Evtim Djerekarov

Няма едно мнение по въпроса. Има както некадърни цифрови процесори с дърводелски симулации на ефекти, така и качествени процесори с много добро моделиране и дори аналогови драйвове вътре. Също така има хубави и посредствени камиончета. Според мен цената е определящият фактор. Десет хубави камиончета са 1400+ лв. Хубав процесор също е толкова, че и по-малко, но е компактен.

Аз го чух на твоите записи - не е зле. Обаче чувал ли си Bullet150, та си толкова сигурен за мястото. Не мен булетчето ми звучи ОК и на клийн и на драйв, пък си има и цифров дилей/реверб/хорус/флейнджър...

За самите китари мога да допусна, че Берингера може и да е с тяло от шперплат. Иначе точността на китарата не вярвам да се различава твърде много от останалите изброени. Съфорумника npace имаше берингер китарка, която не беше зле или неточно изработена.

Не съм пипал такава. Мнението ми относно карбона е копи-пейст от сайтове на лютиери. А Vigier може да правят разни магии ..

Имаш предвид широк гриф(като разстояние меджу 1-ва и 6-та сруна) ли? Ние говорим за дебел гриф(колко е дебел назад).

Никак не съм съгласен с горните класификации. Единственото, за което със сигурност мога да се съглася е: Ампчето в пакетчето на Скуаер е по-добро от ампчето в пакерчето на берингер(a може би е по-добро и от ампчето на останалите изброени). Останалото са изсмукани от пръстите неща. 1. Защо Washburn пакета е по-добър от скуаер? Щото е Washburn ли? 2. Защо смяташ че ибанез е по-добър от горните три? По-добри материали, по-добър хардуер, по-добро ампче или просто щото се кефиш на Ibanez?

По принцип гибсъноподобнит китари често имат по-дебели грифове. Махагона не е клен и трябва да е малко по-дебеличък. На мен това лично ми харесва(може би защото съм големорък). По принцип дебелите грифове са малко по-неудобни за хора с малки ръце. Те имат и предимство - в общи линии нямат глухи тонове по грифа. Тънките грифове, освен ако нямат карбон вътре, често страдат от тоя проблем. Ако имат карбон пък - тогава се прави компромис с тона. Изобщо това с тънкия гриф по-скоро е мания, отколкото вкус, според мен. Аз винарги свиря на китари с умерено дебел гриф(метли) и леко дебеличък гриф(по-класически) и за мен това дава най-добър резултат. Плюс това, като казва "дебел гриф" никой не мери с шублер. Най-често неудобството идва от профила на грифа, а не от дебелината му в средата. Забелязал съм, че най-често на хората са им най-удобни C(D)shaped грифовете, докато U-shaped обикновено се приемат с много противоречия - на много хора им убиват, макар че в средата на грифа може да са мега-тънки.

На мен ми се вижда съвсем ОК така, като изключим винтчетата.

Не бих казал. Свири си се и с пръсти на метални стрнуни. С перо на класическа китарка се свири рядко, обаче там много се използват нокти, което води до подобен звук. Понеже има дори джаз китаристи, използващи класическа китара, бих изтъкнал следните разлики между класическата и уестърн(фолк) китарата. - Звука - найлоновите и металните струни звучат коренно различно. - Фирмата - класическата китара има доста стандартна форма на тялото и главата. - Достъпа до високите позиции - при повечето класически китари тялото започва от 12-то прагче, докато при уестърн китарите тялото започва от 14-то прагче. Освен това, много повече уестърн китари са изрязани отдолу(кътауей), за да може да се достигне лесно 17-19 прагче.

Eвтини скуаери с хъмбъкер съм виждал само в пакетите. Иначе разните булет/афинити/стандарт са с 3 единични адаптера, доколкото ми е известно. Не знам дали има евтин скуаер със хъмбъкер. Плюс това уточни кое точно ги прави съвсем прилични, като ги сравниш с други марки като беринджър/фактор по тези показатели. За повечко пари, ако искаш да свириш нещо, вариращо от рок до 80-тарско хеви, като сравнително евтин и добре звучащ инструмент бих препоръчал Richwood.

Moжеш ли да го изсвириш винаги от първия път(за пеенето ясно)на китарата, без да го налучкваш?

Не ми звучи зле на мене...

