъпо. Вариант две, е да го "отрегулирваш" чрез измислени подложки - българизиране. А ако си достатъчно луд, можеш да пробваш и да пилиш седлата - тъпо. Вариант четири е да си купиш подходящия флойд с 9.5 инчов радиус - малко вероятно в случая... Приятна вечер!

E, тук вече започваме спор на базата на мнения. Original Floyd Rose, има разкрач 53.3мм. Floyd rose Pro - 50.8мм Разните копия - някои достигат 56мм, че дори и 58мм. Така, че трябва да се измери флойда, когато се купува(с шублер). За радиуса - да - може да се оправи, но дали на същата цена?? На запад продават подложки за флойд, но тук не съм виждал.. Изобретяването на такива малко българизира проекта. Прочетох ти всички постове преди да пиша. Според мен, варианта смяна е под въпрос дали ще е по-евтин. Под въпрос е и дали ще е по-качествен. Също така, под въпрос е, дали, когато реши да продаде преправяната китара, ще може да и вземе парите, които може да и вземе сега. А и както отбелязах не веднъж, темата вече е за затваряне...