Evtim Djerekarov

Така... може би ще ти отговоря по темата, като имам време, но сега ми направи впечатление началото на мнението ти. Та да попитам... Знам и Незнам нещо, различни глаголи ли са? Тази грешка е много често срещана и ще е добре да започнеш да ги пишеш отделно ето така: Не знам. Иначе грешката се размножава.

Aми... 1. Не е редно да се получават точици(друго, освен портокалова кора) след пръскане, да не би да ти надига нещо отдолу? 2. По принцип с течение на времето се убедих, че повечето(ако не всички) спрейове не се полират много добре. 3. Всички стичания и неравности се опоравят със шкурене. Ако шкурката не може да оправи работата, значи в предишната стъпка(подготвянето на повърхността) има проблем. 4. Полира се с полир-паста(аз ползвам някаква нескъпа итаианска StacPlastic) и ексцентрична полирмашина. Кечетата за бормашина не вършат много добра работа, а освен всичко - с тях можеш да си нагрееш лака и да го разполираш(особено лакът, който ползваш). Затова - полирмашинка, а на трудните места може и малко на ръка. По принцип аз правя така след като съм напръскал и е изсъхнало добре: 1. Шкуря портокаловата кора, да кажем с шкурка 600-800 - ВНИМАТЕЛНО. Целта е да получиш матова повърхност без следи от лъскавина. 2. Шкуря с около 1000-1500, за да не полирам цяла вечност. 3. Полирам до огледален блясък.

Огледално лъскаво покритие може да се постигне с акрилен лак с втвърдител, полиуретанов лак с втвърдител и полиестерен лак с втвърдител. Може би става и с тези новите на водна основа - не съм пробвал. Ако пръскането се получи добре, останалото е полиране или шкурене и полиране.

Не, не, аз имах предвид мнението на колегата billymilano .

^E, то не може да се очаква, че първата ще е шедьовър, но трябва да се информира малко човек.

Без спекулации, моля .

^Да, предишните, които изгорих по невнимание, когато си правих усилвателя, бяха румънски стари транзистори и пак бяха много по-добри от няколкото Toshiba, които пробвах. Повечето от тях изгаряха или с пускане на усилвателя, или най-късно след няколко дни. Имайки предвид, че усилвателя е клас АБ със +-20V захранване, ползвам само на 8-омови говорители, това означава, че ментетата на този транзитор НИКАК не са добри. Ако приемем, че минималния товар, който представлява озвучителното тяло на дадена честота е да кажем 6 ома, тогава максималната мощност(не при музикален материал) и максимално усилване би била около 50-60W(преувеличено). Много под спецификациите. А аз слушам сравнително тихо. Значи - 10-20W макс за ментетата, ако не и по-малко - никакви мощни транзистори не са това . Сигурен съм, че има средномощни транзистори, които биха се справили по-добре от менте на 2N3055 . A какви са им честотните свойства не ми се мисли. Малка грешка горе... при корпус 25C, и максимална температура на прехода 200C, ное можем да разсеем 175C * 0.657 = 115W. Мисля, че това е твърде оптимистично за този транзистор, въпреки, че е по докумантация. Едва ли транзистор с температура на кристала 200C ще живее твърде дълго. Мисля, че когато смятаме, не трябва да допускаме повече от 150C температура на кристала за повечето мощни транзистори, а е добре да е и по-студено от това. Ако някой има данни за термичното съпротивление корпус-околна среда на корпус TO-3 без радиатор, ще е интересно да се изчисли максималната мощност без радиатор, понеже при захранвания за ефекти, повечето хора не слагат радиатори, а и често кутията е затворена и малка.

