yamaha

Първият за загрявка ли беше?

Покрай новата версия на 'Studio One' с новото име 'Fender Studio Pro', установих, че още през 2021-ва Fender са купили Presonus - никога не е късно да научиш нещо, дето не си го знаел досега.

След твоя пост само ми остава да се радвам, че никога не съм имал Кетрон или новата петица на Корг. Всъщност от Корг имам PA700 и досега не ми е правил никакъв проблем, макар, че доста го мъча. Иначе от аранжорите съм имал няколко ямахи, а и сега все още имам 2 PSR-а, един Kawai, 2 пиана с аранжори на Casio (които почти не съм ги ползвал като аранжори) и още едно пиано с аранжор на Yamaha (DGX). Вярно, че човек не може да има поглед върху всички фирми и модели, но поне тези, с които съм работил дълги години, никога не ми се е случвало да ми направят някакъв проблем, може би с изключение на най-първите ми 2 PSR-a през 1990-та, когато единият постоянно триеше каквото бях записвал в секвенсера му, колкото и елементарен да беше, а после се оказа, че просто адаптерът му е подавал кофти напрежение и затова го е триел.

Понеже имам малко време, искам да поразсъждавам малко за ползването на живо - може да го приемете като офтопик, но е само в този пост и друг няма да има. Хардуерните аранжори имат едно основно предимство - изключително стабилни са във всяка една ситуация. От друга страна добре тестваният софтуер също е достатъчно стабилен и може да се разчита на него. Но има едно допълнение - всичко на компютъра работи под операционна система, която за разлика от операционната система на хардуерния аранжор (ако има такава) не е идеално напасната с единствения хардуер, с който трябва да работи, а е ориентирана към всичко, което може да й се случи да срещне - лаптопи, PC-та, маркови и не толкова маркови с всякакви накачени части, с такива и такива видеокарти, аудиокарти, стари, нови, всякаква друга периферия и още хиляди неща. Което значи, че никога не си сигурен точно на твоя компютър, който уж се държи много стабилно в ежедневието, дали в даден момент няма да случиш на някакъв фал точно от страна на операционната. Пример: Имам няколко лаптопа за различни ситуации (основно HP и Dell). Единият Dell е масивна работна станция, направена по стандартите на НАТО (няма майтап, пише го в мануала), хубав и бърз лаптоп, работещ все още под Win 10, както и останалите ми машини. Та точно този лаптоп понякога и много рядко има лошия навик да засече някаква нередност от негова гледна точка от страна на някой софтуер или нещо друго и след това да направи автоматичен шътдаун. Търсил съм причината от настройките в биоса, до настройките в операционната, без никакво работещо решение. Случва се примерно веднъж в месеца, но това ми е предостатъчно точно този лаптоп да не го изкарвам на живи участия. Другите не са чак толкова чувствителни, но макар и още по-рядко - и те са ме дънили от страна на операционната система. Нещо, което нито един аранжор не ми е правил за последните 35+ години. Затова на участия, където трябва да пускам музика или клипове, винаги си ходя с 2 лаптопа - ако нещо стане, да имам бекъп. Сега обаче си представям, че съм направил програма за цял концерт с някакъв софтуерен аранжор и се чудя дали ще се навия да разчитам само на една машина за целия концерт, понеже при живото свирене, няма как ако нещо ми блокира, да взема микрофона и да кажа "Извинявайте, ама тука имам един проблем с лаптопа, изчакайте малко и сега ще продължа с втория...". Измислена ситуация, която вероятно няма да се случи, но е напълно вероятно да се случи, след като си я изпитвал на гърба си, макар и не при свирене на живо. Не знам за вас, но аз хич не обичам да се излагам пред хората, особено ако мероприятието е по-отговорно и затова винаги си подготвям нещата, които зависят от мен на 100%. Примерно веднъж подготвях един по-голям проект - актьори записваха при мен голяма част от една театрална постановка, която после трябваше да се пресъздаде на живо с актьорите на един огромен градски площад с хиляди хора на него, като всичко трябваше да бъде идеално синхронизирано - живият звук от играещите актьори, вмъкващи се в едночасовия записан материал, музиката за балетния състав към постановката, ефектите, синхронизацията с лазерите и зарята на финалния момент, и т.н. Техническата част с озвучаването и осветлението беше поета от Динакорд, а аз се занимавах с най-рисковото - едночасовото аудио, което не трябваше да прекъсва и за миг и да бъде синхронизирано до секунда с всичко останало. Но тук нещата все пак бяха сравнително лесни, тъй като бях с два лаптопа, които пуснах синхронно и ако някъде нещо беше станало с основния, просто в движение щях да отворя канала на втория и щях да имам само 1-2 секунди прекъсване и затова ми оставаше само да се притеснявам за времето, защото бяхме на открито в края на април, когато никога не знаеш дали изведнъж няма да завали силно. Горната ситуация, колкото и да беше рискова относно синхронизацията на различните участници и всичките елементи в постановката, все пак беше предвидима и до голяма степен осигурена технически. Но как може да предвидиш едно живо участие, в което ти самият свириш на живо и правиш разни импровизации, където нещата се случват на момента, а ти разчиташ на един софтуерен аранжор, който върви под Windows. Не работя с епълски машини, но знам, че на тях може да разчиташ повече, отколкото на уиндоуските, колко повече - нямам представа. Така че колкото и повече свобода да ми даде един софтуерен аранжор, колкото и по-добър звук да изкарам от него, не съм сигурен дали ще имам смелостта да го изкарам на някакво по-отговорно мероприятие и да го ползвам на живо, знаейки, че има 0.1% лаптопът ми да спре по някаква причина, а аз да нямам бекъп решение. Сега, вярно е, че с аранжор надали ще свиря на някой концерт в огромна зала с публика и най-вероятно просто става дума за "заменено свирене" в заведението или в някой клуб, но разсъжденията са ми по принцип, без да ги съобразявам с отговорността на мероприятието. Вероятно малко повече се преосигурявам, защото съм си страхлив и тщеславен, но така си мисля аз.

