Прототипен Solid State няколкоканален усилвател

[g_vayov]

Мисля че лампите са много по-толерантни към претоварвания, за разлика от полупроводниковите елементи. Трябва да се обмислят режимите много добре.

А като се замисля... В стъпалата клас А, разсейваната мощност в работната точка на празен ход е близка до максимално допустимата разсейвана мощност. При натоварване, разсейваната мощност спада.

Трябва да се построят товарните прави върху изходните характеристики на избраните транзистори и да се анализира резултата.

 

ПП Заринал съм се с куп други неща и не мога да задълбая толкова навътре с този проект. Може и да изтървам нещо.

ПП2 Една типична товарна права на крайно стъпало с триод в клас А > https://bgaudioclub.org/attachment.php?attachmentid=6181&d=1340308793

При теб характеристиките са по близки до пентодните но горното онагледява разположението на работната точка спрямо максималната разсейвана мощност.

Редактирано Февруари 14, 2015 от g_vayov

[Evtim Djerekarov]

^Май няма да се мине без чертане на товарни прави, за съжаление (за съжаление, защото трябва да си измеря по някакъв начин екземплярите, които имам, поне в 4-5 точки, за всяко Vgs). Което значи най-малко някаква Sample & hold установка, за да не се оливам с времето на измерване (максимална DC разсейвана мощност, drift).

 

Вариант е, да взема и по-мощни транзистори от по-несъмнителен производител и да гледам по datasheet.

Но пак знаеш, разминават се, по стръмност, по Vgson....

Редактирано Февруари 14, 2015 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Междувременно, направих и симулация на Marshall 2203 (4xEL34) стъпалото (EL34 модел на Norman Koren, мой модел на ECC83), за да се опитам да видя наякакви разлики, освен малко различната АЧХ и различната дълбочина на ООВ.

Лошо е, че в режим трансформатор, LTSPICE не може да симулира нелинейни магнитни сърцевини.

Засега приемам просто, че моят трансформатор, ще има нелинейности, подобни на китарджийските, и няма да мога да наблюдавам тия ефекти на симулация.

 

Ето какво намерих и сглобих за 100-ватовия изходен трансформатор на Marshall(от данни на различни производители):

 

 

Marshall 100-watt output transformer (JCM800 2203, etc):

Ra-a: 1700 Ohm

Secondary Taps: 4, 8, 16 ohm

Primary Inductance: 76.39H

Secondary inductance: 178.8mH(4 ohm secondary), 31.05mH(4-8 ohm secondary), 60.8mH(8-16 ohm secondary)

Total 0-16Ohm secondary Inductance: 719mH

 

План на навиване:

Обяснение                       Брой навивки       Посока на навиване      Диаметър     Извод Начало              Извод Край

0    начало(бобина)

1    16-ома вторична       120                       (2 реда)                  0.76мм           16ома(вторична)        0(вторична)

2    половин първична     620                      , (4 реда)          0.45мм            Анод 2                        Анодно захранване

3    половин вторична      620                     , (4 реда)           0.45мм            Анодно захранване    Анод 1

4    вторична 8-16ома      35                      

5    вторична 4-8ома        25                      

6   вторична 0-4ома         60                       > (цял ред)                      1.6мм            4ома(вторична)         0(вторична)

 

Съпротивленията на жицата на отделните бобина са (около):

 

Първични: 46.5 ома, 51 ома

Вторични: 0-4ома: 0.1ом, 4-8ома: 0.1ом, 8-16ома: 0.12ома.

 

По тези данни могат да се определят неща, като височина на бобината и приблизителен размер на сърцевината (височината на сърцевината е 11.68см, широчината й - 9.525см. Дълбочината не е обозначена, но може да се изчисли приблизително.

За сърцевината, нищо не се казва, вероятно са листове от някаква стомана.

 

Имайки тези данни, с немного сметки, малко ноухау и много старание, всеки заинтересован може да си навие някакво подобие на маршалски изходен трансформатор 100 вата       !!!

 

Ако се затруднява някой, мога да сметна горе-долу, какво сечение на сърцевината трябва, за по-стандартни стомани.

 

Интересно е да се отбележи, че начинът, по който е секциониран трансформаторът не е съвсем очевиден. Има -4, -8 и -16 омови навивки, свързани последователно, навити върху първичните, а в дъното на бобината има една 16-омова (без -4 и -8 омови изводи), която е свързана паралелно на първата. Така се получава някакво "почти секциониране", което явно върши добра работа, за китарни цели. Освен това, това позволява накрая да се донавие малко, или да се отмотае, за да се изравни съвсем индуктивността на двете вторични.

