Steppenwolf

Кой ми се е разхождал из глобуса - и аз тъй го наричам. "Не можем да научим хората да композират, можем само да им покажем похвати за това" - Хиндемит или Шьонберг, не помня чие е, но съм съгласен с него. Реално няма нито един грешен вариант за построяване или изсвирване на акорд. Няма и нито един правилен. Това е описание на концепции, усещания, състояния, които не са грешни или правилни - те просто са. Единствено композиторът може да определи дали нещо в музиката му е грешно, тъй като само той знае дали описанието отговаря на описаното.

Мненията ни със CyberGene споделят обща зона. Аз лично не използвам тези неща за ограничение, а по-скоро за разширение; извличах ги, генерализирах ги и ми служиха опознавателно по отношение свойствата, закономерностите в музиката. Според мен, другите е добре да подхождат подобно, а не да приемат това за правила на музиката изобщо, тъй като в изкуството няма забранени неща и първо е то, после е обясняващата го теория. Когато не говорим за някакъв ограден от времето период/стил, който да ги обединява и съдържа като своя характеристика, те просто се разпиляват в безкрайността. Съответно и нещата, описани в повечето класически учебници, се отнасят до т. нар. common practice period (период на обща практика на композиторите), а именно 1600 - 1900 година. Това не обхваща джаз, авангардни течения и днес.

За примата - прилагаш принципа като при другите интервали, т.е. да не се сливат в прима и да вървят заедно двата гласа. Разбира се, оркестрацията е отделен случай, където може един инструмент да повтаря друг на интервал октава, квинта, прима и т.н. - тогава целта е именно специално повторение на даден глас, не въвеждане на друг глас. А посочените комбинации се избягват, понеже гласовете се сливат акустично, губят независимостта си и колоритът рязко избледнява. Скок в сопрана - движение, прескачащо диатонична степен; движение, по-голямо от секунда. Октава + секунда (нона) може да се наблюдава и по-нататък в учебника ще срещнеш подобни моменти. При малкото разстояние от 1 или 2 полутона тоновете произвеждат силен дисонанс. Разбира се, с разширяване на хармоничния език и в музиката на 20. век може да се наблюдават акорди, съдържащи такива интервали, както и цели струпвания от такива - при клъстерите.

Вярно е, че винилът има по-мек звук, аналоговият звук е по-топъл, но както бе казано, при достатъчно висока резолюция се преминава отвъд границата, след която става невъзможно почувстването на цифровия саунд като по-студен - той теоретично би бил пак по-студен, но практически не, което всъщност е от значение. При лентите определено има значение феромагнитният материала, чистотата и характеристиките му. При лентите и плочите, поради характера на механичния контакт, износването и съхранението, качеството лесно може да бъде повлияно, което разглобява плюса в два минуса.

Мисля, че и на по-старите CD-та (80-те години?) не се гониха тъй високи нива, не се сплескваше толкова музиката, което й оставя повече обемност и динамика, а от там и по-живо звучене.

По-долу цитирам adXok, който ме помоли да пусна линка. Ето го и обещаният от мен преди време "Трактат за пентатониката". Специално за съфорумника ultramega, който комай единствен изяви специално желание да се запознае с моя трактат. Форматът на траката е .pdf, но е архивиран два пъти като .rar и се надявам, че няма да имате проблеми с малко "трудното" му отваряне! Нека да има малко загадъчна тръпка, но всичко си е написано за това как да го отворите. Големита на .pdf файла е около 50 MB. Приятно четене ви пожелавам. >>>Трактат за пентатониката

И аз също - много хубави постове по темите в раздела. Тъкмо си мислех и аз, изобщо имаме ли мастеринг в България? Поздрави!

Според мен, темата е по-скоро за час по философия. Можем спартански да кажем, че и живото свирене е илюзия, тъй като при нормални атмосферни условия звукът пътува със скорост приблизително 340 m/s. Следователно, ако си на разстояние от порядъка на 40 m от източника на звука, това, което е било възпроизведено/изсвирено, ще се възприеме след повече от една десета от секундата, когато през това време "там" ще се случва нещо друго. Подобно е и със записа - чуваш го по-късно във времето, само че не минава директно от инструмента към въздуха и слуховия ни апарат, а звукът е бил записан и обработен, чуваш го от носителя през усилвателя и озвучителните тела. Разликата е само, че в записа чуваш нещото изсвирено все по един и същ начин. О, момент, ами то през такива неща се минава и при живото свирене, а пък концертните зали са проектирани специално, за да "променят" звученето... А явленията не се случват мигновено и зависи от теб къде ще избереш да теглиш чертата - това е разликата, ако изобщо има нужда от такава черта. Аз нямам нужда от подобни ограничения и груби разделяния на две. На живо свирене също има тонинженер, който се грижи за звука и техниката. По тази пътека можем да сложим и табели за забрана на синтезаторите или на електрическите китари, понеже не чуваме "натурален" звук, предаден най-директно и неподправено от трептящо тяло през въздуха - та те работят с ток. Можем да изхвърлим рока, метъла, диското и други стилове, в които се използват подобни инструменти. Достатъчно... Може би защото съм технически лице, аз лично повече харесвам студийната обстановка, прецизността и внимателната обработка от всички страни, съсредоточаването и усамотението, което е също част от изкуството и изобщо цялата симбиоза от наука и изкуство, което представлява музиката. Има чисто студийни музиканти и композитори, които са великолепни творци; има музика, която не може да бъде изсвирена "наживо"... Да, въпросът е само в чертата... Иначе успокоителното е, че всичко е илюзия, както даже и Айнщайн е забелязал, но да не се отклонявам в други писания.