(редактирам си поста, за да не разваля настроението на някого точно на Коледа)

Покрай ония домати, дето ги показаха на пазара, се сетих какви сортове домати имаше едно време - нямаха много вид, но пък бяха супер вкусни. А инструментът е някакъв вид хармониум - има различни модели, някои звучат повече като орган, други като акордеон както е този.

То форумът за музика си го правим ние, а Инвижън карат на калъп, все им е тая за какво хората по света пишат в софтуерния им продукт. А иначе при мен на PC с Win10 файловете си свирят нормално и не ме учудва, че на i-устройства не се чува, то там нали си е малко затворена система.

Това вече сме го слушали, макар и не на лайв - вкъщи май ти беше по-лесно? ...и беше седнал.

За всички, които не можаха да дойдат до Бургас. ...ама нямаш брада, не си докрай автентичен.

Китайските пиана е възможно да имат някаква миризма на пластмаса, защото китайците невинаги използват подходящата пластмаса. Що се касае до реномираните производители от рода на Roland, Yamaha, Kawai, Casio, Korg - разопаковал съм поне 20 пиана от различни производители и не ми е правило впечатление да имат някаква миризма, когато са били чисто нови. Вероятно някои от тях и да са имали нещо много леко в началото, което още след ден-два е изчезвало без остатък. Тъй като и реномираните производители имат фабрики в Китай, предполагам че винаги спазват стриктно спецификациите на инструментите си, вкл. и материалите, които ползват за тях, независимо къде е произведен всеки един инструмент.

Покрай Суно-то, да не забравите от време на време да правите и ваша музика...или поне как се прави.

