Топ потребители

ESP Eclipse 2008г, DBSB

Това е 2 пъти по-добро от Гиби-тата! Представи си пък ако изхвърлиш EMG-тата...

Встъпление и изисквания Точейки зъби покрай януарската разпродажба ми стана ясно, че няма как да се оставя капо и таз’ година въпреки кризата, глобалният запор за доставка на музикална техника, катаклизмите и пост-ковидната апокалиптична ситуация. 😀 Като всеки уважаващ себе си пишман клавирист популярен в пределите на квартала ми стана ясно, че имам липсващо звено от цирка със следните изисквания: Нещо компактно с 61 клавиша с цел лесно да се носи на гръб/с колело/с градски транспорт Да е леко на килограми … все пак, ще се носи на гръб. Клавиатурата да е полутежка (semi-weighted), да има някакво velocity, но да не е отвратително-пружинираща като тея кийборди от 100 лв. Да се вписва стилово в пределите на pop/funk/blues/rock/jazz/world music. Не търся нищо кръчмарско за “Бяла роза“, хора, ръченици, девятка, сиртаки, “Камъните падат” и “Наща фирма е номер едно” (BTW нищо против изброените парчета! 😀) Звуците да са с приемливо качество. Не искам някакви смайващи семпли като Spectrasonics или пък семплите на Nord Piano 5/Yamaha CP88 от високия клас, но поне да ми прави кеф като свиря. Количеството на звуците да е доволно. Освен класическите Grand Piano, Bright Piano, Fender Rhodes, Wurlitzer, Clavinet, Yamaha DX7, Hammond, да има и нещо по-откачено, като синтове, експериментални звуци, а и някой Strings, Brass, ефекти … свиря с различни музиканти и би било добре да покривам повечето желания за аранжименти. Лесно да се сменят “октавите” +2 и -2. При 61 клавиша, когато искаш да свириш в някоя висока/ниска октава, трябва да има разумен начин това да се случи. При някои кийборди това се постига с някаква странна комбинация от клавиши и системен бутон, което граничи с чисто заклинание по време на свирене и е ужасно неудобно … 🙁 Да има pitch bend/modulation регулатор. Все пак, за някое synth соло трябва да се поперчим! 😀 Да има вградени високоговорители. Налага се да свирим в някоя маза и няма PA система. 😀 Да има начин да се пусне в PA система. Може да го повлека на някой jam и все пак искам да го чувам през “големите тонколони” или през някое комбо, което е налично там. Да има вход за sustain pedal. Може да се наложи да ударим някоя балада и sustain си трябва. 🙂 Цената да не е висока. Под висока да се разбира висок клас Nord/Yamaha/Roland/Kawai/VOX/Kurzweil и т.н. Кандидатите Типично по български, търсим нещо хубаво и евтино. 🙂 Кандидатите ще ги подредя от най-разочароващите към най-интересните. 🙂 Casio CTS-300 Клавиатурата е супер лека, пластмасово гадно отскачаща и имаш чувството, че свириш на детски синтезатор за 50 лв. Саундите - горе/долу окей, но се усеща онази изкуственост в звука и директното заглъхване в тона, без да има достатъчно обертонове и отзвук. Говорителчетата - малки и невзрачни, сиреч да свиря вкъщи с цел да не събудя комшията става, но ако ида на акустичен джем, ни вопъл ни стон ще има от мен ... отписах го това свирче. Имаше само 3.5 мм изход за слушалки, което означава, че би бил нужен допълнителен преходник към ¼” ако трябва да се свърже към PA система. Единствения му плюс е изключителната компактност, имам чувството, че мога да го пъхна в една голяма раница и като тегло и като размери. Casio CTS-500 Тук нещата са горе-долу окей. Интересното при Casio е, че серията CTS-1xx върви доста линейно от най-смотаният към най-хубавият кийборд (CTS-100, CTS-200, CTS-300, CTS-400, CTS-500, CTS-1000) и качеството на звуците, клавиатурата и опциите плавно се вдига с всеки следващ модел. Такава е и ситуацията с CTS-500. Клавиатурата е полу-лека, но приятна. Няма го това дразнещо пружиниращо отскачане. Интерфейсът на предния панел е приятен и логичен - има три големи потенциометъра, едната е за master volume, другите две са cutoff филтри, които в зависимост от избраната бленда или пускат/спират ротор на орган, променят EQ, филтри и прочие. Удобно и приятно за хората, които искат да изпитат tentacle touch (“усещането от физически допир с устройството”). Дисплеят е логичен и достатъчно голям и ярък. Връзката към PA е приятна и няма проблеми с нея - ¼” жак за left и right. Звуците са нещото, което ме спря пред избора за този кийборд. Като количество - предостатъчно, като качество - под въпрос. На първо слушане са приятни и не дразнят, има обертонове и реализъм, но в целия engine липсва обем, нищо, че се бият в гърдите с гръмко звучащата AiX Sound Source технология, дето ужким давала “добър звук”. Не съм пускал да ги меря през Spectrum Analyzer, но със слушалките, които познавам, просто усещам липси в баса и ниските среди, които съм свикнал да чувам. Другото, което ме подразни беше липсата на sustain при пианата. Все пак, модулът със синтезатори беше доста интересен и имаше най-различни бленди … но само това не ми беше достатъчно и затова отписах този кандидат. Casio CTS-1000V Разликата с CTS-500, е че този има допълнителна функционалност, наречена Vocal Synthesis, която симулира глас през vocoder и го транспонира полифонично спрямо акордите и тоновете, които са натиснати … честно казано, това не виждам как това би ми потрябвало, може би ако правех кавъри на Daft Punk/Jamiroquai бих се замислил, но на този етап, не е достатъчно вълнуващо, което прави избора и на този кийборд извън класирането. Yamaha Piaggero NP-12 BK Клавиатурата е реалистична, звуците са качествени и изработката изглежда по-солидно. Този кийборд има голям 1/4" изход стерео жак, което малко улеснява играта в свързването, но все пак, ако човек иска left/right, пак ще трябва някакви преходници/специални кабели. Недостатъкът му е, че беше ориентирано за класически музиканти и няма кой знае какви по-съвременни звуци като Hammond, Wurlitzer, Clavinet и дори и да има такива, не са достъпни on-demand, нито пък има удобен дисплей да се добереш до тях. Ориентирано е по-скоро към класическата музика, по мое мнение. Casio CTS-1 Това може би е най-интересния вариант от изброените дотук, който не успя да се класира. Клавиатурата е наистина приятна, макар и полу тежка, създава пианистично усещане. Звуците са реалистични и обемни и може би възможно най-добрите в този ценови клас. Интересното е, че ползват отново AiX Sound Source технологията, но тук вече в комбинация от Advanced Tones библиотеките на Casio, които са по-изпипани от тези, които се намират в CTS-500 и CTS-1000V. Има само 3.5 мм изход за слушалки, което означава, че би бил нужен допълнителен преходник към ¼”, ако трябва да се свърже към PA система. Причината, която ме отказа да го взема е, че откавите се сменят трудно с някаква комбинация от бутон и клавиши, липса на pitch-bend/modulation wheels и смяната на presets не е кой знае колко лесна, само с бутоните, които се появяват на предния панел (on demand). Липсваха ми също distortions и малко по-откачени синтезатори. Въпреки това, бих го препоръчал на всеки, който иска нещо леко, ориентиран е по-скоро към класическата музика, няма да прави особени щуротии на сцената и може да преглътне липсата на 88 клавиша. Roland GO:KEYS - Победителят🥇 Клавиатурата Полу тежка приемлива клавиатура, сравнима с тази на CTS-500. Не е толкова готина колкото на CTS-1, но все пак абсолютно използваема и логична. Класическите пианисти по-скоро биха се отвратили от нея, но пък преимуществото й е прекрасно, ако свирите Fender Rhodes или Hammond орган особено последното … на времето съм се чудил, защо за Бога ми е толкова трудно да правя ghost notes/slides (приплъзвания и кратки