Топ потребители

☝️Идейно е да се правят музикални инструменти с логото на безнадеждно тъпи и опасно вредни политици. И аз бих желал като подарък за барбекюто ми мандолина с логото на Бурсула фон дур Лайнен или кака Калас, а може и нашенски мутробас тип Бо.Бо. или Де.Пе. 😁 Ето как и тук политиката неусетно и неизбежно се прокрадва с езоповски език.

Тръмпотия....

Thanks friend - I wish you could too so the long search is over Band name and music samples will be shared with those interested only. Cheers,

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

Е то хората произвели тоя модел са наясно,че няма да се купуват музиканти.Музикантите търсят Хай енд инструменти без значение какво пише на хедстока и каква картинка има на топа.Надявам се Тръмп да завърши започнатото.

Аз съм фен на Тръмп, искам една безплатна. pleace!

Аз преди да купя Касиото на детето ей такива подобни играчки гледах в магазините за играчки. В нас имаше едно бебешко пианце с 3-4 клавиша (още ги продават в Кауфланд детския щанд) и то свиреше бая фалшиво на отделните клавиши, дип вградените мелодии да бяха приятни. След обиколка на 2-3 магазина за играчки, установявайки че трябва да дам $30 канадски долара за синт-играчка, който звучи гадничко и има съмнително качество на изработката (допуснах че би бил строшен макс на 2рия месец), мернах тва Касио в Уолмарт коледно намалено на $40 и купих два - един и за мен. Детето беше на 2 години и никога не съм имал идеята да свири, а просто да чува поне правилни звуци и да има нещо дето няма да се строши бързо. Той също много обичаше да си пуска вградените мелодии и бийтове. По онова време само два модела бяха детски: Касио СА-46 и СА-76, който е с повече клавиши и самоучител. Няколко години по-късно Ямаха наваксаха като извадиха и те нови детски модели, но тия на Касио все още повече ми харесват. А колкото до кой с какво е тръгнал... за мен години наред истинска машина не беше дори мечта. Само програмчета. Тия дни си мислех как лятото на 2002г (аз в мойте ранни 20г) вися пред един невзрачен магазин за инструменти в малко френско градче и усещам как някой ме гледа. Гледам една мацка се спряла, никой друг на улицата. Заговорих я, тя вика че така съм се бил захласнал че и станало интересно да гадае какво си мисля (бях загледал някакъв голям синт на витрината). И пак - първия ми синт го купих в края на 2010г. Не че се научих да свиря, избрах си една Ямаха ММ6 просто защото имаше една транс-бленда и филтър с който докарваше звука на любимата ми тогава транс-група. Малко преди това си купих първите барабани - Ямаха DTXPLORER, но това в апартамент с жена не вирее, щото аз удрям като метъл и то кънтеше в апартамента (говоря за падовете само). Но се случи така,че се подведох по синдрома "като ни паднат пари и може дай да си купим нова джаджа" , а от работа и после и дете и семейство и какво ли не не остана време да ида на уроци да уча. В крайна сметка в края на 2020 преди да се приберем в България продадох почти всичко, с изключение на няколко машини, дето смятах да ползвам и пак не остава възможност, практис-пада за барабани и стиковете, както и хармониката - с нея поне миналата година се бях стегнал и постигнах някакъв успех сам, че с учител установих ми беше стрес. Но тя е прекалено специална за мен и не смятам да се отказвам, докъдето и да стигна, че барабанист дето най-много исках не станах, клавирист не станах, dj не станах, поне за блусар да се пробвам. За това поне годините няма да ми пречат мамка им 😁

Вие сте хора разглезени от живота. По стечение на обстоятелствата и възрастта ми, такова като това на Koobenot, само че аналогово, имах когато вече бях тийнейджър и на него пишеше "Сделано в СССР", просто защото по онова време друго нямаше. Още по-късно пък, от един оказион (да, имаше тогава едни такива магазини) си купих едно Касио с малки клавиши като това от поста на RaverWild и бях много впечатлен, защото когато включиш тембър на "пиано", наистина се чуваше подобно на пиано. А когато през 1990-та вече можеше да се купуват и западни стоки (в началото малко трудно, но все пак ставаше), взех 2 бр. PSR-500, които в сравнение с Касиото ми се сториха супер професионални кийборди...поне в рамките на следващата година, когато установих, че не са чак толкова професионални и в 1991-ва взех една PSR-SQ16 и един синтезатор SY-85, които пък от своя страна ми се сториха извънземни, в сравнение с предишните 2 PSR-a...та така...и като знам какъв път съм минал от тогава и досега...и като си спомня как съм започнал в онова далечно време и какво съм си мислил тогава...само мога да кажа "О, свещена простота...".

Като стана въпрос за Металика преди десет години в Берген имах цял ден преди полета и седнах да пия кафе в Хард рок кафе каквото и да означава това.На една малка плочка над масата се мъдри надпис тук свириха Металика.Кафето е с 15 маси за двама човека и е на самообслужване.Попитах бармана това някакъв майтап ли е?Отвори един шкаф и извади негови снимки с Клиф Бъртън и компания.Каза също,че са дошли с автобуса само с по една китара.Наели са обурудване и барабани от магазина и са си тръгнали пак с автобуса.Така де началото е било изключително трудно.