Jump to content
Българският форум за музиканти

Как постигнахте мечтаният от Вас китарен звук?


iliev.p

Recommended Posts

Относно скъпия гиър одобрявам, но при положение, че човек знае какъв звук търси или просто има възможност да експериментира. Лично за себе си още съм в самото начало и не мога да кажа нито какъв звук търся, нито какво ми трябва от към гиър, за да го постигна. Дори не бих се нарекъл китарист или музикант или човек занимаващ се с музика. Просто правя някакви опити, издавам звуци и упражнявам техника със сравнително евтин гиър и това ми доставя удоволствие. Едва на по-късен етап бих вложил в по-скъпа китара и оборудване, но всичко това при положение, че съм натрупал необходимия опит и знание, за да бъде оправдан разхода. От друга страна, човек не може да знае кое звучене ще му хареса, ако не пробва различна техника. Та за мен въпроса е малко относителен. Случвало ми се е няколко пъти, хора които са доста по-напреднали от мен да хващат моята китара с моя усилвател и съм оставал изумен от възможностите й. За да не съм офтопик нещата с които аз свиря, макар, че не мога да определя, че точно това е звука който искам, поради по-горе изложеното, но за момента е доста задоволително откъм резултат. Китарата е Епи ЛП Стандарт със сменен бридж адаптер на ДиМарцио Супер Дисторжън, Кубе Роланд 20 XL и едно педалче Бос, с което сменям 2-та налични канала. На фона на това съм учуден от различните звучения, които могат да се възпроизведат, с уговорката, че е налично ограничението на по-расови неща.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наскоро отбелязах 25 години професионален стаж като музикант, и като добавя още 7-8 години на ученически  стаж, мога да говоря от позиция на човек с опит. Темата ме провокира да се замисля над моя звук, и замисляки се, установих, че през всичките години, независимо от гиъра, с който съм разполагал, аз съм се стремил към почти един и същ звук. А звукът е следния- почти винаги дисторшън, който с волум пота се регулира от фул драйв до много лек крънч, почти напълно изрязани високи, максимално усилени среди ( и по-точно високи среди), нормални баси (на средно положение). Така описаният звук  го постигам сравнително бързо и лесно без значение с какъв точно гиър разполагам в момента. Имам Гибсън Лес Пол Класик Къстъм, имам Фендер Стратокастер Класик 70, Фендер Стратокастер Американ Спешъл, кубе Ориндж Рокерверб 50мк2, кубе Маршал МГ15, процесори, камиончета и т.н. Разбира се най-много обичам да свиря с Оринджа, но не винаги имам възможност да го нося със себе си. Например в момента съм принуден да работя с един от най-евтините процесори на Берингер, включен директно в централния пулт, но дори и при тази неблагоприятна конфигурация аз се стермя (и успявам) да получа звукът, който описах в началото.

след 5 мин.

Има и още един момент, който вероятно за много от съфорумците ще прозвучи парадоксално- много често аз си нагаждам свиренето и пеенето към звука, който имам, а не  обратното. Пример фестивал, в който участват десетки групи, време за подреждане, включване и чек по 5-6 минути на група. 

П.П Сега, когато си изгледах кавъра на Конникът, изведнъж се сетих че и Пеци (вечна памет) звучеше почти еднакво и с Фендера и с Гибсъна си.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  Постигането на собствен звук или да си разпознаваем е доста трудно и иска много години и много проби на gear.

Аз харесвам класическите неща и класическия рок и класическия блус и класическия метъл,както и класиката между другото :)

Затова като по-малък исках да имам три китари за да мога да свиря всякакви неща.Gibson les paul, Fender stratocaster, Ibanez(Rg някакво)

Идеята ми беше да мога да звуча блус/рок с Фендера, рок/метъл с Гибсъна и с китара с флойд да свиря неща като Вай и Сатриани.

След доста проби се оказа че процесорния звук не е моя.Не съм пробвал AxeFX, щото там е цифра и предпочитам да дам такива пари за реален

лампов амп и добра китара.После се отказах и от Ibanez, оказаха се не това което си мислех.Харесвам китари с флойд и то на доста фирми, но не и техните.

