sevenstring

А какво ще кажете за тази тема: http://forum.muzikant.org/index.php?showto...27644&st=75 ? Да вземе някой да ги обедини ли, к'во ли ... Понеже вече не знам къде да пиша, ще споделя тук: от лятото джиткам на Vintage-a си с Gibson Brite Wires (като за Лес Пол - 10-ки, разбира се) и мога убедено да заявя, че това са най-яките струни, които съм ползвал до момента. Ръжда не ги хваща, а при мен това си е феномен. Даже почти не потъмняват. Тонът им не е вечен - като всички нормални струни помътняват с времето, но не особено бързо, а и запазват относително приличен звук. За сметка на това пък, докато са свежи, къртят мивки - много ярък и звънлив и същевременно балансиран и чист тон. Мно'о съм доволен. В България обаче май не съм ги виждал по щандовете ...

^За 1,000 лв. с абсолютна сигурност ще се намери, само дето няма да e made in USA, а нещо мексиканско (или корейско, макар че май само 1-2 модела се правят там). Което не е нещо лошо, но, ако си говорим за изгодна сделка (значително под 1,000 лв.), сякаш по-трудно се улучва.

Ако ще е за лекота на свирене, щом и Скуайърът ти се е сторил супер удобен, след Кремоната явно всичко ще ти се струва песен. Иначе, да, Ibanez RG вероятното са едни от най-леките за свирене китари (тънки грифове, нисък екшън), но, ако си фен по-скоро на Малмстийн, можеш да помислиш и за един читав стратокастър, който по всяка вероятност също никак няма да те затрудни по горепосочените причини. Лошото е, че наистина добър стратокастър за по малко от 500 лв. май по-трудно се намира (има ставащи за и под тия пари, но малко условно), докато RG-та често се продават във форума на добри цени 2-ра ръка, та не знам кое е по-"value for money".

Мммда ... А, ако някой знае по-добра и достъпна програма за композиране (в смисъл на разписване на партии) от Guitar Pro, моля да сподели! Лично аз, бидейки музикално полуграмотен, ако не беше тая програма, не знам дали някога щях въобще да почна да пиша (в буквалния смисъл) музика. Е, има какво да се желае по отношение на нотните записи, но като за китарни и бас партии и симулация на ударни, програмката си е супер!

^... поради което се правят и фабрично "staggered" адаптери. Абе, кой както го влече ... има хора, кефят се да бъзикат и да експериментират. Не всеки обаче е технически грамотен и не на всеки му иде отръки. Лично аз не бих тръгнал да си въртя сам магнитите на адаптер за 60-70 долара. Нямам електротехническа култура и единственото сигурно нещо, което разбрах от опитите си да се самообразовам в интернет, е, че нищо не разбирам от тези неща и това не може да се промени за 2 часа в Гугъл. Не обичам да се занимавам с неща, които фундаментално не разбирам (щото да прочетеш 1-2 правилца кое, как и с каква презумпция се свързва еди кога и къде си не означава да разбираш). А и нямам време по цял ден да въртя, поя и разпоявам напред-назад.

^Какво разбираш конкретно под настройка? Иначе не, не ходя с кубе, щото свиря DI . P.S. Не казвам, че човек принципно не може сам да си сложи адаптери. Ако стане plug-and-play по схемичките на SD и DM, супер! Ако обаче има проблем, ... значи има проблем .

^^Поенето е едно на ръка, ама не се изчерпват нещата с това. Винаги е добре да се проверят и реалните параметри на адаптерите (мощност, съпротивление, поляритети), съвместимостта им с другите нови и стари адаптери, с които се комбинират, понякога трябва да се измисли решение, за да се получат смислени комбинации, или дори да зазвучи адаптерът на съответната позиция, ако идва по силен/слаб от желаното ... да не говорим за други неща по електрониката ... Самият аз не твърдя, че ги разбирам тези неща, затова си прежалвам левчетата и ходя при разбирачи.

Човек, отиди при лютиер! Монтажът на адаптери изглежда "направи си сам", ама понякога просто не става ... има си пинизи.

Ха-ха. BTW, има ли някои друг освен мен с Еко?

Значи ги е вдигнал по някаква непонятна за мен причина (като ги гледах последно, доларът беше по-скъп от сега) ... както и да е, по-добре е от 70 лв.

Аз ли недовиждам или никой не спомена Капъша? Там се изписват пикгарди за по 15-25 лв. (може и да са мръднали малко цените, но едва ли съществено), само дето се чака малко за доставка ...

Купих си AKG K55 с идеята да си правя звука на процесора вкъщи така, че да е максимално близък до линеен пулт в репетиционната. Оказа се, че не са баш линейни и се научих, като си подготвям блендите, да слагам с една идея повече баси, отколкото ми се струва ОК на слушалките. Т.е. да, именно басите са отклонението при тези слушалки. Факт е обаче, че професионални озвучители са ми ги препоръчвали като добро решение в непрофесионалния клас и дори те си ги ползват за по-непретенциозни цели - просто трябва да се научиш да компенсираш оцветяването. Иначе, AKG имат един по-скъп модел, който вече е наистина неутрален, но там вече говорим за доста повече кинти (към 200 лв., ако не са лъжа).

^Ми, да го беше пробвал, вместо само да ги слушаш да ти го хвалят.