Е, точно EMG-HZ адаптерите едва ли са най-яките адаптери за лека музика...но за тежка, особено в дропнати настройки са ОК.

Само се прочети сам и прецени колко сериозно говориш..... Китарата и ампчето, които пробвах аз не отстъпваха на аналогичните китари и ампчета от този клас на останалите производители(които обикновено са и по-скъпи). Предполагам, че е възможно да я пробваш преди да я купиш. Китарата е просто китара с тяло от някакво евтино дърво, гриф от евтин явор и евтини адаптери - това е така при всички марки евтини китари. А има едни беринджър ампчета с вграден сансамп вътре - не виждам както им е лошото... Според мен колегите горе говорят глупости, с които целят да се самоубедят в това, което пишат и заедно с това да убедят и тези, които четат. Може да има пръчки между тези китари, обаче китарата се избира преди да се купи, а си има и гаранции ако е от големите магазини. За сега не съм видял никакви доказателства, снимкови материали, семпли и др, които да потвърждават, че по-скъпите китари/усилватели от същия клас на другите производители водят по нещо убедително... А ако търсиш евтина китара, която е много добра и е китарата на мечтте ти - няма да намериш. Евтините китари са един дол дренки. ПС: Ако се разровиш ще видиш, че когато става въпрос за "каква китара да си купя", всички говорят срещу Squier. Ако обаче темата е "какво ви е мнението за този Behringer/Harley Benton/Stagg/Factor..." реакцията веднага става "това са пълни боклуци, вземи си Squier". За мен тази реакция е много противоречива и мистериозна. Редовно се обсъждат качествата на разни марки китари, които обикновено пишещите въобще не са и пробвали, обаче са много убедени в качествата им. Е, аз, като човек, който има представа колко струват въпросните китари на производствените им цени, избягвам да давам категорични определения по теми, които по същество са евтинджос1 vs. евтинджос2. Недей да забравяш, че марката също допринася за цената. А на теб не ти трябва марка - трябва ти китара. А сметки от сорта на "ако е марка, после ще я продам по-скъпо" са смешни, когато говорим за 150 или 200 лв. За тежка музика можеш да се ориентираш и към пакет, при който китарата има двоен адаптер(хъмбъкер) до долното мостче. Друго нещо, което се забравя е, че трябва да се стремим към "свиренето на мечтите ни" повече, отколкото към "китарата на мечтите ни", освен ако не сме колекционери или антиквари. Която и да е евтина китара, която няма сериозни проблеми върши работа докато човек се учи да свири, че и след това пак не е напълно излизшна за практиз китарка/китарка, която можеш да удряш в ръбове на мебели без да те боли сърцето/китарка, в която да си вградиш ампче и да се упражняваш навън/китарка за неангажираши подрънквания и т.н...

Прекалено многото високи честоти е нещото, което съсипва звука в най-голяма степен. Докато когато е рпекалено басово, или прекалено среднисто, това звучи небалансирано, когато високите са много, освен досадно съскане нищо не се чува. Проблема не е само в еквилайзера. Сериозно усиления китарен говорител си вкарва достатъчно хармониции сам, в резултат на изкривяванията, които той прави. Освен това крайното стъпало е след еквилайзера, а то също внася изкривявания. При много силно свирене, при което усилвателите са в помешението на свирещите не се сещам за решение, което да понамали дразнещите високи честоти, освен примерно един чаршаф, метнат върху усилвателя...

По принцип на беринджър нито са им твърде лоши кубетата, нито китарите. А относно марките, всеки може да бъде толкова предубеден, колкото си иска. Аз съм свирил на китара беринджър с малко ампче(това, което има сансампо в себе си) и не е било зле - просто евтина китарка с малко кубенце - това е. Нищо фрапиращо. Предполагам, има и гаранция... Иначе всички китарки в този ценови клас звучат еднакво зле.. така че преценявай си!

По принцип при младите хора пари няма главно за мързеливите , или за тези, които не работят. Това важи за навсякъде. Пенсионерите са друг случай..

Е, какво друго да има? Описание на това дали ще ти хареса на теб ли? ПС: А щом го имаш даже, какво да говорим.... връткаш, гласиш и това е. Пусни запис да те чуем, пък може и да познаем кое в звука не е ОК.

