Топ потребители

Бюджетът е добър и има доста подходящи предложения в диапазона 1000-3000 лв., но за да не пишем едно и също във всяка тема, все пак хвърлете първо един поглед в подобните теми в този раздел, като започнете с тези, в които е писано наскоро. Хората почти винаги питат едно и също и ние тук също отговаряме едно и също, като с годините само обновяваме базата данни с моделите. Иначе фирмите са Kawai, Yamaha, Roland...евентуално Korg...и в краен случай Kurzweil или Alesis, но за последните не виждам много смисъл, при положение, че първите предлагат достатъчно добри модели в този ценови диапазон. Лесно е да изброим десетина модела от тези фирми, но все пак е добре да се знае пианото ще се носи ли някъде от време на време, защото има леки и лесни за пренасяне, както има и такива, които са с дървена стойка, някои от тях доста тежки и сам човек е доста трудно да се справи с местеното. Освен това ученикът малък ли е или вече е напреднал със свиренето, понеже малкият спокойно може да започне някой по-евтин, но пак добър модел, докато напредналият, който свири сложни сонати, фуги и етюди, вероятно ще има повече претенции към механиката. П.П. А, да...и още нещо. Понеже в последните дни философстваме в една от съседните теми, в списъка с фирмите забравих да добавя и Casio, които също имат добри модели в диапазона 1к-3к, а напоследък дори и звучат доста добре. Днес по съвпадение прекарах почти целия следобед в слушане и директни сравнения на пиана в един от Youtube каналите, за които съм абониран, така че ако нямате проблем с английския, поразгледайте клиповете, защото най-вероятно ще ви дадем като предложение някой от моделите, които сравняват там.

Аз не се учудвам, че не е харесал Kawai CA79. Когато го тествах и на мен не ми хареса, клавиатурата беше нереалистично лека и клавишите като че ли спират в гъба, едно такова особено усещане сякаш не можеш да усетиш къде точно свършва ходът на клавиша. А звукът беше с много остри високи и един глух бас като от бас-китара. Изобщо язък им на дървените клавиши, но според мен нещо се е объркало в последните им решения. И да, колкото и да е странно, на мен повече ми харесват пианата им с обикновени пластмасови клавиши и сгъната механика, примерно CN. Иначе от няколко години се върнах в лоното на Ямаха и смятам, че Клавиновите са по-добри. Касио GP-300 съм пробвал (предния модел със същата механика) и ми хареса, но с Касио имам проблем със звука им, има нещо тънко и изкуствено. Но то въпрос на вкус.

Китаристите не са цигулари- един звук- и това е... Защо клавиристите ще изполват хиляди (да, хиляди) звуци, а ние да не използваме и по-различно звучене. Трябва ли да си умрем със звуците от 60-те?

То си беше цяла сага. Събрал си пари човекът и решил, че трябва да се подсигури с инструмент, защото проблемът с възможност за свирене станал сериозен. И почнахме четене на ревюта, разговори с притежатели и изборът бе Kawai CA79. На държеше да посвири, не да купува на сляпо, заради предишен опит с дигитални инструменти. Намери наличен на 5 часа път. Отиде и нещата се развиха много бързо. В магазина имало разопакован СА99, посвирил 45 минути и думите му бяха "огромно разочарование". Нито като звук, нито като отзив на клавиатурата. Нищо общо с акустичните им инструменти. Защото три месеца всеки ден имаше (и в момента е така) възможност за работа на чисто нов Shigeru Kawai SK7. Почнал да пробва другите и много повече харесал CN серията. Ямаха Клавинова също му допаднала. Та минавайки покрай касиото забелязал хвалбата на акордьора и решил да пробва. И му харесало, много. Толкова много, че колкото да се въртял и повтарял Kawai и Yamaha пак се връщал на Casio-то. Същото усещане е имал ноември месец, когато му се отдаде възможност да посвири на Fazioli. Всички инструменти били прекрасни, но с Fazioli се усещал като едно цяло, изключително отзивчив инструмент. И така след няколко дена четене и споделяне с колеги поръча Касиото. И първия ден след доставката колегите му се изредили да свирят и споделяли едно и също - много добър учебен инструмент. Пренасянето и сглобяването станали малък празник в общежитието. Ето тези снимки ми изпрати от магазина.

@dedo pop Благодаря. Един от начините да се спаси човек с евтин процесор на живо е да го настройва на самата сцена, ако може това да се уреди в дните преди самото участие, смисъл да е отворено, да ти е позволено и прочие ...