В тембъра може да има и нехармонични обертонове. Има и подтонови серии, които се наблюдават само при малък брой инструменти и тела (напр. камбана). Разбира се, теоретиците са се опитали да ги вкарат в употреба в музикалната теория, само че не особено успешно поради тяхната неестественост. На вид са огледален образ на обертоновете, с намаляваща честота.

adXok, дори в джаз хармонията има "правило" за възможните разширения - да са на голяма нона над акордов тон, полутоновият интервал е неблагозвучен и е хаморнически слаб (освен ако не говорим за специални ефекти в композицията, фонова музика/саундтрак и т.н.). Само в доминантовите септакорди се прави изключение заради маскирането от страна на тритонуса, а и функцията им. Класически направо горят на кладата за подобни злокобни комбинации. Така че мисля, че е добре да се отбелязват подобни точки, за да станат навик още в началото и да се имат предвид.

Като техническо лице, лично аз смятам и съм смятал, че такава симулация може да се направи - това е бъдещето, и моите адмирации към трудилите се над този явно успешен продукт. Благодаря за информационната тема - привлече ми интереса.

Точно така. Наскоро се регистрирах и аз. http://www.last.fm/user/kmns/ http://www.last.fm/user/kmns/charts/

Да. Хубава идея. Забягва малко към ambient.

За прилагането на додекафония в джаза подметнах теоретично в друга тема, ала съм попадал на малко такива неща. Ако можете да препоръчате нещо конкретно да чуя, ще съм благодарен. Иначе тази техника съм я слушал основно от Шьонберг и по-изтъкнатите му ученици. Макар че между другото и там има понякога бледи тонални центрове.

За скалите, съответствията, над кой акорд какви скали вървят - има такава тема, стартирана преди доста време в по-задните страници от Vlado_Abroad. Ако желаете, можете да продължите темата му. Не съм много в джаза, но из книгата на Марк Ливайн ги четох тези неща преди време.

Бележка: В нашата терминология под ПАРАЛЕЛЕН минор на даден мажор се разбира онзи, който се състои от същия набор тонове (напр. A min е паралелния на C maj). ЕДНОИМЕНЕН минор се нарича онзи, който е построен от същата основа на съпоставения мажор (напр. C min и C maj). Според американската, британската и доминиращата в Интернет, под ПАРАЛЕЛЕН (PARALLEL) минор се разбира онзи, който е построен от същата основа (напр. C min е паралелния минор на C maj), а A min се нарича ОТНОСИТЕЛЕН (RELATIVE) минор за C maj.

Здравей, Помни ги като ладове. Остави акордите, те после естествено се построяват от тях по терци (в стандарната терцова хармония). Шаблонът може да се пренасе по степените и да започва еквивалентно от всеки един от 12-те тона в октавата. В нетемпериран строй има значение избраната тоналност, тъй като се получават интервали с различна чистота, напрегнатост и годност (съответно и акорди).

Позабравенa страница, за която ме подсетиха наскоро. Анализ на музиката на Бийтълс от страна на Алан Полак - форма, мелодия и хармония, аранжимент. LINK

Е то и 4/4 може да се нацепи по друг начин и да резултира в друго акцентиране и филинг. Честно казано, не виждам какво й е толкова мътно на темата и има да се бистри.. Може би по вокалната партия, но аз до там не стигнах и се водих предимно по инструменталната. Преброих ги както yamaha, съответно получих 11/8, а при по-раздробено броене става 22/16. Не ми се вярва да правят размерна модулация после.

Доволно работещ такъв софтуер, както и за преобразуване от аудио в МИДИ все още няма създаден. За бъдещи хилядни питанки по този въпрос по-добре се обръщайте към търсачката, а нови теми - след десетина години.

Добре дошъл! По хармония (а и не само по тази теоретична дисциплина) има най-различни и добри учебници. Възможността я имаш всеки един момент, дори и сега! Научаването и разбирането зависят изцяло от теб и подхода ти - доколко ти е интересно и ще разшириш погледа си, доколко ще се съсредоточиш над това и ще му отделиш време, ще четеш (какво, откъде)... Лично аз имам повече предпочитание към западни учебници, изворът е по-богат, някои са станали класика и стандарт в САЩ например. А популярният български учебник на Парашкев Хаджиев все пак е добър. Всичко ще се нареди, дори е наредено - броеницата от събития в живота ни е урок и има своето предназначение, водейки към целта. Бъди спокоен и не се тревожи! Успех и приятни мигове във форума!

Само да отбележим за протокола, че и в джаза също може да има контрапункт. Той като норми разбира се е доста по-свободен от този на 16. век и на 18. Всъщност, голяма част от музиката в някаква степен е контрапунктуална. Т.е., да се изграждат и разглеждат гласовете и от хоризонтална гледна точка, като мелодични линии, които при засичането си във времето построяват акордите. Разглеждането само от вертикална с римските означения е малко ограничаващо. В джаза това, мисля, може да се нариче още и линеарен подход или linear approach, което съвсем естествено дори и при малко налични гласове значително може да обогати пейзажа. По случая Бил Добинс има и книга написана. Има го в списъка с курсове по Джаз Композиция към Бъркли. Даже има и избираем момент със серийните техники (додекафония), за които споменах в една подобна тема.

http://icking-music-archive.org/

...

Ами да, различни замени може да се направят, llubaci. В случая казаната от теб е тритонусовата. Може пък и доминантовата структура да не ти е с доминантова функция в основната тоналност, а да встъпва като странична доминанта, например - пак можеш да замениш. Според мен, сам по себе си да бъде един акорд цяла тема е малко игра на асоциации. Защото липсва контекст, който да придаде на акорда повече определеност. Абе той колегата, гледам, правилно е преместил тук темата от Говорилня, макар все още да е съмнително дали не е точно за там. Но нека и тук има някакво движение.