Vasil Pavlov

Пробвай с гами, при мен вършат много добра работа. Хем си навлизаш в музиката, учиш теория, хем си солираш после с лекота и ЗНАЕШ какво свириш. Свири ги с метроном, на темпо, на което няма напрягане. После постепенно качвай темпото и така Същото можеш да го приложиш и за арпежи, акорди, стари ладове - за всичко, за което се сетиш. А гамите можеш (както аз правя) да ги свириш с alternate picking, а после втори път - само с легато. А за да ти се развие като цяло техниката, а не само отделна област от нея, избери си някоя приятна песен, и си я свири. Цялата - ритъм, соло, пробвай дори вокалите или другите инструменти. Успехи!

Според мен това с различните тоналности, че навявали различни усещания, е доста субективно. Вярно е, че моят слух още не е съвсем изграден... Ако едно и също нещо се запише по еднакъв начин, но в 2 различни тоналности, и то близки, може да се направи следният опит. Този, който твърди, че му навявали различни усещания, сутрин след като се събуди, да накара някой да му пусне един от записите, без да му казва, кой е. Сигурен съм, че в 50% от случаите, няма да познае, в коя тоналност е (защото не си е дал Ла, и не е слушал музика - демек за момента му е изтрито от главата, кое как звучи). И това ще докаже, че всичко е едно голямо внушение. От друга страна, и аз някой път съм усещал нещо подобно, примерно Си минор ми звучи много по - тъжно от Ла. Но най - вероятно си внушавам... @ lizardman - ами чух ги, ама и на двете не знам какво си правил но самият тон е много нестабилен - може би си правиш някакви неща с флйда, знам ли. Особено ясно че чува, как фалшивееш на 35-36 секунда на първия файл - този в Ми. Пак казвам - слухът ми в момента се изгражда, но на мен ми се счува, че грешиш нещо докато свириш, или просто си внушавам, знам ли... Да чуе някой, който по - разбира, аз не съм компетентен... Все пак браво че си си направил труда да ги записваш тия неща де

И на мен точно това ми се стори странно, ама се бях отказал да пиша (все пак е офтопик). Ако човек иска да навлезе по - сериозно в някой стил, трябва да си потърси точно такъв учител, който го преподава и е задълбал в него. Защото аз СИЛНО се съмнявам, че jpa еднакво добре свири хард рок, боса нова, фламенко, хеви метъл и класическа музика примерно, защото всяка си има МНОГО тънкости и са съвсем различни...

@Kolio_k наистина впечатляващо. С удоволствие бих си купил този албум ако излезе и го има в БГ. Можеш ли да дадеш някакво инфо за проекта?

Истината е, че Налбантов пусна темата, за да пита дали е нормално да има проблем с покритието. Но, както и почти всяка друга тема в този раздел, накрая нямаше как, да не се превърне в спор, дали си струват Elixir или не. Очаквам скоро темата да стане съвсем офтопик и постепенно да се измести към обичайните спорове : дали процесор е по - добре, или лампа, коя апаратура/струни/китара/перце са "най" - добри, да се изтъква кой - колко стаж има и колко разбира, как другите нищо не разбират, или просто да има много лични нападки Ей затова го обожавам тоя раздел . пп Като се замисля, вече 2 дена се предъвква някакво малоумно мъхче по струните, което почти веднага се изясни, че е безобидно. Явно трябва повече да свиря и по - малко да кисна в интернет...защото всяка тема бързо се изчерпва и после само си губя времето, с четене на глупости (а и с писане на такива - какъвто е настоящият пост). Лека вечер на всички!

