Дисторшън и метълски звук за начинаещи

[Valserp]

Здравейте.

Реших да сглобя една статийка от това, което знам до момента. В никакъв случай не претендирам, че е много, но знам че е много повече от това, което знаех преди години. Така че смятам, че ще помогне на не-малкото все още лутащи се китаристи... Ако го прочетат де

 

Та. Смятам да кажа някои от убягващите тънкости за неща като Дисторшън, Гейн, Еквалайзер и каквото там друго изникне докато пиша тази статия.

Знам, че обяснявам много хаотично, а и материята, която ще се опитам да покрия не ми се струва малко, но ще се опитам да бъда възможно най-подреден.

 

1. Що е то Дисторшън?(Distortion)

 

Почти всеки знае, че това е изкривяване на сигнала - "рязване" на синусоидата. Но не искам да говоря точно за това.

 

Това, което аз лично не знаех, когато започнах, е че истинският дисторшън не е една кутийка ала "Метъл Зон". Нито пък бичкията в някой от патч-овете на процесора ми. В никакъв случай не искам да кажа, че ползването на такива машинки е лошо. Но за да можете да извлечете звук от тях, трябва да знаете какво се опитват да наподобяват тези кутийки и процесори.

 

А именно - дисторшънът е постигнат с усилвател за китара и до ден днешен - най-приятно звучащите дисторшъни излизат от естественото изкривяване на сигнала в един усилвател за китара.

 

Усилвателите за китара са 2 вида. Едните са просто "глава" - само усилвател, който не може да издаде звук сам по себе си. Тези трябва да бъдат свързани към отделен говорител/и, отново разработен/и специално за китара.

 

Глава

Китарна тонколкона с 4 говорителя(4х12. Означава, че има четири 12-инчови говорителя. Относно говорители и тонколони - бих предпочел да се включи някой колега, тъй като все още не са ми минали достатъчно такива през ръцете, за да се опитвам да преподавам)

 

Вторият вид са китарните "комбота" или т.нар. "кубета", по нашему. Идеята на комбото е, че е глава с говорител/и, събрани в една кутия. Комботата най-често имат един или два говорителя, но това не е правило. Има и фрапиращи комбинации като лампово комбо с четири 10-инчови говорителя(което си е ТЕЖКО).

 

Комбота

 

Дисторшън педалите са разработени за хора, чиито усилватели нямат хай-гейн канал и поради една или друга причина предпочитат да си купят кутийка, отколкото да заменят усилвателя си. Та - тези педали са главно замислени като добавка към вече съществуващ амп. Ако нямате китарен усилвател, а искате да ползвате диторшън-кутийката си, то тя трябва задължително да е вързана поне към симулатор на китарно кубе/говорител.

 

Процесорите, от друга страна, комбинират както дисторшън, така и симулации на различни усилватели, говорители и т.н. и всичко това в един малък корпус. Това е чудесно, но за съжаление, дигиталните им симулации не звучат задоволително за повечето китаристи, свикнали с големите си лампови зверове(по мое мнение - някои скъпи процесори вършат чудесна работа, но винаги е добре да имате един "баш" усилвател).

 

 

Обобщение от точка 1:

Дисторшън-кутийките са направени с цел компенсиране на липса на свестен дисторшън в усилвателя ви. Най-често не се опитват да имитират някои от големите имена.

 

Процесорите опитват да симулират различни усилватели с характерните им изкривявания. Тенденция напоследък е процесорите да гонят звуците на имена като Mesa Boogie, Peavey, VHT, Diesel, Bogner и т.н. - все усилватели, които доминират метъл сцената в момента.

 

Няма нищо лошо в това да свирите на процесор или с камиончета. Тази точка целеше единствено да ви даде поглед над нещата.

 

2. Гейн! (Gain)

 

Минаваме към свирнята.

Ето, закупили сте си избраният от вас продукт. Процесор, кутийка или усилвател - няма значение. От известно време насам свирите яко жици. Може би дори сте в банда? Мислите си как да постигнете по-добър звук...

