Yo The Real

https://www.youtube.com/watch?v=ZAt8oxY0GQo Чисто като вокални умения, жената е поне едно ниво над Честър. Има и видеа как го пее на живо - няма разлика. Ще ѝ простя сциентологията.

??? Явно съм пропуснал нещо. Последният албум, който слушах в цялост на A7X беше The Stage, който е доста тежък прог метъл (и е супер!). След това слушах 2-3 песни от Life is But a Dream, който ми се стори като неслушаема авангардна стъргалка за моите силно омекнали уши. Какъв ретроуейв и поп са издавали? Бих го чул. @Rezachka, ако не си, слушай The Hunting Party. Няма да станеш пак на 14, но е много китарен албум.

Тръпна ли в очакване - не, но с удоволствие ще го изслушам. Харесва ли ми как звучи новата вокалистка - да. Бих ли отишъл на концерт - абсолютно. Предпочитам да не знаех нещата за сциентологията около Емили Армстронг, но с това настрана, като вокалистка ми се струва супер и точно в стила на Linkin Park. Ясно е, че когато стане трагедия, всички слагаме розовите очила, но аз лично добре помня, че Честър си беше изстъргал гласа от години насам. В студио го докарваше, но на живо - не. Към това бих искал да добавя, че Linkin Park винаги е била групата на Майк Шинода, а щом и Брад Делсън е там - да, абсолютно си е Linkin Park, никаква кавър група. По примера на едни други, дето се събраха тия дни - това е все едно някой да каже, че Ноел Галахър прави кавъри на Oasis. Всъщност по този аргумент мога да кажа само, че Linkin Park винаги са били най-прецаканата група поради простата причина, че една много шумна и значителна група от техните фенове, всъщност хич не ги харесват. Те харесват първите им два (най-много три) албума, но не могат да осъзнаят, че харесват не толкова самите албуми, а това, че когато са излизали, са били тийнейджъри. И каквото и друго да извадят или да бяха извадили, все щяха да мрънкат - ама не е като първите два. Еми не е, защото не си на 14 (препоръчвам следното четиво). Никога няма да забравя какъв рев, какво пищене беше да се върне старото LP след двата им по-леки албума (Thousand Suns и Living Things), след което извадиха може би най-тежкия си и суров албум The Hunting Party и... нищо. Не знам колко хора въобще го чуха. А например Line in the Sand от него е потенциално най-добрата им песен въобще. После заебаха тая работа, направиха още един поп албум и пак ги запсуваха. Извинете черния хумор, но и на мен би ми дошло да се самоубия.

Тук е удобен момент да ви разкажа една невероятна история, която ще промени живота ви: Първата ми китара беше един Stagg за 120 лв. (ако не се лъжа) и на нея учих А-то и Б-то на музиката, като май никога не стигнах много по-далеч от Ж, да речем. Но както и да е, друга ми е мисълта. Беше някаква канска мъка да се свири на нея - болка, ама болка, и си мислех, че е защото съм начинаещ. В един момент реших да сменя струните, които бяха ръждясали и един приятел ми каза - е, сигурно са деветки, купувай там един комплект за 10 лв. и дай да ги сменя. Сложихме деветките и бриджа се разпадна, защото се оказа, че китарата е била с 12-60 или нещо подобно, сетната в до - нещо, което предишният собственик не е сметнал за важно да спомене на 13-годишно чаве, което не е хващало китара в живота си. Ама пък от тогава май не са ме боляли пръстите при свирене. P.S. Сетих се за тази история преди две-три седмици, когато водих един страт (но не на Stagg) за сетъп и понеже е с оригиналния 7.25 инча радиус, глъхнеха бендовете около 15 праг. Затова я сетнахме с по-висок екшън и до голяма степен решихме проблема. Дадох си сметка обаче колко съм се разглезил, щом дори такъв що-годе нормален сетъп сега ми се струва висок. 13-годишният аз плюе върху слабостта ми, а даже не свиря с ония безумни свръх-мега-хипер-ниски екшъни, където с един бенд хващам пет струни.

Fender Stratocaster Made in Japan 1994 с hardtail bridge, DiMarzio адаптери и Emerson електроника. Има работа по нея и ще трябва да се сетне, но като цяло я намирам за голяма находка.

Не знам за какво 4-кабелно свързване говорим, аз само на тази снимка виждам достатъчно кабели да свържем електропреносната система на България и Гърция. P.S. Иначе крайното ми мнение е, че е ненужно сложна веригата ти, освен може би ако свириш U2, Muse, White Stripes и други такива.

Какъв е усилвателя?

Бил съм и с двата варианта. Конкретен отговор на въпроса ти, накратко, е невъзможно да се даде - първо няма универсален такъв, второ зависи за каква техника въобще говорим и трето - зависи какво цениш. В случая с процесора - преди години бях с Line6 HD500, вързан с четири кабела към Kettner Tubemeister 18, след няколко години ползване само на Кетнера. До голяма степен от скука и нужда за промяна, си взех процесора и седнах да си направя звук. Получи се що-годе добре, имаше много неща, които можех да правя с него, крайният резултат беше задоволителен. Но в един момент, както е споменал и @Ламби, се появи въпроса - ами то с това връзване, за чий ми е да мъкна Кетнера и кабинет към него? И в централното да съм, разликата в крайния звук е минимална. Разделих се с процесора, защото всякакви корекции по звука изискваха абсурдно дълго време да се направят. Удобно е да можеш да цъкаш всичко с крак, но веднъж щом искаш да промениш нещо по някой ефект, тогава се подготви за 30-40 минути въртене на глупави врътки и тежки болки в кръст, колена и глава. В моя пример обаче става дума за сравнително евтина техника, като накрая замених и двете за голямата дискотека на H&K с MIDI педалиера към нея. Затова е много удачен въпроса какво е това отляво, тоест усилвателя и кабинета. Ако става дума за истински як усилвател с истински як кабинет, процесорът ще го направи безсмислен, без да ти даде по-добър звук. Ако става дума за наистина готин процесор и не си тежък пуритан като @Baby Thomas, тогава за какво ти е това връзване с 20 кабела? Вържи го в централното и толкова. Сигурен съм, разбира се, че има случаи, в които връзването си заслужава, за да достигнеш някакъв свръхконкретен тон, който ще излезе само по този начин, но аз лично не съм чак толкова придирчив.