Франк Фариан си беше продуцент с визия и винаги успяваше да намери начина как да направи един състав световно известен...по един или по друг не много редовен начин, дори и само да ползва танцьори, вместо певци. Дори и да вземем Бони М - сигурен съм, че съставът нямаше да има този успех ако през цялото време между жените не се кълчеше и Боби Фарел. П.П. А използвах минало време, защото нали почина миналата година...а всъщност той и Боби почина, ама малко по-отдавна.

Хубавото е, че хората постоянно откриват нови приложения на AI. Спомняте си как неотдавна (примерно преди ковида) постоянно идваха нови хора във форума и питаха как да си махнат гласа от песента, че да си ползват караокето. И тогава започваха едни дълги обяснения, как вокалът трябва да е в средата, да няма много ривърб, да не е много силен спрямо подложката, оригиналът да е за предпочитане във WAV, а не в MP3 и всякакви такива условности. Днес обаче AI изобщо не се интересува какъв ти е формáта, къде е вокалът и как е бил обработван - той просто го маха. Наскоро ми се наложи да разделям водещ вокал от беквокали, за да останат само беквокалите и си мислех, че няма как да стане, понеже водещият вокал пееше също и втори глас (със същия тембър) върху тригласа на беквокалите, ама тая гад успя да се ориентира даже и за това. Любопитно ще ми е да си направя експеримент с песен, на която само основният вокал си прави и заден триглас с прелитащи се гласове, докато импровизира нещо с мелодията - един вид да му дам задача с повишена трудност. Казвал съм го вече неколкократно из другите теми - "Много бързо се учи тая гад".

Е, за някои от изводите във видоклиповете и ние вече стигнахме до тях преди време, като например този, че Suno не е талантлив автор, а а само бърз и добър ремиксер.

Имам една забележка - мустакът не са го докарали както трябва.

Майстор с рефлекси. ...всъщност първия път не забелязах движението и на дясната ръка, понеже си с гръб, но сега го отразих.

Това е много красиво, но понеже не съм китарист - би ли ми обяснил целта на движението на ръката до ключа в 5-тата секунда? Не виждам дали го дозавърташ малко или не, но не е ли рисковано точно преди да започнеш?

Пее и още как - колегата bmo беше постнал в другата тема един плейлист на Бате Емо, даже и аз се изненадах колко добре звучаха песните и почти без акцент. П.П. Пак не разбрах как Suno би могъл да подпомогне обучението и в какво точно, ама карай...вероятно имаме различни разбирания за обучението. Да те научи на солфеж, хармония или нотна грамотност едва ли, но със сигурност обаче може да подпомогне в областта "как се правят по-добри промптове.

Какво имаш предвид за ученето - в коя област?

То не е далеч от истината - покрай четиригодишния руски напредък "на час по лъжичка" по украинските територии, ония вече са петимни да приемат помощ не само от севернокорейците, ами и от всеки, когото изобщо успеят да изнудят и да го хвърлят в месомелачката, вкл. и такива като тези долу. А що се отнася конкретно по темата, не смятам да се изказвам дълго по въпроса, въпреки, че съм имал досег със Suno и Udio далеч преди някой изобщо да отвори каквато и да е тема за AI във форума. Единствено бих казал, че силно се обезценява труда на композиторите, аранжорите, текстописците и изпълнителите, повечето от които най-вероятно са започнали изграждането си като музиканти още от детска възраст. За съжаление няма какво много да се направи по въпроса и единствено ни остава да се пригаждаме към новите условия. Развитието на положението с AI си личеше накъде ще върви още преди десетина години и си беше ясно, че рано или късно някой ще напише "хитрия алгоритъм" за систематизиране и обучение, а в комбинация с мощния хардуер и хората с много пари, по някое време ще заживеем като във фантастичните филми, които сме гледали навремето...само дето не предполагах, че всичко ще се случи чак толкова бързо. И не знам дали осъзнавате, че в музиката на Suno и производните му няма много AI-авторство, защото софтуерът се е изучил от милионите човешки композиции, които после комбинира по зададените критерии и ако тази база данни от композиции я нямаше, нямаше да го има и Suno. AI не композира, той комбинира и го прави много добре, дори и да си му дал не особено добър промт ; същото е и с чат джипити-то - няма много разсъждение, но има светкавично комбиниране на наученото, а което не го знае, може бързо да го намери в момента...и цялата тази симулация също я прави много добре, дори понякога може да те заблуди, че разговаряш с жив човек. Затова и всяко приложение с AI вече съм го приел просто като един допълнителен инструмент за работата и ежедневието ми...лошото е само, че напоследък нещо много ме гони мързела и нищо не ми се прави покрай всичките тия улеснения, които ми предлага AI.