По-сложното е, че обикновено им се режат главите, заключват се долу с едни винтове, навиват се на ключовете, настройват се дълго(понеже като опънеш една, останалите падат), след което се заключват с 3 винта и горе при магарето. Единствено ZR тремолото не прави тоя проблем с отпускането на всички струни. Всички други флойдове/двупосочни тремола се разстройват тотално ако се отпусне, или не дай си боже скъса една струна. При обикновеното тремоло струните се слагат както на обикновена китара. При двупосочно движещите тремола(опъват и отпускат) пак го има проблема с разстройването на всички струни.

Toна е различен често. Флойда променя тона на китарата повече, отколкото тремолото. За разстройването - добро тремоло, ключове и добре сетъпната/поддържана китара също не разстройват. По отношение на тремолото/ключовете/нъта и т.н. китарата си е един вид машина, и трябва да се поддържа като такава - добро слагане на струните, смазване на потенциалните източници на разстройване и т.н. Без поддръжка, дори най-хубавия флойд пак би разстройвал след време. Поддържаните китари дори с обикновено тремоло обикновено могат да свирят часове без да се разстроят осезаемо. При поява на някакво разстройване пък е лесно да се коригира с ключовете. При флойда струните се заключват, докато при тремолото - не, следователно при тремолото е от критична важност да знаеш как да си сменяш струните(да ги режеш колкото е необходимо, да ги законтряш добре, да ги навиваш добре и т.н.), ако искаш китарата да държи строй. Цената също(по принцип) не е показател - има както евтини и скъпи флойдове, така и евтини и скъпи тремола. По принцип тремолата са по-предпочитани от рок/блус/(джаз) китаристите, понеже на повечето от тях тремолото им звучи по-близо до китара с фиксиран бридж, докато флойда е по-популярен сред метъл средите.

Що да не вършат работа, бре? Че не са върховни - не са. Свирят - нито са фалшиви, нито пък имат проблеми с електрониката. А за сега(че и за 2-3 години напрд) това му трябва. Човек винаги може да си купи скъпа китара(стига да има пари), обаче доколкото разбирам парите са ограничение в случая. А каквото и да си говорим, евтините китари може и да не са направени перфектно, обаче нямат някакви ужасни дефекти и са идеални за обучение. Да не говоря, че ако добър китарист хване евтина китарка, може на не звучи като със скъпа китара, но пак може да звучи приятно. Изобщо не разбирам тези мании. Човек може да се научи да свири на всяка китара, която свири вярно и не е крайно неудобна. Много от хората тук, които свирят добре, са започнали с кремони и орфеи..... днешните евтнин китарки са много по-добре от тях в почти всяко отношение. Дори пакета да е скъп, според мене с една китарка за около 250 и с едно ампче за под 200 на старо(Peavy blazer 158 и др.) пак ще свири достатъчно добре за учебни цели.

И пак зависи какво иска. Ако иска китара с флойд - очевидно китарата с флойд е по-добър избор. Ако пък иска китара с тремоло, без флойд и заключвания - взима тази с тремолото.

Имам наблюдения над един 2х12 транзисторен фендер амп, където нещата стоят по същия начин - над 1 и половина реве та не се трае. Трябва със страшно внимание да въртиш потенциометъра за да налучкаш къде е нормално силен.

Не съм дипломиран физик и не мога да ти кажа дали това, което казваш е точно така, обаче дори да има някаквио минимално разтягане, то сигурно ще е пренебрежимо. Като пример мога да дам пружините, които с много години си вършат работата почти идеално. Ако прекалим с опъна, обаче - много бързо се разтеглят трайно. Затова си мисля, че дори разтеглянето да няма рязък праг, то графиката опън/разтеглане има поне някакво "коляно", и това коляно пак е някъде в 2.5-3Х диапазона, що се отнася до напрежението на струната. Сигурен съм, че има някакво обяснение на това, предполагам разглеждащо кристалната решетка на метала и междуатомните сили. Разтегланято, както и умората със сигурност са някакви нарушения на структурака, а обикновено за да разкъсаш връзка ти трябва в общи линии дискретно ниво енергия(зависи от температура и др..). Предполагам, че процеса на разтегляне, дори да не е съвсем рязък, има сравнително малко коляно. Примерите в природата за това са много - чупене на пръчка, размагнитване на магнит, гокато температурата стане близка до някакво дискрено ниво и т.н. PS: Току що прочетох документ, който обсъжда трайното разтегляне на струната когато я опънеш но не и превишиш лимита на елсттичността. Такова разтегляне има, и то е най-голямо в момента, в който струната се опъне, и силно намалява с времето. Това разтегляне, обаче е измервано с доста апаратура и е пренебрежимо малко при стайна температура. Значително по-голям и осезаем е ефекта, когато стоманата достигне 30% от температурата си на топене.

