Evtim Djerekarov

Извинявай... но малко стъкмистика правиш. В смисъл.. лагването на програмата няма отношение към точността, понеже не изменя височината на тона. Ако звуковия хардуер е добър, тунера може да работи зверски точно. То и в тунерите работят.. компютърни програми. Съпротивленията също не играят - обикновено за синхронизация се ползват кварцови генератори на някаква висока честота(примерно 30MHz). Иначе наистина е най-добре на слух, но това не винаги е възможно, примерно на шумно.

Разликата 440->443 може да е от различни неща, включително различна синхронизация. Пусниси на два компютъра две едни и същи мп3-ки от по 20 минути и ще видиш, че след време ще се разминат. Както и два часовника се разминават чуваемо за няколко минути.

Дори ако кажем, че при свирене на най-ниските тонове, мощността може да не е 200%, то тя със сигурност е по-голяма от 100%(в смисъл, спрямо синусиода със същата амплитуда) когато струната звучи, понеже, както знаеш, изкривеният сигнал е силно компресиран и почти лишен от динамика, пък и в случая - доста богот на хармоници, съответно несинусоидален. Случаят за който ти говориш, с резките пикове и заглушаване, може наистина да има програмна мощност, по-ниска от 100%, но това не може да се отнесе за всеки тип свирене. Затова, ако кажем, че в зависимост от това как се свири, програмната мощност, за среднодълги периоди от време(да кажем 10-20s) варира в границите 60-180% при хай-гейн, мисля, че няма да сбъркаме. Тук е редно да отчетем ограничаването по мощност, наложено от параметрите на захранващия трансформатор. Колкото до хода на говорителите - да, при свирене с къси и резки пикове, те ще имат по-голям ход, обаче при свирене на не чак-толкова диамичен материал, техният ход би бил минимален, особено когато ползваме по-високите регистри на китарата.

Аз предлагам ти да покажеш осцилограмата на една траш или блек метъл китара, за да видим дали е правоъгълна само за няколко милисекунди или е по-скоро близка до правоъгълната в повечето време(освен когато не се свири).

За платки домашно производство в неголеми количества, може да се ползва просто хартия от гланцови списания фомат А4. Става най-добре с хартията, за която Ники е споменал. Иначе гланцовата хартия от книжарниците, както и фолиото, което се отлепва от самозалепващите се листи от книжарницата е твърде лъскаво и не задържа добре тонера. В този случай, той може да остане и върху барабана на принтера, което е неприятно, защото след това ще изцапа поне 5-10 листа. Перманентният маркер не е добър вариант и не прави хубави писти. Става само за леки поправки, и то трябва да повторите няколко пъти. За обезмаслител, коресилинът е достатъчно добър. Разбира се, може и друго да се ползва.

Не всички усилватели могат безпроблемно и дълготрайно да работят с волюм на 10 часа. Преди години бях чел за тези неща и имаше мнения за усилватели, като стари AC30, които бяха ходили на ремонт, след което ги бяха предупредили да не ги позлват на 10. Разбира се, там може да е ставало дума и за самия усилвател. Но по принцип Валяка е прав - 1.414 * 1.414 = 2. Т.е. мощността, която усилвателят отдава на говорителите при силно изкривен сигнал е двойна, в сравнение с неискривен сигнал.

Пасивните тонкоректори затихват сигнала. След коректора, трябва да възстановиш нивото на сигнала. Едно примерно решение е на направиш повторител с още един полеви транзистор, от сорса на който да вземеш сигнала за тонкоректора, а след тонкоректора, да промениш усилването на следващото стъпало с полеви транзистор, така че да компенсираш загубите. Доколкото виждам, първото стъпало на усилватлчето си е в схема на повторител. Повторителя не може да има коефициент на усилване, по-голям от 1. Не ми се занимава да ти смятам тонкоректора, но можеш да пробваш да направиш така. повторител(подобен на този, който вече го има в схемата)->тонкоректор->повторител(както си е в схемата)->чип(както си е в схемата) може и така: повторител->тонкоректор->усилвател по схема общ сорс, с усилване по-голямо от 1->чип(както си е в схемата). Кое как точно, обаче зависи, и трябва да си го сметнеш.