 

ПС: размерът на "езика" на Ш-сърцевината е 41мм. Дебелина на сърцевината: 37мм (37х41мм централен език - 1517 квадратни милиметра сечение).

Дебелината на ламарината варира между 0.35-0.5мм, в зависимост от партидата. Значи - 74(0.5мм)  или 106(0.35мм) ламела. Размер на прозореца за навиване: 60 х 18мм.

До колкото помня размерите, това май-значи, че може да се навие на EI-120 сърцевина с подходяща макара.

Редактирано Февруари 15, 2015 от Evtim Djerekarov

[Black Bird]

Ето го ефектчето. Семпъла го свири Black Bird. Това е ефект, моделиран по несъществуващ лампов усилвател (пълна виртуализация ).

Мисля, да го направя за хай-гейн канала, да му чуя гласеца в действителност:

 

Човек, спретни го на стрип-борд Да го направя утре... haha Така де...когато може

Тва макс гейн ли е ?

Редактирано Февруари 15, 2015 от Black Bird

[Evtim Djerekarov]

Макс гейн е, да. Първо ще го направя на преамп, пък и да видя, дали няма да излезе проблем. Симулацията си е симулация, понякога се дъни.

 

ПС: Гейна е на 6, сега се загледах в симулацията. Ама гейна знаеш, винаги идва с шум.

Редактирано Февруари 15, 2015 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Нали правих "лампова" и " транзисторна" емулация (все още не много точна е транзисторната) на крайното стъпало на 6G6-B, та реших да прекарам семпъла, публикуван по-рано на Deluxe AB763 Tremolo симулацията, през пауърамп симулацията, както и накрая през кабинет.

Ето, какво се получи:

 

DRY чист сигнал от предусилвателя:

 

 

Предусилвателя през лампова симулация на крайното стъпало, без кабинет:

-1

 

 

Предусилвателя през симулация на MOSFET крайно стъпало, без кабинет:

-poweramp

 

 

Предусилвателя през MOSFET симулацията, с кабинет от GR5:

-2

 

Как мислите, звучи ли ви, като правдоподобна добавка "от лампово крайно стъпало"?

Редактирано Февруари 15, 2015 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Интересно е също, да се проследи, какво прави характерният звук на крайните стъпала, през годините.

Могат да се направят някои предположения:

 

-Крайни лампи (различен тип, различен производител, различно качество през годините)

 

-Разлики в изходния трансформатор (различно Ra-a, различно големи паразитни ефекти, различна сърцевина).

 

-Различно захранване(различно напрежения, различно "кораво" захранване, саг..).

 

-Различно схемотехническо решение - Различни честоти на срез, различна дълбочина на ООВ, различни триоди на фазоинвертора, различни и различен брой пентоди и т.н.

 

-Различна настройка (BIAS, работна точка на фазоинвертора и т.н.).

 

Какво мислите по въпроса? А какви наблюдения имате, върху лампите скорошно производство?

Аз направих едно сравнение на анодни характеристики, между документите на три производителя на EL34:

 

 

Изглеждат доста близки, на пръв поглед, особено там, където често е товарната права. Не знам, дали тази сходимост, не е само на документация. Ще направя сравнение и с други пентоди, да видим, дали от анодните характеристики, при най-характерните товарни прави в китарна апаратура, ще можем да заподозрем някакъв източник на разлики.

[Black Bird]

Mosfet звучи добре!

[Evtim Djerekarov]

Имам въпрос към ламповите манияци.

 

Като правя сравнения между документациите на 5881, EL34 и KT66, нещата изглеждат така:

 

- EL34 е стръмна, следвана от КТ66, а най-малко стръмна е 5881.

 

- Като звук, КТ66, може би трябва да е нещо между 5881 и EL34 - как чуват вашите уши?

 

-Когато се променя Ugk при семейство от константни Uak, Ug2, и се наблюдава зависимостта Ia / Ugk, то най-нелинейна (с по-"извита" характеристика) е EL34 (дори, когато графично изравним "стръмността"), а видимо по-линейни са КТ66 и 5881, като 5881 е най-линейна.

 

Верни ли са според вас, тези заключения?

 

Ако този анализ се окаже верен, в MOSFET схемата могат да се предвидят локални превключваеми ООВ около самите MOSTET транзистори, които "разменят" стръмност срещу линейност и по този начин имитират звука на различните лампи (а и накланят баланса между изкривявания от "лампите" и от фейз сплитера).

