Evtim Djerekarov

Де да знам, не бих са изказал толкова категорично. Току виж пък започнало да намира по-широко приложение изобретението.

Не говоря за филтриране. Говоря при изключени нойз съпрешън-и. Просто технически процесора има: входен буфер(малко входен шум)->(евентуално аналогов драйв)->АЦП->цифрова обработка(без шум)->ЦАП->изходен буфер В общи линии входния буфер има шум около -120дБ - т.е. шума е малко. Шумовите качества на процесора зависят главно от съотношението сигнал/шум и резолюцията на АЦП-то. С хубав конвертор(>105дБ съотношение) е възможно да имаме много добро съотношение и динамика около 55-65дБ дори когато свирим с много силен кривоч -> това ще рече, че шума, когато не свирим и сме дали волюма на китарата на 0 ще е с 60дБ по-слаб от свиренето - при силен дистер това е добро съотношение-> колкото съотношението силна музика/тишина при аудио касетите хромдиоксид на някаква долби система. При свирене на клийн или с малко драйв са възможни и отношения от 75+дБ, което е много добро съотношение и на практика шума е нечуваем. Ако сте фен на тежки музики и свирите на хубав процесор с безшумни активни адаптери, то наистина можете да се справите тотално с шума. При камиончетата нещата стоят така: входен буфер1->аналогова обработка1(която често вкарва шум)->изходен буфер1->входен буфер2->аналогова обработка2(която често вкарва шум)->изходен буфер2->входен буфер3->аналогова обработка3(която често вкарва шум)->изходен буфер3->входен буфер4->аналогова обработка4(която често вкарва шум)->изходен буфер4.... Тук таме някое педалче ще е с тру байпас, обаче повечето са с буфери. Когато няколко педалчета работят(не са байпаснати) това е съвсем неизбежно. При свирене с чейн от аналогови ефекти, при много гейн рядко е възможно да се поостигнат по-добри съотношения сигнал/шум от 35-40дБ, дори 25дБ при много драйв и по-голям чейн.

Има един проблем с камиончетата - при много камиончета на куп се изисква добро захранване на камиончета, за да няма брумове. Освен това, дългия чейн от педалчета ще е осезаемо по-шумен от процесора. Всяко педалче си има електронен буфер на входа и изхода, освен ако не е тру байпас, които буфери допринасят с шум. Ако са включени няколко педалчета, то тогава пак се наслагва шум. Ако пък има нещо преди дисторшъна(особено ако е силен дисторшън), това значително му влошава съотношението сигнал/шум, понеже той силно компресира и усилва шума на предходното ефектче. Ако целия този чейн е преди драйв канал на амп, неминуемо пак влошаваме шумовите характеристики. При процесора обикновено вкарания шум зависи единствено от входния буфер и съотношението сигнал/шум на входното АЦП. Оттам нататък повечето цифрови ефекти не вкарват никакъв осезаем шум.

Не при всички процесори дисторшъните са моделирани. При някои от тях, драйва си е абсолютно аналогов и се намира преди цифровата част. При по-съвременните процесори пък, моделирането е на доста добро ниво и аз лично не намирам разика, освен че педалчетата са осезаемо по-шумни. Транзисторно педалче далеч не се симулира така трудно, както лампови стъпала.

Зависи какво имаш предвид под реализация - ако говориш за авторски музики, албуми и слава-> едва ли ще стане така. За да стане човек популярен трябва да се налеят много пари в него, които трябва да се избият, а като имаш предвид българънът колко си купува музика... повечето наши "звезди" просто намират пари и си плащат на определени хора/медии за да бъдат "звезди". Ако имаш предвид реализация тип пеене по фериботи, ресторанти, барове и кръчми - в това има пари, обаче трябва да пееш/свириш репертоар от евъргрийни/рокове/чалгии/естради/песновки и т.н. То ест - това си е баш по нашенски "кръчмарски музикант". Освен това, трябва да можеш да пееш, освен да свириш, защото" мацката зад даден инструмент" е определено по-слабо забележима от" мацката с микрофона", която се разхода между хората. Съответно трябва в този случай и малко да се "продаваш" с визия. За да можеш да работиш това и като попораснеш(респективно се омъжиш и т.н.) трябва мъжът ти да е музикант и да работите заедно, или пък да е ужасно търпелив човечец - тази работа е предимно нощна, човек става на обяд или в ранния следобяд, често му се случва да пътува и т.н., което създава проблеми с близките му, особено ако те практикуват професия тип "служба". И не на последно място - за да навлезеш в тия среди трябва да се запознаеш с хора от тях. Съответно трябва да работиш за да има какво да им покажеш. Както във всяко нещо и тук се изискват приятелства и познанства. За образование -> това едва ли е чак толкова важно(да показваш диплома). Важното е да си добра музикантка/певица. Това се вижда веднага и изисква много повече труд от взимането на диплома.

