Аз поне не бих те анатемосал. Изглежда съвсем приличен за нуждите ти. И, както и при китарата, по-голямо значение имат знанията и уменията, отколкото скъпия гиър.
Яката станция си е супер, не отричам. На (старата вече) работа имахме Weller от скъпите и просто сам си запоява. Постоянно си носех кабелаци и жакове да си ги правя там, защото е голям кеф как бачка! Но не е наложително. Аз имам китайски клонинг на Хакко (от 50-60 лева) и си работи идеално вече бая години. Освен това с предния ми супер проскубан 5-левов поялник ако знаеш що китари и ампове съм ремонтирал и направил...
Кое е важно и на какво да обърнеш внимание:
Добре е, че имаш регулация. За тънички кабели, жакове, суичове и т.н. използвам 250*С, за по-дебели като дупетата на потенциометрите 300*С (доколкото може да се вярва на написаното, де). На твоя май няма точни градуси, но го дават да е 100-500*С та ще тестваш на средните две чертички.
Качествен тинол - колегите изчерпаха темата, напълно съм съгласен.
Допълнително можеш да вземеш някакъв флюс (за по-древни/упорити/гадни кабелаци); помпичка за смукане; мини менгеменце или нещо сходно за захващане на жакове/суичове/потове.
Качествени кабели и части. Гадните могат лесно и изключително бързо да ти скъсят живота. Повечето такива в евтините китари са по-скоро за кофата, просто е ужас да се работи с тях, дори за някой по-опитен. Това буквално може да те откаже или да си помислиш, че си най-големия некадърник на планетата - без да си виновен.
Чалъм! Това отнема малко време, но не е нищо мега трудно. Най-важното е да мислиш за термопредаване, температура, контактна площ. Предполагам, че има клипчета с добре обяснени и показани примери, така че налазвай!
П.П. Това със солната киселина... стой далеко.