Evtim Djerekarov

Ами ако китарата те устройва като удобство и липса надефекти, можеш да и вземеш някакви. Разбира се, звука едва ли ща стане като на скъпите китари, но една смяна на адаптери би могла да премахне проблеми като например прекалено мътно звучене. В РФ имаше едни GuitarTech JHS (не Wilkinson) хъмбъкери, които бяха само 30лв. и бяха идеални за случаи като този. За съжаление сега няма от тях, а и е нямало скоро. Ако си от София можеш да пробваш да си поръчаш адаптери Бостън от Капъша. Иначе скъпи адаптери едва ли има смисъл да и слагаш. От друга страна, ако мислиш да купуваш китара за...примерно 600лв, то тя едва ли ще е много по-качествена и нейните адаптери едва ли ще са много по-добри от настоящите ти. Ако искаш да звучиш наистина скъпо, просто трябва да си купиш скъпа и хубава китара(и да свириш на съответното ниво). Това е положението. ПС: виждам, че са ме изпреварили.

Няма спор, че си от активните участници в "Изработка и ремонт" и то не от тези, които пишат наизуст. Научили сме и учим много неща от теб.

Веселете се добре днес, тогава. Първото нещо, което ми направи впечатление е, че казвате, че пистите ще имат 10 пъти по-малка проводимост. Обзалагам се, че това не е вярно, понеже съпротивлението на припоя ще се явява паралелно свързано на съпротивлението на медта. освен това, медта в случая е по повърхността на проводника(ако трявба да говорим за скин ефект). Също така съм сигурен, че при 20kHz, калайдисаната писта ще има по-малко съпротивление от некалайдисаната. Освен това, дори при радиоапаратури, днес вече има софтуери, които позволяват капацитетите мажду пистите, техните индуктивности и съпротивления да се вземат предвид(със и без припой) още при подбора на компонентите, така че минусите да могат в голяма степен да се превърнат в плюсове. Иначе помолих модераторите да отделят темата, не защото мразя чуждото мнение, а защото мнението Ви и развилия се диспут стоеше грозно в темата на liquid_death.

Да и има приятна комбинация от ритъм с кратки пасажи сола - точно като за теб!

Полуначинаещи, полусола.... цела полуработа! На полуначинаещите бих дал съвет да посвирват повечко и не екстремно бързи пасажи РИТЪМ КИТАРА от любими рок, хеви метъл и др. песнички, а да не пилят по цел ден сола, защото солото често е "черешката" в цялата работа, а според мен добрият соло китарист на първо място безупречно свири ритъм китара или казано по-точно хирургът е добър оператор. Ето малко бекинг на една любима песничка за цвят: http://www.youtube.com/watch?v=CIn8Pzmx5Vs Като полуначинаещ, можеш да си намериш видео уроци и таблатури, както и да слушаш и оригинала и да си практикуваш на тоя трак. Ритъмчето е приятно, мисля, че ще ти допадне. Свири така много песни, и ще почне да се полу-чава.

Да де, ама е добре все пак да се опиташ да изчислиш загубните мощности, както те подканих по-горе, вместо да се състезаваме по години. Защото всеки може да вярва в каквото си поиска, но докато не можем да докажем нещо, ползвайки технически език, то си остава само вяра. Някои хора вярват и че чуват разлика, когато обърнат кабелите на колоните си наопаки. В аудиофилията понятието "хай-енд" е замъглило до голяма степен мозъците на много хора, занимаващи се любителски с електроника. Чувал съм какви ли не хвалебствия от слушатели за усилватели, някои от които видимо осцилират на осцилоскопа, когато им се подаде сигнал, други имат тотално нелинейна АЧХ, трети имат огромни изкривявания и т.н..... За конкретната тема, моето мнение по въпроса е, че влиянието на калайдисването върху качеството на звука на ефекти за китара е не по-голямо от влиянието на настроението на Барак Обама върху популяцията на мравките в Люлин планина. Ако направим две еднакви устройства, като само на едното калайдисаме платката, ще чуем в много, много по-голямастепен разликите от толерансите на компонентите, отколкото разликата от калайдисването на пистите(която на практика няма да чуем). Ако имаш желание да спориш с горното, вземи схемата на един средностатисточески ефект(примерно дисторшън или както в случая фейзър) за китара, както и еквивалентната схема на адаптер за китара, направи една симулация с идеални свързващи проводници, а след това на мястото на свързващите проводници постави резистори със съответните стойности, съответстващи според теб на калайдисаната платка, пусни една точна симулация с минимални толеранси на симулацията, направи шумов анализ и виж какви ще са загубните мощности от допълнителните съпротивления. Аз залагам на разлика между напреженията на двата сигнала, погребана поне с 40дБ под нивото на собствения шум на устройството.

