exxct Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 (Редактирано) По желание на автора на темата споделям скромния си опит по отношение на звука на китарите в това соло: Китарата е една - Yamaha Pacifica 812 V В десния канал е с нек адаптера - SSL1 на Seymour Duncan - винтидж сингъл койл В левия канал е с бридж адаптера - TB-4 на Seymour Duncan - хъмбъкер Включена е в овърдрайв Blackstar LT - геин на 11 часа, волюм 11, тон 10 от там в мръсния канал на усилвателя Blackstar HT-1R, малко геин - на 10 часа, с ISF настроен пълно в дясно на "Бритиш" тон, без ривърб. Усилвателя е усилен на 2 (от 10) за да не ме набият съседите . Микрофона е от слушалки за скайп , нямам друг В микса има EQ където са орязани високите и ниските и на двете китари, а средните са леко различни при двете. Китарите имат съвсееем лек Vintage Plate Reverb. Записано е върху бакинг трак от нета - всъщност първият ми опит за запис на две китари. За моя приятна изненада се получи сравнително добре. Редактирано Октомври 30, 2015 от exxct 3 Цитирай
Baby Thomas Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 Прилична китара с пасивни адаптри, читав кабел и лампов амп без гнусотии вътре. Всичко друго скапва звука и пречи. Лично аз предпочитам супер динамични и некомпресирани ампове, дето всяко мръдване на ръцете нанякъде се чува. По-трудно се свири с такива и мнозина не ги харесват, но е супер по-истинско! Първенци за момента са ми Soldano SLO, H&K Puretone, Framus Cobra, Diezel Herbert (VH4 не съм го пробвал)... 6 Цитирай
TONY Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 Заглавието на темата все едно е превеждано с гугъл транслейтър. Не е офенс към автора, ама се чудя, дали някой модератор няма да го оправи. примерно - Как постигнахте мечтаният от Вас китарен звук? - кратко, точно и ясно формулирано Постигнахте ли мечтаният китарен звук, от времето когато бяхте грийхорн китарист? - малко по артистично зададен, заемка от Карл Май, което е ок, четенето на романите му и запалването по китарата, горе долу съвпадат в живота на младите китаристи. Или някаква друга формулировка....приемлива. 2 Цитирай
musicman Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 ^ Готово, айде сега напиши ти какво мислиш по въпроса 1 Цитирай
kolio_k Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 Според мен (и след доста години опити) индивидуалния саунд се получава най вече след като следствие на индивидуалното фразиране, техника и фил на свирещия. За мен специално, саунда се състои от китара, през повечето време с хъмбъкъри, няколко педала (най общо един или два овърдрайва, дилей, ривърб, волум педал) и чист канал на амп (лампов или транзисторен според стила) 4 Цитирай
TONY Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 (Редактирано) Сега няма как да не пиша. Първоначално, какви бяха представите ми - като тийн харесвах пак хеви метъл, но повече клонях към траш. Тогава ми се искаше да слушам най-бруталните групи които излизаха. За мен метъл звука бе джъга-джъга, не съм разбирал нищо и горе долу представите ми за добър метъл звук бяха нещо като звук Металика- Слеяр. Минал съм през какво ли не, включително и Zoom 505, 707. Първият ми готин амп бе Атакса, на него за първи път изкарах приличен звук. После 8080 Валвстейт - на него може и по метъл звук да се изкара, в смисъл EQ-то на Маршал е по лесно, от това на Меса/Кетнер (където контролите са зависими едни от други). Отделно вече бях прочел , как да се скупват средите за Металика тон. Последното ми мнение за валвстейтите - Евто на последната ни репетиция си бе поразал ръката и свирих с 8100 глава 4х12 на репетиционата. Когато групата е с един китарист, Велвстейта не е зле. Лошото става, ако има двама китаристи.(според мен) (отделно след като в неделя си казах, че не е зле с валвстейт, се сетих, че когато ми е харесвал китарист с този амп е бил сам - например Димо от Еридан, китариста на каскадьори - тези двамата отдавна са минали на по-сериозни ампове.) А атакс продължавам да си ползвам, напр за домашни репетиции, звучи ми гот и не си надувам главата. След това през годините открих и други транзисторни/моделинг ампове, които да ми харесват. Първият ми лампов бе Маршал Анивърсъри комбо, решението да го купя, видяла жабата - аз, да поковават коня - Сашо от Сигнал и решила и тя. За онзи момент, бе провал тази покупка. Не знах как да свиря на лампов амп. Ампа бе ужасно силен за вкъщи и не с метъл звук какъвто навремето ми бе според представите. Направихме един бартер с китариста на Кокомания и от него взех Аа крафт 90 ( много по-добър от вавлвстейт , тогава валвстейт като импортни в Германия бяха 900 марки, а крафта, който си е местно производство - 1950 Дойч марки!), тук вече се изкефих, защото е с 2 лампи в преампа, мосфет крайно и дълги години, ми даваше звук близко до Металика. Първите Меса дуал ректифайъри се появиха много , много по късно в България. За лампите, раковете и ефектите ще пиша в следващ пост. Редактирано Октомври 30, 2015 от TONY 3 Цитирай