Доколкото знам, няма официално отношение. Навремето като студент разни хора ми пълнеха главата с простотии как не трябва да се слуша рок, после поостарях, дойде интернета, чух наново познати парчета, прочетох преводите им (не знам английски), има песни с някакво там смущаващо съдържание, ама чак пък толкова да заклеймим цяла епоха в музиката. Та зависи на какъв попаднеш за мнение. Уча се да свиря на бас китара, имам няколко етюдчета за начало, по някое време минавам и през "Хотел Калифорния", много недолюбвана песен из нашите среди, имало нещо в текста, ама партията на баса е готина. Толкова мога да кажа. Като става дума за процесори, доста си поиграх с моето Zoom B1X Four. Правих си сам разни работи, у дома и на слушалки звучеше супер, на сцената стана мазало. И се върнах на заводските.

wiseppman, като оставим, че звука от телефона не е-баш супер, все пак чувам 2 неща. акустична ( повече ми звучи, като такава, а не клийн) и лийд бленда. акустичната ми е прекалено изцъклена. Може би защото си я правил без бандата. лийд блендата си е ок. Вероятно е въпрос малко и на настройка. Т.е. колкото и да сучем и да въртим и с процове може да се свири. От друга страна, няма да е като Слеяр@! Искам да съм, като Кери Кинг. Тони Кинг. Ама и Васко Жабата да си, пак е яко! Оффф - това ФУНДацията, никога не съм ги харесвал. Скалъпана банда за свирене комерс. Обаче Обичайните заподозрени са готини. Имаше и още нещо, черешката на тортата, естствено по БТВ. Кали и БМХ - културен шок. смесиха чалга, фламенко и джаз...Много смело, но пък и малко кофти... из говно, конфетка не сделаеш. Простоватите чалга текстове на Кали мнго не пасват на джаз...Китариста и барабаниста, изобщо на целият оркестър нещата им се получиха... На Кали - червеното костюмче и стоеше добре. Пеенето - както и да е.

@dedo pop Абе я аз да питам един религиозен въпрос, няма грам ирония/сарказъм в него. Отче, какво е отношението на Българската православна църква да се пее рокенрол, предвид факта, че има теми за секс, наркотици и рокендрол? Не ми звучи много богугодническо. Поздрави и светли бъднини през 2023!

@musicman Металика за мен са най-яркия пример с AxeFX ... звучат си толкова брутално, колкото и преди с амповете. Дай Боже един ден всеки от нас да я докара до тяхното ниво на професионализъм, че да теглим чертата и да имаме луксозния проблем процесор/лампа.

^^ Зависи какъв ти е процесора. Аз пък предлагам на всички предубедени да идат при някой приятел или познат с хубав процесор (Фрактал или Кемпер) и да пробват. Също така не е тайна кои групи ползват процесори за свирене на живо. Не са никак малко. И в крайна сметка кой каквото го кефи. Аз имам свое мнение на база на това, което имам и ползвам.

@Ламби Професионализмът е личностно търсене. Дали ще е процесор или лампа, на гостите/феновете не им пука, това си е наш проблем. Гледах Новогодишните концерти по телевизията на Щурците/Фондацията и изпаднах в потрес. Пее се фалшиво, сухи странно-смесени барабани, неточни опъвания на солата … жалко е, жалко е, чак е тъжно. Но явно такова е нивото, така че никой не би загубил да иде и да види звука на големец, както и ти казваш.

Аз отдавна си свиря с процесори. Най-доволен съм HELIX-а (Helix Rack и педалиерата). Купих си хубави пресети и IRs-и. Ставаше въпрос за VST-та- купих си и Helix Native. Така вече съм си свикнал със звука- харесва ми и ме задоволява. Ето един лаиф- свиря директно в PA и с Variax. Естествено записа е кофти- от камерата:

Ами дано да се падне курсистите от Нов Български, човекът изглежда доста вещ - цък.

😆 Изключително, да не повярва човек 🤣

Тази година свирих на сцена цели три пъти. Преди това последното ми участие бе 1988 г. Детска работа, имитация на група. Местните откачиха от кеф. Аз с процесор на баса за 130 лв. Китаристът наредил 4 ефекта за 150 лв общо. За втората китара издялкан от мен ефект. Свирим, репетираме, пушек машини, осветление, озвучителят се нахъсал - нищо. Грозно, мазно, бумтящо. Въртим копчета из техниката, става все по зле. Ама все пък съм поп и Господ се смили. По нашия край дойде по работа един човек, който има опит с тия неща. Отидох, примолих му се, той се съгласи и дойде. Намеси се където и както трябва. Звук - почти студиен. Е, на другия ден се поизложихме музикално, но звукът беше добър. Човекът, който ни помогна е инж. Кирил Янев. Много е добър и при живо свирене и после. Никакъв процесор не може да го замести.