 

Ето една от "тайните", която убягва на много китаристи - гейнът всъщност не трябва да е на MAX. Да, яко е като си свирите вкъщи със албумите на Металика; колкото повече усилвате Gain, толкова повече китарата ви прави "джъ-джъ-джъ" и звучи БАШ КАТО НА ЗАПИСА!

Това може и да е така, но може би сами усещате, че докато си свирите с .mp3-ката, колкото и да сте усилили звука на китарата - някак си пак изчезвате в целия микс. Чува се едно мазало, което бегло подсказва, че тоновете, които свирите са верните, но няма никаква отчетливост, нито динамика(макар че точно в момента може и да не гоните динамика, но в момента, в който намалите гейна ще разберете колко от музиката се крие точно в нея...)

Ако свирите пък с жива банда - нещата стават дваж по-зле. Китарите звучат като замазани върху отекването на чинелите и ударите ви по струните просто не могат да "залепнат" за баса или за касата, независимо колко се стараете.

Да, истина е - гейнът трябва да е малко. Не мога да ви кажа наизуст как точно да го нагласите, тъй като за всяка екипировка си е различно. Експерименти му е мамата. Търсете знатната среда между това - тежината на звукът ви да си е там, но атаките да са ясни и отчетливи, а отшумяването на заглушени акорди да не е дълго и размазано.

"Ама така изчезва моето джъ-джъ!". Ммммда... ето я "гейн тайна" номер 2 - двамата китаристи, свирещи еднакви рифове... Китарите се припокриват и звукът им се допълва. Направете следния експеримент - Нагласете гейна си на 5(примерно). Запишете се как свирите един риф. След това се запишете отново и смесете двете китари. Най-добър ефект се получава, когато едната китара се миксира повече вляво, а другата - вдясно. Сега направете същото с гейна на 10. Мазало, а?

 

Обобщение на точка 2:

Ако не сте доволни от тона си - намалете гейна! Това ще изчисти "жуженето" във високите, както и ще премахне цапаницата. Сега може да си поиграете с еквалайзера, докато постигнете по-приемлив за вас звук. Увеличете гейна до не-мажеща степен.

 

3. Ами честотите? (Equaliser)

 

Разликите в типовете дисторшъни и усилватели идват не само от характера им на изкривяване, но и от "гласът" на машините(т.нар. Voicing), както и доколко еквалайзърите им ви позволяват да ги моделирате по своему. Някои усилватели имат по-изявени ниски, други - високи и т.н.

 

Нека започнем по-отначало. Кое какво е?

 

Ниските честоти са вашият бас. Основата на вашия звук, без която тонът ви ще бъде тънък и "оглозган". Колкото и добре да звучат - не искате да прекалявате с тези - ниските честоти са работа на бас-китаристите! На вас ви трябват само дотам, докъдето тонът ви звучи стабилно и не-тънко. Усилването повече от това ще допринесе за мазало и цапаница.

 

Високите честоти са "яснотата" на вашия тон. Ако звучите приглушено, все едно зад дебело вълнено одеало - тези имат нужда от увеличаване. Прекомерната им употреба води до неприятно изостряне на звука, което ще накара много хора да ви мразят. Освен това високите честоти допринасят за атаката в тона ви. Онова "джъ-джъ", което загубихте, когато ви накарах да намалите гейна - е част от него може да си го върнете с високите. Не прекалявайте, другата част на "джъ-джъто" се крие по-надолу.

 

Средните честоти са вашият глас. Мястото на китарата в един микс е точно в средните честоти и това е нещото, на което трябва да наблегнете ако не се чувате, макар и да сте усилили на макс. Общоприето е, че средите трябва да са отрязани и много известни производители на ефекти често представят "метълския" глас на продукта си като намалят средите на 1 и усилват гейна на 10. ОК, може и да звучи добре, когато китарата е сама, но не се подвеждайте - ако ще свирите с бекинг тракове от компютъра си, или още повече - с група - средите ви трябва да са усилени! Доколко - зависи от продукта, който ползвате.