TONY Отговорено Октомври 30, 2015 Отговорено Октомври 30, 2015 (Редактирано) И така по едно време попаднах на Marshall JTM 30, комбо. Първоначално ми бе терсене да свиря с него, Но след като му свикнах, доста си го харесвам, обичам да го бусвам с малката жица@, приема добре и външни драйв педали. Същото е положението и с JTM 60 2x12 което ползвам. Естествено много харесвам и JTM 45. При ламповите има вариант да се свири на чист канал с външни драйв ефекти. Или със собствен драйв на ампа, с бустване или не, което зависи от самият амп. Някои ампове, просто нямат нужда от допълнителен буст. Минал съм и през рак маниите. Сега взимам преамп и като сложа спийкър симулация - мога да си записвам ДИ. Пък и не се знае дали няма, пак да стане модерно. Минал съм и през период да се опитвам да изкарвам звук като еди кой си. Най-вече на любими банди, напр Мейдън, Металика, тези дни съм на тема Хендрикс. Ползвал съм и много стомп боксове, като ефекти или пък ефекти на рак. Последно си говорихме с Евто, че видиш ли китарист с голяма педалиера, пр. 20 ефекта, по вероятно е да не чуеш звук, в смисъл, че прекаляването не е добре. Пример - в София лайв клуб, имахме възможноста и удоволствието да видим доста велики китаристи - Стив Лукатър, Тони МакАлпайн, Пол Гилбърт, Ричи Котцен, АлДи Меола, Влатко Стефановски. На Стив педалиерата бе най фул и пак не бе прекалил, може би около 10 ефекта, което като се съпостави с раковете които мъкнеше навремето... А останалите - нямаше някой с повече от 5-6 ефекта. А Влатко, с две китари, просто...китарист, голям. В крайна сметка нямам точно установен звук, но имам идея, ако искам по някакъв начин да ми звучи китарата, как горе-долу да го постигна. И независимо с какъв амп съм, да си звуча по моя си начин. А с годините концепцията ми се поизмени, сега предпочитам по стандартен хеви звук, не онзи скупед траш. В общи линии китара, кабел, бустер, амп. (китарите ги менкам редовно, бустера е малката жица, ампа JTM 60/ Bradley the HOG най-често) По някой друг ефект за конкретна песен и това е. Станал съм по минималист спрямо преди. Редактирано Октомври 30, 2015 от TONY 2 Цитирай
G.Varbanov Отговорено Октомври 31, 2015 Отговорено Октомври 31, 2015 (Редактирано) Прилична китара с пасивни адаптри, читав кабел и лампов амп без гнусотии вътре. Всичко друго скапва звука и пречи. Лично аз предпочитам супер динамични и некомпресирани ампове, дето всяко мръдване на ръцете нанякъде се чува. По-трудно се свири с такива и мнозина не ги харесват, но е супер по-истинско! Първенци за момента са ми Soldano SLO, H&K Puretone, Framus Cobra, Diezel Herbert (VH4 не съм го пробвал)... Общо взето това, което той каза, особено за SLO и Herbert, мога да добавя EVH и ENGL Savage. Mesa-та така и не ми допадна, защото за нея нямам ръка :> Всичко що е олампено с 6L6 и не е бритиш саунд :> Минах през всякакви процесори Fractal AxeFX, Kemper, Line6 и разни моделинг комбота - не се разбрах с тях. Поне не и за amp симулации. Готини за записи, но на живо не бих свирил без глава и кабинет. Минах през 10-тина китари с EMG адаптери (3 от който още са в мен), за да осъзная, че мразя драскащия звук и замазаните среди на EMG-тата. Така стигнах до Bare Knuckle Aftermath и до стоковите адаптери на Custom Shop Gibson. Просто ми дават най-стегнати ниски и отчетливи среди. Пробвах всякакви форми, типове и китари, във всичките им класове. Общо взето LP форма, махагоново тяло и нек, пасивни адаптери. Експлорер-а ми е удобен, но все още е с EMG и не ми е на сърце. Пробвах какви ли не ефекти, включително слагах всякакви драйвове пред усилвателя. В последно време пробвах пълната гама на Maxon, като ми се сториха приятни и разнообразни в чистия канал, но в крайна сметка си останах само с Усилвател и ISP Decimator в луупа. Бих вкарал Fractal-a с 4-cable метод ако потрябва някой друг хорус, дилей или ревърб, но като цяло предпочитам да съм само с амп. Кабинети - 4х12, въпреки че в момента свиря с Mesa 2x12 Вертикален. Кабинета на Slo-то не ми идва достатъчно стегнат в ниските и не хапе както Diezel или ENGL. Той си е предвиден за друга музика, не за траша който свирим с групата. От всичко чуто до момента, най ми допада Diezel 4x12 G12K100 Front Loaded, най-добре се разбира с усилвателите ми. Редактирано Октомври 31, 2015 от G.Varbanov 4 Цитирай