Е, те да не са държавни съдии. Разбирай, че в абсолютно всичко има елемент на субективизъм, не е като Rolling Stone да са грешници, а всички останали светци.

Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини: - Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент. - Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг. - Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани. - Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си. Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана. Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и". Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.

По-добре нищо не разбирай, защото явно четенето и логическото мислене не са за теб.

Или тролиш, или не осъзнаваш, че всички тези брандирани инструменти на големите музиканти са правени по поръчка от лютиери, просто тези лютиери работят за Gibson, Fender и останалите известни производители. Допълнително, надявам се осъзнаваш, че големите са също така рекламни лица с договори и правят пари от цялата работа. Освен ако не мислиш, че свирят на китари от конвейера и някой идва да им каже с какви адаптери ще им бъде личната серия, без да ги пита. Много е важно и на какъв марж продават отделните марки, за да се направи адекватно сравнение. Ние може да не знаем това, но можем да предположим, че маржът (чистата печалба) при един Gibson или дори Epiphone е по-висок, отколкото на Harley Benton, защото големите брандове таксуват солено за собственото си име. Затова и на мен би ми бил доста интересен експеримента на @Rezachka , ако все още е на дневен ред. При лютиерите пък може да си сметнеш цялото ценообразуване, това е един от големите плюсове.

Предвид колко е паднало качеството на изработка на скъпите китари, си е съвсем резонен въпрос дали китара за 1000 лв. с малко подобрения и сетъп за още 400 да кажем, няма да е сходна с такава за 3000 лв. Отминаха времената, в които след 2000 лв. получаваш на практика перфектна китара, за която всеки е съгласен, че е инструмент от висок клас.

От няколко месеца се чудех какво да си купя, предимно с носталгична нотка. Имах няколко възможности: 1) Най-евтиният вариант беше да намеря стар модел Cort Z44, което беше първата ми по-сериозна китара (въпреки че някои хора във форума не биха се съгласили с тази класификация, предполагам :D), след което да я преправя по свой вкус с нови адаптери, електроника и ключове. Преди години имаше няколко такива бройки в базара и в MMG, но днес явно са ненамираеми. Така този вариант отпадна. 2) Да намеря стария си Fender Blacktop Strat, който имах голямото неблагоразуемие да бартеросам преди години, за да спестя едни хиляда лева. Проследих я обратно по веригата на купуване и продаване и се оказа, че най-вероятно е в един цигански оркестър в Кнежа и няма как да я придобия обратно. Така че забих. :)) Но почнах да гледам по сайтове за нещо интересно и попаднах на новото производство на Cort. Първо мислех да си взема KX300, защото изглежда много добре и е с интересни EMG адаптери (никога не съм имал активна китара и ми е интересно), но после видях една върната G300 Pro, за която бързо сметнах, че с отстъпката отделните ѝ части струват повече, отколкото цялата. Затова: Китарата е направена доста добре, не съм забелязал никакви проблеми по изработката. Бързо разбрах защо са я върнали предните собственици - няма удари, но първа и втора струна свободни бръждят. Още в понеделник отива на сетъп. С това настрана, тялото е липа, грифът и фретборда са матов печен клен. Адаптерите са Seymour Duncan SH-4 и SH-2, като основна причина да си я взема е, че е с 5-степенен селектор, а не с 3-степенен. Ключовете са заключващи се. Тремолото ще го тествам след интонация, но като цяло никога не съм ползвал много ръчките на китарите си. Цветът би трябвало да е винено червен, но на светлина лилавее. Като цяло смятам, че и частите, и изработката са значително над парите си.

Моят опит е, че от почти всеки педал може да се изкара добър звук. Разбира се, с много уточнения: първо, колкото по-дълга е веригата, толкова по-трудна е задачата. Второ, педалът или трябва да е много добре направен и с малко възможности за корекции, или да е малко по-недобре направен и с няколко корекции, по възможност ниски и високи. Аз с времето започнах да не харесвам педали с прекалено много цъкалки и врътки, понеже никога не мога да се спра на някакъв конкретен звук. Най-добрият педал, който аз лично съм имал, е TS-808 копие от Никифена, за което съм дал фамозните 80 лв. преди десет години. Само дето след доста ремонти в момента май не звучи както звучеше тогава. Така или иначе е показателно, че е възможно да се направи наистина добър, здрав драйв, при много бюджетни условия. Той даже няма корекции за ниски и високи, само общ за тон. Допълнителни пари бих дал за някаква по-здрава конструкция - например въпреки че отдавна не свиря с педали, гледам, че има останали Hardwire (по-скъпата серия на Digitech) драйвове във "Фактор" на старите цени и бих си взел, дори и да стоят в шкафа.