Топ потребители

Интересното са последните 5 секунди като пуснаха Sepultura

Здравейте, аз съм класически пианист. Цял живот съм бил заобиколен от музика. Свиря на пиано от 4-годишен. Завършил съм музикално образование. Започнах да записвам свои собствени композиции преди няколко години. Обичам съвременните композитори, които правят музика за филми. Голям фен съм на Hans Zimmer, Ramin Djawadi, Ludwig Göransson. Там винаги мога да намеря вдъхновение. Обичам сложността на аранжимента. Може да чуете музиката ми в линка по долу. Насладете се на музиката. https://soundcloud.com/ivan_todorov/tracks

Честно казано аз нямам проблем, че не е Даймбаг. Гледах ги на Граспоп преди 2 години със Зак Уайлд и си джъткат баш пантераджийски, дори пуснаха по средата откъс от "Cemetery Gates" в памет на Даймбаг, всички ревяха и бяха доволни.

На калпавия фен Зак Уайлда му виновен...

Тия еднотранзисторни усилватели по схема ОЕ, бая изкривявания вероятно ще вкарат. Ами, начертай си схемата на един SPICE, който позволява FREQ анализ, раздвижи потенциометрите и виж как си влияят. Като за начало, вероятно цялата линия от дясната страна на C2 има относително висок импеданс. А като потенциометрите са в горна позиция, вероятно променят импеданса на точката точно над потенциометъра, което може да доведе и до известно плаване на коригираната честота.

Няма нужда да се печата със сито или да се гравира директно върху шасито. Отрязваш на лазера отделен панел с размерите и отворите на лицето и от там вече: 1/ ако е от неръждавейка (0,6-0,8мм) може да се гравира или 2/ го даваш на прахово и после печаташ. 3/ Може да се печата и направо върху неръждавейката (долу на снимката). Има такива принтери, които печатат върху всякакви повърхности с височина до 5 см.

Искам да насоча вниманието, към нещо, което е определящо за Дайм. И което не съм прочел друг да споменава. Даймбег и неговият транзисторен тон и цялата Пантера хава, зависят от перфекната симбиоза на Дайм с брат му Вини. Един път китарният звук е перфектно напаснат със звука на барабаните и още по важно, тези двамата свирят като един. Ето защо, няма как да има Пантера без братята Аббът ( комерсиалната хава със Зак Уайлд , който е некомпетентен да изсвири едно към едно рифовете на Дайм и си свири някакви си негови вариации около Дайм, за мен е Закк Розова ПаМтера трибют, а не ПАНТЕРА!) * Закк е китарен бог, когато си свири собствените парчета, тук спор няма. И още искам да кажа . 90-те години започнаха с Черният албум на Металика. Направи ги светови звезди и даде достъп на по-твърдият метъл до радиото и МТВ. А пък Пантера от глем рок банда фенове на Кис, се трансформират в Каубойците от Ада, албум, който звучи, като някаква доста по яка Металика. После се появи сиатълецът Кърт Кобейн и изпрати за 10 години мейнстрийм метълът в нокдаун ( без Металика, те си бяха ок през 90-те, но все пак се пробваха и в олтърнатив стил - Until it slip примерно) На Пантера , грънча не се отрази никак. Те си прокараха грув метъла , като стил . Към който се закачи и напусналият Джудас прийст , Роб Халфорд. Той направи Файт и Халфорд бенд, също грув метъл проекти и един Two ( май беше с Трент Резнър). Fight band's origins date back to 1991 after Halford attended a Pantera show during their tour supporting Cowboys From Hell. Being inspired by their sound, he invited them to tour with Judas Priest in Europe, befriending them in the process to help his desire for a more aggressive American metal sound. During the early rehearsal sessions for the Operation Rock & Roll tour, Halford started writing material of his own, influenced by the hardcore direction of upcoming American metal bands of the 1990's. What would've been just a solo project while remaining in Judas Priest, his relationship with the band deteriorated, resulting in his departure Fight на Халфорд е силно повлиян от Пантера, имат общи концерти. А китариста на Файт ( двата албума, които оставиха са великолепни) Russ Parrish, днес се е трансформирал в глем метъл звездата -Satchel и е направил Steel Panther - пак Пантера, ама глем , с малко самоирония и пародия на Глема от 80-те и 90-те.

Това е на кантар дали е за тук или за Музикалните поздрави, но няма друг човек освен Ууди Гос, който като удари cowbell с палка публиката да изпада в екстаз ...

Отдавна не съм посвирвал блусче... Ако някой реши да се включи, това е тракът:

За това понякога се чудя, какво остава от китарата, като я прекараш през педалборд с 10- 20 ефекта, пък дори накрая да я ръченеш в качествен амп?🤔

Истински случай от преди 2 седмици. Колега диджей се оплаква, че звукът му станал по-мътен и в крайното стъпало на системата няма атака. Отивам на инспекция и какво да видя – кабелът за 220V едвам се крепи към контакта. Само със смяната на кабела всичко светна. Както казваше един колега музикант: "Коварното нещо при аналогивият звук е, че можеш да имаш амп за 5 хил. лв. и един пиклив кабел за 2.50 лв. e достатъчен да прати всичко по дяволите ... "

Импровизация върху композицията "A Go Go" от едноимения албум на John Scofield. Изключително иновативен китарист. Чичо Джон е страшен. Китарата няма никакви софтуерни корекции. Любим албум и китарист.