Добре е да имаш ключ, защото иначе няма как бързо да сменяш адаптера, който звучи в момента. А Орфей... остави ги Орфей. Те, както знаеш, не бяха много успешна марка .

По-ското не, доколкото знам, в проводниците от метали, тя е от порядъка на мм/s. Мисля, че не.

Kaто изключим липсата на тремоло(което Сач много ползва), китарата не е чак толкова неподходяща. Минимумът, който ти трябва е прилично количество драйв(но не твърде силен, като удряш по струните съвсем слабо, да се поизчиства), както и някакъв дилей/ехо, настроен бавно(300-400 mS, там ще си прецениш спрямо темпото на песента), с около 1-2 повторения, второто вече почти да не се чува, и като цяло повторенията да не са много силни. Така мисля, че ще си по-близо.

По тая логика и пътуването с автомобил е вредно за пеенето. Ако човекът зад теб е с камион и в един момент му откажат спирачките, може да те смаже до такава степен, че тотално да се простиш не само с пеенето. И аз не си измислям, инструкторът на шофьорските курсове ме предупреди...

99% сигурен съм, че при Капъша(http://musicjam.hit.bg/) или в малък цум има това, което търсиш, на разумна цена. Можеш да вземеш китарата и да пообиколиш. Ако се чудиш къде е "Капъша", той е на продължението на улицата, която е зад БулБанк отдолу на булеварда - откъм Пиротска. Улицата, на която се намира клуб Ликьор, също улицата, на едната страна на която има ограда, пазеща да не паднеш в трапа, в далечния край на който е построена католическата църква. Самият магазин се намира в един коридор навътре в сградата. Най-външният магазин, който се вижда отвън е някаква книжарница.

@девилнещоси О-о, ти явно дори не схвана ироноята . Честито! ПС: Важно е да се пише правилно. Поне хората, които уважават себе си, се стремят да пишат правилно, когато общуват.

Съжалявам, но информацията, която ти трябва я има назад в темите. Ако искаш да научиш, ще трябва да се поинтересуваш и да се понапрегнеш. А днес има интернет, има достатъчно информация. Назад има поне 300 страници. Чети и търси.

Ами ако говорим за звука на китарата, може би ще се доближиш повече с някое махагоново копие на FlyingV, Explorer или Les Paul, като разбира се го снабдиш със съответните адаптери.

Прието е да се счита, че техническата посока на тока съвпада с посоката на движение на въображаемите положителни заряди(каквито в металите липсват). Затова, посоката на тока в металите се счита за обратна на посоката на движение на електроните. Има два типа биполярни транзистори - PNP и NPN. Също така, през транзисторът текат ДВА тока - управляващ(базов) и управляван(колекторен). Стрелката в емитера показва посоките и на двата тока. При NPN, и двата тока "се вливат" в емитера, докато при PNP те "излизат" от емитера. Естествено, знаеш, че токът тече от точка с по-висок потенциал, към точка с по-нисък. Следователно, за да работи правилно биполярният транзистор, трябва да му се осигури работна точка. Най-важното в случая е да разбереш, че биполярният транзистор се управлява не с напрежение между базата и емитера, а с ТОКА, който тече в базата(към или от емитера). Ако си представиш, че в транзисторът има 2 прехода, като базата е обща и за двата, то управляващият ток е този, който тече през емитерния преход(от базата към емитера или обратно, в зависимост от типа на транзистора). Управляваният, по-голям ток пък протича и през двата прехода и тече от колектора към емитера(или обратно, в зависимост от типа на транзистора). Отношението между големината на управлявания ток към големината на управляващият ток, често се бележи с параметъра beta и най-често е число от около 40 до около 500, като варира както с конкретния транзистор, така и с отделната бройка, в известни граници. Ако базовият ток е Ib, колекторният - Ic, а емитерният - Ie, то: Ic = beta * Ib Ib = Ic / beta Ie = Ic + Ib = (beta+1) * Ib PS: Препоръчвам 2-та учебника "Полупроводникова Техника" на Атанас Шишков.