Сега имам Washburn N2 който ми върши работа, Gibson les paul studio,и силно ъпгрейтнат Squier страт от който остана само дървото оригинално(всички части са фендер)Собствен звук не знам дали имам, но звука който търся е блус/рок, от чист саунд през крънч и лийд с не много гейн понеже и това свиря.Доста рядко свиря метъл и то само вкъщи за собствен кеф.Кoгато записвам парчета използвам VST симулации на ампове и кабинети,така че там звука е доста различен от звука на живо.

https://www.youtube.com/watch?v=5wCxG4BAR0M

 

 На лайв използвам Фендера или Гибсъна,като сигнала минава през тунер,уа-уа,тюбскриймър и още един драйв,фейзър 90, лампов амп H&K 18watt(доскороPeavey VK 50watt)

В лупа имам (според случая) тремоло,хорус,дилей,ривърб,флейнджър,пич-шифтър

https://www.youtube.com/watch?v=_hHs3zPII2Q

https://www.youtube.com/watch?v=loYXyq9Y9qI

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моят звук много рядко го променям. В повечето случаи разликата идва от китарите - Fender Strat с хъмбъкери или Les Paul Studio, усилвателя от две години си е един и същ - Hugnes & Kettner Tubemeister 18. Има само една разлика, която правя от време на време на живо, и това е дали драйв канала ми ще е с повече гейн (така имам клийн, драйв и лийд заради бууста) или ще е с по-малко, но с буустер-педал след това (клийн, крънч, драйв и лийд + вариации). Когато имам възможност ползвам и един Ibanez SZ, който на двата хъмбъкера звучи като със сингли. До ден-днешен не разбирам защо, но дори с драйв, на нек и бридж поотделно си звучи нормално, но на двата адаптера звучи почти акустично.

Иначе съм само с 6 години опит в свиренето, но с времето ми стана по-интересно да чета чуждите проби-грешки и се радвам, че намерих начин (засега) да избягам от Синдрома. Преди щом исках нещо, намирах начин да го получа - без значение дали ще продам някакви други неща, дали ще 'събирам от закуски' и т.н., но трябваше да го имам. Сега като по-пораснал дори съм в по-добро лично финансово положение, но единственото, за което си мисля, е да си сменя лампите на H&K-а за Коледа. А и за съжаление, моите наблюдения са, че публиката в повечето случаи въобще не се интересува от звука (на живо). За мен това е демотивиращо - вярвам, че за много хора от тук не е, но по едно време за мен лично стана важно просто да съм отчетлив, да не съм дразнещ и да не съм с прекалено много гейн.

Макар да знам, че някой ден и мен ще ме жегне и ще си взема нещо от типа на Puretone (с малко врътки) с 4х12 кабинет, но няма да е скоро.

Досега май най-много ми хареса звука на ultramega, който пък и на последното соло казва, че прекалил с драйва... ех, да бяхме всички така, колко мазаница щеше да се избегне. :D А аз още се опитвам да обясня на другия китарист, че Digitech Grunge не става за ритъм.

P.S. Някой горе спомена Edge като лош пример за звук, но нещо ми се струва, че да носиш 20 рака и пак да звучиш чисто, отчетливо и най-важното - непогрешимо като себе си, не е лесна работа. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

,

Семплия гиър е истината. Инак саунда ти заприличва на The Edge от U2. Естествено ако искаш да звучиш така ще си набичиш 16 ефекта и ще свириш разложено два акорда звучащи като 3 китари едновременно ;-) Но така малко се губи рок н рола в цялата работа ;-)

На мен звука на Едж ми харесва. Гледах един концерт на У2 на 3д - беше покъртително.

Едж без да свири с драйв китари има масивен звук, примерно колкото този на тримата от Айрън Мейдън...

Мога да изброя не rock/  метъл групите, които харесвам, защото са малко -

ABBA, U2, RHCP, INXS, The Remrands, Deep Blue Something. Е, не споменавам няколко от брит попа, вероятно и няколко други.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен ми харесва звукът на Edge защото е комплексен и пространствен...неповторимо звучи на огромен стадион и звука на INXS / чист звънлив стратокастерски звук с щипка луксозен спринг ривърб /

Всички ми харесват - рок, фънк, блус, брит поп и дори малко пънк ;-)  Само с метъла съм малко скаран, но дори от метъл бандите имам любими ... Maiden, Pantera .... Sepultura.  Все класици ;-)

Напоследък се хващам, че съм взел да се увличам по свирене на кротки и задушевни  композиции , като E.L.O., Allanis Morissette, Sheryl Crow и дори Chicago.

Днес четох за прочутия чист фънки риф от Billie Jean изпълнен от сесийния музикант David Williams / RIP /  и дебатът около китарата и ампа които е ползвал за записа на парчето. Всеобщото схващане е чист Stratocaster на позиция 2 / bridge+middle / с малко ривърб.

Ако някой има инфо моля да сподели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В крайна сметка осъзнавам, че нямам този огромен опит да говоря за собствен звук. С голям интерес чета мненията на професионалните музиканти които имат какво да споделят. ( за разлика от мен )

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.