Писал съм сигурно 10 пъти вече какво е правил и продължава да прави другия китарист, с когото свиря, с един 505II ... Аз за разлика от него не мога да се похваля, че извличам най-доброто от машинките си, обаче пък си спомням на първото участие с предната ми група какъв звук изкарах с 606 + най-обикновен DI Box директно в пулта - пробиване през микса ли? - ух, майко! даже и на жалките фрагменти видео записчета, снимани с любителско фотоапаратче пред сцената, си чувам всеки тон от солата ясно като бял ден! ... както и да е, явно е по-лесно да се обвиняват процесорите, отколкото да се търсят причините другаде ... А за GT-8 - да, определено е качествено различна класа от евтино Зумче. В действителност във форума имаше 1-2 силно подценени (непонятно за мен защо) продажби в диапазон 400-450 лв. и те съветвам, ако попаднеш отново на такава, да взимаш и да бягаш, без да се пазариш, щото лично аз моя за толкова не бих го продал, освен ако не съм опрял до сиромашия. Ако става дума твърдо и само за свирене вкъщи с компютър обаче, малко ми е трудно да преценя какъв е смисълът ...

^Ами, въпрос и на ръка, и на лична постановка е вероятно. Остави размера (който, както винаги, не е без значение), но предполагам, че, който е свирил по-сериозно класическа китара и е запазил "педагогически правилна" (ако може така да се каже) постановка и на електрическата, определено би се адаптирал по-лесно. Също така зависи и на каква височина си държиш китарата, като свириш прав - аз лично се гъзарея от край време с китара почти до коляното, което определено не помага. Между другото, ако се вгледаме във видни ползватели на Лес Пол, прави впечатление, че и Слаш, и Зак Уайлд, държат китарата много ниско през повечето време, но я вдигат на коляно и по всякакви други начини и се кривят мощно, когато свирят сола на по-горните прагчета. За Джими Пейдж също се сещам, макар че той май не се кривеше много ...

Значи, самият гриф на Винтиджа далеч не е особено (ако въобще може да се каже, че е) неудобен поради дебелината или ширината си (казвам го като човек, свирил доскоро само на страт и суперстрат китари). Сглобката с тялото е отделен въпрос. Свиренето на високите позиции (и тука не говорим за 12-то прагче, а за 17-то и нагоре, примерно) наистина си е зор, сравнено с повечето други ел. китари, но това си е характерно за Лес Пол конструкциите въобще (т'ва май го пиша за втори път днес). За сметка на това последните имат редица други достойнства, на които обикновено се отдава по-голямо значение.

И аз няма да помогна със семпли, но, понеже съм пробвал доста обстойно XT Live с Metal Pack, който щях да купувам от един познат, мога да потвърдя, че определено там е истината, ако търсиш тежък звук. Единственото донякъде отрицателно нещо, което мога да кажа за pack-а, е че някои симулации са доста еднообразни (имаше, ако не се лъжа, 4-5 маршалски, които ми звучаха почти еднакво с неутрални тон корекции). За сметка на това пък са сполучливи.

И Gibson Les Paul Standard да хванеш, пак няма да ти хареса, ако това са ти критериите. Такава си е конструкцията на тези китари, а за лекота и безпрепяствен шред върху 2 октави на струна има Ibanez и много други марки. Вземи си Cort-a, ще ти е по-удобна.

Нищо съмнително няма, в Англия стандартно вървят по около 150-160 лири, на места даже и по-ниско. Шипингът е отделен въпрос. Съвсем обичайно е и цените на сайта на производителя (които по принцип са си GPL) да са по-високи от тези на дистрибуторите, които получават подобаващи отстъпки.

Дано не!

Re: П.П. ^ Това ще да е линкот, който визираш: http://www.warmoth.com/guitar/options/options_bodywoods.cfm. Само дето тука не фигурират някои по-евтини дръва, агатис например ...

Май представата ми се потвърждава. Иначе честито и със здраве! Китарата си е яка, а тези неща се оправят. П.С. Тремолото как е, държи ли?

^Със сигурност няма. Ама, така или иначе, тука сравняваме на ниво сносно / средно зле с много зле, та Gibson LP Standard просто ми се стори малко извън темата.

Ами, по цивилизовани стадарти вероятно би трябвало да говорим за такива под не по-малко от 500 долара по американски цени (разбирайте под 1,000 по български, като се вземе предвид оскъпяването), но по български - вероятно се подразбира за под 500 лв. ... добър въпрос, между другото.

Да, на китара за 2,000 долара адаптерите са по-добри от на такава за 300, евала, и сам щях да се сетя! Само че не е в това въпросът, щото Wilkinson-ите на V100 за мен са задоволителни - дават ми достатъчно яснота и ряз, звучат ОК и на хай, и на лоу гейн и просто нямам проблем с тях, ако и да не са най-добрите. Много добре знам какво е наистина мътен адаптер - на 7-струнния ми Washburn стоковете бяха такива, а и той далеч не е боклучава китара за без пари. Представете си за какво иде реч, като се слезе в още по-ниския клас! На този фон Vintage въобще не е най-лошия пример, който може да се даде. Сори за оф-топика, нямах намерение да прераства в дискусия за конкретния модел. Изводът е ясен - мътните адаптери за характерни за евтините китари - за коя повече, за коя по-малко.