Сега след демонстрирането на всички познания по физика, ако успееш да изчислиш каква би била разликата като загубни мощности и наличие, примерно на повече шум, при схеми като тази, която далеч не е СВЧ, а работи в тончестотния диапазон, ще те призная за нещо повече от дървен философ и хай-енд манияк. Извинявай за излиянието, не те познавам и няма нищо лично в поста ми. Да не говорим, че ползването на калай оправя много потенциални проблеми като....микропукнатини примерно. Иначе аз бих махнал тонера само по площадките за запояване, за да не ми се разливат спойките, ако няма да калайдисвам. ПС: Наистина нямаше нищо лично горе, просто прочетох подробните ти обяснения и малко се ядосах. Нека когато говорим за аудиотехника, да не намесване силно невероятни неща, които се отнасят по-скоро за радиотехниката. Сега остава и литцендрат да ползваме в ефектите за по-малки загуби от скин ефекта и букси с позлатени контактни повърхности...

Относно потенциометрите и глъхненето, прочетете тази стара тема: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=15457 Конкретно за случая - ако сигнала от адаптерите се върже на 1-ви крак, когато сте на позиция на ключа, когато трябва да се чуват и двата адаптера и намалите силата на единия адаптер, целия звук ще изчезва, както писа горе Ники.

Аз не видях нищо чак толкова забележително в характеристиките на въпросният епифон. Плащайки тези пари, получаваш китара за толкова пари. Дали ще е нещо обикновено или ще имаш късмет с по-прилична китарка едва ли можеш да разбереш, преди да си купиш твоята бройка.

Няма проблем, аз съм отворил темата, ако имаш конкретни съвети и препоръки ти, напълно свободен си да ги споделиш. Нека не се занимаваме с плюене и в теми като тази, защото ми е омръзнало от всезнаещи, които нищо не казват.

..както и възможности за предпочитания на другите типове тремоло системи..

Твърде малко опции има в анкетата! ...а е и старичка...

Как да ти препоръчаме нещо, без да знаем какво искаш?

^ Мерси за разяснението!

^Съгласен съм, че при лампи с що-годе близки параметри, автоматичното преднапрежение би осигурило приемлива работна точка. По-скоро говоря за случаите със значителни отклонения от параметрите. Иначе имам един страничен въпрос: В документацията на пентодите често се дават следните параметри: Limiting Values: Grid Resistance: 1M ohm(automatic bias) 300K ohm(fixed bias) Kaкво точно иска да каже това? Че трявба да 'придържаме' решетковото напрежение през не по-голямо от посоченото съпротивление, за да не започне решетката да "плава"?

Не. Може да има някои трудно забележими странични ефекти(например, разлика в шума и податливостта на източници на смушения около кабела), но като цяло по-голям проблем се създава тогава, когато източник с високо изходно съпротивление(например пасивна китара) се включва във вход с малко входно съпротивление(low impedance, линеен вход и т.н.). Тогава се губят много от високите честоти.

Не съм запознат с достатъчно ампове, но на теория тример може да се ползва както в катода, така и в делител за преднапрежение на решетката. Ако има тример(и), то най-вероятно е едно от двете.

1. Ako ключа се отнася за входа, това ще рече, че трябва да е в позиция high когато включваш китара с пасивна електроника и на low, когато включваш "НЕ ТРУ БАЙПАС" педалчета, процесори, ефекти или китара с активни адаптери и 25К потенциометри. 2. Сигналът след предусилвателя на ампа може да излезе от 'сенд', а сигналът от 'ретърн' отива в крайното стъпало. По този начин, включвайки нещо в сенд-ретърн веригата, ти го поставяш между предусилвателя и крайното стъпало на ампа. Ако включиш някакъв ефект направо в ретърна, като във входа на ефекта включиш китара или друг източник на сигнал, на практика вкарваш в крайното стъпало на ампа сигнал отвън, без да ползваш предусилвателя в ампа. Предполагам, че има копче и за микс, което контролира каква част от сигнала, отиваш към крайното стъпало е от ретърн входа и каква част идва от вградения в ампа предусилвател. Запомни: Сенд е изход, Ретърн е вход.