 

Сега идва забавната част. Средните честоти се делят на две категории:

 

1. Ниски среди. Няма строго начертани правила, но - това са честотите предимно от ~250Hz до ~800Hz. Подобно на ниските честоти, тези допринасят за "дебелината" на звука ви, както и за пробивността ви в микса. На звука, който се постига с набримчени ниски среди му викам "чъг-чъг" и е по-модерния брат на доброто старо трашарско "джъ-джъ". Прекаляването с тези не води до чак толкова мазане, колкото с ниските честоти, но все пак... С нищо не е добре да се прекалява

 

2. Високи среди. От ~900Hz до ~2.5kHz. Ето тук се крие остатъка от липсващото "джъ-джъ". Атаката върху струните ви може да бъде идеално подсилена със засилването на тези честоти. Освен това са много пробивни и определено ще ви дадат глас в микса. Подобно на високите - ако прекалите с тези ще усетите дрелки, забиващи се в ушите си. Ако звука, който сте избрали да постигнете е с "джъ-джъ" характер, то поиграйте си така с високите среди и високите, че да имате достатъчно яснота и атака, без да пробивате черепи. Едните допълват другите - наистина е забавно да намерите баланс между тях.

 

Добра идея е да не набримчвате и двата типа среди. Изберете си кои предпочитате повече и дръжте другите по-на каишка.

Добър вариант в една група е едната китара да е с по-изявени високи среди, а другата - с по-изявени ниски среди.

 

Бонус към точката:

 

Общоприето в метъл музиката е усилвателите да се "буустват"(boost). Това означава да свържете овърдрайв педал преди усилвателя. Настройките на овърдрайва обикновенно са Gain:0 Tone:6-8 Volume:10. Идеята в случая е - дисторшъна на усилвателя ви да бъде "натиснат" с по-силен сигнал, който освен това е и малко по-"стегнат" - с по-малко ниски честоти. Това помага допълнително за изчистване на цапаниците, докато самият бууст допринася за повече гейн.

Много процесори днес дават възможност на потребителите да симулират не само усилватели, а и подобни овърдрайв-буустове. 21 век, а?

 

Допълнителен еквалайзър - специално за собствениците на усилватели.

Тези потребители, които са доволни от характера на усилвателя си, но искат да се отърват от "тази една единствена честота, която ме дразни" или пък да подсилят друга - си купуват допълнителни еквълайзъри и ги свързват към Effect Loop-a на усилвателя си. Това ви дава малко повече контрол над нещата от обикновенното "Low", "Mid" и "High". Самите еквалайзъри се продават във всякакви различни видове - от настъпи-кутийки до... малко по-големи кутийки.

 

Обобщение на точката:

Нагласете еквалайзъра си така, че да звучи добре, когато свирите с други инструменти, а не когато сте сами.

 

Специална добавка: Как да звуча "като"?

 

ОК, няма да се лъжем. Мисля, че всеки тук е повлиян от различни музиканти през живота си. Всъщност, аз гледам на звука, който вечно се опитвам да постигна, като на комбинация от звуците на много от любимите си китаристи, които съм слушал още откак прослушах мйетул.

 

Мисля, че няма лошо в това да питате "Как да звукна като ей тоя?", стига да разберете, че истинският въпрос, който се опитвате да зададете е "Как да взема ей-тая част от звученето на тоя пич и да я вкарам във собствения си звук?". И това вече е въпрос, на който най-добре можете да си отговорите вие. Затова и отвън рядко ще получите твърди упътвания.

 

Първо - какво точно харесвате в това, което чувате? Може да е нещо специфично в свиренето на човека... може и да е от начина, по който е нагласил еквълайзъра на усилвателя си... Може и да е от самия усилвател.

Започнете отначало - започнете да свирите, това което сте си харесали, като ползвате собствения си звук, който вече сте си нагласили спрямо своето свирене. Ако усетите, че откъм ръце го докарвате, ама нещо в еквълайзъра куца(например атаката не е достатъчно остра) - понагласете високите. Ако имате екипировка, която на вас ви харесва би трябвало да можете да я нагласите така, че хем да изкарате онази част от звука на известния китарист, която ви е харесала, хем да си запазите този звук, който сте си нагласили за вас. Уникалност му е майката, а на всичкото отгоре се постига с пъти по-лесно, отколкото копирането.

