Steppenwolf

Обръщането съдържа каденциално движение. Например, имаш 12-тактов блус и 12-ия такт съдържа V7, образувайки последващ преход към I7, като предоставя контраст и напрежение.

Рапсодия - Серии от мелодии без някаква определена зависимост или връзка помежду си. Етюд - Упражнение, използвано за упражняване на инструменталните умения. Прелюдия - Инструментална интродукция (пре- - предшества). По темата могат да се изпишат доста дълги постове...

Разбира се, но дава добра основа и разглежда някои важни неща! Yiwigi, леко съм заспал ! Ето линк към PDF-a: http://free.datacom.bg/craig/Pete%20Thomas...ic%20Theory.pdf

Ще се опитам да го опиша просто, но и достатъчно ясно. НАКРАТКО ЗА ЧЕСТОТНАТА МОДУЛАЦИЯ (FM) При честотната модулация (подобно на другите модулации) се използват два сигнала. Единият е модулиращият, а другият – модулираният, който следва да носи информацията в себе си, изменен според нея, и представлява т. нар. носеща честота. Същността на модулацията се състои в измяна честотата на носещия сигнал според изменението на амплитудата на модулиращия. При нарастване амплитудата на модулиращия сигнал, носещата честота нараства и обратно. Колко бързо става това, зависи от честотата на модулиращия сигнал. Другият важен параметър е индексът на модулация, който представлява дълбочината на модулацията, т.е. колко най-дълбоко “потъва” и се “издига” носещата честота, какво е нейното отклонение (девиация) спрямо първоначалната, централна стойност. Това зависи от размаха на модулиращия сигнал. На такава модулация са базирани FM радиостанциите, където високочестотен сигнал се модулира от нискочестотен сигнал, носещ звуковата информация. При ЧМ има доста по-малко загуби на енергия, отколкото при амплитудната (на нея са базирани познатите ви AM радиостанции), където бива модулирана амплитудата на сигнала. Това е така, тъй като в пространството всички реални трептения са затихващи, тяхната амплитуда намалява и логично информацията, носена по този начин, търпи по-сериозни загуби. FM СИНТЕЗ В резултат на честотната модулация, спектрално се получават двойки странични честоти (честотни групи). Състоят се от две честоти, намиращи се на еднакви разстояния от двете страни на носещата честота (симетрично под и над нея) и имащи еднакви амплитуди. Това се дължи на двата полупериода на модулиращия сигнал, също симетрични. В началото на 70-те години, John Chowning от Станфордския университет използва тази модулация с осцилатори в звуковия спектър. Той открива, че така могат да се синтезират различни звуци, които получават своя тембър според параметрите на модулиращия сигнал и индекса на модулация. По този начин се поставя началото на FM синтеза. Освен прости синусоиди, могат да се използват и трептения с добавени хармоници. Както и е възможно да се употребят няколко осцилатора, комбинирани по различен начин. Например, свързани каскадно - носещата честота на предходния на свой ред да е модулираща за следващия и т.н. Алгоритмичната връзка между тези осцилатори, наричани оператори, се задава чрез матрица. Определянето на двойките странични честоти става чрез следната проста сметка (M идва от modulator и съответства на модулиращата честота, C - от carrier и съответства на носещата честота). C ± nM, където коефицентът n = 0, 1, 2, 3... и отговаря на семействата честоти - само носещата честота, първа двойка, втора двойка и т.н. Така например, ако имаме C = 300Hz и M = 60Hz, то се получава: > 300 ± 0*60 = 300Hz; > 300 ± 1*60 = 360Hz & 240Hz (първа двойка честоти); > 300 ± 2*60 = 420Hz & 180Hz (втора двойка честоти), и т.н.... За по-прегледно, можем да изразим и чрез отношение – C:M. В случая с горния пример, отношението ще е 300:60 = 5:1. Когато отношението e рационалнo числo и C:M = 1:N, където N е цяло число, то C и M са хармонични и страничните честоти също ще бъдат хармонични (кратни) спрямо C. Ако вземем отношение 1:2, получаваме хармоници: 1 + (2*0) = 1; 1 + (2*1) = 3; 1 + (2*2) = 5 ... Получаваме нечетните хармоници! A с отношение 1:1 се получават всички хармоници. За да бъде C основна честота, то е нужно M >= 2C или C:M = 1:1. От индекса на модулацията зависи силата, амплитудата на получените странични честотни групи. Пример: C = 300Hz, M = 600Hz (C:M = 1:2): > 300 ± 0*600 = 300Hz; > 300 ± 1*600 = 900Hz & -300Hz; > 300 ± 2*600 = 1500Hz & -900Hz. Две честоти се получиха с отрицателен знак, което значи, че са фазово обърнати или дефазирани на 180º. В случая 900Hz с -900Hz и основата от 300Hz c -300Hz са противофазни и тези честоти в известна степен ще се потиснат. Сумирането на нивата на двете еднакви по честота, но различни по фаза трептения определя крайния резултат. Възможно е тези честоти напълно да се погасят, ако имат еднакви нива. Ако бяха синфазни, резултатното трептение би се усилило. Това пряко влияе на тембъра. И тъй като индексът на модулация определя нивата на страничните честотни групи, то следва, че той има пряко отношение към тембровата багра на звука. За да се предвидят тези нива, нужен е индексът на модулация. Той представлява отношението между честотната девиация на носещата честота и стойността на модулиращата честота: I = Δf / M. Чрез промяната на индекса, по различен начин се изменя нивото на всяка една група странични честоти. Точната кривата на изменение представлява Bessel функция (справка – висша математика). Броят на семействата странични честоти, които ще се чуват, приблизително се получава чрез прибавяне на единица към модулационния индекс и целочислено закръгляване, т.е.: n = I + 1. С появяването на модулация (индекс I>0), основата, била със своя пиков размах дотогава, губи от своята амплитуда за сметка на двойките странични честоти, които започват да се появяват. С още увеличаване на I, след минаване през нулата, основата започва да нараства с отрицателен знак (т.е. обръща се фазата й), достига даден отрицателен пик, но по-малък от първоначалния, връща се обратно и т.н. Същото се случва и със страничните честоти. Накратко и нагледно, енергията се "разлива" в полза на следващите групи честоти, които се появяват. Така може да се контролират обертоновете. Трябва да се отбележи, че резултатът от използването на много ниска, инфразвукова модулираща честота ( С FM синтеза може да се създадат много сложни и интересни звуци чрез използване на няколко оператора и/или различни форми на сигнали. Можем да създаваме и тембър, съставен от нехармонични обертонове (чрез ирационални отношения между C и М). Все неща, които са непосилни за субтрактивния синтез. Те могат да се постигнат и с адитивен, но той е твърде ресурсоемък - в сравнение с него, FM синтезът е гениален. CLICK - тук можете визуално да видите и тествате какво се случва със спектъра при промяна на модулиращата честота, носещата честота и индекса на модулация.