Прочете ли техническите обяснения по-горе, преди да зададеш годните въпроси? Катоден(или автоматичен) bias означава, че не се подава през резистор някакво фиксирано напрежение на решетка1, а има резистор с някаква стойност в катода на лампата. Когато от лампата "изтича" катодният ток, той минава И през катодният резистор, където създава пад на напрежение, който по закона на ом е равен на U = I.R. Това означава, че катодът няма да е на 0V, а ще е по-положителен, понеже има пад на напрежение върху катодният резистор поради протичащият през него ток. При липса на управляващ сигнал на решетка 1(0V), това ефективно прави катода по-положителен от решетка1 или с други думи прави Ugk отрицателно и така лампата не е максимално отпушена а се намира в някаква приемлива работна точка на покой. При лампи с прилично различаващи се характеристики обаче, горното не гарантира еднакъв ток на покой. В този слуйай промяната на този ток би изисквала подмяна на катодните резистори, което предполагам е причината в указанията да пише, че ампа не се нуждае от bias. По-скоро би трябвало да се каже, че няма елементарен начин за bias-ване, понеже последното изисква подмяна на катодния резистор с такъв с друго съпротивление. Пак държа да подчертая за четящите, които питат: -bias е напрежението, което нарочно се създава между решетка1 и катода, за да се въведе лампата в някакъв режим с приемлив ток на покой. -ток на покой е тока, който протича (предимно) от анода към катода, когато на решетка1 няма управляващо напрежение(при липса на входен сигнал). -двете величини(ugk vs. Ia) са графиката "transfer characteristics" в документацията на лампите и могат да се различават като форма и стръмност на кривите при отделните екземпляри лампи. Трябва да си вземеш мачнати лампи с параметри(грейд фактор или както там искаш да го наричаш..)близки до тези, които харесваш. Намирането на последните може да изиска няколко опита, но като за начало можеш да вземеш от лампите, обозначени като "средни" в диапазона от характеристики.

E, стига, бе. МТ-2 и Death Metal да не би да звучат превъзходно?

To и при електрическата почти няма.. става по-дебеличък нагоре.

Не бих казал, че статията горе е строго техническа. Това е по-скоро рекламна статия, искаща да каже, че лампите на някои производители се категоризират по ток на покой, но също искаща да каже( или да намекне), че техните(на tubedepot) лампи са по-добре категоризирани, обаче също без да покаже с каква постановка те измерват тока на покой. На практика, стига марката да не се променя, би трябвало еднакво маркираните лампи да са близки по характеристики, без значение коя точно е марката. Истината е, че тока на покой не е характеристика, присъща за лампата, а е функция на преднапрежението(като меним преднапрежението, меним и тока на покой). Токът на покой е тока, минаващ през лампата при липса на входен сигнал. При крайните стъпала, конфигурацията най-често е клас АБ, където всяка от крайните лампи "работи" само в половината полувълна(горната или долната) и малко от другата полувълна. Токът на покой тече и през ДВЕТЕ лампи при липсана входен сигнал. Лампите с по-малка стръмност (при даден ток на покой)ще изискват по-голяма амплитуда на входния сигнал, преди анодното им напрежение да започне да достига захранването и да се появят изкривявания. Лампите с по-голяма стръмност, естествено, ще имат по-голямо усилване по напрежение и тези изкривявания ще започват да се появяват още при по-"тихи" нива на сигнала, подавани от предусилвателя. Разбира се, промяната на преднапрежението(биас-а), ще промени тока на покой на лампата, както и слабо би променилa нейната стръмност(в различни работни точки, стръмността е различна малко или много). Всичко, което иска да каже статията(като махнем рекламните елементи от нея) е, че ако не трябва да се пипа преднапрежението на лампите е желателно те да се заменят с лампи с достатъчно близки параметри. Казано по друг начин: -тока на покой зависи от избраното преднапрежение(биас). -за постигане на еднакъв ток на покой, различни лампи могат да искат различно преднапрежение(биас). -при еднакво преднапрежение(биас), различни лампи могат да имат различен ток на покой. -Постигането на работна точка с желаният ток на покой не гарантира еднаква стръмност при различни лампи. -За избягване на горният проблем, лампите се категоризират според стръмността си(чертеж "transfer characteristics"(Ug vs. Ia @constant Ua, Ug2) в datasheet-a) -различните производители имат различна система за оценяване на лампите си(най-вероятно за да не може човек да е луд фен на фирмата X, след което да си купи лампи от фирмата У със същия рейтинг и да установи, че те са в общи линии еднакви, понеже примерно са произвеждани в един и същи завод).

По-скоро бих казал, че е по-добре да се натиска на 1-во и 14-то, защото центъра на дъгата е някъде около 6-то - 7-мо прагче. Нагоре от 12-то, грифа почти не се извива. Това колко разстояние трябва да има между струната и 6-то не е точно дефинирано и пак опира до вкус и до специфика на конкретния инструмент, но може да се каже, че някакво разстояние трябва да има, не твърде незабележимо, но не и значително. Около 0.2-0.5мм може би е добър ориентир. Но... не всичко е в тръсрода. Понякога грифовете се усукват, понякога дъгата им не е правилна и има зони, в които звънят. Това вече се оправя само с левелинг/рефрет.

Моя съвет е просто да си избереш китарата, която не ти е твърде неудобна като гриф. След 2 седмици свирене ще имаш чувството, че е правена специално за твоята ръка. Казвам го от опит с много "неудобни" грифове.

Е, стига де, на Метълхамер, Ники и Валяка коментарите не са безсмислени.