акценти върху клавишите) като свиря с такъв саунд … просто клавиатурата не е била подходяща, та на няколко пъти съм стигал до разкървавени пръсти от агресия и липса на удачна пръстовка. За тези от вас, които са се докосвали до клавиатура на Hammond орган, веднага ще разберат какво имам предвид. Същото важи за Fender Rhodes и Clavinet-а. Макар, че в описанието гръмко я наричат Ivory Feel, първият ден като го взех имах малко проблеми с регистрацията, защото съм свикнал на една идея по-тежката на Studiologic Numa Compact 1 и 2, и не ми излизаха всички натиснати тонове, но с малко повече свирене й хванах цаката … все пак не е за всеки и в този ценови клас и човек прави компромис между клавиатура или качество да звуците, така че може да не се хареса на някои от колегите. От менюто имате три опции за touch sensitivity (velocity) при тригиране на звуците - Low, Medium и High, аз я карам на средната опция, която си идва и по подразбиране и съм доволен. Звуците На брой са 554(128 voices всеки), като са приятно разделени в няколко банки - PIANO, ORGAN, STRINGS, BRASS, DRUMS, BASS, SYNTH, FX GUITAR. Смея да твърдя, че голяма част от тях са реалистични, с добра честотна характеристика, стерео обем и transients, абсолютно radio ready, спокойно може да се използват както за живо участие, така и за записи. Roland не са въвлекли някакво гръмко име в engine-а, просто са се старали, което за мен е достатъчно. Един от недъзите при смяната на звуците е, че ако се сменя звук от същата банка, всичко е окей, но ако сменяте цяла банка, тогава ако да речем сте натиснали акорд всичко се mute-ва. Явно процесорът няма достатъчно възможности да “помни” акорда между банките, но това е положението … все пак това е entry level class кийборд и не може да се очаква кой знае какво от него. 🙂 Хубавото обаче е, че помни последния избран звук от всяка банка, дори и след изключване. Това е удобно, ако в една песен са ви нужни три звука от три банки - нагласяте си ги предварително и готово. PIANO Повечето пиана имат приятен sustain и реализъм. Честно казано съм свикнал с малко по-компресирани звуци (като динамика), но и тези са окей, слушайки ги на запис, не ми правят лошо впечатление. Може би по-скоро психокаустично не съм ги възприел съвсем. Пускайки слушалките, забелязвам, че панорамата на ниските октави при пианата са изместени леко в ляво в стереото, а високите леко в дясно … това е готин ефект, с цел да се изимитира начина по който човешкото ухо възприема пианото и позицията на струните на лирата, само че ако се озвучава през PA, не знам колко смисъл би имало в stereo контекст, защото лявата част от публиката ще чува малко повече отколкото дясната … но това са бели кахъри, панорамите не са брутални и е просто загатнато като художествено решение. 🙂 Като качество звуците малко издъхват спрямо тези в CTS-1, но са на светлинни години пред CTS-500. В тази банка са включили Grand Piano, Stage Piano, Honky-Tonk, Fender Rhodes, DX7, Wurlitzer, кръстени по някакъв шантав начин и комбинации от ефекти върху тях. Не всичко е реалистично, но повечето са супер и вършат прекрасна работа. Единственото, за което бих изхокал Roland, е че не са сложили никаква симулация на легендарното Yamaha Grand Electric (CP-80), но има друго, което доста прилича на него … та ще се задоволяваме с него. 🙂 ORGAN Органите са приятно map-нати с touch-screen-а за modulation, тъй че може да се спира/пуска ротор-а на leslie-симулацията, в контекста на синтезираните звуци, това пък е cutoff филтър. Варират от Hammond, Farfisa, Госпъл, Блус, църковни и особени и странни. 