Понеже „Зимна къща“ ми е много любима, наскоро питах Румен Бояджиев-син за някаква информация как е направена основната бленда, която звучи малко като окарина. Бях почти сигурен, че става дума за семплер или някакъв цифров синтезатор и бях изключително учуден, че всъщност баща му е ползвал Minimoog. Аз, понеже имам Behringer Model D, което е много успешна хардуерна реплика на Minimoog и го познавам доста добре, не можех да си обясня как е постигнал това звучене, но след малко експерименти разбрах: звукът не е нищо особено като патч – просто един осцилатор с триъгълна вълна (звучи почти като синусоиден сигнал), но особеното е така да се свири с него, че да се натискат по два клавиша едновременно с лека разлика във времето между тях. Понеже това е монофоничен синтезатор, се чува винаги по-ниският клавиш от два натиснати, но понеже има зададено портаменто се получава скок от висок звук към нисък – приплъзването на височината на тона в атаката, както и после се пускат двата клавиша пак с лека разлика във времето, но в обратен ред, за да може при отсвира да „подскочи“ височината на звука. Трябваше ми бая време да свикна на такова свирене, защото не е много интуитивно, аз съм свикнал на полифонични инструменти, където всеки натиснат клавиш се чува и ми беше трудно да натискам два клавиша и да ги държа с идеята после при отпускането да предизвикам портаменто 😀 Така че донякъде и музикалният професионализъм на ФСБ допринася за красотата на това парче, не толкова самият Minimoog, който е доста примитивен в много отношения (без да го критикувам, защото ми е любимият синтезатор!)