Редактирано Февруари 16, 2015 от Evtim Djerekarov

[synchu]

Вероятно са верни - аз не съм се занимавал да ги сравнявам поради причината спомената по-долу. Следва да се има предвид и китарната им употреба, в която препоръките от дебелите книги са умишлено или неумишлено (според знанията и уменията на дизайнера) пренебрегнати.

Иначе всяка лампа може да бъде поставена и да работи в (относително) "линеен" режим.

Има чудесни хай-фай усилватели базирани на всяка една от изредените.

КТ66 като идея, както вероятно е известно на повечето читатели на тази тема, е следвало да бъде европейския (британския, за да сме точни) отговор на 6L6GC (5881 се появява малк по-късно във времето) без характерния kink на 6L6 (e.g. и наименованието Kinkless Tetrode), т.е. звученето е някъде там между 6L6 и истински пентод като ЕЛ34 - но звученето се определя от достатъчно много на брой и качество други компоненти в усилвателя, така че разликата не е от земята до небето в един усилвател.

Разлика има и тя е чуваема, но най-вече ако си свикнал със звука на даден усилвател и малки честотни, хармонични и динамични разлики ти правят впечатление.

[Evtim Djerekarov]

^Мерси! Ще се заровя пак в малко четене и анализ, като имам време, и ще се досетя и за още (надявам се, смислени) въпроси.

Трябва да разгледам схеми на лампови хай-фи усилватели и да прочета малко за тях, за да видя, дълбочина на ООВ и други фактори, които вероятно, малко или много се различават от при китарните усилватели.

 

Прави впечатление, че в китарните усилватели, лампите са изложени на доста по-високи напрежения, често пъти немалко над максималнодопустимите в документацията, а пиковите токове често надхвърлят допустимите значително. Не знам как се отнася това, към живота на лампите, особено при по-новото производство.

[Baby Thomas]

Чудесно?

 

 

 

Често цитираните 70% (за биас на крайните лампи) са нещо като максимум, но не и задължителна стойност, към която трябва да се стремим непременно. Оптималната точка варира между 50 и 70%. Примерно за Fender HRD Reissue масовото твърдение в нета е, че звучи по-добре на 50%, отколкото на 70%. При по-високи нива на 70% почва да криви крайното и да вкарва нежелан за повечето хора цвят (както се знае този амп е уважаван главно за клийн/блус/джаз).

[Evtim Djerekarov]

Имам и други технически въпроси.

 

Например, на много схеми, на които са отбелязане напреженията в различни точки, забелязвам странности.

Например, на много фендерски схеми, напрежението за анодите е да кажем, 470 волта, докато напрежението, което е показано

след бобината (choke) е да кажем 428 волта. Предвид токовете на покой на крайните лампи, правотоковото съпротивление на бобинката и консумацията на предусилвателя, всъщност не би трябвало това напрежение да е по-ниско от анодното, с повече от някой друг волт.

Как мислите, аз изпускам нещо, или просто тези стойности са дадени едно към кесим?

 

Друг въпрос към хората, които се занимават с лампи е, как колебанията на напрежението на решетка втора на крайните лампи, влияе на анодният им ток. Питам, защото напрежението на решетка втора е малко по-ниско от това на анодите, а също до известна степен е модулирано от сигнала , което предполагам, малко или много се отразява на звука на крайното стъпало. според симулациите, които правя, напрежението на решетка втора оказва влияние върху анодните токове(ако разглеждаме феномена малосигнално) не по-малко от анодното напрежение. Ако това е вярно, се оказва, че колебанието на напрежението на решетка втора, никак не е маловажно, особено като се има предвид падът на напрежение върху резисторите във веригата на решетка втора.

Редактирано Февруари 18, 2015 от Evtim Djerekarov

[никони]

Когато крайната лампа е без сигнал на първа решетка с увеличаването на напрежението на втора решетка се увеличава и анодния ток. Колебанията на напрежението на втора решетка са с противоположна фаза спрямо сигнала на първа решетка и ако не са отведени с кондензатор на маса, стъпалото може да се разглежда като такова с ООВ. Ултралинейното и триодното свързване са си точно това. Доколко такава ООВ е честотно зависима /по принцип не би трябвало/ не съм се задълбавал...

[Evtim Djerekarov]

Дори ако се окаже, че не е честотнозависима (в смисъл, не засяга чесотите, които ни интересуват за китара), пак - понеже напрежението й се променя със сигнала, то така получаващите се анодни характеристики са различни от тези в документацията (които са с фиксирано напрежение на решетка втора). Вероятно ще се окаже, че трябва да моделирам този феномен, ако гоня максимално доближаване до съответния звук.

Редактирано Февруари 19, 2015 от Evtim Djerekarov