За аналоговия синтез: http://www.geocities.com/SunsetStrip/Studio/5821/analog.html - кратко и много достъпно въведение http://www.computermusic.co.uk/tutorial/a_...g/a_sforbeg.asp - също много достъпно и разбираемо за всеки, независимо от образование, опит и т.н. /* OFFTOPIC> Абсолютно съм съгласен с теб, на същото мнение съм, че на места клони към образУвание, за съжаление! Но все пак аз съм доволен! Е, ако няма интерес, любопитство и желание, и най-качественото учебно заведение няма да направи някого знаещ и специалист! А във висшето е пълна трагедия.. За щастие, по мое време лампи се разглеждаха (по Електронни и полупроводникови прибори и не само там се срещаха) и мисля, че и сега би следвало да се намират в програмата, макар да ми се стори малко кратко, а тогава моят интерес към електронно-вакуумните прибори бе по-голям и си ги доразглеждах от някои стари учебници на баща ми - всичко трябва да се знае по елементите и характеристиките им. Но и тогава (преди 5 години някъде идва) завършиха някои индивиди, без да могат да различат схемното означение на полеви, MOS и биполярен транзистор, да не говорим за познания по устройството им и принципа на работа. Някои, ако ги питаш, ще кажат, че и трансформатори не са учили. И наистина, от тяхната камбанария е съвършено вярно (т.е., само те не са ги разглеждали). */

Mit75, тежичък си е адитивния синтез и скъп, да, но затова пък по-късно се появява честотно-модулирания. Учебникът, който 7thString посочи, също бих препоръчал. Казвам го и като възпитаник на русенския електротехникум. Макар да мисля, че ще да има и други, по-подходящи книги около форумната тема.. :think: Учебникът все пак е специализиращ, та някои неща определено няма да ви са необходими, освен ако нямате бесен интерес по тези въпроси.

Френският ключ се намира на една линия по-надолу от стандартния сол-ключ => фиксира СОЛ на една линия по-надолу върху петолинието. Да онагледим, представям го визуално (плюс останалите ключове): Относно лирата - дали е достатъчно по тия въпроси разглеждане в чисто исторически аспект.. :think: Вместо дълги и несигурни допуски, след обстойно търсене в Интернет вероятно може да бъде намерена нелоша информация? Провери ли и "там"? Поздрави и добре дошла във форума, много хубави първи мнения! :hello:

Това, за което говориш, в акустиката се нарича Ефект на Хаас: Когато звук с една и съща честота се появи от два различни източника (на различно място в пространството) и има малко закъснение между двата звука (напр., от порядъка на 20ms), примерно поради различно разстояние от слушателя до единия и другия източник, сигналът се чува да идва от първия източник (от който първа е пристигнала звуковата вълна). Латенция има навсякъде в природата, нищо не е мигновено. Дори в една проста ел. верига има закъснение - след прилагане на напрежение, между двете точки с потенциална разлика не теква в същия миг ток, а малко по-късно, след като електрическото поле се разпространи по веригата и задвижи електроните (което време е толкова нищожно, че се приема спокойно за нула при задвижване на най-близките електрони). Така че по графиките импулсите, начертани строго перпендикулярно, реално не са чак така "идеални".