Ладът е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което, някои от тоновете придобиват значение на устойчиви, а други - на неустойчиви. Това е по учебника Тоест, казано накратко - когато слушаш дадена песен, някои от тоновете създават усещане за покой и "завършеност", други на неспокойствие и несигурност. А гамата се получава, ако тоновете на лада ги подредиш по височина нагоре или надолу, като започнеш с основния (тониката), който е най - стабилен и създава усещане за покой, и завършиш с неговото повторение (тоест ги подредиш от тоника до тоника). Примерно ако си в До Мажор, което е тоналност, тя има и своята гама. До - Ре - Ми - Фа - Сол - Ла - Си - До. Най - устойчивият тон е първият - До, а най - неустойчивият - седмият - в случая - Си. Той се нарича "чувствителен" или "водещ", и ако си в До и завършиш примерно песента или солото на Си, ще звучи много зле, защото слушателите усещат напрежение и несъзнателно очакват да чуят разрешението - До. Затова винаги произведенията завършват на тоника, а най стабилни са 1,3,5 степен на лада. Аз доста се бях позанимавал с тях и са много готини. А и нали бях голям фен на Сатриани, та покрай него научих много гами, старите ладове, и мнооого легато Имат си много характерно звучене различните ладове и някои от тях са ми любими от доста време - примерно Лидийският много ме кефи, Фригийският - също. Най - рядко свиря Дорийски и Локрийски, особено последния даже го нямаше в елементарната теория на Парашкев Хаджиев. Доста време се чудех, ако съм в До и започна от Си, как ще се казва ладът, а накрая намерих името в един английски учебник за рок музика.

^ Съмнявам се да стане, освен на ЛС. Аз веднъж постнах един линк в замундата, после щяха едва ли не да ме наказват за това

^ Е, това за мен вече си е голяма позьорщина. На Стиви му е очукана, защото много е свирил с нея и се е раздавал като за последно. Ако не става така от само себе си, каква е ползата изкуствено да се пресъздава. Най - готино си е, като стане сама такава китарата, иначе е пълна глупост. Но все пак си личеше, че човека НАИСТИНА се е постарал, да я направи да изглежда стара и износена, много е пипал по нея, признавам му го.

Този бял гларУс изглежда много стилно. Сигурно и откъм звук мачка. Да ти е честит!

Да ти е честито! Особено жълтите плюшени мечета в ъгъла къртят Просто шегичка

@Evtim Djerekarov : Ами, превеждано е от каталога на Фендер, няма как иначе да звучи . Но по принцип ми е непонятна цялата мания около сигначър апаратурата. Аз поне не виждам особен смисъл от нея. Беше ми интересна самата китара Номер Едно, и се сетих за нея, защото мернах случайно клипчето в youtube. С тази китара за записани толкова от любимите ми песни, толкова хора е разплакала... Но всъщност само един човек може да я накара да заплаче, и той за съжаление не е вече между нас. пп Одеве Slide, като даде интересни неща, се сетих за още нещо интересно, което, обаче, няма връзка с темата. Някъде бях чел, че Стиви в ранните си години е ползвал VOX Wah-Wah, което му било дадено от брат му Джими. А той го получил от... Джими Хендрикс. По - късно, по време на турне, някой го откраднал от СРВ, поради което той го сменил с Crybaby Wah. Някой знае ли дали наистина е така, или съм се заблудил?

Точно, сега се сещам, че вчера като го превеждах, пишеше "Shielded pickup bobin". Само дето не съм супер навътре в термините, затова го преведох просто като "адаптер", не бях сигурен дали означава точно "екраниран" или нещо друго. Може би това е смисълът, не знам...

В много лоша насока водиш темата . Сега само да не се обърне пак на стария спор Стиви vs Джими. Майстори има много - Ингви (доколкото неговото прилича изобщо на страт...), Хендрикс, Ерик Клептън, Ерик Джонсън... Твърде много са. Но искам само да кажа нещо. Ще цитирам по памет какво бях чел някъде : когато един журналист попитал Стиви "как сравнявате творчеството си с Джими Хендрикс, и дали сте по - добър от него?" Стиви отговаря "Има само един Джими Хендрикс. А аз? Аз съм просто Стиви Рей Вон." Достоен отговор, така че, сега дайте да не спорим кой е НАЙ НАЙ НАЙ... Аз примерно ги харесвам поравно, и въпреки, че единият е бил фен на другия, аз ги слагам наравно. Едит пп. То по тая логика, след като и Джими и Стиви са били фенове на Бъди Гай, излиза, че той трябва да е най най най. Просто са си отделни хора. А Бъди също е изключителен, но това е отделна (и доста обширна) тема...