DaftFunk Отговорено Октомври 31, 2015 Отговорено Октомври 31, 2015 Тук се говори за глави ....енгели и меси и кабинети по 4 12ки...Аз явно се занимавам по-любителски и с по-бюджетна техника Но съм вхечатлен, че мога да обменя опит с хора които са сменили 10 китари и всевъзможни лампови усилватели. Това на мен ще ми се случи евентуално в другия живот Цитирай
axel Отговорено Октомври 31, 2015 Отговорено Октомври 31, 2015 (Редактирано) ^Не се впвечатлявай толквоа от гиър. Уменията са по-важни Редактирано Октомври 31, 2015 от axel 7 Цитирай
PlamenM Отговорено Октомври 31, 2015 Отговорено Октомври 31, 2015 Аз намерих своя звук когато обърнах перцето от паралелно на струните към ъгъл спрямо струните на около 45-50 градуса. Изключително скъп ъпгрейд, отне ми около 5-6 месеца време и все още свиквам. 3 Цитирай
Лими Отговорено Октомври 31, 2015 Отговорено Октомври 31, 2015 (Редактирано) Знам една история от началото на 80-те години, когато Вальо Градинарски - китариста на тогавашната известна рок група "LZ" и един от най-добрите за тогава китаристи в БГ е записвал няколко китарни неща в студиото на Радио София, като вместо китарен усилвател е занесъл някакъв соц. БГ лампов радиоприемник и пред неговият говорител е поставил само записващият микрофон. Той твърдеше, че това е най-страхотният звук, който е търсил и аз го чух и се уверих! Не си спомням кои бяха тези песни и дали са с LZ, но съм сигурен, че ги има някъде в YouTube или Vbox. Доколкото си спомням мисля че и Браян Мей е правил същото, но не съм сигурен дали беше той, поправете ме. Предполагам, че и вие знаете за доста такива факти от световната муз. история. Та за какви екперименти на стойност хиляди и дори десетки хиляди левове говорите, при условие, че статуса на много от нас е любителски и дори още по-зле. Но ако имаме богат татко или дуги източници на високи доходи не пречи да си купуваме квото си искаме и да си поиграеме с него докато ни омръзне. Факт е за мен, че май не съм чул в БГ китарист с уникално отличителен и разпознаваем "от километри" китарен звук, като например Майк Олдфийлд и много други световни китаристи - знаете ги, посочете ги. За мен обаче е доста по-важно да използвам времето си за повече музикални упражнения, та макар и с евтина, стига да не е трагична, китара/апаратура и банален, но приятен звук, отколкото да си губя времето за търси-купи-фукни-хвърли, търси-купи-фукни-хвърли и така до пета глуха! Редактирано Октомври 31, 2015 от Лими Цитирай
synchu Отговорено Октомври 31, 2015 Отговорено Октомври 31, 2015 При всички случаи ми е по-приятно обаче да хвана хубава китара с добър усилвател и да знам че нюансите, които искам да постигна ще се чуят така както аз искам да ги чуя. Това смятам е валидно за всеки китарист, независимо дали е продал 50 милиона албума или не. Както и посочените по-горе мнения, че всяко парче и стил си имат неговата особеност и едва ли един звук ще им отива, а пък на каквото и да свириш пак ще си звучиш като себе си, т.е. усъвършенстването на собствените умения наистина е в основата. За мен лично моя звук е всеки звук, който ми харесва как се вписва в конкретната мелодия, хармония, композиция и настроение ако щете. С годините - по-малко джъ джъ, повече чист звук, фразиране и динамика. Важното е да ни доставя удоволствие, а за тези, за които е професия и да им върши работа (и да им плаща сметките ). EDIT: иначе примери за "моя" звук на линка в подписа има предостатъчно... 4 Цитирай
iliev.p Отговорено Октомври 31, 2015 Автор Отговорено Октомври 31, 2015 (Редактирано) Интересно,нещата се връщат към скромния гиър....... Има надежда все пак,но уменията са задължителни щото едва ли някой в началото ще търси ,преди да е придобил умения,нещо като при спорта иска "тренировки" ФАКТ ! И тогава чак идва момента за звука(мн.ч.).........особено като се тръгне към записи ! Тенкс, интересни мнения, поздравления ! Редактирано Октомври 31, 2015 от iliev.p 1 Цитирай
DaftFunk Отговорено Ноември 3, 2015 Отговорено Ноември 3, 2015 Семплия гиър е истината. Инак саунда ти заприличва на The Edge от U2. Естествено ако искаш да звучиш така ще си набичиш 16 ефекта и ще свириш разложено два акорда звучащи като 3 китари едновременно ;-) Но така малко се губи рок н рола в цялата работа ;-) Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.