Като гледах клипа, не обърнах много внимание на всеки инструмент, но то и няма как да се разбере само на картинки. Има ценни и редки инструменти, които наистина струват много, а има и инструменти пак от този период, които всеки може да си позволи. Важно е и състоянието на всеки един такъв музеен експонат, защото ако са зле, реставрацията струва много, а части трудно се намират. Може би копието на клавесина и още някой клавир да са го поохарчили, но за пианата останах с впечатление, че никак не са поддържани и ги е взел най-вече за асортимент на клиповете си. Има вероятност в някои клипове да е споменал нещо за цени, но тъй като не го гледам, нямам представа какво е пускал в последните години.

Почти като вкъщи - сума ти пиана, от ретро до съвременни + куп електронни клавиатури. Тоя го знам от поне 10 години, но съм го гледал много малко в началото, защото не ми допадна начина, по който си оформя клиповете...даже да си го кажа, че направо ме дразнеше. Иначе благодарение на това, че е бразилец, има доста абонати и гледания на клиповете си. А онова малкото с 5-те клавиша си е камуфлаж и не служи за нищо, той имаше с него отделен клип някъде по времето на ковида, но не ми се търси в момента.

Дано поне са в една тоналност, че иначе може да откачиш по някое време.

Отдавна съм стигнал до извода, който той прави някъде около 8-мата минута на клипа, може би защото работя твърде отдавна с всякакви плъгини и вече ми се е оформил някакъв по-цялостен поглед над цялото положение с плъгините. Когато започнах да ги ползвам, голямата част от тях бяха в DX-формат и по-малка част във VST (основната версия). Тогава не можех да си позволя да купувам всичко, което ми се рекламираше и което ми се искаше, теглех сума ти трайъл или демо версии, имаше и период, когато теглех всичко ново от торентите, но малко по малко се убедих, че 90% от плъгините или се повтарят функционално из различните фирми и вършат едни и същи неща, или просто не са добри, или пък просто нямам нужда от тях. Като изключим китаристите с амп-симулациите, където разнообразието е много голямо, реално човек като мен спокойно може да се справи с десетина читаво направени основни VST-та (EQ, компресори, ривърби и дилеи) + няколко от новите с AI за разделяне (макар, че могат да се пропуснат, защото вече и сайтовете го правят), както и някой пакет за спектрално чистене на дефекти (Izotope RX примерно). Всичко останало е просто повторение на нещо чуждо, което вече работи добре. Човекът си го казва във видеото (перифразирам) - "защо ми е да се напъвам с часове да хвана някой половин децибел в дадена честотна област при тест на 2 сходни плъгина, след като разликата която единият плъгин спрямо другия ще даде в крайния продукт е толкова нищожна и която разлика публиката с нетренираните си уши никога няма да чуе, а основно ще слуша дали парчето й харесва като композиция и изпълнение...". Та така, мнението ми е да не си губите времето като мен в началото и да качвате стотици добавки, някои от които даже ще забравите за какво са, а когато решите да пробвате някой нов VST, дето ви се е сторил интересен - ако първото ви впечатление е "Баси, това е много яко", да си го вземете, но ако вече имате друг, който върши абсолютно същата работа и по същия начин като новия, просто да го пропуснете.

Стиропор не, гума да...неслучайно я слагат на подводниците като дебел пласт, за да не ги засичат по вибрациите от двигателите.