Отдавна не си бях пускал този хит на John Farnham, сега ме подсетихте. don_pepinio e прав - довършвайте, няма значение с какво записвате и т.н. Желязото се кове, докато е горещо! Или ви липсва стимул? :think:

3-5ms - това са 3-5 хилядни от секундата! Забравете да усетите такава латенция - слухово никаква разлика. Всъщност, 7thString е дал добър и онагледяващ пример.

Добре дошъл! И благодаря за качественото представяне! :hello:

Да, благодаря за приноса. Знаем този чудесен линк (предполагам и други), бил е писан и друг път, мисля. Пийт Томас чудесно е структурирал и обяснил всичко, и то компактно, а не разтеглено. Аз също го препоръчвам. Има го и на PDF.

Точно това следва да се съобрази - въпрос на оркестрация и аранжимент, където разбира се има норми и правила, но те са по-скоро ориентиращи, отколкото строги, и е особено нужно буквално да се чува в главата какво се пише. Още повече за по-експериментални стилове, за каквото става дума тук. Самият тембър на инструмента, техниката на свирене и изобщо всичките му акустични качества придават настроение, усещане, и ако това не е съобразено с целта и настроението на композицията, с останалите инструменти, не е дадено походящото място на инструмента, звучи по-скоро объркващо и размива настроенията.

Желанието - изпълнено.

На български ли държиш да е? Качествени книги и учебници във виртуален вид на английски има (особено оркестрационни, аранжимент и т.н.). Нещо много специално, дето малко хора го имат и не е сканирано, може да се поръча и по Интернет (както аз направих и ще ходя да си го вземам след малко). За МИДИ предполагам е фраш, потърси - мулето, торентите...

Като цяло, дунапренът има много слаби акустични качества. И е логично, като се замислиш за структурата му, химическия състав, плътността.

Най-точно ще е... ръчно... И аз мислех за използване на noise reduction, ама...

Ами да. Пищенето в ушите вследствие увреждане обаче може и да е по-перманентно. Ако и кръвното на индивида не е наред, хептен я втасва (тези въпроси вече са от компетенцията на медицинските лица). Може да се появи и след дълга и настоятелна употреба на портативни плеъри със слушалки, тъй като те също увреждат слуха (не казвам уолкмени и т.н., защото е термин на Сони, а аз не обичам Сони ). Тъй че леко с тях. Инак, в допълнение, с което може би изчерпваме темата, ATF (както и ATH) кривата има ма-а-алки различия при всеки индивид, т.е. при даден много силен звук един човек може да го заболи, друг - не, но като цяло трицифрени звукови налягания са вече опасни, дори и да не причиняват болка. Значение има и честотата, тъй като слухът възприема различна гръмкост при различна честота и едно и също налягане, както и възприема различна височина при една и съща честота, но различно налягане, или възприема удвояване на гръмкостта, без да е удвоено налягането (поради тези зависимости се налага и въвеждането на субективни психоакустични единици за изразяването им). Да не се отклонявам много, обширно е...

Ще погледна дали имам нещо из архивите. Ти някакви курсове ли караше по това, че съм останал с подобно впечатление...?

Туй вече се писа. Т'ва за ушните клипвания и тонрежисьорите, които могат да направят перфектен звук от такъв с посочените качества, както вече намекнах, граничи с научната фантастика.

Това тук не е раздел "Говорилня", между другото. Offtopic-ът е премахнат. Моля, не пишете странични приказки, колкото и да е модерно да се пише тук. Защото е модерно и да се затварят теми. Дано стане модерно и да се четат/спазват правилата.

Като гледам линка, ти май ми го показа преди време, докато говорихме в ICQ (разговора за анализа на фолклорната творба или някой друг), но не съм изказвал мнение, по мои спомени. Та чул съм го и сега казвам: Присъединявам се към останалите. Идейно е и мисля, че има добре обрисувана атмосфера.

Добре дошъл! Най-после клавирист сред редиците ни и някой, който ме изненада приятно, че е писал "блуз, джаз, рок" и не е започнал първо с метъл. Радвам се, че си тук! :hello:

Тези две теми са точно като за теб: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=7706 http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=7734