Музикантите сме най-различни типове, но спрямо отношението към интрументи и техника, основно са два типа
1. отговорни и с отношение
2. безотговорни
Дори някой да е от първият тип, техниката се чупи... колкото и да съм внимателен и да пазя, все нещо се прецаква...
И това е в реда на нещата...Няма нищо вечно. Но отношение , трябва да има. Не знам дали, това, какъв си бил като дете,
после се прехвърля, като вече си голям. Като дете си пазех много играчките, имаше други, дето хич не си ги пазеха...
За себе си знам, какъвто съм бил такъв съм и сега.
С наборите от детството нямам връзка... не знам дали изобщо са музиканти, сещам се за един адаш, свиреше на барабани... ама ги зарязя..
По мои наблюдения, съотношението винаги е в полза на съвестните. Същото е като тръгнеш към морето с кола, повечето шофьори са ок, но ако си броил, винаги има от 5 до 10 камикадзета, убийци, идиоти...Те вероятно са много добри шофьори, но....Същото е с музикантите , някой може да е страхотен музикант, но да не пази.
Какво ли не съм виждал. Така, че страх лозе пази...
Случки мои - репетираме с Уран, Евто счупи, без да иска , просто от натиск на ръката, гриф на мой Ibanez...естествено няма вина, не му се сърдя. Просто дошло му е времето ( как се чупи гриф ли - горе на главата, преди първо прагче). Казвам го, визирайки, че винаги нещо може да се случи, което не си очаквал.
Свирим със Зомби бар, изведнъж великият ( в неговите и още няколко очи) Ричи Антов, скача на сцената ( не знам пиян или подпийнал, не ме интересува алкохолният му статус) и почва да се опитва да издърпа китарата от ръцете ми... Ало, може и Ричи Блекомор да си, ама нямаме ли лична уговорка да ти дам китарата предварително... неприятна история, бях я позабравил, сега се сетих.
Дали съм давал и взимал, навремето, когато нямаше достъп и цените бяха непоносими, правили сме разменки за проби с приятели.
Един състудент, с който бяхме нещо като група, ми даде една дръм машина на Роланд тр 606 за лятната ваканция, тогава беше абсурд да си купя, но реално с нея се научих да редя барабани. т.е това, че някъде в началото на 90-те се научих, как звучат тактове от нотите и какво представляват нотите за барабани, тогава ми се отвориха очите, благодарение на въпросната дръм машина и една школа за барабани... сега вече реално посвирвам на комплект и имам някакво развитие напред спрямо когато програмирах, без реално да мога да свиря...вече 4 години се уча....на стари години не е лесно... но е интересно. Още малко и ще изсвиря Ace of spades в темпо...а дано!
На съфорумника Пчелата, който за мен е стар приятел, по име Станката, бях дал един супер як процесор Вортекс, да си прави записи в някакво студио , това е в края на 90-те.
Идва готов със записите ( 3 парчета, добре му се бяха получи), връща ми проца, а аз му пускам пък едни мои записи, които си правех на касетъчен мултитракер Таскам 424 ( Уран242, е по скоро от този таксам на обратно, отколкото да съм повлиян от световно призната банда Фронт 442), друм машина, вече имах собствена ( даже май беше същата, на каквато се учех) , бас и китари. Чува Станката и казва, ще те запозная с един Иван от Люлин, имате подобен стил.
Така направихме Аквилон. За първият ни запис като група, някъде беше в началото 2001, на баладата Жива вода, певеца Недко, донесе един супер добре звучащ бас Уоруик, с който басиста записа бас партията. Благодарности на Латино партизани ( синът на Недко свиреше тогава с тях)!@! и сме върнали басът , както сме го взели...
След това, не си спомням да се е налагало....нещо да се взима на заем. Иначе се сетих сега, пак през 90-те, по времето като разменяхме ноти....връщат ми нотите , вътре остатъци от баничка и боза ( нотите омазани)... ясно, както е похапвал и пийвал , човекът на който съм дал нотите, докато ги е разучавал. Ами трябва си подкрепа...това да учиш сола на Мегадет не е шега. Не му се сърдя, стана страхотен китарист.