@никс - предполагам, че повредата се дължи на менте транзистор - аз съм гърмял много Тoshiba 2N3055 на моя усилвател. Проблемите спряха след като сложих едни стари Motorolla, извадени от флопита за ПРАВЕЦ. В случая обаче не съм сигурен, че това е причината. Имай предвид, че 2N3055 има рейтинг 115W, но при температура на кристала 25 градуса, което е непостижимо на практика. Между кристала и корпуса има топлинно съпротивление, а също и между корпуса и радиатора. Освен това, радиатора си има параметри, а за да са действителни те е необходима добра конвекция на въздуха или вентилатор. Мощността, която се разсейва от транзистора е приблизително равна на разликата в напреженията на емитера и колектора, умножена по колекторния ток. Ако имаш да кажем 12V 2A захранване, което ползва 16V входно напрежение, мощността, разсейвана от мощния елемент в регулатора ще бъде около 8W. Ако входното напрежение е по-голямо, ще се увеличи пада на напрежение върху транзистора и съответно разсейваната мощност. Един 2N3055(оригинален) има: Работен температурен диапазон: -60C до 200C Разсейвана мощност при 25C: 115W Максимален колекторен ток: 15А Понижаване на максималната мощност със всеки градус увеличение на темп. на кристала над 25C: 0.657W/C Термично съпротивление кристал-корпус: 1.52C/W Трябва да се вземат добри мерки за отвеждане на топлината от кристала и разумна мощност. Всяко увеличаване на температурата на кристала с 10C скъсява живота на прибора приблизително двойно. Ако например искаме да разсеем 30W с 2N3055, това означава, че кристалът ще бъде с 45,6C по-топъл от корпуса на транзистора. Това е при идеален радиатор, при който температурата на корпуса на транзистора е 25C. Та... 25C + 45.6C = 70.6C температура на кристала. 45.6C * 0.657W/C = 30W. 115W - 30W = 85W максимална разсейвана мощност при корпус с температура 25C. Ако вземем обаче и термичното съопротивление корпус-радиатор, както и радиатор-околна среда, а също вземем предвид, че в затворени кутии въздуха се загрява до повече от 25C, тогава обикновено излиза, че 2N3055 рядко може да се ползва надеждно за мощности над 25-40W без специални мерки за охлаждане. При това, говорим за възможно най-оригиналните и хубави образци.

Попрочети статии в guitarproject, тук във форума и т.н. Има и книги за правене на китари(guitar building) из торентите.

Toзи тип емулатори имитират предусилвателя, не и крайното стъпало, от което идва голяма част от звука на ламповия усилвател. Това са просто дисторшън ефекти с полеви странзистори. Някои от тях(като схемата на electictabs или gaussmarkov)имат елементи на имитация на крайно стъпало. Ако искаш, питай liquid_death за детайли, че той доста време се занимава с подобни схеми.

Аз пробвах един от двата(не знам кой), но както се досещаш - без да го включвам. Струва ми се, че ако си избереш такъв без дефекти, ще ти свърши работа.

Aми, много се радвам, че Диката много последователно си спазва политиката да прави най-добре звучащите къстъм ел. инструменти у нас(както и че е придобил съответното ноу-хау). Винаги съм мислел, че добрите лютиери трябва да свирят добре на китара, и това е един пример в подкрепа на моята теза. Респект! Кольо, да ти е честита китарата и с много кеф да си свириш на нея! Аз останах впечатлен от звука й. Външният вид също е много добър.

LTD e по-нисъл клас ESP, или нещо такова... Та.. ако ми се харчат такива пари(че и малко отгоре), бих си взел(най-вероятно втора ръка) един хубав усилвател. Друг вариант е китара, която да си струва. Качествените китари, оттам им започват цените. На хубавите ампове също... Днес сравнявахме едни усилватели. Можеш да прегледаш темата: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=75985