 

Собствениците на процесори тук могат да направят друга хитринка. Попрочетете малко за любимеца си - вижте с какъв усилвател свири. Ако е достатъчно известен - най-вероятно ще има негов "модел" в процесора ви(например - не мисля, че в момента има процесор, който да не симулира Mesa Boogie Dual Rectifier. Феновете на Металика могат спокойно да започнат да градят ефектите си, като ползват тази симулация за стартова точка). Започнете от това, току-виж се получило(в днешно време някои модели са доста сполучливи).

 

Обобщение на "Как да звуча като...":

Няма как да го постигнете на 100%. Има прекалено много променливи. Затова - направете си своя звук, а това, което ви харесва от останалите - просто пробвайте да го добавите към себе си. Току-виж не станало. Например - аз съм върл фен на Machine Head. Звука им много ме кефи... Ама като се опитам да си направя подобен и засвиря моите авторски рифове с него - епа не звучи...

 

Мисля, че това беше засега. Надявам се да помогне на 2-мата, които ще го прочетат

 

Обобщение на тази голяма плюнка текст:

Метъл не е равно на Gain-10 и Mids-0!

 

Малка добавка:

 

Големите усилватели са много мощни и трудно могат да се ползват в домашна среда. Макар и да звучат по-добре, звукът им може да бъде извлечен само ако са стабилно усилени, а това си е трън в гащите. Аз би трябвало да знам - живея в къща, а полицията е идвала 3 пъти у нас

 

Това е още един плюс за процесорите и кутийките. Можете да получите имитация на "големия саунд" в малки мащаби.

 

Всичко това го казвам, за да може евентуалния читател да си премери лъжичката според мащабите на устата

Не че съм твърдо за процесорите или твърдо за усилвателите.

[EAmechaniX]

...и все пак ако притежавате 100w метъл машина примерно Marshall JVM 410H + 4x12, можете за запазите якия тон и

без да усилвате до степен, до която ще се размърдат основите на кооперацията чрез устройство наречено power attenuator, което се свързва между главата и колоната. Резултатът ще бъде задоволяващ и за вас, и за комшиите.

На пазара има доста богат избор от марки и модели, и в този ред на мисли, изборът си остава изцяло ваш.

Във форума има добри техници, които могат да сглобят такова устройство с подходящите за вас цена/качество/приложение. Ето пример на такова устройство направено от съфорумникът Parni_Valjak.

Power Attenuator от Soundman, SM 4102 by Parni_Valjak

Други:

[Kurt Uvash]

Изключително полезно четиво за хора като мен, които никога не са свирили с усилватели, процесори и педалчета. Освен в инцидентни случаи. Благодаря!

[djbnz]

Темата е супер добра, само че още се бия в главата, че когато си взимах кубе не разбирах и се пре*бах буквално като си взех транзисторно кубе...

[abductor]

Ще направя една малка добавка относно гейна, за тези, които въпреки всичко им се налага да свирят с повече гейн, поради спецификата на стила, като мен. На репетиции по принцип свиря с Digitech Death Metal - камионче, заклеймявано от много колеги заради факта, че няма копче за намаляне на гейна (т.е. винаги е до дупка). Те твърдят, че с такъв ефект може да се свири само вкъщи, защото на репетиции би правил невероятно мазало, комбинирано с ужасни микрофонии, но въпреки това аз смятам да споделя личния си опит в свиренето с нещо такова, принципно важи и за други случаи, когато искате повече гейн.

 

1. Струни

Ако искате саунда ви да не се замазва, трябва да свирите с дебели струни - в моя случай 10-52 в нормален строй. Демек - китарата ви ще е твърда. При свирене със стандартни девятки например, съм забелязал, че мазаницата е пъти по-голяма.

2. Адаптери

Разбира се, трябва ви хъмбъкер на бриджа, при това добър. Евтините такива имат леко мътен звук понякога, което в комбинация с повечко гейн води пак до мазало. Сингъл койлите въобще не ги обсъждаме, с тях упражнението е невъзможно. Освен това е необходимо адаптера да е парафиниран (SD са така производствено, ако вашия не е - направете го вие, има туториали в нет по въпроса), в противен случай няма отърване от бруталните микрофонии. Тук ще отбележа, че активните адаптери, привсе безспорните им качества, са по-подходящи за маалко по-малко гейн от пасивните такива (говорим само за добри адаптери).