Аз съм длъжен да го предупредя за това, какво може да очаква, понеже не се знае как и защо е решил каквото е решил.

В тази схема, не виждам къде ще го сложиш тоя тон контрол. Ще ти трябва поне още едно усилвателно стъпало с полеви транзистор, струва ми се.... след няколко дни мога да ти дам съвет ако не бързаш, сега нямам време да помисля.

За Bullet for my Valentine не знам, но металика са свирили предимно с Gibson, а сега, мисля, с ESP. Във връзка с това, мисля, че със stagemaster няма да постигнеш характерния звук. Иначе, можеш да свириш каквото ти харесва и на нея, разбира се. Просто няма да напомня много за характерния тон на Металика...

Аз не казвам, че с тези педали няма да можеш да звучиш точно като металика. Аз казвам, че няма да можеш дори да се доближиш до този звук. Защо не инвестираш применро в един Peavey Vypyr, Line6 Spider или някакво подобно моделиращо ампче, а се занимаваш с педалчета. Така поне ще свириш с модели, поне малко приближаващи се до усилвателите, с които групите свирят. Както вече ти казах, разгледай любимите ти групи с какво свирят и обърни внимание, че педалите, за които питаш, в общи линии не присъстват. Това, което не разбирам е, защо искаш да готвиш боб, ама с леща, и питаш с коя от двете лещи ще стане по-хубав боб?!? Имай предвид също, че /метълзон, метълкор, диджитек дет метъл и т.н./ не са от онези дистрошън педалчета, които хората си поставят пред драйв канала на кубето, за да го буустнат малко.

Значи сега е моментът да попрочетеш, да чуеш и да се образоваш. Иначе винаги можеш да бъдеш лесно подведен.

Чакай, чакай..... Омен-а за кой звук е подходящ и къде авторът пише, че ще свири бруталии?

Мек и плътен тон: - по-често имат махагоновите китари. - по-често имат по-добрите LP(Гибсън Лес Пол) копия. - по-рядко имат китарите тип стратокастер или суперстрат(в този ценови клас). - по-рядко имат китарите с флойд-роуз, да не кажа никога. Ще се въздържа от препоръчване на марки, понеже това е твърде тенденциозно, а и представлява реклама. Затова ще те посъвсетвам да обиколиш всички възможни магазини, за които можевш да се досетиш, да не слушаш консултантите с твърде много доверие и да вярваш на ушите си. Така ще намериш своята китара.

Не знам пичове, гледам добро лафче сте си заформили, обаче истината е, че нито Металика, нито Джудас, нито Мейдън ползват въпросните педалчета. Другата истина е, че без хубаво звучащ лампов амп, подходящ и не много евтин транзисторен амп или наистина добър морелиращ амп, няма да се получи задоволителен резултат. Също трябва и нелоша китара, разбира се. Та... моят отговор е, че с нито едно от двете педалчета няма по никакъв начин да се доближиш да звука, който търсиш. Ако те интересува с какво свирят въпросните групи, потърси в интернет информация за тяхното най-често използвано оборудване и намери начин да се сдобиеш с него, или поне с устройства, които го симулират. Съжалявам, ако те разочаровам, но разбери - повечето педалчета сами по себе си звучат като.... педалчета. Това, което чуваш по записите на въпросните групи, не е точно звук на педалче. Това, което чуваш(ако игнорирам уменията на китаристите за момент) е комплекс от звука на китарата, звука на бустерите(а често няма педалчета), звука на ампа(китарния усилвател), да не говоря, че е и звука, който после саунд-инженера е направил в студиото, ползвайки най-различни микрофони и апаратура. Ако пренебрегнем и студиото, минимумът, който ти трябва е хубава и подходяща китара, както и хубав и подходящ усилвател. С по-малко от това, просто няма да стане. Ще си купиш една жужалка, която след не много време ще разлюбиш.

^ хахах, защо, кое е неуместното в случая? Може би единствено към категорията трябва да причислим и Стаг и другите евтинджоси .