Simon Bradley The Hog и Mesa Dual Rectifier са моите фаворити от теста. Те звучат доста балансирано, не успяхме да изкараме лош или дразнещ звук от тях, както и да ги въртяхме. Dual Recto е абсолютна класика, и има дисторшън, който според мен е доста универсален, в смисъл няма някакво силно изразено поведение както други усилватели, а е подходящ за доста неща. Това, с което The Hog ми хареса повече, беше наличието на някои саундове, които ги нямаше в месата - клийн и крънч саундове, които напомнят на Vox, и други усилватели със по-специфично поведение. От друга страна, усилвателя доволно докарваше и много по-изкривени звуци, и дори в едно положение, много се доближи до метъл звука на Марк-овете на MESA. Dual Rectifier беше в триканалният вариант и имаше наистина много възможности, но точно тези крънчарски звуци, не ги докарваше. Затова, личната ми оценка според собствения ми вкус е, че The Hog е усилвател с много широки възможности, с който човек може да свири както жици в шумен клуб, така и евъргрийни в пиано бар. Той беше моя фаворит в този шутаут, макар и Месата ужасно да ми хареса. Усилвателят на Metalhammer и Peavy 5150 II имаха някои общи черти. Имаха повече бас, както и по-режещи високи. Според мен, те са по-подходящи за по-тежка музика, както и за drop-настройки. За такава музика, както и за метъл сола, звука им е доста добър. За рифове стил EVH и свирене на акорди с дисторшън, на мен техните интермодулационни изкривявания ми идват в повечко и там определено бих предпочел горните два. Клийн канала на усилвателя на Metalhammer имаше много интересен характер, много подходящ за чисти линии в тежка музика. Lee Jackson Stealth беше в средата като звук между горните две категории. Имаше метълски, но не брутален звук. Може би най-добре бих го описал като усилвател за Глем Метъл и Хеви. Много добре се получаваха саундове тип Мейдън и Доккен. Един доста балансирано и малко по-обло(на сола) звучащ усилвател, който според мен също беше доста добър. При някои настройки, добавяше мекота към саунда, подобна на тази, която се получава от единични alnico адаптери. Смятам, че е особено добър за Strat HSS манияци, които обичат да свирят хеви и глем рок/метъл в стандартна настройка, както и в Eb. Мисля, че звук тип Maiden, Dokken, Axel Rudi Pell, Judas Priest и др. се докарват лесно с този усилвател.

Правете разлика между случаите, когато ластикът е сложен от едната и от другата страна на нъта. Сега... ако си сложа ластик на кабела, пак ли ще съм за тая тема?

Нямам представа какво е, но няма общо с екраниране на китарата. Предполагам, кофти мрежа. Като за начало, пробвай с един фазомер фазата, нулата и земята и докладвай.

Дай да чуем за какво иде реч .

Трябва да махнеш лепилото с нещо, след което да го залепиш отново. Самото отлепяне на магарцето става с леко почукване с пластмасово чукче, примерно. Внимавай, да не отчупиш дърво. Могат да възникнат проблеми със височината на струните, като ако е твърде малка, ще трябва да вземеш нов нът или да го подложиш.

Най-често изисква интервенции по инструмента, след които пък няма да свири вярно със струни за акустична китара. Казах ти вече - върни нормалните струни - като тип и дебелина.

Дали се е изметнал можеш да видиш, понеже китарата е в теб. По принцип би трябвало да ползваш струни като тези, с които китарата е свирела добре.

По принцип акустичните китари са добре интонирани главно със струни от даден пип, и то най-често китарата свири най-вярно с точно определена дебелина. Вземи такива струни, каквито си ползвал, когато всичко е било ОК.

Пичове, пак ви казвам. Подаръците са нещо спонтанно и нерегламентирано. Иначе спират да бъдат подаръци. Нали не искате някъде да виси тема "Подаръци за начинаещи китаристи", и всеки начинаещ китарист да прави по 5 свои ника от различни компютри, от които да пише мнения, само и само за да се увеличи шансът да му подарят китарен пакет.

По-точно, около 12 пъти е правено. Който има нещо предвид, винаги може да направи конкретна тема. Имаше предложения. Тези неща трявба да се правят спонтанно и без предизвестие. В противен случай, във форума ще се навъдят много чакалеещи регистрации, само заради спечелването на китарен пакет. Това е силно нежелателно. По добре е такива теми да се появяват от време на време спонтанно. Иначе някои хора ще обърнат благотворителността на облагодетелстване.

Аз все пак си мисля, в случая апетитът идва след яденето, с смисъл - като се види и чуе резултат, тогава ще можеш да добиеш представа за търсенето.

Mожеш да разлепиш стария с ВНИМАТЕЛНО почукване(леко като сила, но рязко) с пластмасово чукче и после опитване да го извадиш. Идеята е да разтрошиш лепилото, а не да счупиш дървото. Понякога не действа това и тогава се налагат по-агресивни методи, включваши натрошаване на нъта чрез разпробиване с малка дрелчица, внимателно махане на парчетата и т.н. Имай предвид, че с новия нът струните няма да са на същата височина, а и гледай да не вземеш нът, който в твърде нисък. След покупката е добре да занесеш китарата за сетъп на лютиер.