За теб - да, за мен и доста други не е грозна. Освен това няма как да влагаш толкова душа като Стиви, да свириш с толкова хъс, и едва ли не - да щадиш инструмента. Всеки, който му е гледал лайфовете, знае как направо СТРУИ енергия от него. Няма как да се опише. Затова аз, като свиря, също гледам да влагам максимума от себе си, и понякой път свиря с много голяма атака на струните. Не казвам, че трябва да се свири като хамалин, зависи главно от стила (примерно като свиря джаз или класика - съответно с пръсти, няма как да стане), но според мен износването е логична последователност от хъса и надъханото свирене на СРВ. Никога не бих си купил SRV Signature китара, обаче... Защото първо не виждам смисъл да се опитвам да го наподобявам - causa perduta, и второ, според моето скромно мнение, 99% от звука му си е от него, а не от китарата. Радвам се, че ви е харесала статията, а клипчето е най - малкото интересно от любителска гледна точка. За мен това си е един от най - забележителните майстори на Стратокастъра. Не е имало, няма, няма и да ИМА втори като него. Лека му пръст.

Не знаех дали да не го пусна в друг раздел, но все пак си е китара, така че го пускам тук. Когато раглеждах каталога на Фендер, който беше към една от китарите ми, вътре имаше снимки на Стратокастъра на Стиви Рей Вон. Направих си труда да преведа статията вътре. Ето какво гласи тя : Легендарният тексаски блус китарист Стиви Рей Вон, веднъж говорил за това, как знаел, че очуканата му китара '63 Стратокастър, която той нежно наричал "Номер Едно", била заредена с магия, преди дори да извие и един тон на нея. "Дори не трябваше да свиря на нея", казва Стиви, "само по начина по който изглеждаше, знаех, че ще звучи страхотно". От деня, в който Стиви я купил през 1973, до денят в който хеликоптерна катастрофа, отнема трагично живота му, през 1991, Номер Едно е била там - на всяка стъпка от пътя му. Малко китари са пропити с толкова много блус и са били обвити с толкова много мистерия, колкото Номер Едно. От адаптерите ѝ до грифа ѝ, журналисти и китарни ентусиасти от цял свят, са се опитвали да разкрият тайните ѝ (някои всъщност вярвали, че била погребана със загиналия блусар). На 8 Семптември 2003, Маркетинг мениджърът на Fender Custom Shop - Майк Елдред, дизайн груп мениджърът Джордж Блейнда и вице президентът по маркетинг - Ричард Макдоналд, предприемат полет то Остин, Тексас, за да се срещнат с Джими Вон и неговият мениджър - Кори Мур, за да отговорят веднъж и завинаги на всички въпроси, и да разкрият една от загадките на забележителния звук на Стиви. За пръв път от 1991, Номер Едно е извадена от хранилището си. И въпреки, че на нея не е свирено повече от десетилетие, аурата, обграждаща инструмента е несъмнена. За почти 24 часа, екипът се затваря в близка хотелска стая, щателно разглобяват Номер Едно, и проучват всеки износен контур и адаптерна бобина. Правят снимки и доументират целия процес, за да могат да я клонират "в цялата ѝ слава". Накрая това, което откриват е китара, която е толкова уникална и силна, колкото и майсторът, който я изважда на показ. "Номер едно беше износена до кокал", казва Елдред. "Очевидно беше разработена. Беше сериозно износен инструмент. Цели парченца липсваха отстрани, заради Стиви, който толкова я е подмятал насам - натам." Като изключим износването заради Стиви, Номер Едно е забележително серийна, с изключение на вибратото за лява ръка. Този, на който Стиви е дал да му смени вибратото, е пробил дупките на грешно място. Номер Едно има износването или белезите, за да го докаже - нещо, което Custom Shop ще пресъздаде."Ще използваме същите оригинални машини, с които е била направена Номер Едно през 60-те", добавя Елдред. "Това е цялата идея на Trubite сериите. Тези инструменти са толкова близо до оригинала, колкото е в човешките възможности, почти до дефектите!" Пример от този род... Между износеният "C-shape" гриф, и "bass-sized jumbo frets", до ултра тежките .013 струни - Номер Едно свири като мъжкар. Искат се умели и силни ръце, за да извият дори и полутон, което прави наследството на Стиви дори по - магично. Докато слагат Номер Едно обратно в калъфа ѝ, Макдоналд е изкушен да я вземе и да посвири на нея за последно. След няколко минути на сериозно свирене, той я слага обратно на мястото ѝ. "Просто плачеше да се свири на нея", казва той. "Това си знаеше. Не мога да го обасня..." Случайно намерих в Youtube клипче от хотелската стая, където са разглеждали китарата. Знам, че има и други фенове от форума, които се интересуват от Стиви Рей Вон, надявам се на някой да му е интересно и да го гледа. Извинявам се, ако съм пропунал неточности при превода, все пак съм учил английски само 13 години и не съм още супер навътре . Ако някой иска, мога да му сканирам страниците от каталога, въпреки, че и в Интернет сигурно го има. Ето го и , което вдъхнови цялата тема, надявам се да ви е интересно да я прочетете Поздрави!