3. Китара

Китарата ви трябва да е що годе добра - примерно от среден клас нагоре, т.е. да е от хубаво дърво и да има добри акустични качества. Ако звучи на сухо като кашон, значи като й ръгнете якия гейн ще постигнете якото мазало. Трябва и да е сетната добре, защото примерно при фретбъз+хайгейн ефекта е покъртителен.

4. Настройки

В никой случай не избузвайте ниските или високите! В първия случай това ще доведе до тътен, който ще се замазва с бас-китарата и касите (и като започнете соло ще става дупка в ниските, където в момента не свирите ), а във втория - ужасно жужене, примесено с чинели. При моите настройки на камиончето например, ниските и високите на ампа са на не повече от 9-10 часа. За сметка на това средните трябва да са по-силнички, това е единствения начин да се чувате в микса, ако имате повече врътки за средните, окиновено можете да постигнете по-добър резултат.Самият амп в моя случай няма чак такова значение (в смисъл лампов или не), стига да е с добър чист канал. Не усилвайте много реверба - това също води до яка мазаница.

 

Надявам се да съм бил полезен . Пак повтарям - това са изводи, които съм направил само на база личния ми опит в хайгейна, и за мене специално работят, иначе колегата Valserp е прав.

Редактирано Септември 6, 2009 от abductor

[bratmito]

Едит:Съжалявам,не обърнах внимание на заглавието на темата.

 

И за да несъм офтопик : 12" говорител задължително!

Редактирано Септември 6, 2009 от bratmito

[Yves]

Във връзка с изявлението за буустването ми се поражда въпроса дали има смисъл да се бууства транзисторен амп, или какво е в моя случай хибриден с една лампа в предусилвателя?

 

Някои хора казват, че има, други че няма, а трети казват, че ефектът е потресаващ в лошия смисъл...

[Hillbilly]

^Пробвай.Аз съм свирил в клуб с ултра скапано транзисторно комбо "вермона" с Бос СД1 и Стратокастър - покъртително здрав звук.Същия ефект се постига и с Гибсън и овърдрайв (същия),дисторшъните мажат с висок гейн.Според мен трябва да се изцепи ампа до едно ниво на лек кривоч и нататък - овърдрайв.Това е за рок/блус саунд,за метъла не знам как е,но абсолютно съм съгласен с автора,че с повече кривоч китарата потъва в общия джангър.

Може да се сетиме и за Селешън Винтидж 30 като говорители - яко среди и типичното кривене за марката - съчетано с Маршъл -

[Valserp]

^^ Може би няма да разбереш, докато не пробваш?

Във форума се продава един Behringer копие на TubeScreamer за 50 кинта. Поне ще знаеш, че не си се друснал много, ако не ти хареса и ще го препродадеш на следващия, който иска да пробва

Редактирано Септември 6, 2009 от Valserp

[Baby Thomas]

Много готини неща са написани, дано да ги прочетат и най-вече осмислят начинаещите. Поздравления за труда!!!

 

Бууст може да се ползва във всяка апаратура (включително едно педалче да помпи друго), но не всяка реагира добре. Което автоматично я прави гадна по моите разбирания.

Аз виждам няколко приложения:

1. Бууст за вдигане на нивото при сола (също състейн и компресия);

2. Повече драйв за по-брутални пасажи или направо песни;

3. Преминаване от клийн към крънч и др. подобни "междинни пресети".

 

За бууст може да се ползва не само драйв педал (най-известен е може би Тюбскриймъра), а и някои изобщо не се справят добре със задачата. Има и специални бууст педали. Също често се ползва и EQ педалче с ниво вдигнато "до горе". Справка - Том Морело.

[interman]

Добра тема само дето е писана по-скоро от метълската страна на нещата, но примерно си е важно да знаят хората, че и да свириш метъл не е задължително гейна да е на макс. На концерта на даскалото слушах двама дето свириха кавъри на Металика и бяха избичили диста на 10 и беше супер мазало едва разпознах една от песните. Ама не случайно повечето начинаещи се заблуждават така. Колкото повече усилваш гейна толкова по-лесно и бързо се свири, а грешките се замазват.