Имах предвид това, че ако може да изсвири чут тон на китарата без да си взима референтен тон и без да налучква, значи трябва да е абсолютист.

За мен приемливите варианти са: 1. Хубав амп с хубав крънч канал и фуутсуич за канал/реверб 2. Амп със някакви времеви ефекти в луупа, като всичко се контролира от педалиера. 3. Хубав процесор - може би най-компактното и практично за много случаи. 4. Амп и педалчета - вариант е, но си е разправия малко или много. Към 1 и 2 може евентуално да има буустерче/драйвче, но ако ампа позволява, предпочитам да мина без него.

Е, така или иначе, едва ли ще ти се иска да си сложиш реверба пред дисторшъна .

Струва ми се, че въпросните 7-струнни модели имат звук, който е по-скопен в средите, някак си е направен за "алтернативна" музика. Китаристите пък очакват китарата да има типичния ясен хевиметълски 80-тарски тон, обаче да има ч струна повече. Явно за да се получи отчетливостта на обикновените метълски китари, трябва да си поиграе човек с адаптерите.

Е, очевидно разликата идва в разликата в звука на двете китари. Носили са ми 7-струнни Ибнез китари, които имаха доста замазан звук на бридж адаптера. Не знам дали при твоята китара е това проблема. Оправях проблема с пренавиване на бридж адаптера. Забелязал съм, че ако свири човек с дисторшън, когато се разменят бридж и нек адаптерите, на бридж звучи по-бистро(но малко се нарушава баланса между силата на 2-та адаптера). Не знам дали това е твоя проблем. Ако с 6-струнката звучиш по-отсечено и ясно(не само на твоя процесор, но и на други ампове), а със 7-струнката звука ти е по-замазан, има шанс адаптерите да са ти много мътни. Каква ти е 7-струнката? Мисля че тази, при която проблема със омазването беше най-забележим беше RG7421 PS:Аха, то в подписа ти пише.... ами де да знам.

Нямам такова ампче, просто съм чувал да го пробват и доста ми хареса за паричките си.

Няма едно мнение по въпроса. Има както некадърни цифрови процесори с дърводелски симулации на ефекти, така и качествени процесори с много добро моделиране и дори аналогови драйвове вътре. Също така има хубави и посредствени камиончета. Според мен цената е определящият фактор. Десет хубави камиончета са 1400+ лв. Хубав процесор също е толкова, че и по-малко, но е компактен.

Аз го чух на твоите записи - не е зле. Обаче чувал ли си Bullet150, та си толкова сигурен за мястото. Не мен булетчето ми звучи ОК и на клийн и на драйв, пък си има и цифров дилей/реверб/хорус/флейнджър...

За самите китари мога да допусна, че Берингера може и да е с тяло от шперплат. Иначе точността на китарата не вярвам да се различава твърде много от останалите изброени. Съфорумника npace имаше берингер китарка, която не беше зле или неточно изработена.

Не съм пипал такава. Мнението ми относно карбона е копи-пейст от сайтове на лютиери. А Vigier може да правят разни магии ..

Имаш предвид широк гриф(като разстояние меджу 1-ва и 6-та сруна) ли? Ние говорим за дебел гриф(колко е дебел назад).

Никак не съм съгласен с горните класификации. Единственото, за което със сигурност мога да се съглася е: Ампчето в пакетчето на Скуаер е по-добро от ампчето в пакерчето на берингер(a може би е по-добро и от ампчето на останалите изброени). Останалото са изсмукани от пръстите неща. 1. Защо Washburn пакета е по-добър от скуаер? Щото е Washburn ли? 2. Защо смяташ че ибанез е по-добър от горните три? По-добри материали, по-добър хардуер, по-добро ампче или просто щото се кефиш на Ibanez?

По принцип гибсъноподобнит китари често имат по-дебели грифове. Махагона не е клен и трябва да е малко по-дебеличък. На мен това лично ми харесва(може би защото съм големорък). По принцип дебелите грифове са малко по-неудобни за хора с малки ръце. Те имат и предимство - в общи линии нямат глухи тонове по грифа. Тънките грифове, освен ако нямат карбон вътре, често страдат от тоя проблем. Ако имат карбон пък - тогава се прави компромис с тона. Изобщо това с тънкия гриф по-скоро е мания, отколкото вкус, според мен. Аз винарги свиря на китари с умерено дебел гриф(метли) и леко дебеличък гриф(по-класически) и за мен това дава най-добър резултат. Плюс това, като казва "дебел гриф" никой не мери с шублер. Най-често неудобството идва от профила на грифа, а не от дебелината му в средата. Забелязал съм, че най-често на хората са им най-удобни C(D)shaped грифовете, докато U-shaped обикновено се приемат с много противоречия - на много хора им убиват, макар че в средата на грифа може да са мега-тънки.

