Топ потребители

Включвам се със закъснение и тук. Първо - мнението ми на родител (чисто на родител). Аз имам син, скоро става на 12. Засега не се занимава с музика, но ходи на джудо и отделно за кеф ходи с тротинетка по скейт-парковете. В училище е отличник. Страстта му е зала за катерене, но не живеем в София. Не бих го карал до друг град за това. А тук си е изградил среда. С домашните на моменти изпушва. Не че не помагам. Затова го оставям да си ходи по скейт паркове с приятели да разпуска. Преди аз бях този дето го водеше и на моменти пак съм с него. Бил свидетел какво става ако родителят натиска за едно, детето иска друго - 2008г се записах в отбор бягане на дълги разстояния. Имахме едно момиче на около 16. Хич не и се бягаше. Баща и я натискаше - бивш състезател. Тя каза че иска да плува. Напусна. Когато си родител е много сложно. Трябва да се намери един фин баланс. Сега на колегата @lyubohar - много болна тема. В момента мисля тази болка е приложима и за други сфери на изкуството. Аз съм в обратното положение - години бях програмист в България, после в Канада. Имах пари, не трябваше да се връщам, но беше след пандемията заради детето - сега нямам пари. Не съм учил сериозно музика, но много съм искал и винаги сам съм се записвал (никой в нас не знаеше, като се записвах на нещо) - 3ти клас (1986) тромпет - орк."Ботева Чета", 17г исках барабани, но не си намерих учител, 21г хор "Аве Музика" за година да пея, 32г за първи път 2 седмици базови уроци по барабани, после заминахме в Канада, 39г - базови уроци диатонична хармоника. Това ми е цялото музикално "образование". Като тийнейджър с компютъра в нас се научих сам да правя музика, но все исках и инструмент. И още ми е болна тема - на 10тия урок баща ми ми забрани тромпета. Парите са хубаво нещо, могат да купят мечти, могат да купят удоволствие, но не купуват щастието. Най-добрите барабанисти, които съм виждал на живо бяха уличните музиканти на централния площад в Торонто (Канада). Бяха опърпани, свиреха умишлено и на износени леко почупени комплекти, но свиреха прекрасно. Особено единият, който се оказа бивш програмист. Питах го защо се е отказал от живот с пари, той каза - исках да свиря. Обичаше би-боп. И можех да го слушам с часове, защото той е единственият барабанист, който не свиреше перкусивен ритъм а разказваше истории с палките. Найджъл Кенеди казвате... знам кой е, но не съм сигурен защо го упоменахте - за "успешен музикант" може би? Да, но някой даде ли си сметка, че Найджъл, Андре Рию и който се сетите не е пробил в страна от бившия Източен Блок? Впрочем Вие самият можехте да забегнете навремето и днес щяхте да сте с друга пенсия. Да да знам - трудно беше и после като лепнат "невъзвръщенец" и става зор за цялото семейство останало в България - леля ми е "невъзвръщенка". Но не е невъзможно. Пък и както казахте - едно време не е било лошо и тук за музикант. Но всеки желаещ да "пробие с изкуство" на професионално ниво бих го посъветвал да иде в друга страна. По-на запад. Не защото тук е лошо, не е. Но тук нямаме необходимата среда за целта. Дълга тема е, няма да пиша подробности. Но и то не е за всеки. Да аз имах успешна кариера в Канада, но братовческа ми повися в UK и се прибра. Не се задържа. И последно - свиренето в баровете - ми че това никак не е лошо, стига да ти е приятно. Изобщо свирене където и да е. Защо нещо трябва да е лошо изобщо? Ето пример - много известни блус-музиканти свирят директно на улицата. Често хората ги подминават без да знаят кои са, но те са там. Нека не забравяме откъде са тръгнали блуса и джаза - не от фестивалите, нали така? Да, Ерик Клептън може да е свирил в най-големите зали, но Робърт Джонсън не е. Много хора дори не знаят кой е, евентуално най-много да са чували Мъди Уотърс. И както казах - най-добрият барабанист който познавам свиреше на улицата. Понякога свиреше с банда в заведение, но той си искаше свободата и улицата му я даваше. Не мога да го забравя това момче, от Шоуто на Слави беше към 2008г беше заминал за Щатите, даваха видео - той оперен певец бил в България или поне следвал за такъв - там пееше в метрото за пари, тъжно му било не пробил. Върна се, че и Слави публично го унижаваше че не успял. Ама това е проблема - пеенето на улицата не е защото не си успял и не е унизително. В интерес на истината трябва да имаш бая топки, за да го направиш, като онзи гайдар, дето в зората на демокрацията свиреше или в градинката на НДК или пред университета в София. Но тук нямаме това разбиране. Също и който е със странна прическа, шарена коса и странни дрехи вече е педал. Ми не - може да си е просто по-ненормален, но не е речено да е обратен. Преди 2010 тук търпяхме всякакви простотии от Азис, но не и от останалите. И като добавим, че първото нещо, което беше изписано в моят личен буквар в първи клас и учихме беше "Бабо Мравке, где така?" и няма какво повече да добавим. А като сложим и масовата чалгаризация след 1994г, после някаква чернолизация и сега инфлуенсъризация и положението е много зле. Последен пример - фестивал за народно творчество "Китна Тракия Пее и Танцува" издание 2025 Хасково - това тук си е голямо нещо. Обаче тази година го претупаха. И понеже имам вътрешна информация - било наредено на кмета по партийна линия да игнорира българските фестивали, той нямало как да не направи този, така че направил само минималното, колкото да отметне в тефтера, че е направил фестивала. То пък за беда и валя. Сложно. Много сложно.

