Топ потребители

Съобщение от модератор: Линк към оригиналната тема – цък Е чак толкова.. всеки (поне аз) си изказа неговите мохабети, чак ми се губи svet какво ще прави ... Транзисторен амп нещо. Даймбаг Дарел лампите ги подминавал отдалеч и ползвал торби с камиончета. Обаче,като свири добре и стават нещата. Въобще, двете са различни неща. Аз не само че не свиря (хванах да вадя нещо на баса и загубих интерес), не само че се зарибявам с техника (с посредствени познания по електроника), и то направи сам измишльотини, ами забих в изцяло страничен проект - помощен за направи сам проектите... И къде е смисъла, къде остава свиренето и музиката в цялата работа... 😀😀😀

@presly @emosms @Петьо Бояджиев Сърдечно благодаря за разясненията. Вече като че ли имаме пълната картинка за конкретния случай и авторът на темата може да прецени всички аспекти на проблема.

Да допълня и уточня малко. 1. Ламповите усилватели ВИНАГИ внасят изкривявания. Това е пряко свързано с предавателната характеристика на трансформаторите - тя е с хистерезисен характер и си е доста комплексна величина. Особено при насищане на магнитопровода - тогав става съвсем "мазало". 2. Човешкото ухо е изключително чувствително към изкривяванията. Затова и освен кривите на Флетчър-Мънсон за еднакво възприятие на гръмкостта на звука, има куп други измерваеми характеристики, най-важната от които си остава THD (total harmonical distortion). За пример - една радиоточка свири субективно силно, защото възприемаме изкривяванията като "сила" на звука. Като съберем 1 и 2 - получаваме отговора на въпроса "Защо лампов усилвател свири по-силно от транзисторен" Успех на всички!

emosms го е представил подходящо. Мощността е физична величина. Смята се по една и съща формула, без значение какво е крайното стъпало на усилвателя - транзистори или лампи. Голямата разлика в субективното усещане за мен идва от две неща. Едното е чувствителността на говорителя като в транзисторните усилватели често пъти се използват по-нискочувствителни говорители поради по-лесното (евтино) постигане на по-високи мощности и обикновено гоненето на по-ниска цена на крайното изделие. Другото, за което emosms спомена по-горе, е самия начин на кривене при максимална мощност. При транзисторните стъпала имаме обикновено т.нар. hard clip - транзисторите се отпушват напълно и достигаме захранващото напрежение. Синусоидата (да приемем, че сигнала е синусоида) се отрязва рязко, изходният сигнал започва да прилича повече или по-малко на правоъгълник. Хармоничния състав на такъв сигнал не е никак приятен за ухото. При лампите се получава по-мека характеристика, допълнена и от т.нар power supply sag при някои усилватели, както и от наличието на изходни трансформатори (при повечето китарни усилватели). Често на пълна мощност изходния сигнал е доста крива, но все пак синусоида, съответно с "по-приятен" хармоничен състав. Има и други фактори, които могат да ни вкарат в заблуждение. Например повечето Fender лампови усилватели - volume копчето е с тъпа характеристика и получаваш примерно 80% от разликата в нивото на степени от 1 до 3 - от там нататък почти няма разлика. Сега се сещам и за друго - при лампите има една естествена компресия при високи нива на входния сигнал, която е обоснована от самата характеристика на лампата. Грубо, там където при транзистора получаваш клип (hard limiter), при лампата получаваш компресия и съответния make-up gain (ако запазим аналогията със съответните устройства). Резултатът е, че за дадено ниво на усилване, ефективната мощност в говорителя е по-голяма при по-малко субективно усещане за изкривяване, създавайки впечатлението, че наистина ламповите ватове нямат общо с транзисторните. Изписах сто реда простотии, но в крайна сметка: може да се усеща по такъв начин, но мощността в товара (говорителя) пак си е 1W. Другото, което е споменавано много път - разликата в усещането между 1W и 100W от един и същи говорител е само 4 пъти.

Няма „съвременни правила за нотация“. Класическата нотация е една. Не виждам как бихме изразили недвусмислено пауза без експлицитно изписване. Ако няма такова, трайностите може да са относителни/интерпретативни. Тези похвати може да се срещнат в алеаторната и авангардната музика, където целенасочено се пропуска дефинираност на всички параметри. Арво Пярт е чудесен композитор, когото харесвам, но не е отправна точка. Карлхайнц Щокхаузен има собствени системи за нотация, адекватни за музиката му, но и те касаят специфични, нишови приложения. По същия начин съществуват и няколко системи за микротонална нотация.

Бихте ли ми обяснили какви са тези "съвременни правила за нотация", както и кога, и кой точно ги е въвел без да разбера? Това много ми прилича на разгорялата се преди години дискусия за 'правилото на пълния член' - понеже много малко хора знаели кое се членува и кое не, имаше предложение просто да го махнат и навсякъде да имало само кратък член, тъй като така или иначе хората не били наясно, пък и не желаели да се научат. Паузите са си нотни знаци, напълно равностойни с нотите и останалите елементи, и без тях няма как да получиш времената на един пълен такт. Интересно ми е при дълга и силно раздробена поредица от ноти, разделени с паузи, как ще се ориентираш кога точно да спреш и кога да продължиш? А ако има точки до нотите и паузите...или пък са с по 2 точки? Или ако си в някой "дълъг" размер позволяващ множество 16-тини, 32-рини или още по-кратки ноти и паузи? Или ако имаш партитура, където в един момент свирят едни инструменти, а другите паузират или се вмъкват между тях? И още безброй примери могат да се измислят, така че няма нужда да се осланяме на шестото си чувство и да гадаем "какво е имал предвид композиторът", щом може просто да имаме паузи на нужните места.