🙂 STRINGS Има най-различни - синтетични, реалистични, със стакато и прочие … обикновено за живите ми участия ползвам Strings + Piano/ Pad + Piano, тъй че чист strings по-скоро може би за интро или някакви записи, но не ми се налага толкова често, като цяло. BRASS Ситуацията с брасите е сходна както при STRINGS модула и повечето неща са приятни и абсолютно използваеми. DRUMS Тук са вкарали електронни и акустични комплекти. Електронните са приятно семплирани и биха свършили работа дори за записи, акустичните не смятам, че са production ready и по-скоро биха били окей за демо записи. BASS Най-различни комбинации с богати тембри, вариращи от бас китари с пръсти, с перо, контрабас, синти бас и какво ли още не … както казах и по-горе спокойно може да замените бас китарист ако се налага. SYNTH Модулът със синтезаторите е превъзходен и представлява приятна комбинация от съвременни и класически звуци, включвайки Moog, Oberheim OB-X, Square Lead, Saws, Roland Juno и всичко нужно на един съвременен кийбордист. Roland имат богат опит със синтезирани звуци и са се постарали, ако трябва да квалифицирам някоя банка по-силна като качество, спрямо другите, синтезаторите определено греят. Дори са сложили D-50 Fantasia, което е бленда от легендарния Roland D-50. Във всяка банка има някакъв саунд с distortion, ако ви се налага да изпъкнете над цвилещите китари в някакъв рок/метъл контекст … борбата е трудна, но обозрима! 🙂 FX/GUITARS Тук нещата се разделят на две големи подкатегории - синтезатори с откачени ефекти и китари. Тук най-много биха се изкефили експериментаторите, има най-различни изчанчени възможности за всеки вкус. Ефекти и заготовки Единственият манипулируем ефект това е Reverb-а, който е глобален за всички звуци. От Роланд са решили да сложат средно дълъг Plate, който е напълно използваем и приятен, няма гадни артефакти или glitch-ове при отзвучаването му и може спокойно да се ползва с миксер без ефекти или пък през вградените говорители. Има 5 степени, като лесно може да се избере такава от менюто. Всички останали като delay, tremolo, chorus, distortion, phaser са вградени в заготовките и не могат да се включват и изключват. Сиреч, може да се натъкнете на бленди Electric Phase Piano, Tremolo Piano и прочие. Това има своите предимства и недостатъци. От една страна сте закопчани от производителя и каквото е предоставено като бленди, с това свирите, от друга … избирате звук и няма какво да му мислите, повечето са дозирани смислено и са абсолютно логични и приятни. Смяната на откавите става с два бутона “+“ и “-“, което напълно очаквано и логично. Диапазонът е +/-3 octaves, което е повече от достатъчно. Gain, обща звукова картина, изходи и входове Сравнително по-тих е от повечето кийборди, на които съм се натъкнал. Ако ползвате слушалки с висок импеданс, може да ви е тихо и освен това, ако се пусне в миксер и няма предусилване на канала, трябва се даде повече газ на volume-а. Като положителна точка мога да кажа, че е ужасно безшумен и няма нито white noise, нито брумове, дори при силно усилен канал от миксера. Връзката с PA не е много приятна и е нужен 3.5 mm → ¼” adapter, за да може да се пусне, но не е и болка за умиране. Макар че линейния изход и този за слушалките са комбинирани, при връзка с миксер проблем няма - чува се ясно и няма изкривяване поради някакво несъгласуване на импеданс. Има също 3.5 mm Aux In вход, в който можете да пуснете плеър/лаптоп. Другият начин, по който може да просвирва звуци е с Bluetooth, тествах го и върши работа, няма glitch-ове или забивания, може би става и да се свири на живо с backing track с него. Съществува и някакъв вграден “Хитър Петър” (модул за акомпанимент) но смяната на стиловете и ритмите не е особено лека, а и това не беше част от изискванията ми. Хардуер Всичко е пластмаса. Бутони на практика няма, а всичко е базирано върху touch screen, който е ограден с кръгчета, за да знае човек какво и къде да се натиска … за хората, които са свикнали с tentacle touch, това ще е голяма болка и за мен е някакво хипстърско решение от страна на Роланд без голяма практична стойност. Положителното в случая е, че няма да сменяте потенциометри и копчета при повреда. 