Все пак да отговоря - при използване на Флойд китарата в общи линии не се разстройва. Може да се разстрои ако прекалим с флойда, вдигнем октава примерно(което при малко тремола може да стане) и т.н. Когато флойда е в добро състояние и е смазан където трябва, осезаемо разстройване се получава чак след часове свирене, и то от странични фактори. Като цяло моите наблюдения са, че най-честия проблем и причина за разстройването на флойда е, че седлата, ако прекаляваме с опъването, често се приплъзват в посока към бридж адаптера. Това се получава, понеже винта, който ги държи просто ги притиска надолу към основата на флойда и е лесно да се изплъзнат. Прекомерното им затягане пък е опасно, понеже винтчетата са малки, а резбите - крехки и обикнвено направени директно в меката цинково-медна сплав на основата на флойда(твърде рядко има стоманени вложки за резбите). Друг проблем са заключванията, особено това горе, при нъта. Човек винаги се пита дали не прекалява със затягането. Ако наистина прекали пък може сравнително лесно да го повреди. Когато не е оптимално затегнато, заключването е нож с 2 остриета, понеже хем държи струната, хем ако успее да пусне съвсем малко от нея, тя се разстройва трайно, понеже не може да се върне обратно (то именно за такива слуаи са финните настройки, де, но те нямат твърде голяма корекция). Затова по отношение заключвания аз съм пурист и съм на мнение, че ако човек си калайдиса струните отдолу(откъм главите) за да не се разплитат/наплитат от опъна и си сложи ролер нът и заключваши ключове, както и хубави водачи, ако е необходимо, и ако всичко е смазано - за мен това е най-надеждната откъм държане на строй комбинация -> калайдисани отдолу струни, обикновено тремоло(хубаво шествинтово или двуточково), ролер нът, заключващи ключове, хубави водачи, смазка на важните места. Много добри резултати се постигат и с обикновени, но хубави ключове, обикновен, добре смазан нът и добре сложени струни - по около 2.5-3 навивки на ключа, които не се застъпват, а края на струната -> да е двойно законтрена в дупчицата за по-сигурно(НЕ струната да минава 2 пъти през дупката а просто да е законтрена от двете страни на дупчицата, за да не се изплъзва от там). При добро поставяне и смазване, дори да се появи лек фалш е достатъчно да побутнем рязко и отсечено ръчката 1-2 пъти за да се намести всичко във първоначалното положение. Добре е и струните да се смажат горе - където са увити около ключовете, за да се намали още повече шанса за "засечка" някъде. Границата на елстичност е доста високо. Според мен това, което вреди на струните е по-скоро когато има резки чупки някъде(много остър нът, бридж седло, гаден водач и т.н.). Това доста би им скъсило живота, и те просто биха се счупили(както и става на повечето китари, които имат проблем с късането). Бих предположил, че при твоя Пълдин, 10-ката просто не е успявала да влезе достатъчно дълбоко някъде, или да се огъне толкова рязко, поради което не се е и късала(предполагам струните се късаха на определено място). Трябва да има някакъв подобен проблем, понеже Пълдина има ~625мм мензура и не мисля, че има проблем с опъна, особено ако го сравним с някои 648мм китари с ТОМ бридж.... Когато струните си променят "работните" условия, след премахване на опъна биха се върнали в началното състояние. Това, което по-скоро донякъде променя "работното" състояние на струната са огъванията, които се получават на определени места по дължината и. Иначе разтегляне може би ще се получи след известно време свирене(например дни), понеже струната малко или много ръждясва, изтънява, променя си състоянието(умора) и т.н. Огъването би скофтило малко положението при смяна на строя - за друго не се сещам. Иначе при фиксирана неогъната и добре захваната (в лабораторни условия)дължина струна 648мм, коато е настроена в МИ от 1-ва октава и и се опъва до Ла от 1-ва октава, примерно, и се отпуска напълно, и това се прави да кажем 2 часа, мисля, че накрая пак ще си е в МИ и няма да се е отпуснала.