[kolio_k]

Предвид, че 99 процента от потребителите в раздел китара са си метъли, си е съвсем нормално, повечето теми да са писани от метълската страна на нещата. Все пак мнозинството печели

[рахата]

Просто темата е зададена за този тип музика.Може да се направят още подобни теми за различните стилове и някой модератор да ги събере в една обща и да я пинне като важна,а може и да не се усложняват толко нещата,но все пак подобните теми за начинаещи трябва да се намират лесно.

^Предлагам и Кольо да понапише нещо за неговата гледна точка,че има какво да се научи от него.Също да не се свенят Хилибили,Роко Бг,Китарата Пешо,Блек Бърд и всички останали,които не съм споменал,а има какво да кажат за областите,в които творят.

[Slacoth]

... да свириш метъл не е задължително гейна да е на макс.

 

 

Аз бих добавил също, че и без лампов амп става як метъл саунд, да не кажа че при много бързо и технично свирене, транзисторите по-ми се вписват като звучене.Може би оптималният вариант е някакъв хибриден амп с транзисторен предусилвател и лампово стъпало.

[Evtim Djerekarov]

Нека не ограничаваме обяснението до "метъл дисторшън".

Има различни типове дисторшън, като по-леките от тях често се търгуват като "overdrive".

Най-често тежкия дисторшън е "Modern", "Hi-Gain", ("Lead") канал

По-леките дисторшъни често се именуват като "Crunch", "Drive" и др.

Под "Clean" най-често се има предвид чисто звучащ канал, който най-често може да се накара и леко да криви при по-голямо усилване.

На практика няма как да свирим Slayer, Metallica, Queen, Yes, Rolling Stones, Iron Maiden, Red Hot Clillie Peppers, Eric Clapton и т.н. с един и същи дисторшън.

 

Каналът с най-тежък дисторпън в повечето многоканални усилватели често се именува "hi-gain" или "modern" канал.

Той най-често е подходящ за по-тежички бичкии.

 

Но много марки усилватели(напр. Fender, Marshall, Vox) са популярни по-скоро не точно с напърчен звук.

Колкото по хай-гейн става един дисторшън канал, толкова повече подобия може да открие човек в два различни хай-гейн усилвателя. Просто когато всичко е много изкривено и компресирано е трудно да се докарат твърде големи разлики в звука, като на практика тези разлики идват най-често от крайното стъпало на усилвателя, кабинета и типа използвани говорители и т.н.

 

Друго е положението при по-класическите китарни саундове, които варират от много чисто, през съвсем леко изкривено, изкривено, до леко "натопорчено". Повечето от тези звуци се характеризират не само с дадено количество изкривявания, а също така с доста интересно поведение на усилвателя, в зависимост от свиренето и динамиката на китариста.

 

Повечето китаристи са единодушни, че докато хай-гейн и съвсем чистите "клийн" саундове не са толкова лоши дори при много моделиращи или транзисторни/хибридни усилватели, силата на голяма част от ламповите усилватели е именно в този техен "крънч", "brown" и т.н. звук, който се характеризира с особено добро "откликване" на динамиката на свирене. Когато свирим тихо или си намалим силата на звука от китарата, каналът се изчиства и звучи приятно чисто, а когато ударим по-силничко по струните, звука става по-агресивен, по-хапещ, по-изкривен.

Същевременно тази промяна обикновено не е свързана с голяма промяна на силата на звука, излизащ от усилвателя.

 

Ето малко класически примери от различни усилватели, обърнете колко различен характер имат:

 

Vox AC30:

 

Marshall JMP:

http://www.youtube.com/watch?v=a0lKDjsNE_o

 

Marshall Plexi:

- доста добър семпъл

 

Fender Twin:

 

Fender Bassman:

 

Supro:

 

 

и т.н.

 

Разбира се, това са само една малка част от усилвателите.

Също така някои по-съвременни усилватели на други фирми също имат канали, които имитират горните класики.

Освен това, една голяма част от класическите ампове имат "reissue" варианти, които се продават и днес.

Идеята ми беше малко да се отклоня от "метъл дисторшън" темата, както беше зададена тя.

Редактирано Септември 7, 2009 от Evtim Djerekarov