🙂 Същото важи и за modulation/pitch/cutoff/bend модула, представлява серия от квадратчета, които са оградени и трябва да натискаш там с пръст … честно казано, предпочитам класическия jog wheel, но в този ценови клас единственото, което имаше смислен такъв беше CTS-500 … там обаче пък звуците не ми харесаха, както и споменах по-горе. 🙂 Високоговорителчетата са малки, но силни и пробивни - 2,5 W всеки. Като качество са близки до западен телевизор от 90-те - няма умопомрачаващ бас, но като се усилят пробиват и вършат работа. Супер са за джем с акустични китари, но ако ще свирите с рок банда се замислете да ползвате AMP или да го пуснете в PA. Дизайн и изработка Тежи 3.9 кг и спокойно може да се носи на гръб/ в ръка. Червеният цвят според мен напомня някакво влияние от Nord, защото няма друга цветова гама, от която човек може да избере … може би ще се цапа повече от черното, но ще я видим тази работа.🙂 Има възможност да работи на батерии, но честно казано никога не ми се е налагало да свиря чак в такъв хамбар без ток … 😂, но кой знае, може някой ден и до там да се докараме. Дисплеят е приятен, единственото, което ми липсва е, че бутоните не светят и в някоя по-тъмна зала (маза 😅), това би било проблем. Заключение Aко сте човек, който е готов да жертва по-компромисна клавиатура за сметка на многообразие от добри и различни звуци на разумна цена - това е решението. В Интернет има достатъчно демонстрации, но клавиатурата и звуците са нещо, което е супер персонално (особено първото) и е добре винаги да се пробва на място.

Мога. Поръчвал съм всякакви кабели от всякакви места и имам някакъв поглед над качеството им, понеже не е работа да изръсиш една чанта пари за метър кабел, понеже така най-лесно става. Всъщност пак си зависи кой какви финанси за кабел е готов да даде, но лично аз предпочитам "златната среда" (стабилно и не скъпо), още повече, че не боравя с 2-3 кабела, а с десетки или стотици ако сметнем и тия за озвучаванията. Нека продължим на ЛС да не ти разводнявам темата.

Брутално красива. Поздравления!

Самото пиано на външен вид и размер беше почти като акустично вертикално пиано и дойде цялото върху дървен палет стегнато с тези здравите пластмасови ленти, които ползват да опасват големи кашони. Имаше и картон, но без носеща функция, само да пази корпуса от поражения. Когато го връщах, дойдоха със същия камион, с който ми го доставиха и човекът боравеше с една количка/крик с два големи зъба, които се подпъхват под палета и с няколко напомпвания на дръжката се повдигат леко над земята, има такива по големите хранителни магазини. Мисля, че платих 150лв на хамали, наети от мен, да свалят пианото от петия етаж до улицата и да го сложат върху палета, опаковахме го на открито пред всички съседи 😀 В смисъл не беше съвсем безплатно упражнение. Човекът от транспортната фирма застопори пианото пак с такива ленти към палета и си се оправи сам оттам нататък — с количката го прехвърли на рампата на камиона и повдигна рампата, за да вкара пианото в камиона, където го върза с колани за каросерията. Редно е да уточня, че пианото имаше два клавиша, които генерираха консистентно по-високи MIDI стойности от другите, което ползвах за довод защо го връщам, пратих им видео, писах си с Ямаха. Не беше просто „не ми харесва“. Но на мен не ми и харесваше 😉 Не знам дали това, че имаше все пак някакъв дефект (писаха ми от централата на Ямаха с инструкции за калибрация, които не помогнаха) не спомогна да ми осигурят възможно най-удобно за мен връщане.