На мен ми се вижда съвсем ОК така, като изключим винтчетата.

Не бих казал. Свири си се и с пръсти на метални стрнуни. С перо на класическа китарка се свири рядко, обаче там много се използват нокти, което води до подобен звук. Понеже има дори джаз китаристи, използващи класическа китара, бих изтъкнал следните разлики между класическата и уестърн(фолк) китарата. - Звука - найлоновите и металните струни звучат коренно различно. - Фирмата - класическата китара има доста стандартна форма на тялото и главата. - Достъпа до високите позиции - при повечето класически китари тялото започва от 12-то прагче, докато при уестърн китарите тялото започва от 14-то прагче. Освен това, много повече уестърн китари са изрязани отдолу(кътауей), за да може да се достигне лесно 17-19 прагче.

Eвтини скуаери с хъмбъкер съм виждал само в пакетите. Иначе разните булет/афинити/стандарт са с 3 единични адаптера, доколкото ми е известно. Не знам дали има евтин скуаер със хъмбъкер. Плюс това уточни кое точно ги прави съвсем прилични, като ги сравниш с други марки като беринджър/фактор по тези показатели. За повечко пари, ако искаш да свириш нещо, вариращо от рок до 80-тарско хеви, като сравнително евтин и добре звучащ инструмент бих препоръчал Richwood.

Moжеш ли да го изсвириш винаги от първия път(за пеенето ясно)на китарата, без да го налучкваш?

Не ми звучи зле на мене...

Е, точно EMG-HZ адаптерите едва ли са най-яките адаптери за лека музика...но за тежка, особено в дропнати настройки са ОК.

Само се прочети сам и прецени колко сериозно говориш..... Китарата и ампчето, които пробвах аз не отстъпваха на аналогичните китари и ампчета от този клас на останалите производители(които обикновено са и по-скъпи). Предполагам, че е възможно да я пробваш преди да я купиш. Китарата е просто китара с тяло от някакво евтино дърво, гриф от евтин явор и евтини адаптери - това е така при всички марки евтини китари. А има едни беринджър ампчета с вграден сансамп вътре - не виждам както им е лошото... Според мен колегите горе говорят глупости, с които целят да се самоубедят в това, което пишат и заедно с това да убедят и тези, които четат. Може да има пръчки между тези китари, обаче китарата се избира преди да се купи, а си има и гаранции ако е от големите магазини. За сега не съм видял никакви доказателства, снимкови материали, семпли и др, които да потвърждават, че по-скъпите китари/усилватели от същия клас на другите производители водят по нещо убедително... А ако търсиш евтина китара, която е много добра и е китарата на мечтте ти - няма да намериш. Евтините китари са един дол дренки. ПС: Ако се разровиш ще видиш, че когато става въпрос за "каква китара да си купя", всички говорят срещу Squier. Ако обаче темата е "какво ви е мнението за този Behringer/Harley Benton/Stagg/Factor..." реакцията веднага става "това са пълни боклуци, вземи си Squier". За мен тази реакция е много противоречива и мистериозна. Редовно се обсъждат качествата на разни марки китари, които обикновено пишещите въобще не са и пробвали, обаче са много убедени в качествата им. Е, аз, като човек, който има представа колко струват въпросните китари на производствените им цени, избягвам да давам категорични определения по теми, които по същество са евтинджос1 vs. евтинджос2. Недей да забравяш, че марката също допринася за цената. А на теб не ти трябва марка - трябва ти китара. А сметки от сорта на "ако е марка, после ще я продам по-скъпо" са смешни, когато говорим за 150 или 200 лв. За тежка музика можеш да се ориентираш и към пакет, при който китарата има двоен адаптер(хъмбъкер) до долното мостче. Друго нещо, което се забравя е, че трябва да се стремим към "свиренето на мечтите ни" повече, отколкото към "китарата на мечтите ни", освен ако не сме колекционери или антиквари. Която и да е евтина китара, която няма сериозни проблеми върши работа докато човек се учи да свири, че и след това пак не е напълно излизшна за практиз китарка/китарка, която можеш да удряш в ръбове на мебели без да те боли сърцето/китарка, в която да си вградиш ампче и да се упражняваш навън/китарка за неангажираши подрънквания и т.н...