Искам да сложат емотиконка с човече, което поглежда озадачено и след това се опулва и се прекръства поне 3 ПЪТИ...

Моят Фендер (акустична учестърн) като я взех от магазина беше с МНОГО твърди и дебели струни. За да не си помислите, че съм изнежен шредър или нещо подобно, само искам да уточня, че примерно на електрическата съм настроен на МИ а съм с 11-ки. Което според много мои познати било мазохизъм, странно на мен не ми пречи дори и за portamento - така нареченото извиване Та, относно акустичната, като попитах в магазина с какви все пак струни е, ми казаха, че и те не знаят, но най - вероятно е с 12-ки. Аз си я настоих на Ми Бемол, все пак исках да пробвам едни неща на Firehouse, Guns N Roses и други, но пак са ми страшно твърди, пръстите ми станаха с доста сериозни мазоли и накрая утре май ще отида до някой магазин, да си купя едни 10-ки и да не се занимавам... Но ако не си в снижена настройка и искаш меки струни, изборът е ясен - взимаш си ПО - ТЪНКИ. Аз не бих се занимавал с такива за електрическа китара, щом хората са направили такива за уестърн, сигурно има разлики, иначе нямаше да ги има. Поздрави!

Много е добро, аз съм го гледал, но толкова отдавна, че го бях забравил

STR8 - There's NO OTHER WAY! Наистина ли е ПОЛОВИН ват? Можеш ли някакси да пуснеш нещо семпъл или...? Стана ми интересно да го чуя?

Айде, сега си знам, че ще се почнат коментарите с личните предпочитания, докато накрая не се обърне темата на "за и против процесора" или "процесора срещу лампата", или "защо си мислиш, че А е по - зле от Б". Както с почти всяка тема в тоя раздел. А Марти Фрийдман НА КАКВО СВИРИ А? Той вчерашен ли е? @ Zball : Винаги така става с тия теми... не знам, при положение, че купуването ОСНОВНО зависи от личните предпочитания, какво очакваш да ти кажат? "Ей това е най - доброто, а другото е пълен боклук и не става, вземи си ЗАДЪЛЖИТЕЛНО първото!" ? пп Марти за мен си остава най - великият метъл китарист, няма кой да ме убеди в обратното - чуйте го как забива с Boss GT8!

Клипчета като това са на път да ме откажат от свиренето... Шегичка. В интерес на истината, Стив Морз е от хората, чийто творчество все се каня да разуча и все не стигам до тях. Грабна ми вниманието, определено. Явно ще трябва да му отделя време и на него...

Страхотно е, наистина ме отвежда някъде... искам някой ден и аз да мога така...

Също и моя любимец Ричи Самбора! Wanted Dead Or Alive, една от най - любимите ми песни на Джоуви, е точно на такава изсвирена. Даже на легендарния лайв, който е вдъхновил направата на MTV Unplugged, Ричи е с акустична китара с 2 грифа и единият е 12 струнен!

Струните се настройват две по две на интервал ОКТАВА. Така звукът става по - плътен. Иначе си е като 6 - струнна, поне доколкото знам.

Първо ДОБРЕ ДОШЛА! Виждам, че си се регистрирала скоро скоро. Браво, че пишеш ГРАМОТНО. Рядко се среща вече по нашите земи. Тук във "ФорумоТ" има информация за всичко. В другите раздели имаше теми за акордите, в този - също. Потърси темата за класическа китара - там на последните страници имаше сканирани много школи с ноти (нали това искаш?). В интернет има ВСЯКАКВА информация - примерно за акордите ТУКА, щом си била при учител, сигурно вече имаш основата и от там е малко по - лесно, ако се обучаваш сама. Поздрави и успехи с този прекрасен инструмент