Един вид - акордеон с бутони вместо клавиши, което понякога дори е улеснение, защото за разлика от стандартния акордеон, бутоните за дясната ръка също имат дублажи както бутоните за лявата ръка.

Даже ти е прекалено добре слуха. Единият трак е от karaoke version, по отделно съм теглил всеки трак на различните инструменти, а другият е сглобен от YouTube, понеже е с оригиналния вокал. Та съм правил микс наново за да напасна, колкото мога нещата. Последно преди два дни имах свирене в София лайв клуб и имаше диджей, който ме светна за една програма - Traktor, която много добре премахва вокал, ще я пробвам и за изолация от инструменти, и ако работи читаво, ще свърши доста добра работа за напред. Поздрави!

^ Честито, и аз съм хвърлил око на един Horizon, ама седмак... да видим кога ще ми го пише в хороскопа Чакаме видеа и демонстрации

Ехе, цяла година не съм писал в темата (което не значи, че не мъдря разни щуротии) Няколко неща взех от последното ми писане: 1) ESP Eclipse Vintage White 2006г. 2) Китарен кабинет 2х12 Zilla Super Fatboy - голямо животно е, 30кг е с говорителите. Взех го празен, но му сложих Celestion MF Vintage говорители (реално това са си vintage 30) от 2001г. 3) Kemper profiler powerhead- за домашни изпълнения и мъкнене на по-далечни дестинации. Справя се добре, не е лампова глава, но става. 4) ESP Horizon NT-II 2009

^ Абе дава интересни отправни точки по някои технически, музикантски, филсофски въпроси също. Според мен за музикална теория е прекрасен консултант, да ти обяснява солфеж е супер ... но винаги имам щипка подозрение, че понякога бая си измисля.

@DANEV ^ Аз ли съм глух или си пуснал backing-track-а два пъти? Чува се все едно барабаниста прави drum flam-ове на всяко силно време и като че ли леко дефазира. Особено на 2:29 фуса се разминава нещо и касите стават все изтръскваме чувал с картофи ... Иначе свирнята както обикновено е безупречна!

На мен не ми миришат. Участвал съм 1979г. на Джаз Джамбуре-Варшава.От първи до пети джаз преглед в София с оркестър Русе на Петър Петров-парчето. Тогава други бяха времената-не лоши за музикантите.

Локални и местни, малко ми миришат краката за Montreux Jazz Fest.

Скоро след това окончателно реших, че ще се занимавам с музика. 2012 година един съфоромник и съгражданин - malkin71 направи проект "Джаз училище" в Стара Загора, в който бях одобрен след кандидатстване. В него няколко изявени имена от сцената в България - Николай Карагеоргиев, Мирослав Турийски, Александър Леков, Михаил Йосифов... Възможно е да пропускам някой. Дойдоха в Стара Загора и в рамките на няколко седмици обучаваха одобрените в проекта и това завърши с концерт. Тогава се запознах с един от моите учители - Николай Карагеоргиев. Той ме открехна' към джаз и съответно теория и към това да разбираш какво свириш и да знаеш предварително как ще прозвучи преди да го изсвириш... Както и много други неща... 2013 започнах да се подготвям за кандидатстване в Музикалната академия в Пловдив. Ходих на Солфеж в Стара Загора. В крайна сметка кандидатствах и ме приеха - Поп и джаз изпълнителско изкуство с електрическа китара. Първоначално учител по китара ми беше Веселин Койчев, от който също научих не малко неща. Но след втори курс отново бях при Николай Карагеоргиев, от който вече за по-дълго време преподаване научих изключително много неща... Четвърти курс втори семестър започнах да ходя по кораби и юни като се върнах имах завършващ концерт. След това септември записах музикална педагогика, която завърших ходейки и по кораби. Миналата година спрях с корабите, защото не виждам развитие там и изпускам много възможности в България. От тази година станах учител по музика в общообразователно училище на 3 до 7 клас... Това е сбития преразказ...

Абе Вие си мразите децата😁.Шега разбира се. Аз съм професионален музикант-учил 20г. цигулка.Владеех и още 2-3 инструмента. Свирил съм в най добрите български оркестри и не само!Участие в безброй турнета и записи.Всичко законно със съответните данъци! Пенсионирах се като помощник водач на втора цигулка в Софийска филхармония 2015г.със заплата 760лв.и пенсия350лв.!!! Днес е 850лв.!!!Как Ви се струва!!!Добре,че съм сръчен и се занимавам с лютиерство! Най голямата ми гордост е,че децата ми не ги направих музиканти.И са десет пъти по добре финансово от мен. И внуците съм забранил да се докосват до учене на муз. инструменти! Беше време,когато културата се уважаваше.Сега е пълна разруха!